Р Е
Ш Е Н
И Е
№262300
гр.Варна, 16.07.2021год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненски
районен съд, Гражданско отделение , ХVІ –ти състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
Галя Дамянова като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 18230 по описа за 2019год. на
ВРС , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от Е. ЕООД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление *** управлявано и представлявано от Б. П.,чрез адв.Д.Т. от ВАК със
съдебен адрес:*** срещу ответниците Н.П.Й., ЕГН**********
с адрес: *** и Н.М.Н., ЕГН ********** с адрес: ***, иск с правно основание
чл.415, ал.4 във вр. с чл.422 от ГПК, с който ищеца
претендира от съда да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че
дължат солидарно на ищеца сумата от 6 800 лв., по издадена Заповед №
5023/28.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417, т.10 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д.№9995/2019г. по описа на ВРС,
ведно законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателно погасяване на
задълженията.
Моли да му бъдат присъдени
сторените съдебно-деловодни разноски по заповедното производство, както и
направените по настоящото производство съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение, както и съдебно деловодни разноски по настоящото производство.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Ищецът има съществуващо вземане от Н.М.Н. и
ответника Н.П.Й. в размер на 6 800 лв. за което има издадена запис на заповед в
полза на дружеството. Издателят по процесната ценна
книга е Н.М.Н., а ответницата Н.П.Й. е подписала ценната книга в качеството си
на поръчител.
Издадената записа за заповед
обезпечава взиманията на дружеството по сключен договор за заем от 04.12.2015г.
по който заемополучател е Н.М.Н., а солидарен длъжник
Н.П.Й., която е и авалист по издадената запис на
заповед. По описания договор за заем не е постъпило никакво плащане нито от
страна на заемополучателя нито от страна на
солидарния длъжник, въпреки изрично уговорените срокове за плащане в него.
След издаване на процесната запис на заповед нито длъжника по нея нито
поръчителя са извършили каквито и да е плащания, поради което дружеството е
инициирало заповедно производство по чл.417 ГПК като е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417, т.10 ГПК, което е уважено.
С издадената по ч.гр.д.№
9995/2019г. по описа на районен съд Варна Заповед № 5023/28.06.2019г. длъжникът
Н.М.Н., ЕГН ********** и Н.П.Й.,ЕГН ********** в качеството й на поръчител, са
осъдени солидарно да заплатят на кредитора Е. ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Управителя Б. П. сумите: 6 800.лв. по
издаден на 04.12.2015г. запис на заповед, с падеж 04.12.2016г., ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от
26.06.2019г., до окончателното изплащане на задължението; разноски в
заповедното производство в размер на 936лв.-внесена държавна такса и заплатено
адвокатско възнаграждение.
В законоустановения
срок по чл.414, ал.2 от ГПК длъжниците депозират
възражения,че не дължат изпълнение по издадените в производството по ч.гр.д.№9995/2019г заповед за незабавно
изпълнение и изп.лист, което поражда за ищеца правен
интерес от настоящия иск за установяване съществуването на вземане по заповед
за изпълнение №5023/28.06.2019г. издадена, въз основа на документ по чл.417
т.10 ГПК - запис на заповед, издаден на 04.12.2015г.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответниците,
чрез пълномощник адв.Р.Д. от ВАК,депозират отговор на
исковата молба.
Намират предявените искове
за допустими и надлежно предявени с
оглед процесуалната легитимация на страните.
Исковете считат за изцяло
неоснователни.
Както ищецът е признал в исковата
си молба, процесната запис на заповед „... обезпечава
вземанията на дружеството по сключен договор за заем от 04.12.2015 г., по който
ЗАЕМОПОЛУЧАТЕЛ е Н.М.Н., а солидарен длъжник е Н.П.Й.."
Твърдението, че „...по описания
договор за заем, респ. по процесната запис на заповед
не е постъпило никакво плащане нито от страна на заемополучателя,
нито от страна солидарния длъжник.." е абсолютно невярно.
Н.М.Н., и Н.П. Й. са
внасяли суми по кредита, като са внесли общо равняваща се
на претенцията, предмет на настоящото ПРОИЗВОДСТВО - сума в размер на 6800 лв.
Намират, че исковата молба е нередовна, тъй като
въпреки, че се твърди, че има неизпълнение по сключен договор, няма наведени
твърдения какво е естеството на неизпълнението: размер на главница, лихва или
други задължения, поради което не са в състояние да организират защитата си.
Навеждат доводи за нищожност на
договора за заем и липса на валидно обявена предсрочна изискуемост на същия.
В съдебно заседание , ищецът , чрез процесуален представител
–адв. Д.Т. от ВАК , поддържа иска . В хода по
същество на делото моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответниците,
чрез процесуален представител – адв. Д. от ВАК,
поддържат отговора на исковата молба. В хода по същество на делото проц.представители на ответниците
моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски. В
условие на евентуалност от уважаване на иска моли съдът да уважи направеното от
ответниците възражение за прихващане.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
Видно от
ч. гр. дело № 9995/2019 година по описа на Варненския районен съд, 51 състав със заявление ВХ.№46442 от 26.06.2019год. Е. ЕООД е
поискал издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК
срещу Н.М.Н. и Н.П.Й..
Въз основа на подаденото
заявление ВРС е издал заповед за изпълнение и изп.лист
в полза на заявителя , като е постановил
длъжника Н.М.Н., ЕГН **********,*** и длъжника Н.П.Й., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА КРЕДИТОР „Е.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 6800 лв., представляваща
задължение по запис на заповед от 04.12.2015 г. с издател Н.М.Н. и падеж на
11.10.2017 г., плащането по който е обезпечено изцяло чрез поръчителство от Н.П.Й.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 26.06.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
936 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Посочено е, че вземането
произтича от следните обстоятелства:
Запис на заповед от 04.12.2015 г. с издател Н.М.Н. и падеж на 11.10.2017
г., плащането по който е обезпечено изцяло чрез поръчителство от Н.П.Й..
В указания
срок длъжниците са
депозирали възражение срещу издадената заповед, като исковите претенции
срещу ответниците са предявени в указания от съда
едномесечен срок.
От приетия по делото договор за заем от 04.12.2015г. се установява
,че между ищеца и Н.М.Н., като заемополучател и Н.П.Й.
като солидарен длъжник е сключен договор за заем. По силата на така сключения
договор на Н.М.Н. е отпуснат заем в размер от 5 000лв. със срок на заема
60месеца,дата на първа погасителна вноска 04.01.2016год., дата на плащане на
главницата 04.12.2020год.
Съгласно чл.5.5 от договора за
заем,заемополучателят се задължава да осигури
обезпечаване на заема ,чрез запис на заповед за сума в размер на 6 800лв.,сума
представляваща сбора от заемната сума, плюс лихва за първата година, плюс ТР за
първата година. Съгласно чл.7.1 заемът по договора се обезпечава чрез запис на
заповед в полза на заемодателя. В
изпълнение на тези договорености е издаден от Н. и авалиран
от Н. запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изп.лист, вземането по който е оспорено
от длъжниците с депозирано в срока по чл.414,ал.2 от ГПК възражение.
Договорът за заем е придружен от погасителен план.
По искане на ищеца по делото са
приети и следните писмени доказателства, а именно: нотариална покана от „Е.“
ЕООД до Н.Н.; известие за доставка; уведомително писмо
с изх.№13 от 12.04.2017г., доказателства за извършено плащане на 07.12.2015г.
на заетата сума от ищеца на заемополучателите .
По искане на ответниците
към доказателствения
материал по делото са приети писмени доказателства, а именно: вносна бележка от
04.05.2016г.; вносна бележка от 06.06.2016г.; вносна
бележка от 15.07.2016г.; вносна бележка
от 05.08.2016г.; вносна бележка от
08.09.2016г.; вносна бележка от (дата не
се чете).10.2016г.
От заключението на ВЛ по ССч.Е се установява следното:
На 04.12.2015 г. между Е. ЕООД, в
качеството на Заемодател от една страна и от друга страна Н.М.Н., в качеството
на Заемополучател и Н.П.Й., в качеството на Солидарен
длъжник е подписан Договор за заем, чиито параметри са подробно описани в
Раздел II. Констативно-съобразителна част.
Съгласно клаузите от Договора за
заем, страните се договарят, че Заемополучателя ще
заплаща ежемесечно дължимите суми за лихва, такси и разходи, а главницата се
дължи в пълен размер с последната вноска, на 04.12.2020 г.
Дължима лихва, съгласно чл. 2.2
от договора за заем, за периода 04.12.2015 - 25.10.2017 г.: 1135.00 лева
/Приложение 2, колона 3/.
Размер на погасената лихва,
съгласно чл. 2.2 от договора за заем, за периода 04.12.2015 -25.10.2017г.:
600.00лева. /Приложение 2, колона 4/.
Остатъчен размер на дължимата и
неплатена договорна лихва, за периода 04.01.2016 -25.10.2017 г.: 535.00 лева
/Приложение 2, колона 5/.
На 26.06.2019 г. Е. ЕООД подава
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417от ГПК, вх. №
46442/26.06.2019г.
Общ размер на неплатената редовна
лихва по чл. 2.2 от Договора за заем, за периода 04.01.2016 - 26.06.2019г.: 1
536.67лева. /Приложение 2, колона 6/.
Няма платена главница по договора
за заем.
Размер на дължимата наказателна
лихва, съгласно чл. 2.6 по договора за заем: 2 675.00 лева /Приложение 2,
колона 7/.
Съгласно чл.2.7 от Договора за
заем, при забавяне в погасяването на дължимата вноска за TP и/или дължимата
лихва с повече от 10 дни след изтичане срока на плащане, цялото вземане става
предсрочно изискуемо и Заемодателят освен правата по чл. 2.6 има право да
прекрати настоящия договор, като иска предсрочно погасяване на заемната сума
ведно с неустойка в размер на 60 % от заемната сума.
Размер на дължимата неустойка
съгласно чл. 2.7 по договора за заем: 3 000.00 лева.
Дължима главница по процесния
договор за заем: 5 000.00 лева.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът извежда следните правни
изводи:
Касае се
за иск по чл.415, ал.4 във вр. с чл.422 от ГПК, когато
възражението е подадено в срок,съдът указва на заявителя че може да предяви иск относно вземането си , като същият се смята за предявен от момента на
подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Видно от приетото по делото
ч.гр.д.№9995/2019год. на ВРС, разглеждания в настоящото производство иск е
подаден в законовия едномесечен срок , ищецът има правен интерес, тъй като
вземането му е оспорено от ответниците и като
допустим, подлежи на разглеждане по същество.
Предмет на иска е установяване дължимостта на сумата,за която е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, поради
което в това производство могат да се направят всякакви възражения срещу дължимостта и
изискуемостта на вземането в това
число и по редовността на записа на заповед от външна страна, по които,
съдът дължи произнасяне по съществото на
делото.
Записът на заповед е ценна книга,
която материализира парично вземане и едностранна абстрактна и формална правна
сделка, от която се поражда задължение за неговия издател, като основанието за
плащане, наречено още и кауза, не е съставна част от съдържанието му и не е
условие за действителността му. Чрез ЗЗ издателят на документа обещава
безусловно да плати на падежа определена парична сума на бенефициента – чл. 535 ТЗ. В качеството си на ценна книга – документ, в който е материализирано
правото да се получи паричната сума по такъв начин, че упражняването на това
облигационно право не може да стане без притежаване и предявяване на документа.
ЗЗ има задължителни реквизити, посочени в закона – чл. 535 ТЗ, без които той
няма характер на такъв. Затова и първото основно правно положение, което акцептира ВКС в своята безспорна практика е, че ако
притежава законовите реквизити, ЗЗ е редовен. Редовен е, когато формата е
спазена и съдържанието отговаря на определените в закона реквизити. Тогава поемателят – кредитор разполага с правото да събере
вземането си на основание ценната книга – р. 378 от 30.11.2011 г. на ВКС по
гр.д. 314/2011 г., Трето г.о., ГК . Редовността на ЗЗ има значение и за менителничното поръчителство (авала).
Когато ЗЗ не съдържа реквизитите по чл. 535 ТЗ и е недействителен, той не може
да бъде разписка по чл. 77, ал. 1 ЗЗД, нито да установява договор за заем.
Поради това и поръчителството като акцесорна сделка е
нищожно. Трето лице не може да отговаря нито като авалист,
нито като поръчител по договор за заем.
При недостатък във формата на ЗЗ, т.е. при нередовен ЗЗ задължението на
поръчителя е недействително – чл. 485, ал. 2 ТЗ – също р. 24 от 3.04.2013 г. на
ВКС по т.д. 998/2011 г., Първо т.о., ТК.
С оглед горното в настоящото
производство съдът следва да направи проверка дали са спазени изискванията на
закона, досежно формалните реквизити на записа на
заповед. При извършената проверка
настоящият състав намира , че
представения запис на заповед от 04.12.2015год.съдържа изискуемите от закона реквизити, обуславящи
неговата валидност. В представената ценна книга се съдържа наименованието
„запис на заповед”, както в заглавието,така и в съдържанието на същия. Налице е
безусловна клауза за заплащане на парична сума в размер на 6800лв . Конкретизирано е мястото на плащане град Варна. Посочен е ремитентът по ценната книга, а именно: заявителят. Менителничният ефект е издаден на 04.12.2015год. в град Варна. Представената
ценна книга е с падеж 04.12.2016год. Записът на заповед е издаден и подписан от
ответницата Н.М.Н. и надлежно авалиран от ответницата
Н.П.Й.. Т.е. от формална гледна точка
записът на заповед е редовен от външна страна и поражда задължение за неговия
издател и авалист.
Сред законовите реквизити не фигурира
изискване да бъде записано основанието, заради което се издава записът. Това,
че каузата не е реквизит за валидност от формална страна, не значи, че такава
липсва. Съдържанието на ценната книга е различно от материализираните в нея
сделки и от евентуалната липса на основание.
С нормата на чл. 535 ТЗ се цели да бъдат дефинирани реквизитите на една
ценна книга. Липсата на изискване за препращане към извънменителнично
отношение е естествена. В съдържанието на една конститутивна
ценна книга не е необходимо да се включва позоваване на отношения, които
възникват и се развиват независимо от нейното издаване.
Според мотивите
на Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, т. 17 вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на
която основанието е извън съдържанието на документа. С въвеждане на твърдения
или възражения от поемателя или от издателя за
наличие на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за
плащане или обезпечителният характер на ценната книга. При въведени от страните
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване
подлежи и каузалното правоотношение.
В настоящият
случай не е спорно между страните, че процесният
запис на заповед е издаден като обезпечение на друго извънменителнично
правоотношение между страните.Това извънменителнично
правоотношение е каузата на записа на заповед.Т.е. тъй като наред с това, че е
абстрактна сделка съществува и каузално отношение между издателя и поемателя по ЗЗ и претенцията на поемателя
произтича от каузална сделка, трябва да се докаже основанието и връзката между
записа на заповед и облигационното
отношение. Когато в производството по
чл. 422 ГПК е въведено твърдение или възражение за наличие на каузално
правоотношение, независимо коя от страните го е направила, ищецът по
положителния установителния иск носи тежестта да
докаже валидното възникване и съществуване на заявеното в заповедното производство парично вземане, а
ответникът – неговото погасяване /р. 105 от 13.07.2021год. на ВКС по т.д.
№564/2011год.,второ т.о./.
Ответниците в настоящото
производство навеждат доводи за нищожност на каузалната сделка по повод на
която е издаден записът на заповед, като считат, че в договора се съдържат
неравноправни клаузи и клаузи, които противоречат на Закона за потребителския
кредит. Освен това считат , че липсва идентичност между вземането по записа за
заповед и конкретно уточнено вземане по пера, произтичащо от договора за заем.
Считат, че в договора за заем са уговорени няколко клаузи, които противоречат на
този закон и съобразно неговите правила правят този договор недействителен по
смисъла на закона. Няма ясен погасителен план по договора, което е конкретно
нарушение на Закона за потребителския кредит и при липсата на такъв погасителен
план, който да отговаря на уговореното в договора, самият кредит е
недействителен и не следва да се връща нищо различно, освен главницата. Налице
е неяснота по отношение на начина на формиране на годишния процент на
разходите. Видно е, че е уговорено в договора годишен лихвен процент 10 %, а
годишния процент на разходите е посочен в размер на 36 %, като по никакъв начин
не може от договора да се изведе на базата на какво правило е формирана тази цифра от 36 % годишен
процент на разходите. Оспорват да е обявена предсрочната изискуемост на
кредита, както и че към датата на обявяването й е било налице изискуемо вземане
в сочения в записа за заповед размер.
По отношение на
горепосочените възражения, въведени от ответниците,
настоящият съдебен състав намира следното:
Настоящият договор
за заем е сключен при
действието на Закон за потребителския кредит (обн.ДВ
бр.18/05.03.10г.) и неговите императивни правни норми следва да бъдат съобразени
от съда, предвид и указанията, дадени с ТР №1/09.12.13г. по
т.д.№1/13г. на ВКС. Съблюдавайки тези правни норми
настоящият съдебен състав намира, че
договора за кредит е сключен в нарушение изискванията на ЗПК, които нарушения, съгласно чл.22 от ЗПК,
представляват основания за негова нищожност.
Съдът споделя аргументите на ответниците, че не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, съгласно които договорът за кредит следва да бъде на хартиен
или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин са упоменати в него
всички елементи на договарянето. В настоящия случай няма никаква яснота относно
точния размер на месечната погасителна вноска. В договора за заем чл.2.2 „и“ е
написано, че сумата е в размер на 60 лв., а в представен екземпляр от
погасителния план се твърди, че тя е 150 лв. Тази неяснота представлява пряко
нарушение на изискванията на чл.10,ал.1 от ЗПК, както и на изискванията
установени в чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, където е предвидено, че кредиторът дължи да включи в
съдържанието на договора за потребителски кредит условията за издължаване на
кредита, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.Не са спазени и изискванията
на чл.11, ал.1,т.7, като не е посочен общият размер на кредита. Изброени са
главница, лихва, но общият размер на кредита не е посочен. Съгласно точка 10 от
същия чл.11, ал.1 следва да бъде посочена и обща сума дължима от потребителя,
изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се вземат
посочените допускания. Съгласно параграф 1, т.2 общата сума дължима от потребителя
е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита. В процесния договор за заем такава сума не фигурира. Отделно от това не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.12 като в договора не фигурира информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на
договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания. Също така не фигурира в договора и изискващото се по
т.20 от същия чл.11, ал.1 информация за наличие или липса на право на отказ на
потребителя от договора.Нарушени са и изискванията съгласно чл.10а от Закона за
потребителския кредит в съответната редакция, съгласно която кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисионни за действия свързани с усвояване и управление
на кредита. Кредиторът не може да събира повече от веднъж такса или комисионна
и съгласно ал.4 видът, размерът, действието, за което се събират такси или
комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени. В настоящия случай е
написано в договора ТР - текущи разходи в размер на двадесет и шест процента без
изобщо да бъдат отграничени по кое перо какво се
претендира, като напрактика това няма нищо общо с
каквато и да било посочена конкретна и реално начислена и евентуално събрана
такса по този кредит и представлява договореност, която противоречи на чл.10а
от Закона за потребителския кредит.
Горепосочените нарушения на императивните правни норми на ЗПК,
съгласно чл.22 от ЗПК водят до нищожност на договора за потребителски кредит.
Действително съгласно
разпоредбата на чл.23 от ЗПК, „когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва и други разходи по кредита“. В настоящия случай обаче ищецът
не претендира изпълнение по договора за кредит, а събиране на уговореното със
записа на заповед обезпечение в размер от 6 800лв.Предвид на това и
възраженията на ответниците за липсата на обявена
предсрочна изискуемост и идентичност на задължението по записа на заповед с
конкретни суми по неизпълнението на договора за заем се явяват неотносими. Тъй като в настоящия случай записа на заповед и
договора за заем представляват едно житейско единство,като каузата на записа на
заповед е договора за заем, то при направен от съда извод за нищожност на
договора за заем,макар и редовен от външна страна,записа на заповед не може
валидно на обвърже издателя и авалиста по него,защото
извънменителничното правоотношение което обезпечава е
нищожно. / ТР №4/2013год. на ОСГТК, Решение №133 от 05.2013год. по
т.д.№104/2011год. на II т.о. при ВКС/.
С оглед гореизложените мотивите,
заявеният в настоящото производство иск за установяване дължимост
на сумата от 6 800 лв., по издадена
Заповед № 5023/28.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ – запис на заповед по чл.417,
т.10 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д.№9995/2019г. по описа на ВРС,
ведно законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателно погасяване на
задълженията се явява неоснователен и съдът постановява решение с което го
отхвърля.
На основание
чл.38, ал.2 от ЗА и предвид отхвърлянето
на предявения иск, ищецът следва да бъде осъден да заплати за адв.Р.Д. на Адвокатско дружество“Д. и Георгиева“,ЕИК176828536
, адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ на ответниците в размер
на 670лв.
Водим от горните съображения, Варненския
районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Е.“ ЕООД ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление *** управлявано и представлявано от Б. П.,чрез адв.Д.Т. от ВАК със
съдебен адрес:*** срещу ответниците Н.П.Й., ЕГН**********
с адрес: *** и Н.М.Н., ЕГН ********** с адрес: ***, с правно основание чл.415, ал.4 във вр. с
чл.422 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че
дължат солидарно на ищеца, сумата от 6 800 лв., по издадена Заповед №
5023/28.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417, т.10 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д.№9995/2019г. по описа на ВРС,
ведно законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателно погасяване на
задълженията, поради неоснователност.
ОСЪЖДА „Е.“
ЕООД ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** управлявано и
представлявано от Б. П.,чрез адв.Д.Т. от ВАК със съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество“Д. и Г.“,ЕИК*,
адвокатско възнаграждение за оказаната от адв.Р.Д.
безплатна правна помощ на ответниците в размер на
670лв., на основание чл.78,ал.3 от ГПК във вр.
с чл.38,ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните,
ведно с препис от същото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
/Р.ХРИСТОВА/