Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2022г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІІ-ри тричленен състав, в публичното заседание на трети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Д. Станева к.адм.нак.дело N 2272/2022г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Делото е образувано въз основа на касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна
срещу Решение № 501/11.04.2022г., постановено по НАХД № 881/2022г. По описа на ВРС, с което е отменено Наказателното постановление № 03-012649/08.07.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Варна, с което на основание
чл.414 ал.1 от Кодекса на труда КТ/ е наложена имуществена санкция от 2000
лева на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД за нарушение на чл.224 ал.1 от КТ, във връзка с чл.228 ал.3 от КТ, чл.107х
ал.1 т.12 и чл.107ч от КТ. Касаторът счита, че решението на ВРС за неправилно и незаконосъобразно, по съображения
изложени в жалбата; изразява несъгласие с изводите на съда, че датата на
нарушението е посочена неправилно. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуалния си
представител поддържа касационната жалбаа. Претендира присъждане на
ю.к.възнаграждение. По отношение на частната жалба срещу определението, счита
същата за неоснователна.
Ответната страна, чрез пълномощника
си оспорва касационната жалба и моли съда да я отхвърли като неоснователна. В
депозирания отговор на касационната жалбата претендира присъждане на разноски
по делото.Поддържа подадената частна жалба срещу определението на ВРС.
Представителят на ВОП изразява становище
за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба срещу определението на ВРС.
Постъпила е и частна жалба от „Тийм Пауър Европа“ ЕООД срещу Определение № 702/25.05.2022г., постановено от ВРС по същото
административно-наказателно дело, с което е оставено без уважение искането на
дружеството за изменение на Решение № 501/11.04.2022г. на Варненския районен съд в частта на разноските и
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата (ЗА). В частната жалба се прави оплакване за неправилност на
определението, като смята, че са налице предпоставките на чл.38 от ЗА и той е
приложим и за юридически лица. Иска отмяна на определението и присъждане на
адвокатско възнаграждение за въззивното производство по реда на чл.38 ал.1 т.2
от ЗА.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
срок и при наличието на правен интерес от страна в
административно-наказателното производство, за които решението е неблагоприятно
и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима
и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата
форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд
и местно подсъден на Районен съд-Варна, като първа съдебна инстанция, а
решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на
ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно
сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на
правораздаване.
Административен съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217
и сл. от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните
както и след извършената на основание чл.218 от АПК служебна проверка за
валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния
закон, и предвиди посочените в касационната жалба пороци на решението, намира
същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд е отменил оспореното пред него наказателно
постановление като е установил, че „Тийм Пауър Европа“ ЕООД в качеството си на
работодател на Б. Б. Х. /който факт не се оспорва/ е бил длъжен да му
изплати парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск пропорционално
на времето, което се признава за трудов стаж в срока по чл.228 ал.3 от КТ - не
по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено. Изпълнителното деяние е „не е изплатил“, поради
което не представлява съществено процесуално нарушение непосочването на
времето, което се признава за трудов стаж, тъй като работодателят сам е
изчислил по реда на чл.177 от КТ обезщетението за неползвания платен годишен
отпуск в размер на 743.65лв. Ако изпълнителното
деяние беше „не е изчислил“, тогава щеше да бъде от съществено значение
трудовия стаж и продължителността на платения годишен отпуск спрямо него.
В
дадения случай, трудовия договор с Б. Х. е бил прекратен на 23.03.2020г. и при
стандартни условия, обезщетението би му
се дължало до 30.04.2020г. /четвъртък/. В конкретната хипотеза, както правилно
е отбелязал Районен съд – Варна, е било наложено извънредно положение от
Народното събрание от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. със Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, и по силата на неговата
разпоредба по чл.4 ал.1 т.1, срокът по чл.228 ал.3 от КТ е спрял да тече на
13.03.2020г. и започнал да тече на 13.05.2020г., но е бил удължен с един месец, т.е. до 13.06.2020г. /събота/.
Тъй като е изтекъл в неприсъствен ден,
срокът е бил продължен до първия
присъствен/работен ден – 15.06.2020г. Следователно, работодателят с
бездействието си е бил в нарушение от 16.06.2020г., вместо от 04.05.2020г.,
както погрешно е посочено в оспореното наказателно постановление.
Несъобразяването
на наказващия орган със специалния Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение е довело до неправилно посочване на датата на
нарушението, което представлява съществено нарушение довело до неправилно
приложение на материалния закон.
Решението
е правилно, мотивирано, обосновано и съобразено с материалния закон и
процесуалните правила, поради което трябва да бъде оставено в сила. В депозирания отговор по касационната жалба е направено искане за
присъждане на разноски за настоящата инстанция, но по делото не са представени
доказателства за направени такива, поради което не следва да се присъждат.
Касационната
инстанция намира за правилно и Определение № 702/25.05.2022г.,
постановено по НАХД № 881/2022г. на ВРС. Тълкуването на
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА се споделя и от касационния състав. Действително, по
силата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ могат да получат
физически лица, които са материално затруднени. Този термин не може да се
отнесе към юридически лица, тъй като ако същите са изпаднали в невъзможност да покриват своите задължения
към кредиторите си, срещу тях се развива производство по несъстоятелност.
Предвид изложеното, касационният съд намира
частната жалба за неоснователна, поради което обжалваното с нея определение
трябва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, на основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Шести касационен състав на
Административен съд-Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 501/11.04.2022г. на Варненския районен
съд, постановено по НАХД № 881/2022г.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 702/25.05.2022г.,
постановено по НАХД № 881/2022г. на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.