Решение по дело №5663/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3917
Дата: 21 октомври 2022 г.
Съдия: Яна Цветанова Димитрова
Дело: 20221110205663
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3917
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20221110205663 по описа за 2022 година

Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Държавно предприятие „У. и с. на я.“ с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „К. А. *“ № *, представлявано от
изпълнителния му директор Ц. М. Б. чрез пълномощника му – юрисконсулт М. К., срещу
Наказателно постановление N НЯСС-43 от 24.02.2022 г., издадено от председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на
жалбоподателя на основание чл. 83 от ЗАНН във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39
от Закона за водите /ЗВ/ е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в
размер на 1000 лева за нарушение на чл. 190а, ал. 2 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен, не
изпраща процесуален представител. Изразява становище по същество в писмена молба, с
която претендира за отхвърляне на депозираната жалба и потвърждаване на издаденото
наказателно постановление.
СРП, редовно призована, не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 03.06.2021 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите е извършена
проверка на язовир „К.“, находящ се в поземлен имот № *** в землището на с. Караманите,
община Вълчи дол, който съгласно Акт за публична държавна собственост №
9901/18.02.2020 г. е предоставен за управление на Държавно предприятие „У. и с. на я.“, за
1
което е съставен констативен протокол № 05-01-40/03.06.2021 г. Вследствие на проверката,
чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на
документацията от експлоатацията е установено, че не е изготвен инвестиционен проект -
заснемане, такъв не е представен в ДАМТН и не са представени доказателства от
собственика за наличието на такъв, т.е. че не е изпълнено от управителя на язовир
„Караманите“ задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 05-01 -
36/28.09.2020 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“,
а именно - да се представи в ДАМТН инвестиционен проект - заснемане, който да бъде
одобрен по реда на чл. 145, ал. 5 от ЗУТ, със срок на изпълнение до 30.11.2020 г.
За горепосоченото нарушение е издаден АУАН № 05-182/24.08.2021 година. В същия
актосъставителят Н. В. И. на длъжност главен инспектор в РО НЯСС „Североизточна
България“ при ДАМТН е констатирала, че в хода на проведената проверка е било
установено, че за яз. „Караманите“ липсват данни за основни технически параметри на
хидротехническото съоръжение, няма проектна документация и други. За привеждането на
обекта в съответствие с изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда
за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние от
28.02.2020 г. /Наредбата/, на дружеството било дадено предписание, което не е било
своевремнно изпълнено. С това било нарушена нормата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за
водите, като нарушението се считало извършено на 01.12.2020 г., а установяването му
станало при проверка, осъществена на 03.06.2021 г.
По съставения акт са постъпили писмени възражения в законоустановения срок по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В тях се излагат конкретни възражения по констатациите, изложени в
акта. В цялост се твърди, че към момента на получаване на предписанията отговорното за
стопанисването на язовира юридическо лице вече е било предприело действия по
привеждане на обекта в съответствие с изискванията на Наредбата. Същевременно до
ДАМТН била отправена молба с искане за даване на изрични указания по прилагане на чл.
106, ал. 1, т. 2 от горепосочения подзаконов нормативен акт, а неполучаването на отговор
поставило лицето в обективна невъзможност да изпълни задълженията си. На територията
на водното съоръжение били извършвани ремонтни дейности по реконструкцията му, като
изисканата документация към онзи момент се намирала в изпълнителя на проекта.
На основание акта по образуваната административнонаказателна преписка, от страна
на председателя на ДАМТН било издадено наказателно постановление N НЯСС-43 от
24.02.2022 г., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание –
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.
Наказващият орган приел разгледаните по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН възражения за
неоснователни и възприел идентична с установената в АУАН фактическа обстановка.
Жалбата на Държавно предприятие „У. и с. на я.“, с която е атаувано процесното
Наказателно постановление, е подадена в законоустановения срок от лице, разполагащо с
правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Фактическите си констатации съдът изведе след оценка на доказателствения
материал по делото. Същият включва писмените доказателства, приети по делото като
непротиворечиви, които са взети предвид предвид липсата на индиции за тяхната
недостоверност или оспорване истинността им от страните.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателни постановления,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в акта за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
2
презумпция, като същите не се считат за установени до доказване на противното със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Във въззивното
производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни
доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на
Кодекса, като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.
В настоящия случай съдът намери, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
обуславят отмяна на процесното наказателно постановление, без необходимост от
обсъждане на доказателствата за наличие на административно нарушение, доказателствата
относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по
който то е наложено.
Основателно е наведеното от жалбоподателя възражение, че АУАН е съставен след
изтичане на давностния 3-месечен срок от откриване на нарушителя, закрепен в чл. 34, ал. 1
от ЗАНН. От събраните по делото доказателства категорично се установява, че срокът за
изпълнение на дадено при предходна проверка от страна на ДАМТН предписание е бил до
30.11.2020 г. Актът, с който е установено нарушението на свой ред е издаден на 24.08.2021
г., което бележи закъснение с повече от осем месеца след изтичане на предоставения срок.
В производствата по обжалване на наказателни постановления приложение намира
чл. 34 от ЗАНН, в чиято ал. 1 се съдържат описани давностни срокове, за които съдът следи
служебно – 3 месеца от откриване на нарушителя и 1 година от извършване на нарушението,
след изтичането на които се погасява възможността за осъществяване на наказателно
преследване. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя. За конкретния случай, първият възможен момент, от
който може да бъде установен нарушителят, е денят, следващ този, който е определен като
краен срок за изпълнение на дадените задължителни предписания, а именно: 01.12.2020 г.
След тази дата за административнонаказващия орган е възникнало задължение да установи
дали са изпълнени дадените предписания, респективно, считано от 01.12.2020 г. е започнал
да тече 3-месечния срок за упражняване на контрол по изпълнението на дадените
предписания и за констатиране факта на бездействие от страна на Държавно предприятие
„У. и с. на я.“, в чиято тежест е било изпълнението на издадено предписанието.
В случая нарушението е осъществено под формата на бездействие и началният
момент, от който деянието се счита довършено е денят, следващ изтичането на
регламентирания срок за изпълнение на задължението. Същият съвпада и с момента на
откриване на нарушителя, доколкото предписанието е дадено от длъжностните лица на
ДАМТН, като последните са разполагали с ясна представа относно това коя е крайната дата
за изпълнение на съответното задължение и е следвало да проследят дали последното е било
своевременно изпълнено.След като даден орган определя краен срок за изпълнение на
негово указание, същият е натоварен и със задачата да следи за срочното му изпълнение, от
където произтича дисциплиниращата функция на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Именно затова следва да се приеме, че 3-месечният срок тече от датата, на която
нарушението е осъществено, тъй като това е и датата, на която, при полагане на дължимите
усилия, органът би могъл да установи както самото нарушение, така и неговия извършител.
Ето защо, след като в случая до 30.11.2020 г. е следвало да бъде изпълнено даденото
предписание по представяне на инвестиционен проект – заснемане пред ДАМТН, срокът по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е започнал да тече от следващия ден - 01.12.2020 г., като АУАН е бил
съставен след изтичането на три месеца от този момент, а именно - на 24.08.2021 г., поради
което определеният в закона давностен срок вече е бил изтекъл, което е абсолютна
отрицателна предпоставка за реализиране административнонаказателната отговорност на
извършителя на нарушението.
Гореизложените съображения мотивират съдът да приеме жалбата на Държавно
предприятие „У. и с. на я.“ за основателна. В настоящия случай наказващият орган не е
съобразил служебните си действия с нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като е постановил
3
незаконосъобразно наказателно постановление, подлежащо на отмяна.
При този изход от делото в полза на ДАМТН се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да бъде
определен в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N НЯСС-43 от 24.02.2022 г., издадено от
председателя на ДАМТН, с което на Държавно предприятие „У. и с. на я.“ с ЕИК *** на
основание чл. 83 от ЗАНН във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение
на чл. 190а, ал. 2 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.

ОСЪДЖА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор ДА ЗАПЛАТИ
на Държавно предприятие „У. и с. на я.“ с ЕИК *** сума в размер на 100 лева,
представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4