Р Е Ш Е Н И Е
№ 13/11.1.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд
– Пазарджик – ІV – административен състав, в открито съдебно заседание на единадесети
януари, две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
|
|
|
при секретар |
Тодорка Стойнова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
|
по адм. дело № 1132 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 111 от Закон за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и е образувано по жалба на И.П.С.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Заповед № Л-1560/25.11.2022
г. на Началника на Затвора – Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание
„Изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия“.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед не е
съобразена със здравословното състояние на жалбоподателя, поради което се моли да
бъде отменена. Посочва се, че при обиска не било намерено нищо. В съдебно
заседание лишеният от свобода И.П.С., редовно призован, се явява лично и се
представлява от служебен защитник - адв. Н.. Поддържат жалбата и молят съда да
отмени обжалваната заповед.
Ответникът по жалбата
– Началникът на Затвора Пазарджик, редовно призован, представлява се от юрк. Р.,
който по изложени съображения моли съда да потвърди обжалваната заповед като
правилна и законосъобразна.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
На 15.11.2022 г. лишеният от свобода И.П.С. е
нарушил установения ред, като не е оказал съдействие на служителите от надзорно-охранителния
състав да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол. Поводът за
проверката е бил провокиран от обстоятелството, че като прибирал лишения от
свобода, след посещението му при оперативните служители, постовият надзирател
усетил мирис на алкохол от С.. Незабавно докладвал на дежурния главен
надзирател, който разпоредил да бъде направен тест на лишения от свобода с „дрегер“.
И.С. категорично отказал да даде проба за извършване на теста. Снето му е
писмено обяснение и по случая е изготвена докладна записка.
За посочените обстоятелства касаещи отказ на
жалбоподателя да даде проба за наличие на алкохол, по делото е разпитан и
свидетелят Д.Б.Т.. Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля като
обективни, ясни, безпротиворечиви и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал и независимо от факта, че е служебно ангажиран с
административния орган издател на заповедта, тъй като не е заинтересован от
изхода на делото.
Свидетелят Т.с показанията си е потвърдил
процесните събития от 15.11.2022 г., като посочва, че лишеният от свобода С. е лъхал
на алкохол и поради това свидетелят е докладвал на офицера, който пък от своя
страна е поканил С. да даде проба за алкохол. Лишеният от свобода отказал да
даде пробата.
С оглед горните е издадена обжалваната Заповед № Л-1560/25.11.2022
г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик, за налагане на дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна килия“, с която на основание чл. 101, т. 1,
т. 2 и т. 5 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 96, т. 3 и т. 5 от същия закон е
наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия
на лишения от свобода И.П.С.. Преди издаване на заповедта лишеният от свобода е
изслушан от Началника на затвора – Пазарджик. От жалбоподателя са снети и
обяснения от 15.11.2022 г., в които посочва, че е приемал лекарство една
седмица по-рано, поради което отказал да даде проба.
Заповедта е връчена на лицето лично срещу подпис на
29.11.2022 г., като в законоустановения 3-дневен срок същият е упражнил и
правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, а именно: Справка с изх. №
6559/07.12.2022 г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик, Докладна записка от
15.11.2022 г. от мл. инсп. Д.Т., Обяснение (пояснение) от И.П.С., Обяснение от
лишения от свобода М. Г.Х., Обяснение от лишения от свобода И.Й.Н., Протокол №
Р 130/25.11.2022 г.
По делото е представена и докладна-записка от д-р Б.
от 25.11.2022 г., в която е посочено, че лицето И.П.С. има следните
заболявания: Хр. Хепатит С, ИБС, Плексит. Медицинското лице е заключило, че при
изброените лица, между които и жалбоподателят, липсват регистрирани
заболявания, противопоказани за изтърпяване на наказанието „изолиране в наказателна
килия“ и извънредно дежурство по хигиена. Представена е и медицинска справка от
д-р Б. от 07.12.2022 г., в която подробно е описано здравословното състояние на
жалбоподателя и фактът, че в минал период е приемал медикаменти свързани с
предходни заболявания.
Представена и приета е и справка за наложените на
жалбоподателя наказания в Затвора – Пазарджик, от която е видно, че за периода
25.02.2022 г. – 25.11.2022 г. лицето е наказвано 13 пъти, като предпоследната
посочена в справката заповед е процесната. Извън нея за отказ да бъде тестван
за алкохол лицето е наказвано още два пъти и веднъж за заготовка на алкохол.
В съдебно заседание бяха представени и епикризи от
различни болнични заведения, удостоверяващи здравословното състояние на лишения
от свобода за минал период, които касаят наличието на заболявания установени
към 2014 г. и 2015 г., а не към процесния период.
Представена от страна на жалбоподателя е и медицинска
справка от 13.01.2022 г. и докладна записка от д-р Б. – Директор на МЦ към
Затвора – Пазарджик от 02.09.2022 г., които са изготвени и представени по повод
предходни наложени на жалбоподателя наказания. От същите е видно, че д-р Б. е дал
заключение и към месец септември 2022 г., че за жалбоподателя липсват
заболявания противопоказни за изтърпяване на наказание изолиране в наказателна
килия.
Във връзка с наличното възражение в жалбата, че при
обиска не било намерено нищо, съдът намира, че възражението е неотносимо към
спора, тъй като настоящия случай не касае обиск и установяване държането на
забранени вещи, а отказ да бъде дадена проба за алкохол. Освен това
възражението не се поддържа в съдебно заседание и към него не са ангажирани
доказателства и доказателствени искания.
Въз основа на горната фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Както бе посочено по-горе,
процесната заповед е връчена срещу подпис на 29.11.2022 г. От представения по
делото Протокол № Р 130/25.11.2022 г. става видно, че лишеният от свобода е
изслушан преди налагане на наказанието, но от същия не става категорично видно
заповедта да е сведена до негово знание на същия ден. Поради това, настоящият
състав намира, че заповедта е сведена до знанието на лишения от свобода на
29.11.2022 г., от когато започва да тече и преклузивният тридневен срок за
обжалване. Жалбата е подадена на 02.12.2022 г. (съгласно отбелязване на
същата), като съобразно изискана информация от страна на ответника жалбата да е
депозирана на по-късен етап не се установява. На жалбата е поместен единствено
входящият номер на съда.
Предвид горните, съдът приема, че
жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес и в законоустановения срок,
поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав намира, че
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона
форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването ѝ,
като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и
законосъобразна.
Заповедта е издадена от Началника
на Затвора гр. Пазарджик, който е материално и териториално компетентния орган
съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС.
Заповедта е издадена в писмена
форма и е мотивирана, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 104, ал. 1
от ЗИНЗС, като съдържа наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част,
с която се определят задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв
срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало
акта, с означаване на длъжността му. В съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК
са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. С оглед
горното, оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона форма.
Изпълнено е и задължението,
регламентирано в чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно: преди налагане на
наказанието да бъде изслушан задължително нарушителят. В тази връзка по делото
е представен протокол № Р – 130/25.11.2022 г., в който е отразено, че
жалбоподателят И.П.С. е изслушан пред началника на затвора. От представените по
делото доказателства се установи, че на лишения от свобода, който е наказан с
„изолиране в наказателна килия“ е извършен медицински преглед, при който е
установено, че същият има заболявания, които обаче не са противопоказни за изтърпяване
на наказанието „изолиране в наказателна килия“. Това обстоятелство не се
опроверга от представената медицинска документация от страна на жалбоподателя в
съдебното заседание.
С оглед на това, съдът приема, че
при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.
Анализът на установената
фактическа обстановка обосновава извод за съответствие на оспорената заповед и с
приложимите материалноправни норми. Мотивите в подкрепа на този извод са
следните:
В нормата на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС е дадено легално определение на понятието „дисциплинарно нарушение“,
съгласно което, това е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от
лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото
или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени
от свобода. В ал. 2 на чл. 100 е посочено, че за дисциплинарно нарушение се
смята – т 1. неспазване
на реда и дисциплината в помещенията или на работното място; 2. неизпълнение или
лошо изпълнение на възложени задачи и заповеди на съответните длъжностни лица и
т. 5 неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в
този закон.
Безспорно чл. 97, т. 5 от ЗИНЗС
предвижда конкретна забрана за точно определено поведение на лишените от
свобода, а именно забранява употребата на спиртни напитки и наркотични вещества.
Съответно с чл. 96, т. 3 и т. 5 от ЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода са
длъжни да: спазват установените за тях правила и да оказват съдействие при проверка
за употреба на алкохол, наркотици и упойващи вещества.
В настоящия случай, в
представените по делото докладни-записки и писмени обяснения на лишените от
свобода, въз основа на които е постановена оспорената заповед, както и с оглед
показанията на свидетеля Т.безспорно се установява това, че лишеният от свобода
И.П.С. е осуетил проверка с дрегер за установяване на алкохол в кръвта, като е
отказал да направи теста. В този смисъл по делото се установи, че
жалбоподателят е нарушил установения вътрешен ред, като не е оказал съдействие
на администрацията на затвора при проверка за алкохол, което е било негово
задължение, вкл. разпоредено от съответното длъжностно лице.
От друга страна, в текста на чл.
102, ал. 2 от ЗИНЗС е указано, че дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и
8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100,
ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т.
1, 2, 3 или 5. Анализът на събраните доказателства безспорно указва наличието
на осъществено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2 и 5 – неспазване
на установения ред и неоказване на съдействие на администрацията при проверка
за алкохол, което от своя страна мотивира необходимостта от налагане на
административното наказание по чл. 101, т. 7 – изолиране в наказателна килия за
срок до 14 денонощия. В този смисъл следва изрично да се посочи, че видно от
представената и приета по делото справка за наложените наказания на лишения от
свобода, се установява, че в рамките на предходните девет месеца той е наказван
още дванадесет пъти, освен с процесната заповед, като две от наказанията са за
същото деяние и едно за заготовка на алкохол. Предвид това, правилно е
преценено наличието на системност с оглед изискванията на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС.
С оглед горните и събраните в
хода на дисциплинарното производство доказателства, правилно, обосновано и в
съответствие с разпоредбата на ЗИНЗС, с оспорената заповед на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 7 – изолиране в наказателна
килия за срок от 7 денонощия.
По отношение на размера на наложеното дисциплинарно наказание
съдът счита, че Началникът на Затвора гр. Пазарджик се е съобразил с
разпоредбата на чл.
102 и чл.
105 от ЗИНЗС и като е взел предвид характера и тежестта на нарушението,
отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и
здравословното му състояние, правилно на основание чл. 101, т.
7 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 102 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 105,
ал. 1 от ЗИНЗС му е определил дисциплинарно наказание „Изолиране
в наказателна килия“ за срок от седем денонощия.
Не на последно място, следва да се посочи, че при определяне на
дисциплинарното наказание, ответникът е взел предвид здравословното състояние
на жалбоподателя. За последното след направена проверка от д-р Б., Директор на Медицинския
център /МЦ/ към Затвора – Пазарджик е дадено становище, че за лишения от
свобода липсват регистрирани заболявания противопоказни за изтърпяване на
наказанието. Съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените
от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно
лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода. Поради горните именно от
страна на МЦ към Затвора гр. Пазарджик е можело да бъде получена най-точна и
актуална информация за здравословното състояние на жалбоподателя, като преди
налагане на наказанието такава е снабдена от медицинския център. Освен това,
съгласно чл. 144 от ЗИНЗС лишените от свобода, изолирани в наказателна килия, се
посещават от медицински специалист всеки работен ден. Медицинският преглед се извършва
на място, освен ако случаят налага друго, като по делото липсват данни или
твърдения такива прегледи да не са осъществявани, респ. да е установено
противопоказно здравословно състояние на лишения от свобода за изтърпяване на
наказанието.
Ето защо, съдът счита, че определеното наказание е справедлИ.и
съответно на извършеното нарушение от жалбоподателя, съобразено е с целта на
закона и поради това следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 111, ал. 6, т. 1 от ЗИНЗС, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед
№ Л-1560/25.11.2022 г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик, с която на И.П.С.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, е наложено дисциплинарно наказание
„Изолиране в наказателна килия за срок от седем денонощия“ за нарушение на чл.
96, т. 3 и 5 във връзка с чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1, 2 и 5 от ЗИНЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно оспорване в 14-дневен срок от днес пред тричленен състав на
Административен съд гр. Пазарджик.
СЪДИЯ: /п/