Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София,…….2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско
отделение, IV „Г” въззивен състав, в откритото заседание на осми октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от мл. съдия ИВА
НЕШЕВА в.гр.д. № 11022 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
С
решение № 64692 от 13.03.2019 г. на Софийския районен съд, 64-ти състав, е
отхвърлена исковата претенция на основание чл.208 КЗ /отм./, вр. пар. 22 КЗ на К.Н.Б.
срещу „З.к.Л.И.“ АД за сумата от 16087,50 лева - застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка, обективирана в застрахователна полица №
93001510024910, дължимо при настъпило застрахователно събитие - ПТП от
26.01.2016г., при което са причинени вреди на застрахованото имущество - лек
автомобил „Мерцедес“ модел „МЛ“, peг. № ******, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба /01.08.2016г./ до окончателното плащане.
Недоволен
от първоинстанционното решение е останал ищецът К.Н.Б., който чрез процесуалния
си представител адв. Т., е подал въззивна жалба, с която решението в неговата
цялост се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че алкохолният
прием е бил след автомобилната катастрофа, около 7:00 часа, което според
въззивника, се установява от свидетелските показания на разпитания свидетел А.М..
Поради това счита, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че алкохолният
прием е бил преди настъпването й. В тази връзка се сочи, че следва да се
кредитира заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска
експертиза, според което алкохолният прием е бил около два часа преди да бъде
взета пробата за алкохол. Също така, според въззивника, неправилен е и правният
извод на съда, че при установен алкохолен прием не подлежи на изследване наличието
на причинна връзка между механизма на пътното произшествие и алкохолното
опиянение на ищеца, доколкото според въззивника приложима е нормата на чл. 211,
т. 2 КЗ /отм./. Поради изложеното се моли за отмяна на първоинстанционното
решение и уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
Уведомен
за подадената въззивна жалба на 09.08.2019 г. и в срока по чл. 263, ал. 2
въззиваемият „Л.И.“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я
оспорва като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение - потвърдено. Счита, че по делото се установява, че
ищецът е употребил алкохол над допустимите от закона норми, което представлява
изключен риск съгласно Общите условия по договор за застраховка „Каско“. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
вътрешното си убеждение, намира следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Жалбата е подадена от
легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения
съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената
проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо.
Съгласно
чл. 271, ал. 1 ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и
допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди,
отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите,
изложени във въззивната жалба.
Производството
пред първоинстанционния съд е било образувано по предявен от К.Н.Б. срещу ЗК „Л.И.“
АД иск с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. с пар. 22 от КЗ за
заплащането на сумата от 16087,50 лева /след допуснато намаляване на размера на
иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК/, представляваща застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка, обективирана в застрахователна полица №
93001510024910, дължимо при настъпило застрахователно събитие - ПТП от
26.01.2016г., при което са причинени вреди на застрахованото имущество - лек
автомобил „Мерцедес“ модел „МЛ“, peг. № ******, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба /01.08.2016г./ до окончателното плащане.
Съгласно
чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. Следователно основателността на претенцията на ищеца в
първоинстанционното производство предполага съществуването и установяването в
хода на процеса на следните предпоставки – наличие на валидно застрахователно
правоотношение, по което ищецът е застрахован, а ответникът застраховател; в
периода на застрахователното покритие да е настъпило застрахователно събитие, в
резултат от което е накърнено имуществено право, покрито от застраховката;
застрахованият да е уведомил застрахователят за това; застрахователят да не е
изплатил обезщетение.
Като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че между
страните е сключен застрахователен договор; че на твърдяната дата и място е
настъпило събитието, което ищецът твърди, както и че същото е настъпило по
време на действието на сключения между страните договор за имуществено
застраховане.
С
уведомление от дата 30.03.2016г. ищецът е уведомил застрахователя за
настъпилото ПТП и причинените вреди, като след извършена проверка, му е
отказано изплащане на обезщетение с писмо от 17.06.2016 г. В писмото като
основание за отказ е посочено, че се установява, че Б. е управлявал автомобила
след употреба на алкохол, а съобразно т. 27 от общите условия на ЗК „Л.И.“ АД застрователят
не дължи обезщетение за вреди, причинени от управление на автомобил след
употреба на алкохол.
Основното
спорно между страните обстоятелство е именно във връзка с възражението на
застрахователното дружество относно употребата на алкохол от страна на К.Б.
преди настъпване на застрахователното събитие и дали евентуална употреба е
основание за невъзникване на задължение за обезщететяване на вредите от
застрахователя. Ответникът поддържа, че за вреди, причинени следствие на
употреба на алкохол, не се дължи заплащане на застрахователно обезщетение.
Според ищеца не се установява преди настъпване на ПТП-то да е употребен
алкохол, а дори и да се приеме, че такъв е бил употребен, то следва да се
установи причинна връзка между употребата и настъпването на вредите, каквато не
се установява по делото. За установяване на обстоятелството дали ищецът е
употребил алкохол преди настъпване на ПТП-то по делото са събрани писмени и
гласни доказателства, прието е и заключение по назначена съдебно-медицинска
експертиза.
За
произшествието е съставен констативен протокол № 259 от 26.01.2016 г., в който е
отразена следната фактическа обстановка: водачът на лек автомобил Мерцедес МЛ
320 ЦДИ се е движил по бул. „проф. Цветан Лазаров“ и в района на кръстовището
поради несъобразена скорост самокатастрофира в метален стълб на бул.
„Копенхаген“. Отразено е и, че водачът на лекия автомобил К.Б. е бил тестван с
„алкохол-дрегер“ 7510, като е отчетена положителна проба – 0,4115-0,58 промила.
Протоколът представлява официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с
констациите относно взетата проба за алкохол. След установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта по реда на Наредбата № 30 от 27.06.2001 г.
за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства, и съобразно резултатът от направеното
химическо изследване - 0,6 промила
алкохол в кръвта – е издадена заповед за прилагане на принудителна
административна мярка. Съставен е и акт за установяване на административно
нарушение от 26.02.2016 г.
В
протокола за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол №
83/29.01.16 г. в изпратената проба кръв, взета от К.Н.Б. по газхроматографски
метод, е доказано наличие на етилов алкохол в концентрация 0.6 %.
Разпитаният
в хода на първоинстанционното производство свидетел А.М., приятел на ищеца, съобщава,
че е бил в колата на Б. при настъпване на произшествието. Свидетелят обяснява, че
на 25.01.2016 г. заедно с ищеца са посетили заведение „Библиотеката“ в гр.
София, което напуснали около 5:00 часа сутринта. На път към дома на ищеца Б., друга
кола, движеща се с висока скорост, отнела предимството на управлявания от Б. автомобил,
който за да избегне удара, рязко свил вдясно и неговата кола се ударила в стълб.
Водачът на другия автомобил не спрял. След катастрофата ищецът и свидетелят за
кратко били в безсъзнание и след като се свестили, видели, че колата пуши.
Излезли от нея, били уплашени, успели да спрат случайно минаващ лек автомобил и
били откарани до „Цариградски комплекс“. След като успели да се приберат в дома
на Б. около 7:00ч. от стреса ищецът употребил алкохол - около 70-100 гр. уиски.
Свидетелят посочва, че преди това Б. не е употребявал алкохол, в заведението е
приел единствено безалколна напитка „Ред Бул“. Пояснява още, че на мястото на
инцидента не са уведомили органите на МВР, а след като се прибрали, започнало
да се подува окото на Б. и трябвало да му се окаже медицинска помощ, затова
отишли до болницата, където пристигнали полицаи и към обяд на двамата била
направена проверка за алкохол с дрегер.
От
тези доказателства настоящият състав намира, че се установява, че Б. е бил с
концентрация на алкохол в кръвта – 0,6 % - какъвто е резултатът от проведената
химическа експертиза. Настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния
съд, че от събрания доказателствен материал не се установява защитната теза, че
алкохолът е бил приет след настъпване на произшествието. В тази връзка,
правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетеля М.. На първо място,
същият е заинтересован от изхода на процеса като приятел на ищеца. На следващо
място, същият за пръв път в съдебното заседание е изнесъл информация за
обстоятелството, че алкохол е бил приет след настъпване на ПТП-то, при това
информацията е противоречива и недостоверна, като не става ясно как и кога
двамата с Б. са достигнали до дома на последния, при положение, че се твърди да
са били откарани до „Цариградски комплекс“. Отделно, пред органите на МВР нито
един от двамата участници в ПТП-то не е заявил подобна информация. Напротив, Б.
изрично е посочил преди вземане на кръвната проба, че въобще не е употребил
алкохол /вж. протокол за медицинско изследване/. Допълнително, както е посочил
първоинстанционният съд, житейски нелогично е обяснението на свидетеля за
събитията, а поведението на двамата – да напуснат местопроизшествието и
неуведомяването на органите на МВР за ПТП-то - последното противоправно
поведение, санкционирано по административнонаказателен ред – са признак, че двамата
участници, основно Б., са били притеснени, че ще бъдат разкрити подробности
относно настъпилото събитие и ще бъде извършена проверка за алкохол от
полицейските органи.
Настоящият
състав не споделя изводите на въззивника, че от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че приемът на алкохол
е бил след настъпване на произшествието. Вещото лице действително е посочило,
че предполага алкохолен прием да е имало 90-120 минути преди вземането на
пробата, но посочва още и, че установяването на времето зависи и от
допълнителни фактори като теглото на лицето; дали приемът е бил на празен
стомах или след хранене, или по време на такова.
Устно
и непосредствено пред съда вещото лице обяснява, че максималната резорбция се
задържа една и съща в рамките на 1 час и
40 минути, поради което вещото лице счита, че ищецът е бил във фаза след или на
нивото, или малко след максимална резорбция - максимално усвояване на алкохола.
Вещото лице обаче категорично посочва, че предвид продължителното задържане,
това може да е израз на последна приета доза при многократно поемане на
алкохол, като заявява, че не може да се даде категорично заключение само на
базата на това изследване. Сочи и, че този алкохол, изследван в 12 часа по
газхроматографския метод, е приет най-рано 2 часа преди изследването. Като
краен извод се посочва, че не може да се каже дали е имало или не предходно
приемане на алкохол. Следва да се посочи, че настоящият състав намира, че
предвид липсата на сигурност в заключението, както и наличието на множество
фактори, които влияят на резорбцията на алкохол, не би могло да се приеме с
категоричност въз основа на заключението кога е бил алкохолният прием. Дори и
да се приемат времевите рамки, посочени от вещото лице, правилно е прието в
първоинстанционното решение, че не се изключва възможността алкохол да е приет
преди и след ПТП-то, като дори не е изключено съзнателно водачът да е приел
алкохол, с цел заблуда на полицейските служители.
Във
връзка с довода за размера на алкохолна концентрация с оглед възможната грешка
в използваните методи, следва да се посочи, че водещо е химическото изследване,
което дава по-точен резултат, доколкото се изследва именно кръвта на лицето. Освен
това в случая, доколкото ищецът е напуснал местопроизшествието е приложимо
правилото на чл. 5 от Наредба
№ 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, според
което при невъзможност за извършване на проверка с техническо средство на място
от всички участници в пътнотранспортното произшествие се вземат проби от лекар
или медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за
помощ или настанени за лечение.
Настоящият състав не споделя
доводите на въззивника за неправилност на правните изводи на съда досежно
необходимостта от изследване на причинна връзка между алкохолния прием и
настъпилото ПТП. В тази връзка следва да се направи разграничение между отказът
за заплащане на застрахователно обезщетение, предвиден в чл. 211 от КЗ /отм./, и
отказът да се изплати застрахователно обезщетение, поради това че настъпилото
застрахователно събитие не попада в обхвата на покритите от застрахователя
рискове. Правото на застрахователя по имуществена застраховка на основание чл. 211
от КЗ /отм./ да откаже плащане на обезщетение при настъпило застрахователно
събитие, когато застрахованият не е изпълнил задължение по застрахователния
договор, се отнася до случаите, в които настъпилото застрахователно събитие
представлява покрит застрахователен риск. Ограниченият кръг основания за отказ
по чл. 211 от КЗ /отм./ не засяга възможността на застрахователят да откаже
заплащането на застрахователно обезщетение, когато настъпилото събитие не
попада в кръга на покритите по сключения договор за имуществено застраховане
рискове. Както е отбелязано в решение № 224/2015 г. по т.д. № 4554/2013 г. на
ВКС, I т.о, с оглед свободата на договаряне - чл. 9 от ЗЗД, страните могат да
постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои
застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за
които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение
за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно
събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Едва при
наличие на покрит застрахователен риск, може да се преценява наличието на
основание за отказ от изплащане на обезщетение по чл. 211 от КЗ /отм./.
Видно
от т. 27.3 от Общите условията на застрахователния договор, застрахователят не
изплаща обезщетение за вреди по причина на управление на МПС след употреба на алкохол,
констатирано с документ от съответните органи, какъвто е и настоящият случай –
тоест налице е изключен риск. Волята на страните ясно определя, че се изключват
всички събития, настъпили след като водачът на автомобила е употребил алкохол,
което обстоятелство е отразено в документ от съответните органи. Това е така,
тъй като неминуемо алкохолният прием, както и приемът на наркотични вещества,
намалява когнитивните способности на индивида, възможността му да възприема
правилно околната среда, както и забавя реакциите му. Поради това и не подлежи
на изследване наличието на причинна връзка между алкохолният прием и настъпилото
произшествие, а самият факт на управление на МПС след употреба на алкохол
завишава риска от настъпване на ПТП и спомага за неговото настъпване.
Поради
всички изложени аргументи следва да се приеме, че доводите на въззивника са
неоснователни, а първоинстанционното решение е правилно. Тъй
като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада с
крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да
бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение изцяло да бъде
потвърдено.
По разноските:
Съгласно
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Доколкото подадената въззивна жалба е
неоснователна, право на разноски има само въззиваемата страна, която е
претендирала юрисконсултско възнаграждение. Размерът на юрисконсулстко
възнаграждение следва да се определи съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според
посоченото правило за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид размера на претенциите,
процесуалното поведение на страната, броя проведени заседания, настоящият
съдебен състав счита, че следва да се определи възнаграждение в размер от 100
лева.
По
изложените съображения, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 64692 от 13.03.2019 г., постановено по
гр.д. № 43424/2016 г. на Софийския районен съд, 64-ти състав.
ОСЪЖДА К.Н.Б., ЕГН **********, да плати на „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 273, вр. с чл. 78, ал.
1 и ал. 3 ГПК сума в размер 100 лева
– разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението,
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.