О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер 574 10.05.2019 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение,
На десети май, две хиляди и деветнадесетата година
В закрито заседание в следния състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: ________________
Прокурор:________________
Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев
Търговско дело №428 по описа за 2018 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Направено е искане от ищеца С.И. с вх.№5906 от 11.04.2019 г. с правно основание чл.214 от ГПК , с което същият прави увеличение на размера на исковата си претенция от 5 000 на 75 000 лв.Изложени са подробни съображения във връзка с Директива 2009/103/ЕО. Страната сочи , че чл.9 ал.1 от Директивата е възпроизведен в чл.492 от КЗ и според чл.346 от КЗ застрахователната сума / лимит на отговорността/ е „договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования , третото ползващо се лице или към третото увредено лице“. Същата е в противоречие с ;96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ и поради това страната намира , че следва да предяви претенцията си в пълен размер , тъй като националната норма не следва да се прилага от съда и обезщетението следва да се определи по справедливост. Поради това страната на осн. чл.214 от ГПК увеличава размера на 75 000 лв. и моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 75 000 лв. – обезщетение за причинените неимуществени вреди ведно със законната лихва от момента на деликта – 09.01.2018 г. до окончателното й изплащане.
Препис от молбата за увеличение е бил връчен на ответника – ЗД „Бул Инс“АД. Писмено становище е било депозирано от тази страна с вх.№7305/09.05.2019 г. по делото. Страната оспорва увеличението като неоснователно. Според същата лимитът е определен в чл.492 от КЗ но той напълно отговаря на цитираното от ищеца СЕС и директива 2009/103/ЕО. В този смисъл няма противоречие в КЗ и европйски директиви и практика на Европейския съд. Сочи се също , че методиката на определяне на размера на обезщетенията е нещо различно от лимит на отговорността, но ищецът не прави разграничение.
Съдът намира, че увеличението на иска е извършено съобразно правилата на чл.214 от ГПК – същото е направено до приключване на съдебното дирене в първата инстанция и следва да бъде прието. Изложените доводи от страните касаят основателността на претенцията и следва да се вземат предвид при обсъждане на спора по същество. На осн. чл.83 ал.1 т.4 от ГПК държавна такса от ищеца не се дължи.
С оглед на изложеното и на основание чл.214 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА направеното увеличение на размера на исковата претенция от С.И. *** от 5 000 на 75 000 лв.
Препис от определението да бъде връчен на страните.
Окр. съдия: от двустранно подписан Акт обр.19 за приемане на работата.. ,