РЕШЕНИЕ
№ 924
гр.Бургас, 24.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
31 май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 69 по описа на съда за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото се провежда по реда за оспорване
на ревизионни актове – чл.156 и сл. вр. с чл.107 от Данъчноосигурителния
процесуален кодекс, вр. с чл.4 от Закона за местните данъци и такси.
Жалбоподател е Кей Енд Уай Естейт ООД с ЕИК:*********,
със съдебен адрес:***, оф. 9. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник
– адвокат Ж.Б. ***.
Ответник по жалбата (АО), е началник отдел МДТ при община
Несебър. В производството ответникът участва чрез пълномощник – юрисконсулт М.В..
Предмет на оспорване е акт за установяване на задължения
по декларация (АУЗД) № МДТ-871/30.09.2020г.,
издаден от главен експерт в отдел МДТ на община Несебър, с който по партида № 1038862570001,
открита с декларация по чл. 14 от ЗМДТ № 61943/30.06.2010 г., за поземлен имот
с идентификатор **, са установени задължения за такса битови отпадъци за
периода 2015 г. – 2019 г. в общ размер на 2 027.80 лева главница и лихва
за забава в общ размер на 634.42 лева. АУЗД е обжалван изцяло и в срок по
административен ред от жалбоподателя, съобразно правилото на чл.107, ал.4 от ДОПК, като с решение № 8/24.11.2020 г. на началника на отдел МДТ на община
Несебър е потвърден.
В жалбата се правят оплаквания за липса на реално
предоставени услуги, за които да бъде определена таксата, като се твърди, че
условията около имота сочат липсата на създадена организация за сметосъбиране и
сметоизвозване. Иска се съдът да отмени обжалвания акт. Иска се присъждане на
разноските по делото. Сочат се доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 ДОПК, от лице, което е адресат
на акта, след като е проведено оспорване по административен ред и актът е
потвърден от решаващия орган, при което е налице правен интерес от оспорването
и жалбата е процесуално допустима.
Процесуалният представител на ответника оспорва жалбата.
Представя заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Представя
и нови доказателства.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представен е препис от АУЗД № МДТ-871/30.09.2020г.,
издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при община Несебър,
от който се установява издаването му. В обстоятелствената част на акта е
посочено, че съобразно подадена от Кей Енд Уай Естейт ООД декларация по чл.14
от ЗМДТ № 61943/30.06.2010 г., дружеството притежава недвижим имот, придобит
въз основа на нотариален акт № 134, том ХІ, рег. № 6473, дело № 1955 от 2004 г.
по описа на нотариус С. Ангелов. Имотът, съобразно данните посочени в
декларацията, е с идентификатор **, с административен адрес с. Кошарица, м.
„Йовча дере“, общ. Несебър, с площ от 2 400 кв.м., същият представлява УПИ
15.72 и се намира в строителните граници на населеното място. По повод
подадената декларацията е открита партида № 1038862570001. Посочено е, че
облагаемата основа за ТБО е в размер на 75 103.90 лева към 30.09.2020 г.
При извършена служебна проверка е установено, че за периода от началото на
2015г. до края на 2019г. по партидата на дружеството не е внесена дължима сума
за ТБО. Въз основа на извършените констатации, приходният орган е издал оспорения
АУЗД, с които е определил следните задължения на жалбоподателя за такса битови
отпадъци:
-
за 2015 г. – главница в размер на
405.56 лева и дължима лихва за забава в размер на 209.19 лева;
-
за 2016 г. – главница в размер на
405.56 лева и дължима лихва за забава в размер на 168.03 лева;
-
за 2017 г. – главница в размер на
405.56 лева и дължима лихва за забава в размер на 126.91лева;
-
за 2018 г. – главница в размер на
405.56 лева и дължима лихва за забава в размер на 85.68 лева;
-
за 2019 г. – главница в размер на
405.56 лева и дължима лихва за забава в размер на 44.61 лева.
Издаденият АУЗД е оспорен пред началника на отдел МДТ при
община Несебър, който с решение № 8/24.11.2020 г. го е потвърдил изцяло.
Решаващият орган е приел, че не са налице основания за освобождаване на
дружеството от ТБО за проверявания период, тъй като за същия не са подадени
декларации по чл. 28, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 на Общински съвет – Несебър,
с които да се заяви, че имотът няма да генерира отпадъци. Решението е връчено
на жалбоподателя на 26.11.2020 г., видно от известие за доставяне PS 8230
007С74 О.
С преписката е представено и решение № 2/21-22.02.2008 г.
на комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, въз основа на което е променено
предназначението на поземлен имот **, в землището на с. Кошарица, общ. Несебър,
собственост на Кей Енд Уай Естейт ООД, за неземеделски нужди. Промяната на
предназначението е извършена въз основа на проект за изграждане на „Вилно
селище“ и влязъл в сила Подробен устройствен план, обхващащ процесния имот.
Като доказателства по делото в заверени преписи са представени:
- решение № 27, обективирано в Протокол № 3/14.12.2015г.
на Общински съвет Несебър, с което на
основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ във връзка чл.20 от Наредба № 11 е одобрена
план-сметка за дейност „Чистота“ за 2016г. (л.64-74), в това число план-сметка
относно сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на обществените
места и претоварване и обезвреждане на отпадъци, като в посочените териториите
е включена и територията на с. Кошарица;
- решение № 407, обективирано в Протокол №
12/23.12.2016г. на Общински съвет Несебър,
с което на основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ във връзка чл.20 от Наредба №
11 е одобрена план-сметка за дейност „Чистота“ за 2017г. (л.75-83), в това
число план-сметка относно сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата
на обществените места и претоварване и обезвреждане на отпадъци, като в
посочените териториите е включена и територията на с. Кошарица;
- решение № 672, обективирано в Протокол № 23/11.12.2017г.
на Общински съвет Несебър, с което на
основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ е одобрена план-сметка за дейност „Чистота“ за
2018г. (л.84-90), в това число план-сметка относно сметосъбиране и
сметоизвозване, поддържане чистотата на обществените места и претоварване и
обзвреждане на отпадъци, като в посочените териториите е включена и територията
на с. Кошарица;
- решение № 920, обективирано в Протокол №
33/18.12.2018г. (погрешно в протокола е изписана година на издаване 2020 г., но
след извършена справка в сайта на Общински съвет Несебър (https://os-nessebar.eu/%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F/%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/20) се установи, че съдържанието на решението
отговаря на решение взето на заседание от 18.12.2018 г.) на Общински съвет Несебър,
с което на основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ е одобрена план-сметка за дейност
„Чистота“ за 2019г. (л.91-97), в това число план-сметка относно сметосъбиране и
сметоизвозване, поддържане чистотата на обществените места и претоварване и
обзвреждане на отпадъци, като в посочените териториите е включена и територията
на с. Кошарица;
- справки за заплатени такси от община Несебър през 2015
г. на РИОСВ- Бургас за депониране на отпадъци (л.62 и 63).
На територията на община Несебър има изградени депа за
обезвреждане на битови отпадъци. Това се установи по делото чрез представени
актове за публична общинска собственост (АПОС) и скици, издадени от СГКК –
Бургас, както следва:
- АПОС № 5798/11.07.2014г. и скица № 15-202856/20.06.2014г.
за депо за битови отпадъци в местност „Чешме тарла“, с.Равда (л.102 и 103);
- АПОС № 5799/11.07.2014г., поправен с АПОС №
6429/11.08.2016г. и скица № 15-363479/ 25.07.2016г. за депо за битови отпадъци
в местност „Чешме тарла“, с. Равда (л.98,99 и 101);
- АПОС № 5800/11.07.2014г., поправен с АПОС №
6430/11.08.2016г. и скица № 15-363481/ 25.07.2016г. за депо за битови отпадъци
в местност „Бряста“, с. Равда (л.104, 105 и 106) и
- скица № 15-428654/05.10.2015 г. (л.100) на имот
53045.234.565 в гр. Обзор, местността Балабана, предназначен за депо за битови
отпадъци, чиято експлоатация е спряна с наложена ПАМ № РД-149/29.09.2015 г. на
РИОСВ- Бургас (л.108), като няма данни дали депото е пуснато в употреба след
датата на налагане на принудителната административна мярка.
Като доказателства по делото са представени заповеди на
кмета на община Несебър за определяне на районите на територията на общината,
включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през
съответната календарна година ще се извършват услугите по събиране, извозване и
обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване - заповед № 2189/31.10.2014г. – за 2015г.
(л.110), заповед № 1847/30.10.2015 г.- за 2016 г. (л.117), заповед №
2234/28.10.2016 г. – за 2017 г. (л.127), заповед № 1938/23.10.2017 г. – за 2018
г. (л.137) и заповед № 1551/30.10.2018 г. – за 2019 г. (л.147), ведно с
приложенията към тях. В т. 3 от заповедите и приложенията към тях е посочено,
че при районирането на териториите за предоставяне на услуги по организирано
поддържане на чистотата е включена и територията на с. Кошарица, местността
„Йовчо дере“
С цел доказване реалното предоставяне на услугите по
сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените места в
населеното място, част от което е процесния недвижим имот, по делото са
представени множество доказателства. Представен е препис от решение № 336,
обективирано в Протокол № 11/24.11.2016г. на Общински съвет Несебър, с което е създадено Общинско предприятие
„Благоустрояване, комунално стопанство и озеленяване“, в чийто предмет на
дейност е включено поддържането на чистотата на обществените места,
стопанисване и поддържане на зелени площи, почистване, поддръжка и ремонт на
дъждовни шахти, почистване на отпадъци, изхвърлени на неразрешени за това
места, и др., вкл. на територията на с. Кошарица (л.157). Представени са и
справки за извършени разходи от общинското предприятие за консумативи за
почистване и др. за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., в това число и относно с. Кошарица,
в.с. Елените и Емине (л.159 и 160). Приложени са и многобройни пътни листи,
обхващащи всеки месец от периода от 01.2015 г. до 31.2019 г., като в същите е
отразено, че извършения курс на съответните товарни автомобили- сметосъбирач
обхваща района на гр. Свети Влас, в това число и с. Кошарица и района.
Относно начина на формиране на стойностите на съответните
компоненти на ТБО, административният орган е приложил като доказателство таблица
с посочени за относимите периоди стойности на такса за битови отпадъци за
жилищни и нежилищни имоти на граждани и фирми, съобразно съответните райони.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Според чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а съгласно ал.4, служителите по ал.3 се определят със заповед на
кмета на общината. Тези изисквания в случая са спазени – актът е издаден от главен
експерт в отдел „МДТ“ при община Несебър, оправомощен за това със заповед №
394/26.04.2012г. на кмета на община Несебър. Спазена е компетентността и при
проведеното административно оспорване на издадения акт, доколкото съгласно чл.
107, ал. 4 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ решаващ орган в
производството по оспорване на АУЗД е ръководителят на звеното за местни
приходи в съответната община, какъвто в случая е началникът на отдел „МДТ“ към община
Несебър. Предвид това съдът прие, че не е налице основание за оспорване на акта
по чл.146, т.1 от АПК.
Обжалваният акт е издаден при спазване на установената от
закона писмена форма по чл.120, ал.1 от ДОПК вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ. Актът
съдържа необходимите данни, от които да се обоснове извод за конкретния имот,
територията в която се намира, начина на ползване, собственост, данъчна основа,
както и са посочени разпоредбите въз основа на които са определени задължения
за ТБО, затова съдът прие, че не е налице основание за оспорване на акта по
чл.146, т.2 от АПК.
Не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт, поради
което не е налице основание за оспорване по чл.146, т.3 от АПК.
Правилно е приложен и материалния закон.
Не е спорно между страните, че процесният имот се намира
в землището на с. Кошарица, общ. Несебър, местността „Йовча дере“. Същият
представлява Урбанизирана територия, със сменен статут от земеделска земя на
територия за неземеделски нужди, въз основа на изготвен ПУП за имота. Не е
спорно също така, че имотът не е застроен. Не се спори и относно определената
от приходния орган данъчна основа. Спорният момент се свежда до
обстоятелството, дали дружеството действително дължи такса битови отпадъци,
като в тази връзка са изложени съображения, че в района на имота, през относимия
период, не са предоставяни услугите по чл. 62 от ЗМДТ.
Съгласно чл.62 от ЗМДТ (в приложимите към процесния
период редакции), ТБО се заплаща за извършвани от общината услуги, които могат
да се групират в три категории: 1. събиране и транспортиране на битовите
отпадъци до определени за това места; 2. складиране и третиране на битовите
отпадъци в депа, съоръжения и инсталации с цел обезвреждането им; 3. поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните
образувания в общината. Такса се дължи за всяка една услуга поотделно.
В чл.63, ал.2 от ЗМДТ (в приложимите към процесния период
редакции) се предвижда границите на районите и видът на услугите, както и
честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци, да се определят
със заповед на кмета на общината и да се обявяват публично до 31 октомври на
предходната година. В процесния случай такива актове на кмета са били надлежно
издадени - заповед № 2189/31.10.2014г. – за 2015г. (л.110), заповед №
1847/30.10.2015 г.- за 2016 г. (л.117), заповед № 2234/28.10.2016 г. – за 2017
г. (л.127), заповед № 1938/23.10.2017 г. – за 2018 г. (л.137) и заповед №
1551/30.10.2018 г. – за 2019 г. (л.147), ведно с приложенията към тях. Видно от
посочените актове, през процесните периоди с. Кошарица и м. „Йовча дере“,
където се намира имотът на жалбоподателя, са били включени в определените
райони за предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ.
Съгласно
чл.66 от ЗМДТ (в приложимите към процесния период редакции) таксата за битови
отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на
общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща
необходимите разходи за всяка от услугите по чл. 62. С решение № 27,
обективирано в протокол № 3/14.12.2015г., решение № 407, обективирано в
протокол № 12/23.12.2016г., решение № 672, обективирано в протокол №
23/11.12.2017г., и решение № 920, обективирано в протокол № 33/18.12.2018г.,
всички на Общински съвет Несебър, са одобрени план-сметки за дейност „Чистота“
за 2016 г.-2019 г., в това число и сметки по отделните услуги, свързани с
почистването на битови отпадъци. При извършена служебна проверка в сайта на
Общински съвет Несебър (https://archive.os-nessebar.eu/826/%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%be%d1%82-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%82%d0%be%d0%ba%d0%be%d0%bb-%e2%84%96-28/),
за пълнота на изложението, съдът установи, че с решение № 1003, обективирано в
протокол № 28/19.12.2014 г., е одобрена план-сметка за дейност „Чистота“ и
относно 2015 г. В одобрените план-сметки са включени и планирани приходи и
разходи за трите дейности по чистота за съответните периоди, в това число и
относно с. Кошарица.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 11, приета от
Общински съвет Несебър и действаща към периода 2015-2019 г. (чийто текст е
идентичен с текста на чл. 16, ал. 2 от приетата през 2021 г. Наредба № 11 на
Общински съвет Несебър), размерът на таксата за битови отпадъци се определя за
всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване. Съгласно чл.23, т.1 от действащата към
момента Наредба № 11, приета от Общински съвет Несебър през 2021 г., чийто
текст съвпада с текста на чл. 25, т. 1 и т. 2 от действащата към всеки един от
относимите периоди Наредба № 11, ТБО се определя според количеството на
битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и
честотата на сметоизвозване, или се определя за нежилищни имоти
пропорционално в промили върху отчетната им стойност. Съобразно представената
таблица за определени такси за битови отпадъци за жилищни и нежилищни имоти на
граждани и фирми за периода от 2015 г. до 2019 г. за нежилищни имоти, какъвто
безспорно е имотът на жалбоподателя, е предвидена ставка от 5.4 промила за
трите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, респективно: 3.4 промила за сметосъбиране и
сметоизвозване, 1.6 промила за поддържане на чистота на населените места и 0.4
промила за обезвреждане на отпадъци, изграждане и поддържане на депо.
Посочената ставка е приложена и от приходния орган при определяне размера на
задълженията към всеки едни отчетен период. Като основа за данъчно облагане е
ползвана стойността на придобиване на имота, съобразно нотариален акт № 134,
том ХІ, рег. № 6473, дело № 1955 от 2004 г. по описа на нотариус С. Ангелов,
която предвид характеристиките на имота – поземлен имот, стойността на
придобиване е и отчетната му стойност. Отделно от това, жалбоподателят не
представя доказателства и не прави възражение във връзка с определената от
приходния орган данъчна основа или приложената ставка при определяне размера на
ТБО.
В нормата на чл. 71 от ЗМДТ (в приложимите към процесния
период редакции) е предвидено да не се събират такси за отделните компоненти на
ТБО в следните случаи: 1. сметосъбиране
и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът
не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от
собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по
местонахождението на имота; 2. поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се
предоставя от общината; 3. обезвреждане
на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения
за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Аналогично решение е
възприето и в чл. 28 от Наредба № 11 на Общински съвет Несебър в редакциите
относими за 2015 г. – 2019 г. От посоченото законодателно решение следва извод,
че по всеки от компонентите по чл. 62 от ЗМДТ такса се събира от общината само
доколкото съответната услуга е била реално предоставяна за процесния период, а
по отношение на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване и в случай, че не е
подадена декларация, че имотът няма да се ползва през годината.
По делото не е спорно, че жалбоподателят не е подавал
декларация пред компетентния административен орган, че процесният имот няма да
се ползва през периодите 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., поради
което правилно е прието от решаващия орган, че за тези периоди имотът не може
да бъде освободен от такса за сметосъбиране и сметоизвозване. В случая спорният
момент се свежда до обстоятелството дали услугите по чл. 62 от ЗМДТ са били
реално предоставяни от Община Несебър.
Ответникът е
представил по делото доказателства, установяващи предоставянето на услугата по
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и
други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - справки за заплатени суми
за депониране на отпадъци на РИОСВ Бургас за 2015 г.; актове за публична
общинска собственост относно притежаваните от общината сметища; план-сметки за
дейност „Чистота“ относно „претоварване и обезвреждане на отпадъци“ за всеки
един отчетен период, приети с посочените по-горе решения на общинския съвет. От
друга страна, както бе посочено по-горе в изложението, местността в която се
намира процесният имот е включена в границите на районите, в които се
предоставя всяка една от услугите по организиране чистотата на населените
места. Затова съдът приема, че правилно
органът по приходите е установил като задължение в тежест на жалбоподателя тази
компонента от ТБО. Таксата за обезвреждане на отпадъци в депа при всяко
положение се дължи, в случай, че съответната община разполага с депо или ползва
такова, и респективно генерира разходи за посочената дейност.
От събраните по делото доказателства (многобройни пътни
листи, приетите план-сметки за дейност „сметосъбиране и сметоизвозване“ и
„поддържане чистотата на обществените места“, както и представените справки за
извършени разходи за периода 2017 г. – 2019 г. от ОП „БКСО“- Община Несебър) се
установява, че общината е организирала и реализирала сметосъбирането и
сметоизвозването (доколкото в представените пътни листи като част от маршрута е
посочено и с. Кошарица и неговия район) и поддържане чистотата на обществените
места през периода от 2015г. до 2019г. (доколкото в представените справки за
извършени разходи от ОП „БКСО“- Община Несебър са включени и такива свързани с
метене и почистване). Отделно от това, от издадените на основание чл. 63 от ЗМДТ заповед № 2189/31.10.2014г. – за 2015г. (л.110), заповед № 1847/30.10.2015
г.- за 2016 г. (л.117), заповед № 2234/28.10.2016 г. – за 2017 г. (л.127),
заповед № 1938/23.10.2017 г. – за 2018 г. (л.137) и заповед № 1551/30.10.2018
г. – за 2019 г. (л.147), на кмета на община Несебър, и приложенията към тях, се
установява, че територията на с. Кошарица, в частност и местността „Йовча
дере“, където се намира процесният имот, са включени в границите на районите за
събиране, извозване и обезвреждане в депо на битови отпадъци, както и поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване. Представените доказателства
обосновават извод, че общината е организирала сметопочистване и сметоизвозване
в района на процесния имот. В случая, за предоставянето на тази услуга е без
значение дали от имотът се генерират битови отпадъци или не, доколкото не е
подадена надлежна декларация, че имотът няма да се ползва. Предоставянето на
услугата е обвързано с организирането на място за общо временно съхранение на
отпадъци (поставяне на контейнери) и последващото им извозване до мястото за
тяхното депониране, за което са налице редица доказателства.
Действително липсват конкретни доказателства, които пряко
да установяват факта на извършеното почистване, но множеството косвени
доказателства, установяващи организирането и осъществяването от общината на
дейността в това направление, в съвкупността си обосновават по несъмнен начин
фактически извод, че почистването на обществените места в района на процесния
недвижим имот е било извършвано през 2015г.-2019г. В тази връзка съдът взе
предвид и спецификата на тази услуга. Предоставянето на услугата по поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване не е обвързана с конкретен имот
(не е необходимо ответникът да доказва, че именно около него е почиствал), а
целта на нейното предоставяне е по-обща - да осигури приветлива и здравословна
обществена среда в района на населеното място или селищното образувание, където
се намира имота. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тази
услуга е фактът, дали конкретно около имота е била изградена инфраструктура за
обществено ползване, в това число и пътна инфраструктура, след като е
безспорно, че в самото населено място (в случая с. Кошарица, в чието землище се
намира имота) е налице такава. Тази такса се отнася до територии, които по
презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти
на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него.
Следователно, през разглежданите периоди община Несебър е предоставяла услугата
сметосъбиране и сметоизвозване, както и поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване, по отношение територията около имота на жалбоподателя,
поради което не е налице основание за освобождаване от тези такси по смисъла на
чл. 71 от ЗМДТ. От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства,
които да обосноват обратния извод.
Съгласно чл. 64 от ЗМДТ (в относимите редакции)
задължение да заплащат такса битови отпадъци имат лицата посочени в чл. 11 от ЗМДТ, а именно собствениците на недвижими имоти. В случая не е спорно, че
именно Кей Енд Уай Естейт ООД е собственик на процесния имот, считано от 2010
г., респективно се явява задължено лице за ТБО за периода 2015 г. – 2019 г. Не
е спорно и обстоятелството, че дружеството не е заплатило дължимите ТБО за 2015
г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Съгласно чл.175, ал.1 от ДОПК във
връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ за неплатените в законоустановените срокове
публични задължения се дължи лихва.
Сумирайки изложеното съдът приема, че посочените в
обжалвания акт задължения за ТБО за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019
г. и лихви са определени при правилно приложение на материалния закон и целта
му и липсва основание за оспорването им по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
Поради липсата на установени от съда основания за
оспорване, включително при извършената цялостна служебна проверка на акта по чл.168
от АПК, жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.172 ал.2 АПК
следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Кей Енд Уай Естейт ООД с ЕИК:*********, със съдебен адрес:***, оф. 9,
представлявано от управителя,
против акт за установяване
на задължения по декларация № МДТ-871/30.09.2020г., издаден от главен експерт в
отдел МДТ на община Несебър, с който по партида № 1038862570001, открита с
декларация по чл. 14 от ЗМДТ № 61943/30.06.2010 г., за поземлен имот с
идентификатор **, са установени задължения за такса битови отпадъци за периода
2015 г. – 2019 г. в общ размер на 2 027.80 лева главница и лихва за забава
в общ размер на 634.42 лева, потвърден с решение № 8/24.11.2020 г. на началника
на отдел МДТ на Община Несебър.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
Административен Съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :