№ 89907
гр. София, 24.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20241110134317 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 185796/06.06.2024 г., подадено от „С.К.“ ООД, ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Т. П., ЕГН
**********;
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна
възнаградителна и законна лихва както и за разноските, съразмерно с уважената част, но
съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 500,00 лв.,
представляваща еднократно начислена неустойка за забава по т. 6 от Тарифата за таксите.
Претендираната неустойка за забава по т. 6 от Трифата за таксите на „С.К.“ ООД в
размер на 500 лв. е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва.
Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение,
наред с дължимото такова за забава, поради което посочената клауза преследва забранена от
закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а
напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на
длъжника в забава. Следователно, самото наименование покрива неистинската цел на
клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата, каквато вече се претендира от
заявителя. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко
противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява
неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността
. Отделно от това, съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени
задължения не е за допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране
на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност,
извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която
дейност е свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на
тази неустойка е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
1
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 185796/06.06.2024 г., подадено от „С.К.“ ООД, ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу 410 ГПК срещу Р. Т.
П., ЕГН ********** за сумите, както следва: 500,00 лв., представляваща еднократно
начислена неустойка за забава по т. 6 от Тарифата за таксите, съгласно договор за паричен
заем № 747373 от 10.10.2022 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2