Р Е Ш Е Н И Е № 260200/22.4.2021г.
гр. Ямбол, 22.04.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV-ти граждански състав
На 20.04
2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдията Христова
гр.дело № 81 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от
ЗК“ЛЕВ ИНС“АД против Л.М.Ж., с която се претендира постановяване
на решение, с което да бъде
прието за установено по отношение
на ответника, че дължи на
ищеца сумите , за които е издадена
ЗИ по ч.гр.д. № ***/2019 год. на ЯРС, а именно 505,26 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета
от 28.11.2015
год., законна лихва от датата
на постъпване на заявлението в съда, както и разноски в производството.
В
исковата молба се посочва, че на
28.11.2015 год. в гр. Я., ответникът, като водач на МПС виновно е
причинил ПТП с ЛА „Мазда“. За настъпилото ПТП бил
съставен протокол от 03.12.2015 год., в който било посочено, че Ж. е напуснал
мястото на ПТП, с което виновно се е отклонил от проверка за алкохол. Към
датата на ПТП било налице валидно
облигационно правоотношение между водача и ищеца. Причинените щети в размер на
495, 26 лв. били изплатени на собственика на увреденото МПС, като с изплащането
им застрахователят придобил право на регрес срещу виновното лице. Иска се
уважаване на претенцията, като и присъждане на разноски.
В
депозирания отговор особения представител на ответника оспорва претенцията. Липсвали
доказателства за валидно сключена застраховка ГО, т.к. в представената полица
липсвали подписи на застраховател и застрахован. Липсвали и доказателства за
надлежно връчена покана. Липсвали доказателства за противоправно поведение на
ответника, за което се излагат съображения, включително за съпричиняване. Иска
се оспорва и по размер, като се твърди, че е завишен на посочени обстоятелства.
Твърдението, че ответникът напуснал мястото на ПТП, с което виновно се е
отклонил от проверка за алкохол не отговаряло на обективната истина, т.к.
протоколът за ПТП бил съставен пет дни след датата му. В процесния случай
посещението на ПТП от органите на реда не било задължително. Иска се отхвърляне
на претенцията.
В с.з. ищецът не изпраща
представител. С писмена молба заявява, че поддържа иска.
Ответникът се представлява от
особен представител, чрез когото оспорва иска.
Съдът въз
основа на доказателствата приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представената
Застрахователна полица № *** г., че е сключена между Б. А. Ч.и ищцовото дружество относно лек автомобил Рено
Клио, рег, № У 4220 АВ със срок на
действие 11.12.2014 – 11.12.2015 г., отнасяща се до
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
По делото е представен още Протокол за ПТП от 03.12.2015 год. , съставен от служители на ОД на МВР Я. относно ПТП ,
настъпило на 28.11.2015 год. между процесния автомобил, управляван от Л.М.Ж. и
МПС, Мазда 2, собственост и управлявано от С.Г.С.. В
протокола е отбелязано, че ПТП е
посетено на място, както и че на участник 1 е съставен АУАН. Като обстоятелства
за настъпване на ПТП е посочено, че
ответникът управлява с несъобразена скорост с атмосферните условия и състояние
на пътя при дъжд и мокра настилка и блъска участник 2.Страните са подписали
същия без възражения.
Не се спори, че е образувана
представената по делото застрахователна преписка по щета
№ ***във връзка с оценка на вредите.
Материалните щети са
оценени на сумата от 495, 26 лв. , както
и са начислени ликвидационни разноски
в размер на 10 лв.
Посочената сума е преведена по
сметка на С.Г.С. на 07.01.2016 год.
По делото е изискана в цялост
преписката по повод процесното ПТП. В същата се съдържат обяснения дадени от
двамата водачи, копие от АУАН , съставен
на Ж. , който му е връчен на 03.12.2015
год. и подписан без възражения и копие от НП № ***от 14.12.2015 год., с което
на Ж. е наложено наказание за нарушаване
разпоредбите на чл. 20,ал.2 ЗДвП и чл. 123, ал.1,т.3 от ЗДвП.
Не се спори относно издаването на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***/2019
год.
В заключението на вещото лице по авто- техническата експертиза, изготвено на база
материалите по делото е описан подробно механизма на настъпване на ПТП.
Посочено е, че описаните вреди по автомобила кореспондират напълно на механизма
на описаното произшествие и се явяват в причинно – следствена връзка с него.
Размерът на причинените материални щети е 495, 26 лв. При изслушването си в
с.з. вещото лице посочва, че факта, че пътната настилка е била мокра не променя
техническите причини за настъпване на ПТП, както и че сумата от 10 лв.
ликвидационни разноски е определена от застрахователя в доклада, като няма
данни как.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
В показанията си св. С. посочва,
че си спомня за процесното ПТП. На светофара на *** бил спрял на червен
светофар и в огледалото си видял един
автомобил засилен след него. Блъснал се в бронята му и го изхвърлил на около 1
метър напред. Другият шофьор му казал, че е било зелено и според свидетелят бил
пил, т.к. му казал, че е и да не викат полиция, след което се качил в колата и
тръгнал. Свидетелят се обадил в полицията и казал номера на колата. Пристигнала
патрула, записали му номера и казали, че ще го потърсят в рамките на деня, но
при проверката се оказало, че колата и собственика не са на адреса, а в последствие разбрал, че
лицето, което управлявало не било собственик на автомобила. Заявлението подал
няколко дни след ПТП, т.к. чакал полицаите да му се обадят. След 3-4 дни отишъл
на разпознаване.
Св. А. твърди, че не си спомня
процесното ПТП, т.к. са минали много години. Той е съставил протокола за ПТП,
но щом бил съставен след няколко дни, значи имало някакъв проблем. Щом водачът го е нямало на място нямало как
да го изпробват за алкохол, такава била практиката.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното
основание на предявения иск е чл. 422 ГПК, вр. чл.
274,ал.1,т.1 от КЗ/отм./. Същият е допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство в законоустановения едномесечен
срок.
Съгласно
цитираната разпоредба от КЗ- освен
в случаите по чл. 227 , застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви
и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата,
като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество
или негов аналог.
Твърдението на ищеца в исковата молба е, че ответникът освен,че е извършил
нарушение на ЗДвП, виновно се е отклонил от проверка за алкохол,което
обосновава с факта на напускане на
мястото на ПТП.
В
процесния случай според съда се установи, че към релевантния момент на ПТП е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по ЗЗ ГО между ищеца и собственика на управляваното от ответника МПС. Не се спори,
че и по образуваната в резултат на ПТП
щета на собственика на увреденото МПС е изплатена сумата от 495, 26 лв.
Основните спорни между страните въпроси са дали ответникът е нарушила правилата
за движение по пътищата, включително дали виновно се е отклонила от проверка за
алкохол, напускайки мястото на ПТП.
Според съда бяха доказани всички елементи на фактическия състав на деликта, като безспорно от събраните по делото писмени доказателства, ценени в съвкупност с приетата по делото САТЕ се установи, че ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 20,ал.2 от ЗДвП, според която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Недоказано обаче остава твърдението на ищеца, че с факта на напускане на мястото на ПТП същият виновно се е отклонил от проверка за алкохол.В тази връзка следва да се посочи, че само факта на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка на алкохол. Само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно да се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ
/сега чл. 500,ал.1,т.1 КЗ/ за регресна отговорност на застрахования. В този смисъл е и постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика /напр. решения №№ 16/02.02.2011г по т.д. № 211/2009г; 183/22.11.2010г по т.д. № 30/2010г; 113/11.01.2012г по т.д. № 1147/2010г/.Така и в решение № 183/22.11.2010 год. по гр.дело № 30/2010 год. ВКС приема, че застрахователят трябва да установи или, че ответникът е отказал да се подложи на проверка за алкохол, или че виновно се е отклонил от такава проверка. В настоящия казус доказателства ответникът да е бил поканена да даде проба за алкохол или да е отказал, включително виновно да се е отклонил от такава релевирани от ищеца, чиято и е доказателствената тежест липсват. Посоченото обстоятелство не се установява от показанията на св. С. – участник в ПТП, който въпреки, че посочва, че ответникът му лъхал на алкохол, не посочва същият да е поканен да се подложи на проверка от органите на МВР или да е отказал. Съставителят на протокола за ПТП също е разпитан по делото, но същият не помни конкретното ПТП и не може да заяви категорично кога точно е бил открит ответникът и дали са били предприети действия за проверката му за алкохол. В този смисъл и категорично, и само въз основа на безспорно установения факт на напускане на ПТП, не може да бъде прието, че ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол, а както беше посочено в горецитираната практика се приема, че не съставлява такова виновно поведение самото напускането на местопроизшествието.В обобщение,
съдът приема, че претенцията като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.