Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 25.11.2016г. Град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
ГО, 15 състав
На четиринадесети октомври Година 2016
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар А.М.
като разгледа докладваното от съдия
Банкова гр. дело № 19 654 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 108 от ЗС.
В исковата молба ищците М. П.П., С.Г.Г. и В.Г.Г.
твърдят, че са наследници на Г. В. П., починал на 31.03.2014 г. След открИ.е на
наследството на починалия Г. В. П. неговите наследници по закон са установили,
че общият им наследодател се явява наследник на племенника си В.С. В., починал
на 03.03.2014 г. в град С.. Към датата на открИ.е на наследството на В.С. В.,
призовани да наследяват били наследниците от четвърти ред, а именно роднините
по съребрена линия до шеста степен включително. Общият наследодател на ищците
се явявал в трета степен съребрено родство с починалия си племенник, като при
липса на други наследници по закон, а именно низходящи и възходящи, както и
братя и сестри, призован да наследява се явявал единственият жив роднина от
четвърти ред, а именно преживелият чичо. Ищците в настоящото производство са
направили искане до СРС и са приели наследството под опис. В състава на наследствената
маса на наследодателя, чието наследство е прието под опис е включено и правото
на собственост по отношение на процесния недвижим имот – апартамент № 7 (седем)
от жилищна сграда на ул. „И. ******* (тридесет и седем), град С., на трети
надпартерен етаж, подробно описан в исковата молба. Излагат, че не могат да
влязат във владение на получения по наследство недвижим имот, тъй като същият
неоснователно се владее от лицето В.И.Н. - ответницата. Молят същата да бъде
осъдена да им предаде владението върху придобития от тях по наследство недвижим
имот - апартамент № 7 (седем) от жилищна сграда на ул. „И. ******* (тридесет и
седем), град С., на трети надпартерен етаж.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата подава писмен
отговор, с който оспорва иска. Сочи, че процесният имот не бил преминал в
патримониума на ищците по наследяване от В.С. В., тъй като същият ѝ е бил завещан със саморъчно
завещание от 04.07.2013 г. Оспорва и факта, че преживелият чичо Г. В. П. се
явява призован да наследи починалия В.С. В., като единствен жив роднина от
четвърти ред, тъй като от представеното от ищците удостоверение за наследници е
видно, че майката на В. В. - П. И. В.а, имала жива сестра Лилия. Твърди, че
владее имота на основание придобитото от нея право на собственост. Претендира
разноски, съгласно представен списък.
С допълнителна молба от 02.11.2015 г. от процесуалния
представител на ищците е оспорил истинността на представеното с отговора на
исковата молба завещание с твърдение, че същото не е написано и подписано от
лицето, сочено за негов автор. Оспорена е датата на същото, направено е
възражение за неговата нищожност, поради факта, че лицето, сочено за автор на завещанието,
не е изписало трите си имена, не е индивидуализирало в достатъчна степен
завещаният недвижим имот и представеното завещание не отговаря на изискванията
на чл. 25, ал.1 от ЗН. Направено е евентуално възражение за унищожаемост на
завещанието, тъй като към датата, на която се твърди, че завещателят го е
съставил, същият е бил зависим от алкохол и не е бил способен да действа
разумно, както и да ръководи и разбира действията си. На следващо място,
завещателното разпореждане било унищожаемо поради грешка в мотива, изразен в
самото завещание. Претендират разноски, съгласно представен списък.
Съдът
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след
което приема за установено от фактическа
страна следното:
От представения и приет по делото
препис – извлечение от акт за смърт се
установява, че В.С. В. е починал на 03.03.2014 г. Към този момент, видно от
удостоверение за наследници с изх. № АО9400-1941 от 24.04.2014 г., неговите
майка и баща са починали, съответно през 1998 г. и през 1999 г. Също през 1999
г. е починала и лелята на В. В. – Ю.В. (съгласно удостоверение на л. 8-9 от
делото). Още през 1979 г. е починала другата му леля – Л.В. (вж. удостоверение
на л. 107). Ето защо, поради липсата на други наследници по закон, при смъртта
на В. В. призован да го наследи е неговият роднина от трета степен по съребрена
линия (чичо) – Г. В. П..
Видно от представения препис –
извлечение от акт за смърт (л. 10) Г. П. е починал на 31.03.2014 г. Негови
наследници са ищците в настоящото производство – М. П., С.Г. и В.Г. (вж. удостоверение
за наследници, л. 11).
Не е спорно
по делото, а и се установява от представения препис от нотариален акт за замяна
на недвижим имот, че към датата на открИ.е на наследството на В.С. В.,
последният е бил собственик на апартамент № 7 (седем) от жилищна сграда на ул.
„И. ******* (тридесет и седем), град С., на трети надпартерен етаж.
Видно от
определение № 36 от 04.06.2014 г. ищците са приели под опис наследството,
останало от В.С. В., част от което е процесния апартамент № 7.
От
представения препис от саморъчно завещание се установява, че на 04.07.2013 г. В.С.
В. е извършил завещателно разпореждане със собствения му апартамент № 7, който,
в случай на неговата смърт, е завещал в собственост на В.И.Н.. От приетите по
делото първоначална и повторна съдебно – графически експертизи се установява,
че текстът на завещанието е изписан от В.С. В. и именно той е положил подписа
си под него. Съдът кредитира в цялост заключенията на вещите лица, които се
подкрепят взаимно, а възражението на ищците, че заключенията не следва да бъдат
кредитирани, т.к. са изготвени при използването на сравнителен материал,
представен само от ответника, съдът намира за неоснователно, доколкото от
самите заключения, както и от заявеното от вещите лица при изслушването им в
съдебно заседание, се установява, че за изпълнението на поставените задачи
същите са работили и с официални документи, в които изследваният подпис е
положен пред длъжностно лице от състава на органа, издал съответния официален
документ / паспорт/, което изключва възможността подписът да не е на лицето.
По делото са допуснати и събрани
гласни доказателства - показанията на И. Г.М., според когото почти всеки път, когато
е виждал В. В., последният „не е бил трезвен“. Не може да потвърди, че е видял
същия именно на 4.07.2013г. в пияно състояние, т.к. не си спомня.
За изясняване на делото от
фактическа страна е допуснат и извършен разпит на свидетеля Л. И.ов Г.. Той
заявява, че В. В. искал да дари процесния апартамент на ответницата, което й
предложил лично пред свидетеля, но тя отказала. Свидетелят заявява също, че е
предоставил информация в тази връзка на В. В., включително и образци на
завещателни разпореждания. Видял саморъчното завещание в проект, в дома си,
където казал на В., че и саморъчните завещания са действителни, след което той
отишъл в дома на В.. След това свидетелят е виждал завещанието вече подписано.
Същото било предадено на В. за съхранение. Св. Г. заявява и, че действително В.
е употребявал алкохол – по 2-3 бири през ден, а по-големи количества – по-рядко.
Между страните е безспорно
обстоятелството, че ответницата е във владение на процесния апартамент №
7.
При тази фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна
следното:
С ревандикационния иск по чл. 108 ЗС
невладеещият собственик иска от лицето, което владее неговата вещ без
основание, предаване на владението въз основа на своето право на собственост.
Следователно, за да бъде уважен
предявеният ревандикационен иск, ищците трябва да докажат, че са собственици на
процесния апартамент на твърдяното основание; че ответницата владее имота и че
това владение е без основание. Ответницата следва да докаже, че владее на
основание, което може да противопостави на ищците.
Ищците
твърдят, че са придобили правото на собственост върху процесния апартамент на
основание наследствено правоприемство. По делото действително е установено, че
наследодателят на ищците – Г. В. П., е наследник на собственика на процесния
апартамент № 7 – В.С. В.. Установено е обаче, че ответницата владее
апартамента, находящ се в гр. С., на основание саморъчно завещание от
04.07.2013 г., обявено на 14.04.2014 г. Назначените две СГЕ потвърждават, че
текстът в завещанието е изписан от В. В., който е положил подписа си под
написаното от него. Завещанието отговаря на изискванията на закона за
наследството, поради което съдът приема, че ответницата е придобила процесния
апартамент на валидно правно основание - саморъчно завещание, легитимиращо я
като собственик на процесния апартамент. Ето защо, първата предпоставка за
уважаване на иска (че ищците са собственици на процесния апартамент) е
недоказана.
По
отношение на направените от ищците оспорвания
на датата на саморъчното завещание и възражения
за нищожност (не били изписани трите имена на завещателя; имотът не бил
достатъчно индивидуализиран; волята на завещателя не била ясно изразена; имало
дописан текст след подписа) и унищожаемост (завещателят не бил в състояние да
ръководи и разбира постъпките си; налице била грешка в мотива) на завещанието,
съдът намира следното:
Съгласно
чл. 25 ЗН, задължителен елемент от съдържанието на саморъчното завещание е
неговата дата. Датата на съставяне на завещанието следва да бъде обозначена в
текста на завещанието, при това ръкописно от самия завещател. Неспазването на
това императивно изискване има за последица нищожност на завещателния акт
поради липса на форма. Саморъчното завещание е нищожно и когато съдържа
необходимите реквизити и е изцяло написано от завещателя, но е антидатирано
(обозначената в него дата не е действителната датата на съставянето му).
Саморъчното
завещание представлява частен диспозитивен документ и се ползва с предвидената
в чл. 180 ГПК формална доказателствена сила, която се основава на неговата
автентичност. Когато се оспорва завещанието с твърдението, че е антидатирано,
установяването на това обстоятелство е в тежест на оспорващата страна, която,
за да проведе успешно това оспорване, следва да ангажира такива доказателства,
които изключват всяка възможност саморъчното завещание да е било съставено на
посочената от завещателя дата.
От
приетите по делото две заключения на съдебно - графически експертизи е
безспорно установено, че завещанието на В. В. е написано саморъчно от
завещателя в неговата цялост, включително и датата на съставянето му. Ищците в
настоящото производство, не са опровергали верността на посочената от
завещателя дата на съставяне на саморъчното завещание. Поради това съдът
приема, че завещанието е съставено на датата, посочена в него.
С
оглед пълнота на мотивите следва да се отбележи, че при саморъчното завещание
въпросът за "достоверна дата" по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК не се
поставя, тъй като тя е ирелевантна при преценка на неговата действителност с
оглед разпоредбите на чл. 42, б. "б. " във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН и
чл. 43, ал. 1, б. "а" ЗН. Законът придава специално значение само на
датата на съставянето на завещанието, обявявайки я за задължителен елемент от
неговата форма, наред със завещателните разпореждания и подписа на завещателя.
Спрямо датата на съставяне на завещанието, а не спрямо друга датата - на
предаването му за съхранение на нотариуса или друго лице, на открИ.е на
наследството и пр., се преценява дали то отразява последната воля на
завещателя, както и дали завещателят е бил способен по смисъла на чл. 13 ЗН да
се разпорежда със своето имущество за след смъртта си (в този смисъл Решение №
207 от 21.01.2016 г. по гр. д. № 1381/2015 г., г. к., І г. о. на ВКС).
Задължителните
реквизити на саморъчното завещание са изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗН. Тази разпоредба не съдържа изискване за посочване на трите имена на
завещателя. Въпреки това вписването на имената на завещателя е необходимо, за
да е ясно кое е лицето, направило волеизявлението. Настоящият състав приема, че
изписаните собствено и фамилно име в саморъчното завещание са достатъчни, за да
се установи авторът на завещателното разпореждане. Освен това двете приети
заключения на вещи лица установяват именно този факт - че лицето написало и
подписало завещанието е В.С. В..
Не
може да се сподели твърдението, че имотът не е бил достатъчно индивидуализиран,
поради което завещанието било нищожно. Действително основните белези на един
недвижим имот са неговото местонахождение и граници, а в завещанието, имотът е
индивидуализиран като е посочено единствено неговото местонахождение, без да са
посочени границите му. Това обаче не може да обуслови нищожност на завещанието,
тъй като В. В. е притежавал един апартамент на посочения адрес, видно от
представеното определение № 36/04.06.2014 г. на СРС. Ето защо не възниква
съмнение по отношение на това кой точно имот е предмет на завещателното
разпореждане, респ. не е налице твърдяното основание за нищожност.
Неоснователно
е и възражението, че завещателят не бил изразил ясно своята воля. В. В. ясно е
посочил, че желае да направи завет в полза на В.Н.. Волята на завещателя е на
два пъти потвърдена в завещанието. Ясно е посочено какво се завещава, както и
лицето, на което се завещава. Ето защо не е налице твърдяното основание за
недействителност на разпореждането.
Съдържащото
се изявление, че В. В. упълномощава В.Н. да се грижи за имуществото му също не
прави завещанието нищожно. Упълномощаването дава на пълномощника права, но не
му вменява задължения, поради което този текст не променя едностранния и безвъзмезден
характер на завещанието.
По
отношение на дописания текст, изписан след положения подпис, съдът приема, че
той също не може да обуслови нищожност на завещанието. След подписа на В. В. е
поставена дата, която кореспондира с вписаната в началото на завещанието, както
и място, на което вероятно е съставено завещанието. Така вписаното не опорочава
волята, изявена в завещанието, тъй като поставените след подписа разпореждания
са вън от завещанието и не могат да проявят правно действие. Това се отнася и
до датата, както и до означението на мястото, на което евентуално е съставено
завещанието. Останалите дописвания са извършени от нотариуса при обявяване на
завещанието, поради което същите не опорочават волята на В. В. (вж. протокол за
обявяване на завещание, л. 42).
На
последно място, съдът намира за неоснователно възражението за унищожаемост на
завещанието, поради неспособност на завещателя да разбира свойството и
значението на постъпките си и да действа разумно към момента на съставяне на завещанието.
Не е установено към 04.07.2013 г. В. В. да е бил неспособен да разбира
свойството и значението на постъпките си и да действа разумно. Неспособни да
действат разумно са лицата, които не са поставени под запрещение, но поради
слабоумие, душевна болест или друга причина не са в състояние да разсъждават
нормално, липсва им здрав разум и не могат да разбират и да ръководят
постъпките си. Ищецът не излага твърдения починалият да е страдал от слабоумие
или душевна болест. Невъзможността му да действа разумно се извежда от
твърденията за зависимост от алкохол. На
база показанията на И.М., който свидетелства, че винаги когато е виждал В. В.
той е бил пиян, не може да се даде категоричен отговор дали, доколко и по какъв
начин това състояние на В. В. е повлияло на способността му да разбира и да
ръководи действията си и да преценява значението на извършения от него
завещателен акт. Дори и починалият да е бил алкохолно зависим, това не може да
обоснове извод за липса на завещателна дееспособност към конкретния момент,
релевантен за валидността на завещанието. След като завещателят е пълнолетен и
не е поставен под запрещение, неспособността му да завещава не може да бъде
изведена с хипотетични предположения, а следва да бъде установена по несъмнен
начин с оглед конкретното му състояние към датата на съставяне на завещанието,
което в случая не е сторено. Няма категорични данни, че към датата на съставяне
на завещанието починалият е бил алкохолно опиянен в степен, налагаща извода, че
не може да действа разумно. Няма дори данни за алкохолно опиянение на
конкретната дата въобще. Ето защо съдът намира възражението за унищожаемост на
завещанието, от което ответницата черпи правата си, за недоказано.
В
обобщение следва да се приеме, че саморъчното завещание от 04.07.2013 г., с
което В. В. е завещал на В.Н. своя апартамент, находящ се в гр. С., ул. „********,
не страда от пороци, обуславящи недействителност. След смъртта на завещателя
същото е породило присъщото си правно действие и легитимира ответницата като
единствен собственик на процесния апартамент.
По изложените съображения настоящата
инстанция приема, че предявения от ищците иск с правно основание чл. 108 ЗС се
явява неоснователен и като такъв същият трябва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид изхода от разглеждането на
спора на ищците не се дължат разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 3
във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК те трябва да заплатят на ответницата
направените от нея разноски в размер на 1 800
лева, съгласно представения списък.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Г.Г., ЕГН **********, с адрес *** А, всички със съдебен адрес:***,
партер, офис № 1 - адв. М. Е., иск
срещу В.И.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** и съдебен адрес:*** – адв. И. М., с правно основание
чл. 108 ЗС за ревандикация на апартамент № 7 (седем) от жилищна
сграда на ул. „И. ******* (тридесет и седем), град С., на трети надпартерен
етаж, състоящ се от стая, кухня, три
килера, баня – клозет, две антрета, с обща застроена площ от около 80 кв.м. при
съседи от изток калкан, до парцела на М. И., на юг ул. „******“ , на запад
апартамент №8 и стълбище, на север двора на жилищна кооперация БАН – 1, ведно с
прилежащите към имота мазе и таванско помещение, както и с 9,453% ид. ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел
XIV от кв. 23 по плана на гр. С. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. П.П., С.Г.Г. и В.Г.Г. да заплатят на В.И.Н., сумата 1 800,00 лева ( хиляда и осемстотин) лева -
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.