№ 9092
гр. С., 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110119177
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът „****“ ЕАД твърди, че на 26.2.2021 г., в гр. С., на ул. „***“, в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, е настъпило
събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него
лек автомобил марка Фолксваген, рег. № **** в размер на 705,95 лева, като в този размер
твърди да е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени разноски за
определянето му в размер на 15 лева. Твърди, че причина за настъпване на
застрахователното събитие е попадането на автомобила в необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му
на стопанин на пътя. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза
е възникнало регресно вземане в размер на платената сума и ликвидационните разноски.
Сочи, че след покана ответникът не изпълнил задължението си да му плати сумата 720,095
лева, поради което претендира същата, заедно със законната лихва от 08.4.2022 г. до
погасяване на задължението. Претендира разноски.
Ответникът *** оспорва иска, като поддържа, че процесните вреди не се покриват от
имуществената застраховка, тъй като не е включено допълнително покритие за вреди на
гумите, че застрахователят е следвало да откаже плащане поради неизпълнение от страна на
застрахования на уговореното в ОУ изискване на уведомяване органите на МВР за ПТП.
Оспорва настъпилите вреди да са в резултат на описаното в исковата молба събитие - счита,
че ПТП не е настъпило при описания механизъм, като вредите не са настъпили поради
1
попадането на автомобила в дупка. Евентуално поддържа, че е налице съпричиняване. Моли
съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на регресното вземане по
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти:
да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно
събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В настоящия
случай посочените предпоставки са налице.
С определението от 23.5.2022 г. за безспорни между страните са обявени следните
обстоятелства: че на 26.2.2021 г. лек автомобил марка Фолксваген, рег. № ****, застрахован
при ищеца по описаната в исковата молба имуществена застраховка Каско, е участвал в
ПТП, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 705,95 лева за
вредите, настъпили от твърдяното ПТП, че ликвидационните разноски възлизат на 15 лева,
че пътят, на който се твърди да е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника. Ето защо и
на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
От показанията на свидетеля СВ. Д. ИВ. се установява, че на 26.2.2021 г., в гр. С.
процесният лек автомобил марка Фолксваген, рег. № ****, се движи по ул. „***“; преди
кръстовището с ул. „693-та“ превозното средство преминава през дупка на пътното платно, с
големина около 1 метър и дълбочина около 15 сантиметра, която е била пълна с вода. От
показанията на свидетеля, от отправеното от него до ищеца уведомление за щета, както и от
описа на ищеца се установява, че вследствие на ПТП е била увредена предната броня и
десният праг на автомобила. Изготвеното въз основа на уведомлението за щета /в което са
възпроизведени същите обстоятелства, заявени от свидетеля пред съда/ заключение на
САТЕ /неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК/ доказва причинната връзка
между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно чл. 51, ал.
2ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице,
2
когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен
характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-
следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Ответникът,
който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача на МПС не е било съобразено с
конкретната пътна обстановка или че същият е управлявал с превишена или несъобразена
скорост. Напротив, от показанията на свидетеля се установява, че автомобилът се е движил с
позволена скорост, като дупката не е могла да бъде избегната, тъй като не е била видима.
Освен това, несигнализираните неравности на пътя не представляват предвидимо за водача
на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача
да избира скоростта така, че да може да спре. Предвид изложеното съдът намира, че ПТП е
настъпило единствено поради наличието на неравности на пътя.
Видно от представената по делото застрахователна полица между ищеца и свидетеля
С.И. е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ за лек автомобил марка
Фолксваген, рег. № **** със срок на покритие 22.11.2020 г. - 21.11.2021 г. Застраховката на
процесния лек автомобил е сключена при условията на клауза „пълно каско”, при която
покрит риск е пътнотранспортно произшествие, каквото е налице в настоящия случай, като
увреждането на гумите на ППС, настъпило вследствие на ПТП, е покрит риск /съгласно ОУ,
приложими към договора, вредите по гумите не са изключени от покритието/. Противно на
възраженията на ответника за ищеца не било налице нито едно от основанията за отказване
на плащане /предвид разпоредбите на чл. 106 и 408 КЗ/.
Налице е следователно основание за възникване на регресното право, като в КЗ
конкретно е предвидено, че обемът на суброгационното право включва правата на
увредения по 49 ЗЗД срещу възложителя на работата.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответникът,
който е и бил задължен съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни
знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо
лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на
последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо, съдът намира, че
ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него
собственик на увреденото МПС срещу ответника.
3
Делинквентът/лицето, което отговаря за него дължи обезщетение за действителните
вреди без да се отчита овехтяване. Действително деликтната отговорност е насочена към
обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието
преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в
тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и
невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е
в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/ лицето, което отговаря
за него понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В
този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на щетите без
овехтяване възлиза на 920,12 лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от
двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая в размера на
плащането. На основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът намира, че сумата 15 лева,
претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 410, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Общият размер на дълга възлиза
на 720,95 лева. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде изцяло
уважен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 790,00 лева /за държавна такса,
депозит за САТЕ и свидетел и възнаграждение за адвокат в минимален размер с вкл. ДДС/.
Ответникът няма право на разноски предвид изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, адрес: гр. С., ул. „****” № 33, да заплати на „****” ЕАД, ЕИК *** на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 720,95 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка Фолксваген, рег. № ****, причинени
вследствие на ПТП, настъпило на 26.2.2021 г., в гр. С., на ул. „***“, и ликвидационни
разноски, заедно със законната лихва от 08.4.2022 г. до погасяване на задължението и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 790,00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
4
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5