РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Самоков, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20231870200538 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №448/14.09.2023г., издадено
от Заместник-Директор на РДГ-София, с което на Г. Б. Н. с ЕГН **********
от гр.С. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
500/петстотин/ лева на основание чл.266, ал.1. пр.1 от Закона за горите (ЗГ) за
нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ, както и е присъдено да заплати
обезщетение в размер на 31.75лева на основание приложение към чл.5 от
Наредба за размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горски
фонд.
Жалбоподателят, оспорва наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли да бъде отменено.В съдебно заседание се
представлява от адв.К., която излага доводи по същество защо следва да се
отмени наказателното постановление.Моли за разноски.
Въззиваемата страна Заместник-Директор на РДГ-С. не изпраща
представител и в придружително писмо изпращащо преписката в случай на
прекомерност моли възнаграждението за защитник да бъде намалено.Взема
становище по същество, както с писмото, така и с впоследствие изпратена
1
писмена защита в която излага съображения защо следва НП да бъде
потвърдено.
С. районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено от фактическа страна следното:
На 26.05.2023г. жалбоподателя Н. се намирал в землище на отдел 102,
подотдел Ж, находящо се в землището на село Г. о., общ.С..Там се намирал и
неговия познат св.В. З..Бил забелязан да сече дърва с друго лице от служителя
на ТП-ДГС-С. св.В. А..В момента в който бил забелязан Н. се качил в джипа
си и потеглил.Впоследстиве самоличността му била установена.Било
преценено, че Н. е извършил нарушение по чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ и на същия
била изпратена покана за връчване на АУАН.Поканата била изпратена на
05.06.2023г. до Г. Н. и нея било упомената да се яви в ТП на ДГС-С., ул.С.
...на 12.06.2023г. в 9.00ч. за да му се състави АУАН.Н., видно от приложената
разписка получил лично поканата на 13.06.2023г.Това било ден по-късно от
обявения за съставяне на АУАН ден.Така на практика нямало как Н. да
реагира и да се яви на посоченото време и място.Въпреки това на 20.06.2023г.
без да му е изпратена нова покана св.А. съставил на Н. АУАН за нарушение
по чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу съставения АУАН не били
депозирани възражения и впоследствие въз основа на съставения АУАН е
издадено процесното наказателно постановление.
За да приеме тази фактическа обстановка съдът кредитира показанията
на разпитаният свидетел В. А., а именно актосъставителя Д. и писмените
доказателства по делото, неоспорени от страните.Съдът не кредитира
показанията на св.З., тъй като последния не бе конкретен на коя точно дата,
нито дори година е бил със жалбоподателя в гората.Напълно възможно е да е
била различнаот процесната, при което Н. да е имал друга среща със
служители на ДГС.В хода на производството бе предствено и друго НП 447
от 14.09.2023г. на Г. Н. в което на същия се вменява абсолютно идентично
нарушение на същото място по същото време, като разликата единствено е че
сече дърво с различна кубатура.Така с второто НП, което се явява процесно
Н. е наказан на практика за същото нарушение. Тук възниква въпроса следва
ли на основание чл.18 от ЗАНН за всяко отсечено дърво да се съставя отделен
2
АУАН и НП, респективно всяко отсечно дърво самостоятелно нарушение ли
се явява, на който съдът ще отговори по-долу.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
Съдът възприема описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и
намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от събраните по
делото писмени доказателства, както и от показанията на
актосъставителя.Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН и двата акта са
издадени от компетентни лица.
В случая обаче според съда тъй като АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя по чл.40, ал.2 от ЗАНН се е стигнало да съществено процесуално
нарушение от категорията на абсолютните.След е получил поканата за
съставяне на АУАН на 13.06.2023г. е следвало до същия да бъде изпратена
нова покана за съставяне на АУАН тъй като Н. вече не е знаел кога да отиде, а
изобщо дали има и смисъл да отива за съставяне на АУАН.Пропускане на
датата и часа за явяване в случая не е по вина на нарушителя, тъй като той е
получил поканата ден след срока за явяване.Ако това беше станало поне на
11.06.2023г., тоест поне денят преди съставяне на АУАН и без уважителна
причина не се е явил на 12.06.2023г. то дори и да не се състави акт на
12.06.2023г. без нова покана за нова дата нямаше да е налице процесуално
нарушение съставянето на АУАН по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН на ден
следващ указания в поканата.
Дори и да не беше извършено в хода на прозиводството гореописаното
нарушение то е налице и друго основание за отмяната на НП.Това е факта, че
вече Н. е наказан за идентично нарушение по същотро време на същото място
с Наказателно постановление 447/14.09.2023г.В случея не се извършени две
отделни нарушение, а едно.До този извод достига съда при граматическо
тълкуване на нормата на чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ.В нея се сочи, че се забранява
сечта на немаркирани дървета, освен в случаите, определени в наредбата по
3
чл. 101, ал. 3.Ето защо според съда е налице нарушение на принципа ne bis in
idem никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също
престъпление.Този принцип е инкорпориран в чл.17 от ЗАНН съгласно който
никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за
което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или
решение на съда.
Ето защо се явява безпредметно съдът да изследва дали от обективна и
субектина страна са осъществени елементите на фактическия състав на
нарушениото по чл.104, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и да обсъжда размера на
наложената глоба и обезщетение.
С оглед гореизложеното наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на спора на основание новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски.Такива са заявени преди края на
съдебните прания.В случая обаче видно от договора за правна помощ и
съдействие графата договорено възнаграждение е празна и съдът на практика
не би могъл да присъди възнаграждение.Празни са и графите срок за
плащане, както и графата платена сума.Ето защо в случая разноски за водене
на делото не се следват, тъй като такива не са направени и доказателства за
извършването им не са представени до края на съдебните прения.В случая
същите са дължими изцяло в пълния им размер от 700лева тъй като
заплатения адвокатски хонорар е малко над минимума в наредбата от
400лева.
Предвид изложеното и на основание 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №448/14.09.2023г., издадено от
Заместник-Директор на РДГ-С., с което на Г. Б. Н. с ЕГН ********** от гр.С.
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500/петстотин/
лева на основание чл.266, ал.1. пр.1 от Закона за горите (ЗГ) за нарушение на
чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ, както и е присъдено да заплати обезщетение в размер
на 31.75лева на основание приложение към чл.5 от Наредба за размера на
обезщетенията за щети върху гори и земи от горски фонд като
незаконосъобразно.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по
реда на АПК пред Административния съд-С. Област в 14 - дневен срок от
4
получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
5