Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
гр. Велико Търново, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на шестнадесети
септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието
на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП С.И. разгледа докладваното от съдия
Калчев касационно НАХД № 10166/2022 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба
на директора
на Регионална дирекция по горите – гр. В. Търново, чрез *** Св. И., срещу Решение
№ 124 от 22.06.2022 г. по НАХД 149/2022 г. на Районен съд-гр. Горна
Оряховица, с което е отменено Наказателно постановление № ********** от
06.12.2021 г. на директора на РДГ – гр. В. Търново. Според касатора решението е
неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно е дал вяра на показанията на
водените от жалбоподателя свидетели, а не на показанията на проверяващите
органи, които били непротиворечиви, последователни и точни, подкрепени от
официални документи. Предходната сеч в подотдела била през 2016 г., при което
избледняването в цвета на боята и потъмняването на задялката
е до такава степен отчетливо, че не би могло да се обърка от проверяващите. Предвид
това не следвало да се дава превес на протокола за освидетелстване на сечище от
2016 г. пред останалите доказателства, макар да не било ясно каква била
причината да съществува запис в него, че след сечта през 2016 г. не са
констатирани налични неотсечени маркирани дървета. На последно място касаторът
сочи, че в процесния подотдел било извършено домаркиране
малко след проверката, при която било констатирано нарушението, като най-вероятна
причина за това била да се отстрани извършеното нарушение. По тези изложени в
жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния съд и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба
– К.Ц.К. ***, чрез *** Н. И. оспорва жалбата в представено писмено становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на
Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на
решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема
следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна
страна-участник във въззивното производство, в
законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за основателна, по следните съображения:
С Решение № 124 от 22.06.2022 г. по НАХД 149/2022 г. на Районен съд-гр. Горна
Оряховица е отменено Наказателно постановление № ********** от 06.12.2021 г. на
директора на РДГ – гр. В. Търново, с което на К.Ц.К. на основание чл. 275, ал.
1, т. 2 от Закона за горите, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания и чл. 257, ал. 2 от Закона за горите му
е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева (хиляда
лева) за нарушение на чл. 257, ал. 2 от Закона за горите, във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 2, във вр.
с чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите
в горите. Вмененото нарушение се изразява в следното: на 01.04.2021 г. инж. К.Ц.К.
е издал позволително за сеч № 0607325 за отдел 73, подотдел „к“, землище Нова
Върбовка – държавна горска територия за краткосрочно постепенна сеч-осветителна
фаза 30% на сечища до 2 ха, без да са спазени изискванията на чл. 50, ал. 3 и
ал. 4 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите,
а именно в едно от площните сечища, разположено в
югозападната част на пототдела, над подотдел „н“
определените за сеч дървета не са отбелязани с видим знак, неувреждащ кората им
на височина 130 см. и/или с контролна горска марка.
За да постанови този резултат,
съдът е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, но събраните по делото писмени и гласни доказателства са
недостатъчни, за да установят по несъмнен начин извършването на посоченото в
наказателното постановление административно нарушение. В тази връзка съдът
е посочил, че свидетелите
Я.П. /актосъставител/ и И.П. /свидетел по акта/
твърдят, че при извършената от тях проверка на 16.04.2021 г. са констатирали
наличие на стара маркировка на около 40 броя дървета, която била с едва
забележим син цвят и била от 2016 г., поради което приели, че тази площ не е
маркирана. Свидетелят К.К. /извършил маркирането в
подотдела преди издаването на позволителното за сеч/ пък твърди точно
обратното, като е категоричен, че е извършил маркировката на отдел 73, подотдел
"к" в землището на с. Нова Върбовка, като е маркирал 5 площи по 20
дка по различно време през годината и маркировката е извършвал последователно
през едно площно сечище със синя боя, знак точка на
гръдно разстояние и е поставял марка долу на пъна, и при извършената проверка е
нямало дървета със стара маркировка, като такива е нямало и съгласно изготвения
протокол след предходната сеч, когато е започнал маркирането на отдела. Св. И.М.
/служител на „Бул Лес 2012“ ЕООД/ сочи, че присъствал при извършената проверка
и проверяващите казали, че едната просека била малко маркирана, недостатъчно
маркирана, дърветата били старо маркирани, но няма стара и нова маркирация, и това, което е било старо, би трябвало да е
отрязано. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите К. и М., тъй като
същите се подкрепяли от приетия като писмено доказателство Протокол за
освидетелстване на сечище № 0283327/27.06.2016 г., съставен от инж. Д.З. в
присъствието на Т.Т., в който е отразено, че след
съвместно обхождане и проверка на сечище в общ. Стражица, землище Нова Върбовка,
отдел 73, подотдел "к", с площ на позволително за сеч 8,4 ха не са
констатирани налични неотсечени, маркирани стъбла. На последно място съдът е
изложил доводи, че представените пред съда доказателства за извършено домаркиране след процесната проверка не е извършено за
отстраняване на допуснатото нарушение, а по други причини, тъй като са
маркирани със 107 дървета повече от предходното маркиране през 2020 г., т. е.
маркирани са повече дървета от отразените 40 бр. дървета със стара маркировка в
Констативните протоколи от извършената на 16.04.2021 г. проверка.
При така установеното от правна и
фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по
постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на
материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото
доказателства Горнооряховският районен съд е достигнал до правни и фактически
изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да
бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил
напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване
на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с
възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи.
Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на
съдебния акт.
В тежест на административнонаказващия
орган е да докаже по безспорен и несъмнен начин извършването на административно
нарушение и предпоставките за реализиране на отговорността на санкционираното
лице, като всяко съмнение в доказаността на
обвинението е в полза на обвиняемия – In dubio pro reo. В конкретния случай е безспорно,
че процесните дървета са били маркирани, като според субективните възприятия на
проверяващите органи маркировката е била стара. От друга страна, налице са
показанията на св. К., който също под страх от наказателна отговорност твърди,
че е маркирал дърветата през 2020 г., като според него боята, с която маркирал
е по–рядка или по–гъста и я разреждал с разредител, поради което може да има
различен оттенък. Вярно е, че показанията на този свидетел следва да бъдат
разглеждани критично с оглед неговата заинтересованост предвид повдигнатото и
срещу него административнонаказателно обвинение.
Същевременно обаче няма как да бъде игнориран Протокол за освидетелстване на
сечище № 0283327/27.06.2016 г., от съдържанието на който е видно, че след
приключване на сечта през 2016 г. не са констатирани налични неотсечени,
маркирани стъбла. Този протокол е официален свидетелстващ документ, който се
ползва с материална доказателствена сила за удостоверените с него факти и
обстоятелства. Същият не е оспорен от касатора и съдържанието му опровергава
твърденията на проверяващите, обективирани в констативните
протоколи от проверката и свидетелските им показания, че видените от тях
дървета са такива със стара маркировка от предходната сеч през 2016 г. При
наличието на тези противоречиви доказателства съдът правилно е приел, че обвинението
не е доказано по безспорен и категоричен начин, оставящ несъмнение във вината
на наказаното лице. Предположенията на касатора, че последващото
допълнително маркиране след процесната проверка било направено именно с цел
отстраняване на нарушението, са изцяло недоказани.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
От
ответника по касация не са претендирани разноски и съответно такива не се
присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
124 от
22.06.2022 г. по
НАХД 149/2022 г. на
Районен съд-гр. Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.