Р Е Ш Е Н И Е
Номер 548 09.04.2021
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, XVI-ти състав, на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
Членове: АТАНАСКА АТАНАСОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: К. Л.
Прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 215 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на РИОСВ-гр.Бургас,
чрез упълномощен процесуален представител, против Решение № 87 от 30.11.2020г.
по АНД № 207 от 2020 г. по описа на Районен съд– гр.Карнобат. С оспореното
решение съдът е отменил наказателно постановление № 48
от 08.08.2020г. на Директора на РИОСВ – гр.Бургас, с което на ответника по
касация- К.А.А., в качеството й на Кмет на с.Везенково, общ.Сунгурларе, за
административно нарушение по чл.112, ал.1, т.5 от ЗУО, на основание
чл.151, ал.1, т.4 от ЗУО е наложено наказание „глоба“ в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева.
Касационният жалбоподател оспорва решението на
РС-гр.Карнобат като неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се, че в периода
07-09 юли 2020г. в землището на с.Везенково, кметът на населеното място, в
качеството си на упълномощен представител, съгласно Заповед № 837 от
03.12.2019г. на Кмета на община Сунгурларе, не е предприел мерки за недопускане
на изоставяне на битови отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне на
неразрешени за това места. По време на проверката, извършена в посочения
диапазон от време, не са представени „констативни
протоколи за установени нарушения, дадени предписания, съставяне на актове за
установени административни нарушения“, които според касатора да доказват
осъществен контрол. Такива не били представени и с възражението. Сочи се, че в
упоменатия период са били извършени проверки на място в землището на
с.Везенково, като по „черен път“ на 50 м. от общински път Везенково- Велислав е
констатирано струпването на „свежи“ и „стари“ строителни и битови отпадъци и
пластмасови опаковки. Актът за установяване на нарушението, предмет на
настоящото дело, както и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, а
самото нарушение според касотора е доказано по категоричен начин, поради което
се оспорват като неправилни изводите на съда, предпоставили отмяна на
наказателното постановление. Оспорва се наличието на предпоставките за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, както и съпоставката между процесния случай и друго
деяние, при което Директорът на РИОСВ-Бургас упражнил правомощието си да не
издава НП, а само да предупреди нарушителя. Според заявеното в касационната
жалба двата случая били различни. В заключение, според касатора съществува
пълно съответствие между описанието на нарушението и описаните законови
разпоредби, включително санкционната норма, въз основа на която е наложено наказанието.
Иска се съдът
да отмени решението на Районен съд – Карнобат и вместо него да постанови друго,
с което да потвърди наказателното постановление.
Посоченото в жалбата съдът квалифицира като основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК– неправилно решение поради противоречие с материалния
закон.
В съдебно заседание,
касаторът не изпраща представител. В писмени бележки изпратени по делото поддържа
жалбата и пледира за уважаването й.
Ответникът по
касация – К.А.А., в качеството си на Кмет на с.Везенково, община Сунгурларе, редовно
уведомена, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на оспорването. Предлага
се отмяна на постановения съдебен акт, като неправилен и вместо него да се
постанови решение, с което да се уважи подадената касационна жалба, респективно
да се потвърди изцяло НП.
След
като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия
състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството
пред Районен съд – Карнобат било образувано по жалба на Катя Атанасова- Кмет на
с.Везенково, против наказателно постановление № 48 от
07.08.2020г. на Директора на РИОСВ – Бургас, с което и е наложено
администра-тивно наказание „глоба“ в размер на 1400 лева, за нарушение по чл.112,
ал.1,т.5 от ЗУО, на основание чл.151, ал.1, т.4 от ЗУО.
С оспореният
съдебен акт, РС–гр.Карнобат отменил НП, а за да постанови това решение съдът приел,
че по делото липсват доказателства, че нерегламентираното изхвърляне и
изоставяне на отпадъци на процесното място е осъществено именно в периода от
03.12.2019г. до проверката, т.е. не става ясно кога е осъществено
замърсяването, а времето е от съществено значение, доколкото делегираните
правомощия на кмета на населеното място са предоставени със Заповед от 03.12.2019г.
Според съда, липсвали данни за проверки от контролните органи за времето от
03.12.2019г. до периода 07-09 юли 2020г., поради което не може да се направи
извод за бездействието на кмета, в каквото всъщност се изразява вмененото му
нарушение. Освен това, решаващият състав на съда констатирал несъответствие
между вмененото деяние и извършената правна квалификация на нарушението, която
според съда следва да бъде по чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, съгласно която кметът
на общината отговаря за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени
за това места и създаването на незаконни сметища, съответно организиране на
тяхното почистване, а не съгласно нормата на чл112, ал.1, т.5 от ЗУО, на която
се позовава издателя на НП.
Настоящият
касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО, като краен резултат.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд,
на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
При
постановяването на оспорения съдебен акт, съдът е обсъдил относими към предмета
на делото факти и обстоятелства, въз основа на приобщените по делото гласни и
писмени доказателства, а обоснованият извод за незаконосъобразност на
издаденото НП се споделя от настоящия касационен състав. Това е така, поради
следното:
Настоящата инстанция приема, че с оглед
събраните по делото доказателства Районен съд– Карнобат установил релевантните
по спора факти в необходимата степен, събрал е необходимите доказателства, въз
основа на която е формулиран обоснования и законосъобразен извод за процесуална
и материална незаконосъобразност на издаденото НП.
На първо място, в
съставеният акт и издаденото въз основа на него НП не се сочи ясно периода на
вмененото нарушение. От една страна се изтъква, че кметът на с.Везенково е
оправомощен със Заповед № 837 от 03.12.2019г. на Кмета на община Сунгурларе, с
която са вменени задължения на кметовете на населени места за недопускане на
замърсявания и контрол, а от друга страна при описание на нарушението се
изтъква, че в периода 07-09 юли 2020г., в с.Везенково, като кмет на населеното
място и оправомощен представител „не е
предприел мерки за недопускане на изоставяне на битови отпадъци и
нерегламентираното им изхвърляне на неразрешени за това места“. В НП се
сочи, че по време на проверката не са представени констативни протоколи за
установени нарушения, дадени предписания, както и съставяне на актове за
установяване на нарушения, които да доказват осъществен контрол. Относно
конкретно установеното замърсяване се сочи, че от извършените в тридневния
период проверки на място, на място между с.Везенково и с.Велислав, по „черен
път“ на 50 м. от общинския път Везенково-Велислав са струпани „стари“ и „свежи“
строителни и битови отпадъци и пластмасови опаковки.
Приложената по
делото Заповед № 837 от 03.12.2019г. на кмета на община Сунгурларе действително
установява възлагането на определени правомощия на кмета на общината,
делегирани на кметовете и кметските наместници на населените места в тази
община, сред които безспорно е и с.Везенково.
Съгласно т.1 от
заповедта, длъжностните лица са оправомощени да установяват в съответната
прилежаща към населеното място територия да установяват неразрешени и
нерегламентирани /създадени незаконосъобразно/ сметища и места, където се
изхвърлят битови или строителни отпадъци.
Според т.2,
задължените лица следва да предприемат незабавни мерки за предотвратяване
изхвърлянето на отпадъци и да организират почистването им.
Т.3 вменява на
длъжностни лица управлението на битовите и строителните отпадъци, както и
организация почистването на общински пътища, улици, площади, алеи, паркове и
други територии за обществено ползване.
Съгласно т.4 от
заповедта, кметовете и наместниците са оправомощени да съставят актове за
установяване на нарушения по реда на ЗАНН, съгласно Наредбата за управление на
отпадъците на територията на общината, както и ЗУО.
По своята
същност, вмененото на ответника по касация нарушение се изразява във виновно
бездействие да изпълни делегираните с описаната заповед правомощия, при
положение, че субект на нарушението е физическо лице, в съответното длъжностно
качество.
В случаят, както
правилно е изтъкнал решаващият състав на КРС, в хода на настоящото
административнонаказателно производство не е установено кога е осъществено
нерегламентираното изхвърляне на отпадъци на неразрешеното за това място.
Безспорно е по делото, че на описаното място в близост до „черен път“, на около
50 м. от общинския път с.Везенково- с.Велислав не се намира законно формирано
сметище и в този смисъл заварените на мястото строителни и битови отпадъци
несъмнено са изостевени на това място неправомерно. Обаче, времето когато това
е извършено е от особено важно значение за установяване на такова нарушение,
след като в неговото фактическо описание се съдържа формулировката „не предприел мерки за недопускане на
изоставяне на битови отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне на неразрешени
за това места“. С други думи, замърсяването следва да е извършено именно
след датата на оправомощаването- 03.12.2019г., доколкото възпрепятстване на изоставянето
на отпадъците и нерегламентираното изхвърляне преди тази дата не би могло
обективно да се вмени във функционалните задължения на кмета на населеното
място преди посочената дата. Вярно е, че в процесният случай описанието на
заварените отпадъци с думите „стари“ и „свежи“ е показателно за различно време,
в което същите са били изоставяни /изхвърлени/. Съвсем отделен е въпроса, какво
следва да се разбира под „свежи“ отпадъци, при положение, че става въпрос за
„строителни и битови отпадъци и пластмаса“, за които е ноторно известно, че
имат голяма устойчивост на атмосферните условия и дълъг период на разпад
/разградимост/, т.е. и при така направеното описание не може да се обоснове
еднозначния извод, че са оставени на мястото след 03.12.2019г., за да е
обективно възможно извършването на нарушение от страна на кмета на селото, тъй
като за времето от 03.12.2019г. и след това не предприел мерки за „недопускане изоставяне и изхвърляне“, т.е.
да възпрепятства замърсяването занапред.
В противен
случай, при наличието на изоставени /изхвърлени/ отпадъци, което да е
осъществено преди посочената дата, санкционираното лице не би могло обективно
да бъде субект на такова нарушение, а може да наруши само задължението си
относно предприемането на незабавни мерки за почистване. Фактическото
описание на нарушението обаче не се основава на подобно бездействие, свързано с
липса на почистване, както вече бе отбелязано по-горе.
В конкретната
хипотеза, липсват обективни данни за времето, когато са изоставени отпадъците,
което несъмнено разколебава тезата на административно-наказващият орган, а като
резултат води и до недоказаност на деянието. Нещо повече, събраните по делото
гласни доказателства, а именно показанията на свидетеля Д.Гочков обективирани в
протокол от открито заседание на 27.10.2020г. /стр.3-та и 4-та от протокола/
ясно сочат, че констатираното в периода 07-09 юли 2020г. при обход на черния
път от с.Везенково в посока с.Велислав място, където са изхвърлени строителни и
битови отпадъци не е извършено в упоменатия период- от 07 до 09 юли 2020г.
Видно от показанията на свидетеля „това
замърсяване го имаше и при предходни наши проверки в предходни години“. При
така ангажираните в процеса доказателства и при наличие на каквито и да било
други доказателствени източници, приобщени по делото, от които може да се
направи извод за изоставяне /изхвърляне/ на отпадъци за периода след
03.12.2019г. не би могло да се обоснове извод за доказаност на така описаното и
вменено на кмета на населеното място нарушение. Съвсем отделен е въпроса, че
пак според показанията на изслушания свидетел „най-вероятно на 07.07.2020г. сме отишли и тогава установяваме
нарушението и дадохме един толеранс да почистят…и до 09.07.2020г. беше срока за
тези проверки и тогава не са били изчистени и за това сме писали такъв период
07-09 юли 2020г.“ изрично е заявено, че констатацията е направена за
времето от 07-09 юли 2020г., като периода на изхвърляне на отпадъците не е
установен.
В случаят, кметът
на населеното място не е наказан за това, че не е предприел незабавни мерки да
почисти нерегламентирано сметище, т.е. такова което вече е образувано към
датата на оправомощаването -03.12.2019г. или след това, а за деяние изразяващо
се в недопускане на замърсяване, т.е. в мерки, с които следва да се попречи на
евентуални замърсители да изхвърлят отпадъци. В хипотезата, когато не са
предприети незабавни мерки за почистване на нерегламентирано сметище, няма
никаква пречка освен проверката и самото деяние да е осъществено в периода от
07-09 юли 2020г., за разлика от конкретното вменено на субекта нарушение, в
което той, в качеството си на длъжностно лице следва да направи необходимото,
за да попречи изхвърлянето /изоставянето/, т.а. замърсяването от определен
момент нататък.
При тези констатации,
при неяснотата относно времето, когато се твърди, че е извършено, след като не
е установен периодът на изхвърляне на отпадъците, не може да се направи еднозначен
извод дали въобще това длъжностно лице следва да носи отговорност, поради което
не би могло да се обоснове извод за законосъобразно ангажиране на неговата
отговорност, както правилно констатирал е предходния съдебен състав.
Не се споделят
само съображенията на съда относно предложената квалификация на нарушението по
чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, която регламентира задължения на Кмета на Общината, докато
в случаят отговорността на длъжностното лице е в качеството на оправомощено
лице от общинския кмет, поради което принципно приложените разпоредби са
правилни, но при така направените констатации относно описанието на нарушението
от гледна точна времето на извършване, респективно при липсата на доказателства
за установяване на факта кога е формирано нерегламентираното сметище не би
могло да се наложи законосъобразно наказание на конкретното длъжностно лице. В
случаят, доказателствата не установяват наличието на такова виновно поведение и
закономерно наказателното постановление е било отменено.
По изложените съображения, касационният съд счита, че първоинстан-ционното решение е валидно,
допустимо и правилно, от което произтича оставянето му в сила, респективно
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без уважение.
Разноски не се претендират от ответника по касация и не се присъждат
такива.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.218 от АПК, вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 87 от 30.11.2020г. по АНД
№ 207 от 2020г. по описа на Районен съд– град Карнобат.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1. 2.