Р Е Ш Е Н И Е
№ 342
гр. Велико Търново, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично
заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Й.
МАТЕВА
при участието на
секретаря Д. С. разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 515/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215
вр. чл. 196 от Закона за устройство
на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на П.И.Р. *** против Заповед № 679-РД-01-03/04.07.2022 г. на зам.
кмет на Община Свищов, с която на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ е разпоредено
на собствениците на УПИ III 90 и VIа 90, кв. 20 по плана на
село Царевец да обезопасят района и премахнат сграда, описана по-горе в
заповедта като „паянтова стопанска постройка в аварийно
техническо състояние“.
Жалбоподателят
твърди, че заповедта е нищожна, като издадена в нарушение на материалния закон,
защото съгласно чл. 195, ал. 6 от ЗУТ единствено компетентен да я издаде е
кметът на общината, а процесната такава е издадена от зам. кмет, въпреки че делегация
на съответните права е недопустима. Оспорва същата и като материално и
процесуално незаконосъобразна с твърденията, че описаното състояние на сградата
не позволява извод, че тя е опасна за живота и здравето на хората, а и като издадена
при неизяснена фактическа обстановка досежно въпроса дали сградата може да се поправи
и заздрави. В тази връзка твърди, че сградата не се ползва, не е обитаема и се намира
в необитаем имот, поради което няма как да е опасна за хората. По изложените мотиви
иска отмяна на оспорената заповед.
Ответникът
по оспорването – заместник - кметът на Община Свищов, чрез процесуалния си
представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна. Заявява, че заповедта
е издадена от компетентен орган, при условията на делегация, като същата е процесуално
и материално законосъобразна, за което излага подробни съображения за
спазването на правилата на чл. 196, ал.
1 и 2 от ЗУТ, като констатациите на проверяващата комисия са
оформени надлежно с констативен протокол, в който е отразено състоянието на
постройката, направен е мотивиран извод за това, че сградата е в негодно
състояние, опасна е и не подлежи на заздравяване, поради увредената й цялостна конструкция,
като всички заинтересувани са уведомени за това и не са явили нито са направили
възражения срещу констатациите. В тази връзка сочи, че не са налице никакви доказателства
които да опровергават тези изводи и по делото, тъй като жалбоподателя не
ангажира такива. Претендира разноски за адвокатски хонорар.
Заинтересувани
страни - Й.Р.П., Р.И.Р., Г.Ц.Д., В.А.Д.-Т. и В.А.Д., редовно призовани, не се
явяват и не се представляват, не вземат становище по жалбата.
Заинтересованата
страна А.Й.Д. оспорва жалбата като неоснователна в съдено заседание с мотива за
законосъобразност на оспорваната заповед, доколкото строежът, предвиден за
събаряне представлява руини и не съществува като постройка нито реално, нито на
актуалните извадки от плана за имота.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд – Велико Търново намира за установено от
фактическа страна следното:
С молба
рег. № 94-М-242/16.05.2022 г., заинтересуваната страна по настоящето дело А.Й.Д.
е поискал проверка на място в собствения му имот, представляващ дворно място
УПИ ІІІ 90 в квартал 20а по плана на село Царевец, която проверка да констатира
рушащата се съществуваща на границата на неговия и съседен нему имот – УПИ (УПИ
VІа 90), друга, стопанска постройка, която не фигурира в нотариалния му акт,
въпреки че е разположена видимо на 2/3 именно в неговия имот. Д. е посочил, че
тази постройка е събаряща се и опасна за хората.
Извършената
служебна проверка от Община Свищов е констатирала, че собственик на УПИ ІІІ 90
в квартал 20а по плана на село Царевец действително е А.Й.Д. по силата на Нотариален
акт (НА) № 161, т. ІV, д. № 971/2005г., а собственици на съседния нему УПИ VІа 90
са наследниците на Илия А.Д., съгласно НА № 55, т. І, д. 120/1989 г. Според
представеното като част от преписката Удостоверение за наследници на последния
такива са жалбоподателят и конституираните като заинтересувани страни по
настоящето дело лица.
Така,
по искане на заинтересованото лице Д., и на основание чл. 196, ал. 1 и 2, пр.
второ от ЗУТ е извършена проверка на място от Комисия, назначена със Заповед №
411-1-РД-01-03/16.05.2022 г. на зам. кмета на община Свищов, която да провери
сигнала.
Резултатите
от тази проверка са описани в съставения от Комисията Констативен протокол №
2-МП/17.05.2022 г. В този протокол, назначената комисия, след проверка на място
в обекта, е констатирала, че се касае за паянтова стопанска постройка, състояща
се от полувкопан (изграден от каменна зидария и кирпичени тухли, изцяло отворен
от едната страна) етаж и още един - надземен етаж (две стени от дървен материал
и две от кирпичени тухли), като същата като цяло се намира в аварийно състояние,
тъй като част от северния зид на полувкопания етаж е срутен, а в останалата
част от каменната зидария липсва свързващият камъните материал – липсва калова
фуга; посочено е, че покривът е разрушен на отделни места, а дървената подова,
таванска и покривна конструкция е изгубила своята устойчивост. Направен е извод,
че с оглед размера на щетите и влиянието на атмосферните условия върху конструкцията
й вследствие на повредения покрив е налице възможност за срутването й, което я
прави опасна за хората.
Констативен
протокол № 2-МП/17.05.2022 г. бил връчен на подалия сигнала и на жалбоподателя,
както и на всички останали заинтересувани лица (съсобственици на постройката по
наследство) по пощата с обратни разписки за периода между 06 и 07.06.2022 г. (л.
12, 16 и 17 от делото, конкретно на жалбоподателя е връчен на 06.06.2022 г.,
11.30 часа), като в съпроводителното писмо към този била отправена и покана до
всички тези лица да се явят в Община Свищов, стая 26 за изслушване пред
комисията или да представят своите писмени възражения (л. 13 от делото) в
14-дневен срок от получаване на посоченото писмо.
В така определения
срок, а и след това никой от заинтересуваните не се явил и не депозирал писмени
възражения, поради което зам. кметът на общината, комуто са делегирани всички
правомощия на кмета по ЗУТ със Заповед № 2188 РД-01-03/28.11.2019 г. на кмета
на община Свищов (л. 45 от делото) пристъпил към издаване на оспорваната в
настоящето производство заповед въз основа на констатациите, обективирани в
Констативен протокол № 2-МП/17.05.2022 г. Така е издадена процесната Заповед №
679-РД-01-03/04.07.2022 г. от зам. кмет на Община Свищов, с която на основание
чл. 195, ал. 6 от ЗУТ е разпоредено на собствениците на УПИ III 90 и VIа 90, кв. 20 по плана на село Царевец да обезопасят района и
премахнат сградата, описана по-горе паянтова стопанска постройка.
Тази
заповед отново е връчена по пощата на всички заинтересувани (на жалбоподателя на
05.07.2022 г. (л. 24 и 25 от делото). Недоволен от нея е останал П.И.Р. ***,
който я е оспорил по съдебен ред с жалба, подадена чрез община Свищов на
18.07.2022 г., въз основа на която е образувано настоящето дело.
В хода на
същото като доказателства са приобщени материалите от преписката, както и доказателства
за делегация на правомощията по чл. 196 от ЗУТ на зам. кмета на община Свищов,
издал оспорваната заповед. В съдебно заседание се явява само процесуален
представител на ответника и заинтересуваната страна А.Д. лично, като последният
представя доказателства, установяващи липсата на процесната паянтова сграда в издаваните
му скици след 2005 г., което той свързва със състоянието на същата и факта, че
още от 2005 г. тази постройка се самосрутва. Сочи, че същата е опасна, защото
има свободен достъпа до руините от нея от всички страни на имота на
жалбоподателя, а и от неговия.
При
така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 146 от АПК във връзка с чл. 168 от АПК, се налагат следните правни изводи:
Жалбата,
по която е образувано настоящото производство е подадена в срока по чл. 215, ал.
4 от ЗУТ, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен
акт, от лице срещу което той е издаден, т.е. при наличието на правен интерес от
оспорването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество тя е неоснователна по следните правни съображения:
Процесната
заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, поради
което не са налице основания за прогласяване на нищожността на акта, съгласно чл. 146, т. 1
от АПК. Тя изхожда от компетентен орган – от зам. кмета по „Благоустройство
и инвестиционна политика“ при Община Свищов, в съответствие с предоставените му
правомощия със Заповед № Заповед № 2188 РД-01-03/28.11.2019 г. на кмета на
община Свищов във връзка с § 1, ал. 3 от
ДР на ЗУТ. Видно от съдържанието на същата заповед на зам. кмета по „Благоустройство
и инвестиционна политика“ при Община Свищов“ са предоставени в пълен обем
всички функции и правомощия на кмета на общината по ЗУТ, очевидно вкл. и правомощието
да издава заповеди или да отказва издаването на заповеди по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ.
Според чл. 195, ал. 6, т. 1 от ЗУТ, кметът на общината издава заповед
за премахване на строежи, които поради
естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и
живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване,
създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно
отношение и не могат да се поправят или заздравят. Според чл. 196, ал. 3 от ЗУТ
строежите се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна
сметка в срок, определен в заповедта на кмета на общината по чл. 195, ал.
4, 5 или 6. Когато строежът създава непосредствена опасност за здравето
или живота на гражданите, кметът на общината допуска предварително изпълнение
на заповедта. Премахването на строежи се извършва след одобряване на план за
управление на строителни отпадъци по чл. 11 от
Закона за управление на отпадъците.
От
цитираните разпоредби съобразно мотивите за премахване на процесната паянтова
постройка в заповедта, се налага извода, че административният орган е определил
същата като опасна за здравето и живота на гражданите, застрашена от
самосрутване, като не може да се поправи и заздрави. За строежи като описания,
кметът на общината е компетентен орган за издаването на заповед от вида на
процесната, като законът на общо основание в § 1, ал. 3 от
ДР на ЗУТ позволява делегиране на правомощия на неговите заместници
и други служители, като за конкретния случай не е налице специално изключване
на възможността за делегация.
В този
смисъл съдът приема, че зам. кметът по кмета по „Благоустройство и
инвестиционна политика“ при Община Свищов е бил надлежно оправомощен по силата
на закона и чрез делегация, да издаде заповедта за премахване на процесната паянтова
постройка и същата е валидна, като издадена то компетентен орган пи условията
на делегация.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2
от АПК, поради което и не е налице нарушение на изискванията за
форма на административния акт.
В
административното производство не са допуснати процесуални нарушения. Процедурата
при постановяване на акт по чл. 195, ал.
6 от ЗУТ е специална и изрично регламентирана в чл. 196 от ЗУТ.
Административното производство започва по инициатива на административния орган,
който действа служебно при наличие на законово предвидените предпоставки за
това или по сигнал на заинтересувано лице (както е в случая). Неизпълнението на
изискването по чл. 26 от АПК за уведомяване на Р. като собственика на имота,
за началото на административното производство не обуславя извод за допуснато
съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, което да се
отразява на правото му на защита, защото в случая е налице установената в
специалния ЗУТ процедура, която е проведена.
В тази
връзка спазено е императивното изискване на чл. 196, ал.
2 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба определената от кмета на
общината комисия действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като
събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва
заинтересованите лица и отразява резултатите в протокол. Комисията е събрала всички
необходими данни за вида и състоянието на строежа чрез проверка на място. Констатациите
на служителите на общината – комисията по чл. 196, ал.
1 от ЗУТ, са оформени надлежно с констативен протокол, в който е
отразено аварийното състояние на обекта, който практически се саморазрушава,
като е посочено, че това представлява опасност за живота и здравето на хората. Изрично
е направен извод, че това се дължи на размера на щетите по сградата и влиянието
на атмосферните условия върху конструкцията, вследствие на повредения покрив. В
този смисъл фактическите е правни основания, обосновали разпореденото премахване
са мотивирани съгласно изискванията на закона. Копие от протокола е изпратено
на всички заинтересувани лица, както изисква закона и те са специално поканени
да се явят за изслушване или да депозират възражения с нарочно писмо, като е
определен 14-дневен срок за това. В определения срок никой несе е явил, нито са
получени възражения, и за това при тези
факти административният съд приема, че не е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила за работа на комисията и издаване на
заповедта, защото правото на защита на жалбоподателя и на административния етап
не е накърнено. В този смисъл е постоянната актуална практика на ВАС, като тук се
сочат само някой от последните решения в този смисъл - Решение № 9358 от 24.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2954/2022 г., II о.,
Решение № 6388 от 28.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3299/2022 г., II о.,
Решение № 6109 от 21.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1380/2022 г., II о.
Неоснователно
е възражението, че комисията не е изпълнила законовите си задължения да
установи всички релевантни факти. Напротив, комисията е събрала всички
необходими данни за вида и характера на сградата (паянтова стопанска постройка,
която практически се събаря), като е констатирала чрез проверка на място, че
част от зидовете, покрива на същата са разрушени, лисват свързващи фуги в
останалите части (там, където има някакво масивно строителство – каменна
зидария) дървената подова и таванска и покривна конструкция са изгубили устойчивост),
като подробно е описала състоянието й и съобразно него е приела мотивирано, че съществува
потенциална опасност от самосрутване, което застрашава живота и здравето на
гражданите. Вярно е, че липсва формален извод, че постройката не може да се
заздрави, но всички фактически констатации са в тази насока – реално се описва
една срутваща се паянтова постройка, която съобразно състоянието си няма как да
се заздрави, ако не се построи отново.
В тази
връзка съдът намира, че издадената заповед съответства и на приложимия
материален закон.
На
първо място, несъмнено описаното – предмет на премахване в оспорваната заповед,
представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от
ДР на ЗУТ и може да бъде обект на разпореждане от кмета на общината
със заповед по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. Констатациите на комисията по чл. 196, ал.
1 от ЗУТ за аварийното техническо състояние на постройката, направени
в изготвения констативен протокол, не са оборени от жалбоподателя, въпреки че
още с разпореждането за насрочване съдът е разпределил доказателствената тежест
и му е указал, че той следва да опровергае отрицателния факт твърдят от ответника
– за невъзможността да се поправи и заздрави постройката.
Съгласно
чл. 195, ал.
6 от ЗУТ кметът на общината издава заповед за премахване на строежи,
които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за
здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от
самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в
санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.
Цитираният текст въвежда две кумулативни предпоставки, които обосновават
предприемането на крайната предвидена в закона мярка – премахване на строеж, а
именно: сградата да е опасна за живота и здравето на гражданите, да е негодна
за ползване и да не може да се поправи или заздрави. В случая е установено, че
сградата, предмет на заповедта, е в много лошо техническо състояние, поради разрушения
покрив, компрометираната покривна, таванска и подова дървена конструкция,
липсващи стени и липсващ свързващ материал в останалата на място каменна
зидария (там, където има такава). Всъщност реално се касае за една и без друго
паянтова постройка, в която масивен е само полувкопаният етаж (от каменна
зидария), но този етаж е с една изцяло липсваща стена (отворен на юг), със срутен
зид на север, а останалата каменна зидария е силно компрометирана защото е без
свързващ елемент - който е бил кална фуга. Надземният етаж на тази постройка пък
е изцяло паянтов – дърво и кирпичени тухли и съответно – изключително податлив
на атмосферни условия поради естеството си. Покривът е разрушен на много места,
а подът, таванът и покривът са компрометирани, защото са изгубили устойчивост.
Естеството на елементите от които е изпълнена сградата дори и да не беше полуразрушена
изисква непрекъсната поддръжка, защото се касае за неустойчиви материали, които
изложени на атмосферните влияния реално просто се разпадат (дърво и кирпич). При
условие, че лисват както части от покрива, така и стени, а и носещите
конструктивни елементи като под, таван и покрив са компрометирани и неустойчиви
няма как да се заздрави сградата. Комисията е констатирала толкова сериозни
нарушения по покривната конструкция, по част от ограждащите стени и по пода, че
реално няма за какво заздравяване да се говори в случая.
На
следващо място, след като сградата е самосрутваща се, тя по определение е
опасна, защото застрашава най-малкото преминаващите около нея. Както се каза
касае се за постройка на границата между два имота и в този смисъл няма как до
нея да нямат достъп собствениците поне на тези два имота – в това число и заинтересуваната
страна по настоящето дело Д. (който е и сигнализирал за събарящата се сграда,
която се намира повече в неговата част на имота) и сградата е най-малко опасна
за него и членовете на семейството му, като разположена в имота му.
Както
се каза, въпреки указанията на съда, жалбоподателят не ангажира никакви доказателства
да опровергае фактическите констатации за състоянието на сградата и изводите на
ответника, че тя е опасна и явно не подлежи на ремонт и заздравяване. В хода на
процеса на жалбоподателя е указано от съда и е била предоставена възможност за
доказване на твърденията му в жалбата и опровергаване на фактическите основания
за издаване на обжалвания административен акт, в това число да ангажира доказателства
за твърдения от него положителен факт в жалбата – че паянтовата, рушаща се
процесна сграда подлежи на ремонт и заздравяване. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал.
3 от АПК страните са длъжни да съдействат за установяване на
истината. Липсата на процесуална активност не е в полза на жалбоподателя, а и против
тезата му, че стоежът подлежал на заздравяване и поправяне (въпреки че в
жалбата дори няма такива изрично твърдение, а само възражение, че обратното не
е направено като нарочен извод от ответника и не е мотивирано). Същевременно, обясненията
на заинтересуваната страна Д. и представените от него доказателства подкрепят изцяло
както фактите, така и доказателствата, и изводите на ответника, защото от
неговите обяснения и приложените книжа – извадки от планове, се установява че се
касае за сграда, която е в такова състояние, че след 2005 г. дори не е нанесена
в плановете, защото е срутена. След като това е така не може да се претендира,
че същата през 2022 г. тепърва подлежи на заздравяване и поправяне.
По
изложените мотиви, съдът намира, че не са налице основания за отмяна на оспорената
заповед. Същата е валиден акт, издаден при условията на делегация, при спазване
на всички законови изисквания, мотивирана е и е постановена в съответствие с
материалния закон, поради което жалбата против нея е неоснователна.
С оглед
изложеното, направеното своевременно искане и доказателствата за действително направени
разходи по водене на делото пред настоящата П.И.Р. *** следва да заплати на ответника
1 080 разноски по делото, представляващи минимално дължимото възнаграждение за
този вид дела за един адвокат.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд – Велико Търново, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.Р. *** против Заповед
№ 679-РД-01-03/04.07.2022 г. на зам. кмет на Община Свищов.
ОСЪЖДА П.И.Р. ***, с ЕГН **********,*** сумата
1 080 (хиляда и осемдесет лева) разноски по делото, представляващи възнаграждение
за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: