РЕШЕНИЕ
№ 1275
гр. Бургас, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20212120101673 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на ДП „Национална компания
„Железопътна инфраструктура““, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която
претендира осъждане на „Диби“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, да
преустанови неоснователното си бездействие, с което пречи на ищеца да упражнява
спокойно и пълноценно ползването на реална част от 144 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор ....., находящ се в гр. Бургас, бул. „.....“, предоставен му от Държавата за
оперативно управление, като ответникът-ООД бъде задължен да премахне изградената от
него в описания поземлен имот незаконна постройка, която по КККР на гр. Бургас
представлява сграда с идентификатор ....., с площ от 144 кв. м.; претендира осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер от 12 240 лева, представляваща обезщетение
за лишаване на ищеца от ползването на процесната реална част от поземления имот през
периода 09.03.2016-09.03.2021 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата, начиная от подаване на исковата молба – 09.03.2021 год., до окончателното й
изплащане; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Искът за паричното обезщетение е уточнен с писмена молба от 25.03.2021 год.
Правните основания на предявените осъдителни искове са чл. 109, ЗС и чл. 59 и чл.
86, ЗЗД.
В проведеното по делото на 29.09.2021 год. открито съдебно заседание ищецът е
1
изменил паричната си претенция по чл. 59, ал. 1, ЗЗД, като е увеличил размера й от 12 240
лева до 23 690 лева.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни; ангажира доказателства и моли за
присъждане на деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, а и се установява от представените писмените доказателства
– АДС № .../09.06.2015 год. и извлечение от балансова стойност, че поземлен имот с
идентификатор ..., с площ от 2364 кв. м., е частна държавна собственост, предоставен от
Държавата на ответника-НКЖИ, за оперативно управление. Този факт мотивира съда да
приеме, че в настоящия съдебен процес ищецът е легитимиран процесуален субституент на
Държавата, на основание чл. 14, ал. 1, ЗДС (вж. Решение № 403/25.05.2010 год. по гр. д. №
5024/2008 год. на I ГО на ВКС).
На 01.01.1997 год. между ищеца-наемодател и ЕТ „Батрум – Румен Балев“-наемател
е бил сключен писмен договор за наем, по отношение открита площ от 60 кв. м.,
представляваща „обект № 22 от скицата на гарата“ (вж. л. 22 по описа на делото). Според т.
І, т. т. 1 и 3 от договора, върху терена следва да бъде изграден павилион за търговска
дейност. С анекс от 05.05.2019 год. контрахентите са разширили площта на наетия обект с
още 20 кв. м. открита площ.
На 07.08.2002 год. между същите контрахенти са били сключени два писмени
договора за наем, с предмет открити площи от 80 кв. м. и 66.46 кв. м. Страните не спорят, че
върху тези две площи наемателят е построил процесната масивна сграда с идентификатор
...., със застроена площ от 144 кв. м. – съгл. изявлението на ответника в проведеното на
07.06.2021 год. открито съдебно заседание и доклада на съда по чл. 146, ал. 1, ГПК.
По отношение извършения строеж ищецът е съставил констативен протокол на
28.05.2002 год., в който е описано извършеното строителство върху 144 кв. м.
С договор от 01.12.2016 год. предприятието на наемателя-ЕТ е било придобито от
ответника „Диби“ ООД.
Договорите за наем на двете площи от държавния терен са едностранно прекратени
от наемателя, с предизвестие, а наетите обекти са върнати на ищеца с приемо-предавателен
протокол от 28.02.2013 год. Безспорен по делото факт е, че след тази дата ответникът не е
упражнявал фактическа власт върху наетия терен и изградената постройка – съгл.
изявлението на процесуалния представител на ищеца в откритото съдебно заседание на
07.06.2021 год.
По делото не се спори, че процесната постройка е изградена без строителни книжа,
2
като в тази насока са Решение № 730/19.01.2010 год. по адм. д. № 6583/2009 год. на ВАС,
както и неоспореното заключение на вещото лице по настоящото дело; не е доказана
търпимост на строежа по см. на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се приеме, че той не подлежи
на премахване – Решение № 1093/09.03.2010 год. по гр. д. № 3902/2007 год. на I ГО на ВКС.
Ищецът твърди, че чрез изграждането и запазване съществуването на процесната
незаконна постройка ответникът му пречи да упражнява пълноценно правото на оперативно
управление върху застроената с обекта площ – 144 кв. м. от поземления имот, а му дължи и
парично обезщетение за невъзможността да ползва тази реална част от имота, за период от 5
год. преди подаване на исковата молба.
По делото е прието заключение по техническа експертиза, неоспорено от страните,
което съдът намира за обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че към момента на
огледа процесната сграда съществува на място, като от западната й част са започнали
дейности по разрушаване; установяване размера на разходите за пълното й премахване, вкл.
извозването на отпадъците – общо 8190 лева.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения
негаторен иск за основателен. Нормата на чл. 109, ЗС повелява прекратяване на всяко
неоснователно поведение, с което нарушителят смущава пълноценното ползване на
собствената вещ на ищеца – 351-94-ІV ГО на ВС, 411-99-ІV ГО на ВКС. Тази претенция
изисква провеждане на главно и пълно доказване на следните обстоятелства – активна
легитимация на ищеца като собственик на вещ (движима или недвижима), пасивна
легитимация на ответника като субект, чието неправомерно поведение – действие или
бездействие, смущава пълноценното ползване на вещта от ищеца-собственик – чл. 154, ал. 1,
ГПК 4/2015-2017-ОСГК на ВКС. В настоящия казус съдът намира тези обстоятелства за
доказани. В резултат от изграждане на незаконната постройка ответникът е създал
ограничение за ищеца, за упражняване правото му на оперативно управление на незастроена
реална площ от 144 кв. м. от поземлен имот 07079.618.148. Както бе посочено по-горе,
отдаването на имота под наем е за незастроен терен от общо 146.66 кв. м., с предвидено
изграждане на „павилион за продажба на отоплителни камини“. Делото не съдържа данни за
постигнато съгласие между контрахентите за изграждане на масивна постройка, вкл. такава
без строително разрешение; няма и данни наемодателят да и възложил на ответника
изграждането на постройката, нито да е приел строителството – Решение № 34/24.02.2015
год. по гр. д. № 5239/2014 год. на I ГО на ВКС. В т. 12 на договора за наем от 01.01.1997 год.
ясно е отбелязано, че наемателят не може да извършва архитектурни промени в наетия
обект без писмено съгласие на наемодателя, каквото по делото не установено да е било
изразено. Липсата на съгласие на ищеца за изграждане или запазване на незаконен строеж в
имота се установява и от клаузата по т. 15 от анекса от 01.09.2000 год., уреждаща
задължението за заплащане на обезщетение при изграждане на незаконен строеж.
Съществуването на процесната сграда и към настоящия момент пречи на ищеца да
ползва в пълнота незаконно застроения поземлен имот (т. 3 от 4-2017-ОСГК на ВКС), а
3
запазването на постройката не е предвидено по надлежния административен ред, нито е
изявена воля в тази насока от ищеца. Съдът отчита и факта, че подаденото от ДП НКЖИ
заявление до Община Бургас – л. 70 по описа на делото, е свързано с воля за поставяне на
временен преместваем обект, а не за узаконяване на незаконната масивна постройка, т. е.
ищецът не е изразил съгласие за създаване на това противоправно състояние или за
запазването му след изтичане на наемния договор (Решение № 19/12.04.2021 год. по гр. д. №
1709/2020 год. на II ГО на ВКС).
Изложеното мотивира съда да приеме, че предявеният иск по чл. 109, ЗС е
основателен, поради което той следва да бъде уважен, с осъждане на ответника да премахне
изградената незаконна постройка с идентификатор ...
Съдът намира за неоснователен иска за заплащане на обезщетение за лишаване на
ищеца от ползване на процесната площ от 144 кв. м. По делото не се спори, а и се
установява от съставения двустранен протокол от 28.02.2013 год., че на тази дата наетият
терен, вкл. застроената му част, са били върнати на наемодателя – чл. 233, ЗЗД. От този
момент ответникът е преустановил фактическата си власт върху терена, който е можел да
бъде използван от ищеца по избран от него начин. Делото не съдържа данни за преграждане
възможността на ищеца ползва реалната част от 144 кв. м. през целия процесен период
(Решение № 180/06.02.2017 год. по гр. д. № 1826/2016 год. на II ГО на ВКС), през който не е
отправил покана до бившия наемател за премахване на незаконната постройка, съотв. за
възстановяване на наетия терен в първоначалния му вид – незастроена урбанизирана земя. В
случая не е налице противоречие между задълженията по чл. 190, ЗС и чл. 59, ЗЗД, тъй като
смущаването на ползването на имота е различен факт от пълното лишаване от ползването
му.
Частичното уважаване на исковете налага в полза на всяка от страните да бъдат
присъдени деловодни разноски в съответен размер – 446 лева за ищеца, 892 лева за
ответника (чл. 78, ал. 1, 3 и 5, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Диби“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ж. к. .... на основание чл. 109, ЗС, да преустанови неоснователното си бездействие, с
което пречи на ищеца ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура““, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Сердика, бул. „...., да
упражнява спокойно и пълноценно ползването на предоставения му от Държавата за
оперативно управление недвижим имот – 144 кв. м., представляваща реална част от
поземлен имот с идентификатор .... находящ се в гр. Бургас, бул. „...“, като ответникът
4
„Диби“ ООД, ЕИК *********, премахне изградената в описания поземлен имот незаконна
постройка, представляваща сграда с идентификатор ....; адрес – гр. Бургас, бул. „Мария
Луиза“; застроена площ – 144 кв. м.; брой етажи – 1; предназначение – сграда за търговия.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правни основания чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД на ДП
„Национална компания „Железопътна инфраструктура““, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, Район Сердика, бул. „...., за осъждане на „Диби“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж. к. ...., да му заплати сума в
размер от 23 690 лева, представляваща обезщетение за периода 09.03.2016-09.03.2021 год., за
лишаване на ищеца от ползването на предоставения му от Държавата за оперативно
управление недвижим имот – 144 кв. м., представляваща реална част от поземлен имот с
идентификатор ......., находящ се в гр. Бургас, бул. „...която реална част е заета от сграда с
идентификатор ..., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата от 23 690 лева, начиная от подаване на исковата молба – 09.03.2021 год., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Диби“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ж. к. ...., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на ДП „Национална компания
„Железопътна инфраструктура““, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Сердика, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 110, деловодни разноски в размер от
446 лева.
ОСЪЖДА ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура““, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Сердика, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № 110, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „Диби“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж. к. ...., деловодни разноски в
размер от 892 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5