РЕШЕНИЕ
№ 3186
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20231110201440 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. П. П. срещу електронен фиш серия К №
5365175, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
В жалбата се поддържа, че електронният фиш е незаконосъобразен.
Поддържа се, че жалбоподателят е продал лекия автомобил, с който е
извършено нарушението на 17.07.2019г., като договорът не бил нотариално
заверен. Поради това се моли за отмяна на електронния фиш, като се оспорва
авторството на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна не изпраща представител. Постъпили са писмени
бележки от юрисконсулт от СДВР.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.10.2021г. в 19.50 часа в гр. София, по бул. „Цариградско шосе”
1
срещу парк Враня с посока на движение от ул. “Патриарх Герман” към
Околовръстен път с автоматизирано техническо средство – преносима
видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ARH
CAM S1 с № 11743ее е установено и заснето, че МПС – лек автомобил
„Ровър” с ДК № се движи със скорост от 64 км/ч при ограничение на
скоростта от 50 км/ч в населено място, въведено с пътен знак В26. Въз основа
на справка в централна база СДВР е установено, че към датата на процесното
нарушение собственик на заснетия автомобил е жалбоподателят М. П. П..
От разпечатка от паметта на техническото средство, която е веществено
доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се
установява, че на процесната дата в район с координати N42.634600 и
Е23.436500, е засечена скорост на движение от 67 км/ч /след приспаднат
толеранс от 3 км/ч наказуема скорост от 64 км/ч, като са записани датата,
часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман
регистрационният номер на автомобила.
От протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта от 06.10.2021г. е видно, че на процесната дата за
времето от 17.00 до 20.30 часа техническо средство с № 11743ее е било
разположено в гр. София на бул. „Цариградско шосе” срещу парк Враня,
което напълно съответства на записаните при изготвяне на клипа координати
и отразеното в електронния фиш.
От ежедневната форма за отчет и протокола за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, преценени в
съвкупност, следва, че използваното техническо средство е мобилна
видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване
правилата за движение по пътищата имат право за установяване на
нарушенията да използват два вида технически средства или системи -
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост
на движение и регистрационният номер на автомобила, представлява годно
веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП,
2
изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.
Съдът установи възприетата и описана по-горе фактическа обстановка,
въз основа на приобщените писмени доказателства и веществени
доказателствени средства - снимков материал, които единно и
непротиворечиво установяват фактите, с оглед на което не се налага
обстойното им обсъждане.
От правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния срок, предвиден в чл. 59, ал. 2
ЗАНН, и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като
съображенията на съда в тази насока са следните:
Нормата на чл. 189, ал 4 ЗДвП въвежда облекчена процедура за
санкциониране на всяко нарушение на правилата за движение по пътищата,
която дерогира общия принцип за безспорна установеност на авторството на
деянието – наказанието се налага на собственика на автомобила или посочен
от него конкретен извършител.
Законосъобразно е образуването на административнонаказателно
производство въз основа на електронен фиш, когато издаването му е
съобразено с изчерпателно определените условия в чл. 39, ал. 4 ЗАНН,
респективно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а именно при установяване и заснемане на
административното нарушение е използвано автоматизирано техническо
средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител. Това изискване
предполага да няма намеса на проверяващ орган при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С измененията
на ЗДвП, публикувани в ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с
изложеното в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становище
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на
ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП беше
въведен терминът "автоматизирано" техническо средство, което може да бъде
и мобилна система, която да установява и автоматично да заснема нарушения.
В случай на присъствие на контролен орган той трябва единствено да поставя
начало и край на работния процес, т.е. да не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира,
3
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на
контрола го изключва и демонтира. В този смисъл използването на мобилни
технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса
на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Конкретното техническо средство е
работило на автоматичен режим в момента на записване на процесното
нарушение, поради което то е установено по предвидения в закона ред.
Атакуваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец, като съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби и размера на глобата.
АТСС се доказва, че е било технически изправно към датата на
нарушението видно от приобщения протокол за последваща проверка от
05.10.2021г. Техническото средство е одобрен тип средство за измерване
видно от приобщеното удостоверение от Български институт по метрология,
в която е отразено, че техническото средство е вписано като одобрен тип под
номер 5126 на 07.09.2017г. със срок на валидност 10 години.
Електронният фиш се издава срещу собственика на автомобила, като
средствата му за защита са силно ограничени, но законоустановени. Той може
или в 14-дневен срок да подаде в МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство (МПС), или в 7-дневен срок от получаването на
електронния фиш да направи писмено възражение пред директора на
съответната структура на МВР, че автомобилът му е обявен за издирване,
като в тези случаи издаденият срещу него фиш се анулира. Това е специална
разпоредба, която конкретизира общото правило, възприето в чл. 188, ал. 1
ЗДвП, че собственикът отговаря за нарушенията, извършени с автомобила му,
ако не посочи неговия автор в производството по издаване на електронен
фиш.
Възможността, предвидена в чл. 189, ал. 5 ЗДвП за оспорване на
4
авторството на нарушението е посочена във връчения на жалбоподателя
електронен фиш, поради което отговорността му правилно е ангажирана като
собственик на автомобила, с който е осъществено нарушението.
Действително към жалбата е приобщен договор за покупко-продажба на
процесния лек автомобил от 2019г., но същият не удостоверява прехвърляне
правото на собственост, доколкото не е нотариално заверен, още по-малко
предаване владението на лекия автомобил. В 14-дневен срок от получаването
на електронния фиш жалбоподателят не се е възползвал от правото си да
представи писмена декларация, в която да посочи на процесната дата кое
лице е управлявало собственото му МПС. Възражението в тази насока за
нарушаване правото му на защита е неоснователно. Жалбоподателят не се е
възползвал от възможността да оспорва, че той е лицето, което на процесната
дата е управлявало автомобила, с оглед на което законосъобразно е
ангажирана отговорността му като собственик на автомобила, с който е
извършено нарушението.
Фактическата обстановка, описана в електронния фиш, е установена въз
основа на обективно заснети и записани данни, индивидуализиращи
моторното превозно средство, чрез което е осъществено нарушението.
Снимката, която го доказва, е изготвена чрез предвидено в закона техническо
средство – автоматизирана видеорадарна система, която записва нарушенията
без намесата на контролен орган. Същото безспорно установява кой е
автомобилът, движещ се със записаната скорост. Видно от разпечатката от
клипа на нарушението в кадъра на камерата е попаднал само процесния
автомобил. Процесната система за контрол на скоростта е с вградено
разпознаване на номера на МПС, като за всяко нарушение устройството
прави снимки. АТСС установява нарушителя като лазерният лъч върху
полето за наблюдение на камерата установява превозното средство, което се
движи с превишена скорост и автоматично прехвърля информацията на
разпознатия регистрационен номер в базата данни за установени нарушения.
Записва се скоростта, посоката на движение на най-бързо движещото се МПС
от транспортния поток. В случая се вижда от снимковия материал, че МПС,
чийто собственик е наказан, е единственият заснет автомобил.
Въз основа на горепосочените факти настоящият състав приема, че с
автомобила на жалбоподателя е осъществено от обективна страна нарушение
на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, тъй като водачът не се е съобразил при управлението на
5
лек автомобил с ограничение на скоростта от 50 км/ч в населено място,
въведено с пътен знак В 26. Движейки се със скорост от 64 км/ч след
отчитане на възможното техническо отклонение при засичане на скоростта, е
нарушена тази забрана, като е превишена максимално допустимата скорост с
14 км/ч. Авторството е установено по предвидения в чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188,
ал. 1 ЗДвП ред, като наказанието е наложено на собственика на автомобила.
От субективна страна той е бил длъжен и е можел да посочи дали е
управлявал автомобила лично или на кого е предоставил управлението му, и
така да спомогне за установяване на действителния извършител, който се е
движил със скорост над допустимата и е застрашил обществените отношения,
свързани с осъществяване на транспорта /общественоопасния характер на
деянието и последиците му/. Като не е оспорил авторството, жалбоподателят
е поел отговорността за деянието.
Съдът приема, че с електронния фиш е приложена правилно
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, като на жалбоподателя е
наложена глоба в абсолютно установения размер от 50 лева, която не
подлежи на изменение.
Електронният фиш като законосъобразен следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че въззиваемата страна
е била представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, който е
депозирал писмени бележки, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на СДВР 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5365175, издаден от
СДВР, с който на М. П. П. е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП за
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя М. П. П. да заплати в полза на СДВР 100
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
6
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7