№ 368
гр. П., 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20255220101046 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.12 и следващите от Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.
Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена на 14.03.2025
г. от Д. Д. Д., ЕГН ********** от гр. С., ул. „М.“ № 18, против А. Д. Д., роден на **********
г., с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 18, с адрес по месторабота: гр. П. б., хотел „Г. Р.“.
В молбата /декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН/ се твърди, че ответникът и молителката
са брат и сестра.
Сочи, че на 04.03.2025 г. около 22:30 часа в дома им, находящ се в гр. С. ул. „М.“ №
18, ответникът нанесъл побой на молителката – множество удари по лицето й, започнал да я
души, като падайки на земята душенето продължило с яке, поставено върху главата й.
Посочва, че преди физическото насилие отправил и обидни думи, и започнал да хвърля
вещи по нея.
В проведеното съдебно заседание молителката се явява лично, като поддържа
молбата и моли съда да я уважи, като основателна и доказана.
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването, ответникът се
явява лично и с адвокат Л. М.-П. от АК П. и молят съда да отхвърли молбата като
неоснователна.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
1
В подкрепа на молбата е представена декларация от Д. Д. Д., в която се излагат
твърдения за извършено домашно насилие на 04.03.2025 г..
Не е спорно между страните по делото, че молителката и ответникът са сестра и брат.
Последното се установява и от служебно изисканите справки за семейната и/или
родствената връзка между страните.
От приложената справка от РС П. се установява, че на по отношение на ответника
има наложени мерки по ЗЗДН по гр.д № 1047/2025 г. по описа на РС П..
Установява се от приложената справка за съдимост на ответника и на молителя, че не
са осъждани.
От приложеното по делото писмо от ДПБ гр. П. се установява, че страните не са били
хоспитализирани.
По делото е разпитам в качеството на свидетел лицето Ю. Г. П., от показанията, на
който се установява, че е приятел от ответника от 20 години. Свидетелства, че знае от
ответника, че последният е имал пререкание със сестра си, което според свидетеля било
нормална кавга. Споделя, че ответникът никога не е проявявал агресия, както и не е
злоупотребявал с алкохола.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Чл.2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено от и спрямо
определена категория лица, в която попадат молителят и ответникът.
От дефиницията, дадена в чл.2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗЗДН, следва,
че целта на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а
конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна
форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита.
Молбата е подадена от и срещу легитимирано по закон лице, с оглед разпоредбите на
чл.3 ЗЗДН и предвид това, че между страните не е спорно това обстоятелство. Също така,
основана на твърдения за осъществено по отношение на молителя физическо и психическо
насилие на 04.03.2025 г., съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл.10, ал.1
от Закона преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане.
Преценена по същество съдът намира подадената молба за основателна. Доказано в
хода на производството посредством събраните доказателства е осъщественото от ответника
поведение, което поведение съдът намира, че е подведимо под предвидените в чл.2 ЗЗДН
форми на домашно насилие и представлява физическо и психическо такова спрямо Д. Д.. За
този си извод съдът кредитира приложената от молителя декларация за осъщественото
спрямо тях домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН, е предвидена
като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие
2
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято
защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно
насилие ред, като представи декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и на която е придадено
доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът следва да издаде
заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация,
доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото,
времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на ответника при
направено оспорване, че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно
насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
разколебаване относно нейната доказателствена сила.
Във връзка с изложеното, настоящият съдебен състав приема, че представената по
делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН съставлява доказателство, доколкото същата не са
опроверга от насрещни доказателства на ответника. Такива не са постъпили, като заявената
процесуална позиция на ответника се е ограничила до отричането на вмененото му във вина
нарушение. Дори декларацията косвено се подкрепя и от показанията на свидетеля на
ответника, който заявява, че е имало пререкание между страните.
С оглед горното, за съда не е налице основание да не даде вяра на декларираното от
Д. Д. и да не приеме, че на 04.03.2025 г. около 22:30 часа в дома й, находящ се в гр. С. ул.
„М.“ № 18, ответникът нанесъл побой на молителката – множество удари по лицето й,
започнал да я души, като падайки на земята душенето продължило с яке, поставено върху
главата й, както и че е хвърлял вещи по нея.
Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване
на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на
упражненото насилие, степента на въздействие върху лицето и евентуалните последици. Въз
основа на посочените критерии, съдът намира, че по отношение на ответника следва да се
наложат предвидените в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН мерки, а именно да се въздържа от
извършването на домашно насилие по отношение на молителката, както и да не я
приближава на по-малко от 100 метра, жилището къде живее, местоработата, и местата за
социални контакти и отдих на пострадалото лице.
Тези мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на молителката и ще накарат
ответника да преосмисли поведението си към нея. Налагането на мерките за закрила
предвидени в закона не е самоцелно, а следва да е адекватно и в зависимост от проявлението
на домашното насилие, като същевременно следва да се държи сметка да не се навлиза
необосновано в правната сфера на ответника.
Преценката на съда досежно срока е в рамките на предвидения от закона такъв, а
именно: от три до осемнадесет месеца. Съобразявайки, че ответникът е проявил спрямо
молителката физическа агресия, както и начина на нейното осъществяване, съдът намира, че
мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН спрямо А. Д. Д. следва да бъде наложена за срок от
дванадесет месеца, считано от издаването на заповедта за незабавна защита по чл.18, ал.1
3
ЗЗДН на 14.03.2025 г.. При определяне на вида на мерките и срока, за който се определят,
съдът съобрази и разпоредбата на чл.15, ал.4 ЗЗДН, както и глава шеста от Правилник за
прилагане на ЗЗДН - Методика за оценка на риска по чл.15, ал.4 ЗЗДН (нова - дв, бр. 74 от
2024 г., в сила от 30.08.2024 г.).
Съобразно изхода от спора и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Районен съд П. държавна такса в размер на 25 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 18, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на Д. Д.
Д., ЕГН ********** от гр. С., ул. „М.“ № 18, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 18, ДА СЕ
ПРИБЛИЖАВА до пострадалата Д. Д. Д., ЕГН ********** от гр. С., ул. „М.“ № 18 на по-
малко от 100 метра, жилището къде живее, местоработата, и местата за социални контакти и
отдих на пострадалото лице, за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 14.03.2025,
на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА А. Д. Д., с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 18, да заплати в полза на съдебната
власт, по сметка на Районен съд П. държавна такса в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/,
на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която
подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението
й.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й, полицейският орган,
констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на
прокуратурата.
ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на страните и на
НАЧАЛНИКА на РУ Септември, съгласно чл.16, ал.3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в 7-дневен срок след
изтичане на срока, обявен на страните в открито съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4