Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр. София, 28.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XV въззивен
състав, в публичното съдебно заседание
на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕН
МИХАЙЛОВ
мл. съдия КРИСТИНА
ГЮРОВА
в присъствието на секретаря Даниела Танева и участието
на прокурора Иван Илевски, като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрова ВНОХД № 4252 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 14.10.2020 г., постановена по НОХД № 4597/2019
г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 111 състав, подсъдимият А.В.А. е
признат за виновен в това, че на 24.08.2018 г., около 20.00 ч., в гр. София, бул. „*******, се заканил на
А.Г.Г. с убийство, като отправил към нея следните думи
„Ще те изчакам да свършиш работа и ще видиш какво ще ти се случи! Ще те убия!“,
и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, поради
което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение, на
основание чл. 66, ал. 1 НК, е било отложено за срок от три години.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК,
в тежест на подсъдимия са възложени направените в хода на досъдебното
производство разноски, в размер на 422,28 лв., и разноски в съдебното
производство, в размер на 200 лв.
На основание чл. 190, ал. 2 НПК, подсъдимият
А.В.А. е осъден да заплати в полза на СРС, сумата от 10
лв., представляваща държавна такса за
служебно издаване на два броя изпълнителен лист.
Срещу присъдата, в законоустановения срок по чл. 319,
ал. 1 НПК, е постъпила въззивна жалба, с вх. № 21056852 от 27.10.2020 г., от
подсъдимия А.В.А., в която се изразява несъгласие с постановения съдебен акт.
Сочи се, че присъдата е основана на неверни свидетелски показания. Излагат се и
доводи, че подсъдимият е участвал в процеса без защитник. Моли се атакуваният
акт да бъде отменен, а подсъдимият да бъде признат за невинен, като бъдат
съобразени смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно чистото му съдебно
минало.
В закрито заседание на 25.11.2020 г. въззивният съд,
по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното изясняване на
обстоятелствата по делото е необходимо от
Дирекция „Национална система 112“ – МВР да бъде изискана справка за подаден
сигнал от лицето А.Г.Г. в периода от 01.07.2018 г. до 01.09.2018 г.
В откритите съдебни заседания по решаване на делото,
бе проведено съдебно следствие, в което беше проведен разпит на подсъдимия А.А.,
свидетелката А.Г., свидетеля Й. Й., и по реда на чл. 283 НПК бяха допуснати и
приети като писмени доказателства по делото: справка от Дирекция „Национална
система 112“ – МВР, районен център 112 – София; справка, с изх. № 42 от
12.04.2021 г., от Програма за метадон – асистирана терапия, за свидетелката А.Г.Г.;
досие на пациента, с изх. № 937, ведно с терапевтичен план.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия - адв. Н.Б.
поддържа депозираната въззивна жалба. Застъпва становището, че от представените по делото
доказателства не може да се направи категоричен извод, че подсъдимият А. е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Поддържа се, че
свидетелката Г. е зависима към употребата на наркотични вещества, като се
навеждат доводи, че с дадените от последната на досъдебното производство
показания са преувеличени обстоятелствата около процесната ситуация. Излага
доводи, че в производството пред първоинстанционния съд, подсъдимият А. е
участвал без защитник, с което е нарушено правото му на защита. Твърди се, че
първостепенният съд не е направил обективен анализ на свидетелските показания
по делото. Сочи се, че подсъдимият е с
необременено съдебно минало, с добри характеристични данни и добросъвестно процесуално
поведение, като полага и грижи и за болното си дете. В заключение, моли присъдата на първоинстанционния съд да
бъде отменена, а подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно се иска присъдата
да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Представителят на Софийска градска прокуратура оспорва
въззивната жалба, като излага съображения, че присъдата е правилна и
законосъобразна. Изразява несъгласие с доводите на защитата за недоказаност на авторството на
подсъдимия, като се сочи, че независимо от изложеното от свидетелката Г., че
към настоящия момент с подсъдимия А. са в близки отношения и желанието им те да
бъдат продължени, това не променя извода, че подсъдимият А. е извършил
инкриминираното с обвинителния акт деяние по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Счита, че присъдата е постановена при коректно изяснена
фактическа обстановка, а наказанието наложено на подсъдимия А. е определено в
абсолютния минимум, като са взети предвид от районния съд изброените от
защитата смекчаващи отговорността обстоятелства. Поддържа се и, че не са
допуснати нарушения на процесуалните правила. С оглед изложеното се моли
обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимият А.В.А. в лична защита излага, че е
участвал в производството пред първостепнния съд без адвокат, като сочи, че е
невинен и не е предполагал, че ще се стигне до такова сериозно обвинение срещу
него. Във връзка с изложеното от него, че в първата съдебна инстанция е бил без
защитник, твърди, че установената от съда фактическа обстановка не съответства
на обективната действителност. Заявява, че със свидетелката А.Г. се виждат постоянно, като макар и
да нямат възможност да живеят съвместно, тъй като тя има две деца, а той едно, се
виждат, когато има възможност.
В последната си дума подсъдимият А.В.А. иска от съда да смекчи наложената
му присъда, тъй като ще му е трудно да започне работа предвид това, че е подсъдим.
Въззивният съдебен състав, след оценка на събрания от
първостепенния съд и от настоящия въззивен състав доказателствен материал и след
като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в съответствие с чл. 314 НПК, провери изцяло правилността на
атакуваната присъда и прецени, че тя е правилна и не са налице основания за нейната
отмяна или изменение.
В производството пред първоинстанционния съд правилно
е изяснена фактическата обстановка по отношение на съставомерните признаци на
деянието. Същата по категоричен начин се установява от събрания по делото
доказателствен материал - гласните и писмени доказателства и доказателствени
средства и експертни заключения. Събраните доказателствени източници са били
обсъдени поотделно и в съвкупност, като са ценени съобразно действителния им
смисъл и съдържание, при спазване на правилата на формалната логика, след като
преди това са съпоставени и с останалата доказателствена маса. Въззивният
съдебен състав приема за установени фактите, изложени в мотивите на обжалваната
присъда, а именно:
Подсъдимият А.В.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан,
неженен, със средно образование, трудово
ангажиран, живущ ***, ЕГН **********.
Свидтелката А.Г. и подсъдимият А.А.
имали интимни отношения в периода от септември 2016 г. до септември 2017 г.,
когато се разделили. След раздялата им отношенията между Г. и А. постепенно се
влошили, като последният отказвал да приеме раздялата им.
Към месец август 2018 година свидетелката
Г. работила в магазин за алкохол и цигари, находящ се в гр. София, бул. „*******На
24.08.2018 г., около 20.00 ч., свидетелката Г. се намирала на работното си
място. По същото време пред магазина дошъл подсъдимият А., който отправил към свидетелката
Г. заплашителни думи, а именно: „Ще те изчакам да свършиш работа и ще видиш
какво ще ти се случи! Ще те убия!”. Работното време на Г. приключвало около
21.00 ч., като до този момент А. продължавал да стои пред магазина. По тази
причина Г. сигнализирала на тел. 112 и на място бил изпратен екип на 03
РУ-СДВР. Полицейските служители – свидетелите С.Ц.и С.С.опитали да проведат
беседа с Г. и А., но последният продължил да отправя обидни и заплашителни думи
към пострадалата, след което в присъствието на органите на МВР я ударил с ръка
в областта на лицето, поради което бил задържан.
Назначената за нуждите на досъдебното производство комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия А. установява, че
подсъдимият А. не страда от същинско психично заболяване, което да е пречка за правилна
фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране, като към момента на
инкриминираното деяние липсват данни подсъдимият А. да се е намирал в
продължително или краткотрайно качествено разстройство на съзнанието и загуба
на поведенчески контрол по см. на чл. 33 НК, като е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Вещите лица са посочили, че към
момента на извършване на деянието, подсъдимият А. се е намирал в състояние на
обикновено алкохолно опиване. Вещите лица са изразили становище, че подсъдимият
употребява алкохол на битово ниво, без данни за зависимост.
Назначената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза на свидетелката А.Г. установява, че
последната не боледува от психично заболяване и не се води на отчет в
психиатрично заведение, като липсват данни за дефицит или интелектуална
редукция, които да са пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на
нея отреагиране.
Вещите лица дават заключение, че в младежка възраст е имала епизодична употреба
на хероин, без данни за зависимост. Според експертното становище, възприетите
от свидетелката Г. закани и действия на подсъдимия А. са възбудили у нея
преживяване на страх от витална /за живота/ застрашеност.
Изготвената в досъдебното производство
съдебно-техническа експертиза установява, че предоставеният за изследване един
брой USB
устройство флаш памет „ADATA“ С906, с капацитет 8 GB, съдържащ 9 броя „MP3“ файла, е без видими следи от увреждания и
съдържанието на направените изкази от лицата в записа е възпроизведено в
писмена форма дословно.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства: показанията на
свидетелите А.Г. – частично (включително приобщените от д.п.), С.Ц.- приобщени от д.п., С.С.- приобщени от д.п., Й. Й., обясненията на подсъдимия
/частично/, заключенията на два броя комплексна съдебно-психиатрична
и психологична
експертизи, съдебно-техническа
експертиза, както и от писмените
доказателства и доказателствени средства, приети по делото: справка от Дирекция
„Национална система 112“ – МВР, районен център 112 – София; справка, с изх. №
42 от 12.04.2021 г., от Програма за метадон – асистирана терапия, за
свидетелката А.Г.Г.; досие на пациента, с изх. № 937, ведно с терапевтичен
план, и справка за съдимост.
Всички доказателствени източници, събрани и проверени в хода
на делото, установяват по безпротиворечив начин фактическата обстановка, така
както е възприета от първоинстанционния
съд.
При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е
инкриминираното деяние от подсъдимия А., контролираният
съд е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо
значение са данните от показанията на свидетелката А.Г., С.Ц.и С.С..
Показанията на свидетелката А.Г., дадени на
досъдебното производство на 24.08.2018 г., са приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им в съдебно заседание пред първоинстанционния съд поради
липсата на спомен за определени обстоятелства. Свидетелката поддържа казаното
на досъдебното производство относно обстоятелствата, че на инкриминираните
дата, място и час подсъдимият А. е дошъл пред работното й място, и е отправил към нея
инкриминираните с обвинението заплашителни изрази за живота й, както и досежно
нанесения й шамар от подсъдимия А..
Пред въззивния съд бе проведен повторен разпит на
свидетелката Г., като поради наличието на известни противоречия за определени
обстоятелства, показанията на свидетелката А.Г., дадени на досъдебното
производство на 03.09.2018 г., са приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им в съдебно заседание пред въззивната съдебна инстанция, като свидетелката поддържа
казаното на досъдебното производство. При обсъждане достоверността на показанията
на свидетелката Г., съдът намира за необходимо, на първо място, да посочи, че
констатираните противоречия в показанията на тази свидетелка дадени на
досъдебното производство и в съдебно заседание пред въззивния съд, не касаят
главния факт на доказване в производството, а именно отправил ли е закана за
убийство подсъдимият А. спрямо свидетелката Г. на инкриминираните дата и час, а
несъответствия в показанията на сочения свидетел са налични досежно
обостоятелства касаещи характера на отношенията между нея и подсъдимия А. през
целия период, в който са били във връзка, причината, поради която са се
разделили, комуникацията помежду им в тези периоди, както и причините за
скандалите и разприте с подсъдимия, и отношението на последния след
прекратяване на взаимоотношенията им. Съдът
дава вяра на показанията на свидетелката Г., дадени на досъдебното
производство, като кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал. За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че
показанията й дадени пред въззивния съд досежно горецитираните обстоятелства
представляват израз на желанието й да защити подсъдимия и да оневини постъпката
му, изхождайки от заявеното както от нея, така и от самия подсъдим, че към
днешна дата двамата отново имат отношения и са във връзка, като имат планове да
живеят съвместно.
Предвид гореизложеното и
доколкото досежно обстоятелството извършил ли е подсъдимият А. на процесните
дата и място вмененото му с обвинението
престъпление, показанията на свидетелката Г. са безпротиворечиви и в унисон с
останалата доказателствена съвкупност по делото, въззивният съд счита, че правилно в основата на фактическите изводи първоинстанционният
съд е поставил показанията на свидетелката Г.. Настоящият съдебен състав, подобно на първия
съд, кредитира показанията на пострадалото лице
като обективни, безпристрастни и логически последователни. Показанията й са с характер на реално преживяване и излагат точно
и конкретно обстоятелствата около инцидента, които описва изчерпателно. Прецизният анализ на тези гласни доказателствени
материали и съпоставката им с останалите доказателства обуслови крайния извод
за тяхната достоверност. В тази връзка съдът отчете, че за всички съществени
факти, предмет на доказване в настоящото производство, свидетелката дава
подробни и прецизни показания, които се отличават с житейска достоверност и
убедителност. Свидетелката Г. подробно описва съществуващите с подсъдимия отношения, емоционалната
връзка, която са имали, множеството събирания и раздели помежду им, причините
за настъпилия разпад в отношенията им, като излага данни както за контактите им
през периода, който включва и инкриминираната дата, така и за последвалата
раздяла помежду им, още и за поведението на подсъдимия спрямо нея. Същата с
изчерпателност описва механизма на
деянието, извършено от подсъдимия А., като показанията й съдържат детайлни
сведения за времето и мястото
на извършеното от подсъдимия деяние,
агресивното му поведение, отправените към нея заплашителни за живота й изрази, както и относно
осъщественото спрямо нея от подсъдимия А. посегателство върху телесната й
неприкосновеност, чрез нанасянето на удар в областта на лицето й. В показанията
си заявява, че на инкриминираната дата не се е обаждала на подсъдимия и не му е
казвала да дойде на работното й място. В обобщение прецизният
анализ на тези гласни доказателствени материали и съпоставката им с останалите доказателства обуслови крайния извод за тяхната достоверност.
Показанията на свидетелката Г. относно това, че подсъдимият А. е отправил към нея
инкриминираните думи, свързани с отправена закана за убийство, както и това, че
подсъдимият и е ударил шамар по лицето, се потвърждават изцяло и от гласните
доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите С.Ц.и С.С.. Показанията на
свидетелите Ц. и С.подобно на тези на свидетелката Г., са основен източник на
информация за подлежащия на установяване главен факт в производството, а именно
заканил ли се е с убийство подсъдимият А. на свидетелката Г.. Показанията на
свидетелите Ц. и С., дадени на досъдебното производство, са приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ц. и С.,
които свидетелстват незаинтересовано и
безпристрастно. Същите са пристигнали на мястото на инцидента след подаването
на сигнал към тел. 112 от свидетелката Г.,
като в показанията си описват
споделеното им от свидетелката Г. за отправени заплахи за живота
й от подсъдимия А. и описват, че
пристигайки на процесното място, свидетелката Г. е посочила тъкмо подсъдимият А.
като лицето, за което е съобщила да отправя към нея заплахи, че ще я убие.
Относно обстоятелството, че след пристигането им пред работното място на
свидетелката Г., подсъдимият А. се е намирал в непосредствена близост до него,
че е бил във видимо нетрезво състояние, както и относно факта, че е обиждал
свидетелката Г. и е отправял заплахи към
нея, че последната ще пострада, че ще я пребие и ще я обезобрази, както и че
подсъдимият А. е нанесъл удар в лицето на свидетелката Г., показанията на
свидетелите Ц. и С.са в пълен синхрон.
Показанията на свидетелката Г.
напълно кореспондират със заключението на вещото лице по СППЕ и писмените
доказателства по делото. Поради това и съдът дава вяра на показанията на
свидетелката относно тези факти като достоверни и кореспондиращи с останалия
събран по делото доказателствен материал. От заключението на вещите лица по
назначената в досъдебното производство КСППЕ за свидетелката Г., се установява,
че възприетата от последната закана е възбудила у нея преживяване на страх от витална
/за живота/ застрашеност. Независимо, че това не е съставомерно обстоятелство,
доколкото за изпълване на състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр.
ал. 1 НК е достатъчно заканването единствено да може да възбуди основателен
страх от осъществяването му, а не в действителност да е възбудило такъв,
последното при всички случай надхвърля и безспорно съдържа в себе си
инкриминираните вредни последици.
В показанията си свидетелят Й. Й. споделя, че работи като продавач-консултант, в същия денонощен павилион, в
който към момента на инкриминираното деяние е работела и свидетелката Г., но
последната била продавач-консултант през дневната смяна, а свидетелят Й. е
застъпвал през нощната смяна. Сочи и, че познава подсъдимия А. като клиент на
магазина. Излага, че докато свидетелката Г. е работела
във въпросния павилион, подсъдимият А. е идвал до магазина по-често. Съобщава,
че подсъдимият и свидетелката Г. са имали интимна връзка, като от време на
време подсъдимият е идвал, за да я взима от работното й място и последната
доброволно си е тръгвала с него. В показанията си възпроизвежда споделеното му
от свидетелката Г., че с подсъдимия А. са имали разпри. Свидетелства още и, че не
помни за инцидент, който да е предизвикан от подсъдимия А., както и не знае за
случай, в който свидетелката Г., докато е била на работа във въпросния павилион,
да се е обаждала на полиция, също и че не е виждал, когато е застъпвал смяната
си в 21:00 ч., да са идвали полицейски служители в денонощния магазин във
връзка с подсъдимия А. или свидетелката Г.. Свидетелят
Й. Й. няма конкретни възприятия за случая доколкото не е очевидец на
инкриминираното деяние и с показанията си не допринася за установяване на главния
факт в производството, но съдът цени неговите показания относно съобщеното за наличието
на връзка между подсъдимия и свидетелката Г., както и за данните за влошените
отношения между последните.
Законодателното разрешение, включващо задължение да се
постанови присъда след анализ на всички събрани доказателства, изисква съдът да
извърши прецизна и правдива оценка на обясненията на подсъдимия. В наказателния
процес обясненията имат специфична функция - от една страна те са средство за
защита на привлечения към углавна отговорност деец, а от друга са
доказателствено средство – източник на факти, изхождащи от лице, стоящо
най-близо до изследваните обстоятелства. Доколкото подсъдимият е най-силно
заинтересован от благоприятен за него изход на делото, обясненията му следва да
бъдат преценени внимателно, на плоскостта на собствената им логическа
непротиворечивост и при съпоставката им с останалия събран доказателствен
материал. Твърдението на подсъдимия е, че на инкриминираната дата и място се е
явил пред работното място на свидетелката Г. по нейна молба, като последната е помолила подсъдимия
да не я оставя сама да си тръгне след работа, за да не си закупи наркотици.
Заявява още, че процесната ситуация е била едно нормално спречкване,
което е било и единствената конфликтна случка между него и свидетелката Г., по
време на която последната е била употребила наркотични вещества и подавайки
сигнал до полицията, същата не е била наясно какво точно върши. Поддържа, че не
е отправял закана за убийство към свидетелката Г., нито заплашителни думи за
обезобразяването й, като излага и, че единственото
неправомерно поведение от негова страна се е изразило в това, че е бутнал свидетелката Г. пред органите на
реда. Обясненията на подсъдимия не намират опора в показанията на свидетелите
Ц. и С., на които съдът напълно дава вяра, и които са категорични, че
подсъдимият е обиждал свидетелката Г. и е отправял заплахи към нея, че последната ще
пострада, че ще я пребие и ще я обезобрази, както и че подсъдимият А. е нанесъл
удар в лицето на свидетелката Г.. Трайната съдебна практика приема, че
недостоверни са обясненията, които се опровергават от годни и достоверни
доказателствени средства. Тезата на подсъдимия се явява изолирана от останалите
доказателства, поради което съдът намира, че съставлява израз на
законоустановеното му право да даде обяснения, каквито счете за удачни. С оглед
изложеното, в конкретната хипотеза съдът не следва да кредитира обясненията на
подсъдимия в частта, с която твърди да не се е заканвал с убийство на
свидетелката Г., доколкото същите се опровергават от други достоверни
доказателства и доказателствени средства.
На изготвените експертизи съдът даде вяра, като
прецени, че са обективно и компетентно изготвени и имат отношение към предмета
на доказване по делото.
Писмените доказателства
кореспондират с показанията на разпитаните свидетели и са относими към главния факт на доказване в
производството.
Фактически
констатации за съдимостта на подсъдимия, съдът изведе от
приложената по делото справка за съдимост.
Съдът намира за
необходимо, на първо място, от правна страна да се произнесе по довода за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неучастието на защитник на подсъдимия в
първоинстанционното производство. Неоснователно се явява възражението на защитника
на подсъдимия, а и в този смисъл релевираното от последния оплакване, че в хода
на производството пред първоинстанционния съд, доколкото е участвал без
защитник, му е накърнено правото на защита. В действителност упълномощеният
защитник на подсъдимия – адв. С.Г. не се
е явил в насрочените по делото съдебни заседания на 17.07.2019 г. и на 06.11.2019
г. В последното от тях подсъдимият А. лично е заявил, че няма връзка с адв. Г.
от лятото и не може да установи контакт с него, тъй като не разполага с негов
телефонен номер, и че адв. Г. си е сменил телефонните номера. Изрично обаче в
проведеното на 06.11.2019 г. съдебно заседание пред районния съд, подсъдимият А.
е изложил и, че се отказва от участието на адв. Г. и желае да се защитава сам в
производството по делото. Изложеното, съобразено наред с обстоятелството, че в
процесния случай не са налице предпоставките за задължителна защита, по см. на
чл. 94 НПК, мотивира въззивният съдебен състав да приеме, че правата на подсъдимото
лице не са били нарушени, и в този смисъл не е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила.
При така установената фактическа обстановка и след
прецизен анализ на доказателствената съвкупност, въззивната инстанция намира от
правна страна, че заключението на районния съд, че подсъдимият А.А. е извършил
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал.
1 НК, е обосновано и
законово издържано. Правните изводи на съда са съобразени с
доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона.
Изводите на СРС, че обвинението, повдигнато срещу подсъдимия за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК е доказано по несъмнен начин, са
обосновани и законосъобразни, почиват на вярна интерпретация на доказателствата
по делото, а последните са обсъдени логично и не са изопачени.
В съответствие с
материалния закон, СРС правилно е изяснил от обективна страна, че подсъдимият А.В.А. на инкриминираните дата, час и
място, се е заканил
на свидетелката А.Г.Г. с убийство, като отправил следните думи към нея: ”Ще те
изчакам да свършиш работа и ще видиш какво ще ти се случи ! Ще те убия!“ и това
заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. В конкретния случай става въпрос за закана с изрази,
които по същество представляват такива за лишаване от живот на посочената като
пострадала свидетелка, като същите са били възприети от последната. В
разглеждания казус, макар това обстоятелство да не е възведено като
съставомерен елемент на инкриминираното престъпно посегателство, отправената
закана с убийство по естеството си не само обективно е създавала възможност да предизвика
у заплашения основателен страх от осъществяването й, но в случая е и породила
такъв. В тази насока е и експертното становище на изготвената в хода на
производството КСППЕ за А.Г., в което е посочено, че възприетата от последната
закана е възбудила у
нея преживяване на страх от витална /за живота/ застрашеност.
От субективна страна деянието е
осъществено от подсъдимия А. виновно, с форма на вината пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК. Деецът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и пряко
е желаел това. Подсъдимият е съзнавал естеството на извършваното от него и
законовото запрещение за същото, въпреки това, имайки ясно изградена представа
за общественоопасния му характер и предвиждайки общественоопасните последици,
пряко е целял настъпването им - отправяне на закана с убийство, която по
съществото си да е такава, че би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й. Интелектуалният момент при подсъдимия е включвал определени
представи относно обстоятелството, че се заканва на свидетелката А.Г. с
убийство, а волевият - целта да вербализира силно отрицателното си отношение
към последната с интензитет, способен да възбуди основателен страх у нея от
осъществяването на изрично отправена закана с убийство. Следва да се посочи, че
за да бъде осъществена субективната страна на престъплението по чл. 144,
ал. 3 НК е достатъчно деецът да съзнава съдържанието на заканата, както и че тя
обективно се възприема като реална. Не е необходимо към момента на деянието –
когато отправя заканата – деецът да има предварително оформено решение да
извърши убийството и да действа в осъществяване на това решение /ТР № 53/89 г.
по н. д. № 47/89 г., ОСНК на ВС/. Поради това е ирелевантно обстоятелството,
дали подсъдимият А. е възнамерявал наистина да реализира саморазправата, с
която се е заканила.
С оглед гореизложеното, правилни са формираните правни
изводи на районния съд, че подсъдимият А.А. е извършил престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, по
което именно следва да бъде признат за виновен.
На следващо място
въззивният съд провери индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия и наложеното му наказание по вид и размер.
За престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК
законът предвижда наказание лишаване от
свобода до шест години. При
индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия, като смекчаващи отговорността обстоятелства,
районният съд законосъобразно е преценил изразеното съжаление за стореното, необремененото съдебно
минало на подсъдимия и оказаното от негова страна съдействие на разследването. Правилно са отчетени и отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно извънсъставомерното поведение на подсъдимия спрямо
свидетелката Г., обективирано пред органите на МВР, включително изразяващо се и
в нанасянето на удар на последната, както и пияното състояние на дееца. С оглед
така изложеното, въззивната инстанция споделя извода на първостепенния съд, че
в процесния случай наказанието на подсъдимия следва да бъде определено в допустимия по закон минимален
размер, а именно за срок от три месеца. В този смисъл законосъобразно и предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства районният
съд е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца. Определеният от СРС размер на наказанието изцяло
съответства на целите, визирани в нормата на чл. 36 НК, като с наложеното
наказание в пълна степен ще се въздейства поправително, превъзпитателно и
предупредително върху подсъдимия и наред с това ще се въздейства възпитателно и
предупредително и спрямо останалите членове на обществото. В същото време, ще
се даде възможност на подсъдимия да се поправи и превъзпита, без да бъде
демотивиран от едно ненужно тежко наказание. Наложеното от районния съд наказание е справедливо, като настоящият съдебен състав намира, че
последното ще съдейства за постигане целите както на генералната, така и на
специалната превенция, без същевременно прекомерно да се засягат правата на
подсъдимия. Въззивният
съд подобно на първоинстанционния счете, че приложението
на чл. 66, ал. 1 НК в необходимата степен би осъществило адекватното и достатъчно
интензивно репресивно и възпитателно-поправително действие върху подсъдимия и
не се налага откъсването му от нормалната му социална и семейна среда. В този смисъл законосъобразно районният съд е отложил
изпълнението на наказанието за срок от три години от влизане на присъдата в
сила.
С оглед изхода на
делото правилно районният съд е решил съпътстващите наказателноправното
осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските върху подсъдимия.
При извършената, на основание чл. 314 НПК, цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция
не констатира наличието на някакви други основания, които да налагат нейното
изменяване или отмяна, поради което и предвид на посочените съображения,
постанови своето решение.
Водим от всичко изложено, и на основание
чл. 334‚ т. 6 вр. чл. 338 НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 14.10.2020 г., постановена
по НОХД № 4597/2019 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 111 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.