№ 557
гр. Бургас, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500427 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ИР. ЮРЬ. С. и АЛ. АЛ. В. ,граждани на Р
Фподадена от пълномощника им адв.М.М. против съдебно решение № 7 от 18.01.2022г.,
постановено по гр.д.№793/2021г.по описа на РС- гр.Несебър В ЧАСТТА,с която районният
съд е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответниците С. и В. на основание чл.422 ал.1 вр.с
чл.415 ГПК ал.1 т.2 вр.с чл.124 ал.1 ГПК вр.с чл.6 ал.1 т.9 и т.10 от ЗУЕС дължат солидарно
на ищеца Етажна собственост на комплекс „Рич 2“,с.Равда,община Несебър,област Б
****************** с идентификатор № 61056.501.382.2 ,представлявана от управителя Я
Л ,сумата в общ размер на 598.25 евро,представляваща неплатена такса за
поддръжка,ремонт и обновление на общите части за периода 2017г.-2019г.,съгласно
решения на Общи събрания на Етажната собственост,проведени на 15.06.2016г.,16.07.2018г.
и 01.07.2019г.,от която за 2017г. сумата в размер на 407.35 евро,за 2018г.сумата в размер на
135.90 евро и за 2019г.сумата в размер на 55 евро такса за фонд „Ремонт“,за което е
издадена Заповед №11 от 03.01.2020г.по ч.гр.д.№1288/2019г.по описа на НРС.
С въззивната жалба е оспорено решението на НРС като неправилно,незаконосъобразно
и необосновано. Изразено е несъгласие с извода на НРС,че с приемане на бланкетни отчети
на УС на ЕС може да се доказва извършване на конкретна дейност и разходване на парични
суми. В тази връзка се сочи,че районният съд не е взел предвид приложения по делото Акт
на контролния съвет от извършена проверка на финансово-стопанската дейност на
собствениците през периода 2016г.-2018г.,от който става ясно,че не е имало отчетност на
събираните такси и тяхното изразходване,както и че от събраните такси са били
изразходвани средства за чуждо имущество,а не за общите части на ЕС ,при това без
разходооправдателни документи. Позовават се на цитирана Забележка на страница първа от
акта. Считат за неправилен извода на НРС,че не бил относим въпросът по чия сметка са
били превеждани парите за таксите,тъй като Димо Костов,по чиято сметка са извършвани
1
преводите е отказал да представи информация за преведените суми.На следващо място
въззивниците се позовават на съдебната практика на ВКС,обективирана в Определение
№124 от 17.02.2020г.по гр.д.№3130 на трето г.о.на ВКС,съгласно която в тежест на ищеца е
да докаже реалното извършване на дейността по поддръжка и начина на изразходване на
претендираните суми,при възражение от ответника-етажен собственик,че не е била
извършвана дейност по поддръжка на общите части. При отминал период на поддръжка
следва да бъде доказано дали реално е осъществявана дейност,дали и от кого е
заплатена,защото ако такава дейност не е била извършвана,осъждането на етажен
собственик да заплати таксата би довело до неоснователно обогатяване на лицата,които не
са извършили възложената им работа.Считат,че именно такъв е настоящият случай,тъй като
исковата претенция е за отминал период ,а по делото не са представени доказателства за
осъществявана дейност,дали и на кого е заплащана.С твърденията за приети отчети не се
доказва безспорно осъществявана дейност,а липсват конкретни отчети и не се сочат
конкретни лица,на които е възложена дейността и документи,с които да е заплащана.
Въэззивниците считат,че твърдението им за непредставяни реални отчети на контролния
съвет е било доказано от представения по делото Протокол от ОС на ЕС,проведено на
20.06.2019г.,като по т.1 на протокола всички изказвания са били в един смисъл-критики към
УС и недоволство от работата му и лошото състояние на комплекса.В разискванията по т.2
от протокола е записано,че г-н П като председател на КС е уведомил присъстващите,че
отчет не е изготвен,поради липсата на отчет на УС към датата на събранието. Според
въззивниците,тези сочени факти опровергават извода на НРС,че с приемането на отчети се
доказва осъществяването на някаква дейност.На следващо място се изтъква,че неправилно и
необосновано НРС е приел за неотносим приложеният по делото банков документ от
20.09.2017г.за сумата 67 лева.Съгласно ЗУЕС собствениците имат задължение да плащат
такса за разходи за ремонт на общите части и платената сума е за ремонт.Намират за
неправилно и необосновано становището на НРС,че е неотносима и представената разписка
от 22.07.2018г.,с която управителят на ЕС М А е заявила ,че няма претенции към
въззивницата С. за плащания през периода 2016г.-2018г.Посочването на периода и липсата
на други отношения между А и С. според въззивниците налага извод,че разписката е
свързана с етажната собственост.Не е било взето предвид от НРС и липсата на оспорване на
двата документа от ищцовата страна. С оглед констатацията на НРС в решението,че за
2016г. ответниците са платили в повече 132.24 евро,но няма изрично изявление за
прихващане от тяхна страна за тази сума и в случай,че въззивният съд потвърди изцяло или
частично решението на НРС,въззивниците правят възражение за прихващане на
присъдената на ищеца сума с насрещното им вземане в размер на 132.24 евро и 67 лева,при
което двете насрещни вземания се погасят по размера на по-малкото от двете.Отправеното
до БОС искане е за отмяна на решението на НРС и отхвърляне на исковата претенция,нямат
доказателствени искания,претендират разноски.
Въззиваемата Етажна собственост,представлявана от председателя на УС Я М Липа
чрез адвокати Д.Б. и Б.К. е депозирала в срок писмен отговор,в който се оспорва
основателността на въззивната жалба.Посочва се,че са представени по делото протоколни
решения за приемането на всички дължими такси за поддръжка на общите части и за фонд
„Ремонт“за процесния период,като всички решения са били надлежно обявени съгласно
ЗУЕС в община Несебър.Решенията не са били обжалвани и са в сила,като са задължителни
за всички етажни собственици,а доказателства за оспорването им ответниците не са
представили.Намира,че правилно НРС е отбелязал,че субективните предели на решенията на
ОС са по-широки от тези на многостранните сделки,а след влизането им в сила са
задължителни за всички етажни собственици.Счита,че по делото е било безспорно
доказано,че ответниците са собственици на процесния недвижим имот,за който се
претендират като дължими такси,а така също е било доказано,че са ползвали имота си през
процесния период,както от справките от дирекция“Миграция“,така и от справките за
потребление на електричество и вода.Намира за неоснователно възражението на
2
ответниците,че в комплекса не е била извършвана реална поддръжка на общите части,което
се опровергава от представените писмени доказателства- представени от ищеца отчети на
УС и КС,от които са видни видът и размерът на извършваните ремонти,както и разходите за
поддръжка на общите части.Отчетите са били приети с решения на ОС на ЕС и не са били
оспорени по никакъв начин.Представеният отчет на КС за периода 2016г.-2018г. е бил
оспорен от ответниците като неистински,но оспорването е неоснователно,тъй като по т.2 от
дневния ред на ОС,проведено на 16.07.2018г.този отчет е бил представен за обсъждане и е
бил приет.Решението на ОС не е било оспорено от ответниците,не е било оспорено и
решението на ОС от събранието,проведено на 01.07.2019г.,на което е бил приет отчетът на
УС за периода 06.2018г.-01.07.2019г.и са одобрени извършените разходи през периода в
размер на 11 591.69 евро.Намира,че правилно и законосъобразно НРС не е приел като
относима към спора писмената бележка от М А ,в която тя заявава,че няма претенции към
госпожа С..Единственият начин да се докаже плащане към ЕС е с платежен документ ,а от
страна на ответниците платежни документи не са представени.Отправеното до БОС искане е
да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението на НРС.Няма
доказателствени искания,претендира разноски. Възражението за прихващане е прието за
разглеждане от въззивния съд.
В съдебно заседание въззивниците,редовно призовани,не се явяват и не се
представляват. Нямат нови доказателствени искания.
В съдебно заседание въззиваемата Етажна собственост,редовно уведомена, се
представлява от пълномощника адв.К.,който оспорва въззивната жалба,няма
доказателствени искания.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намери
следното:
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената
съдебна защита, спорът по делото е квалифициран от НРС с правно основание на исковете
по чл.422 ГПК вр. чл.124 ал.1 ГПК вр.с чл.6 ал.1 т.9 и т.10 от ЗУЕС.Въззивният съд
прецизира правната квалификация на исковите претенции и във връзка с чл.38 ал.1 ЗУЕС.
За да бъде уважена искова претенция с правно основание чл.38 ал.1 ЗУЕС вр.чл. 6,
ал. 1,т.9 и т. 10 от ЗУЕС е необходимо да са налице и двете предвидени в закона
предпоставки: 1/ответникът да притежава обект в сграда – етажна собственост и 2/да е
налице валидно взето решение на общото събрание на ЕС, определящо дължимите от
етажните собственици суми за управление и поддръжка на общите части, както и за фонд
"Ремонт и обновяване". Не е било спорно по делото,че ответниците са етажни
собственици,притежаващи право на собственост върху жилищен обект в сградата-етажна
собственост. С отговора на исковата молба обаче ответниците са оспорили претенцията на
ищеца за 2016г. и 2017г. в размер на 12 евро на кв.м./6 евро такса поддръжка и управление
и 6 евро такса фонд „Ремонт“ ,като са заявили,че от собствениците са били събирани такси
от по 8 евро на кв.м./по 4 евро на кв.м. за всяка от двете такси/,съобразно взети решения на
ОС на ЕС, които впоследствие са били отменени от съда. Заявили са,че считат за
неоснователно и незаконосъобразно преизчисляването на дължимите от собствениците
такси за тези две години съобразно решението на ОСЕС,тъй като същите са били събирани в
размер на по 8 евро на кв.м. Тези си твърдения поддържат и във въззивната жалба,с
въведено оплакване,че ищецът не е доказал реално извършване на дейността по поддръжка
,тъй като претендира такси за отминал период.
3
НРС правилно е приел,че претенциите на ищцовата Етажна собственост към
ответниците за дължими такси за поддръжка и управление и фонд „Ремонт и обновяване“ за
2016г.и 2017г. са определени въз основа на влязло в сила решение на ОСЕС от
15.06.2016г.,представено и прието като доказателство по делото,по т.2 на което общият
размер на двете такси за 2016г.и 2017г. е бил определен на 12 евро на кв.м.,разделени на по
6 евро за всяка от двете такси.Не е имало спор между страните,че това решение на ОСЕС е
влязло в сила.Ответниците са навели насрещни твърдения,неоспорени от ищеца, че през
2016г.и 2017г.са били взети впоследствие други решения на ОСЕС за намаляване на размера
на таксите от 12 евро на 8 евро на кв.м.,които решения обаче са били отменени от съда,но
УС на ЕС ги е събирал в този размер. При тези безспорни и между страните по делото
факти,източник на задълженията на ответниците за 2016г.и 2017г. е влязлото в сила
решение на ОСЕС от 15.06.2016г.,тъй като последващите го решения на ОСЕС са били
отменени от съда. Обстоятелството,че УС на ЕС е събирал такси от по 8 евро на кв.м. не
води до извод,че задълженията на етажните собственици за разликата са отпаднали.Таксите
са били събирани в намаления размер на основание новите решения на ОСЕС,очевидно с
цел да не бъдат утежнявани финансово етажните собственици докато трае съдебното
оспорване на решенията. По отношение на претенцията по чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС ответниците
са противопоставили насрещно възражение за неизпълнение на задължението за поддръжка
и управление на общите части от УС на ЕС и възражение,че събраните от етажните
собственици средства не са били разходвани по предназначение.Тези възражения са били
разгледани от районния съд и са били приети за неоснователни.Правилно е приел НРС,че на
провеждани ОС са били приемани ежегодно доклади и отчети за работата на УС на
ЕС,извършвани са били и проверки на финансово-стопанската дейност от Контролния съвет,
за което са представени писмени доказателства,които обосновават извод,че е била
извършвана реална поддръжка на общите части. В случая,освен представените доклади на
УС на ЕС,по делото са представени и актовете на Контролния съвет,с които е била
извършена проверка на финансово-стопанската дейност на ЕС за периода 16.06.2016г.-
19.09.2016г. и за периода от 21.09.2016г.-12.06.2018г. КС е извършил проверка на всички
приходи и разходи,проверени са били фактури,касови бележки,РКО и договори,представени
от УС на ЕС. В актовете няма констатации за неосъществяване на дейностите по поддръжка
и управление,а точно обратното- подробно и ясно са посочени детайлизирано всички
разходи по пера,за които са представени на КС разходооправдателни документи.Цитираната
от въззивниците съдебна практика относно доказването на реално осъществена дейност по
поддръжка и управление не изключва възможността същата да бъде доказвана с
представянето на писмени доказателства- доклади и отчети на УС на ЕС за
осъществяваната дейност през съответната година,приети от ОС, както и с актове на КС,в
които се обективират резултати от извършена проверка на разходваните средства за
конкретен период. Критиките към УС,отправяни от етажни собственици на проведено ОС на
20.06.2019г.,обективирани в представения по делото протокол от проведеното ОС не могат
да обосноват извод,че реално дейност не е била извършвана.От съдържанието на протокола
от 20.06.2019г.се установява,че е имало недоволство от лошото управление и поддръжка на
4
комплекса,но от друга страна е имало и изказвания,че ЕС има затруднения с осигуряването
на средства за всички разходи,поради неплащане на дължимите такси за поддръжка и
управление от етажни собственици.При това положение,въззивният съд няма основание да
направи извод,че поддръжка и управление не са били осъществявани ,а само,че обемът на
дейности е бил намален през 2018г.поради финансови затруднения на ЕС.
НРС е приел,че за 2016г.и 2019г.ответниците не дължат такса поддръжка и
управление,а само такса за фонд „Ремонт и обновяване“ ,тъй като са представили
доказателства,доказващи твърденията им,че са пребивавали в имота си по-малко от 30 дни
през тези две години. По отношение на 2017г.и 2018г. НРС правилно и законосъобразно е
приел,че доказателствата сочат,че ответниците са ползвали имота повече от 30 дни,поради
което и съобразно разпоредбите на ЗУЕС дължат такса за управление и поддръжка,както и
такса „Ремонт и обновление“.
За 2016г.ищецът е заявил,че ответниците дължат общо 782.50 евро такса поддръжа
и „Ремонт и обновяване“, като са платили 525 евро и остават за доплащане 260.52 евро.
За 2017г. ищецът е заявил,че ответниците дължат общо 782.50 евро такса
поддръжа и „Ремонт и обновяване“, като са платили 378.17 евро и остават за доплащане
407.35 евро.
За 2018г.ищецът е заявил,че ответниците са дължали 200 евро такса поддръжка и
55 евро такса „Ремонт“ ,заплатили са 119.10 евро,а остават за доплащане 135.90 евро.
За 2019г.ищецът е заявил,че ответниците дължат 200 евро такса поддръжка и 55
евро такса „Ремонт“,като не са заплатили нищо и дължат 255 евро на Етажната собственост.
В съответствие с извода на НРС за недължимост на такса поддръжка и управление
за 2016г.от двамата ответници и дължимост само на такса „Ремонт и обновяване“,която в
заявлението по чл.410 ГПК е конкретизирана в размер на 392.76 евро, правилен е изводът
на районния съд,че са заплатили в повече 132.24 евро,за която не са направили изрично
възражение за прихващане. Възражение за прихващане бе направено във въззивното
производство,което бе прието за разглеждане от въззивния съд.Същото е основателно и
следва да бъде уважено,като със сумата 132.24 евро следва да бъде намалено общото
задължение на ответниците за такси поддръжка и управление и фонд“Ремонт“ за 2017г.
,която е в размер на 407.35 евро. Двете насрещни вземания са
еднородни/парични/,изискуеми и ликвидни,поради което прихващането им е допустимо
съобразно чл.103 ЗЗД.В резултат на извършеното прихващане,задължението на
въззивниците за такси към ЕС за 2017г.се намалява от 407.35 евро на 275.11 евро.При това
положение,съдебното решение на НРС следва да бъде отменено в частта, с която е прието за
установено,че ответниците дължат на ищеца за 2017г.сума над присъдения размер от 275.11
евро до размера от 407.35 евро и в тази част искът следва да се отхвърли ,тъй като
задължението до размера от 132.24 евро се погасява чрез извършеното прихващане.
По отношение на вземането на ЕС за 2018г.-135.90 евро,представляващо незаплатена
част от дължими такси за поддръжка и управление и за фонд „Ремонт и обновяване“
5
решението на НРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Неправилно районният съд обаче е приел,че представеният банков платежен документ
от 20.09.2019г. е неотносим към спора.Видно от съдържанието на документа е,че по
сметката на Етажната собственост е внесена сумата 34.22 евро или 67 лева,с основание за
плащането „кап.ремонт за 2019г.ап.11 Рич 2,за Ил.Солодиеву“. Наредител на плащането е
друго физическо лице- М К,но е несъмнено,че е заплатена сума по сметката на ЕС за
плащане на задължения към ЕС на ответницата Солодиева,за собствения и апартамент 11,в
к-с Рич 2-т.е.за собствения и обект в процесната етажна собственост.Тъй като ежегодно
етажните собственици имат задължение да заплащат такса за фонд „Ремонт“,то описаното
основание за плащането води до безпротиворечив извод,че е заплатена част от тази такса за
2019 година. Отделно,ищецът не е заявил насрещно твърдение,че с превода по този банков
документ ответниците са заплатили друго свое задължение към етажната собственост.Водим
от горните съображения,въззивният съд намери,че представеният банков документ е
относим към спора и с него ответниците са доказали извършено частично плащане на
таксата за фонд „Ремонт“ за 2019г. в размер на сумата 34.22 евро или 67 лева. Решението на
НРС следва да бъде отменено в частта,с която е прието за установено съществуването на
вземането на ищеца за такса фонд „Ремонт“ за 2019г. над уважения размер от 20.78 евро
до размера от 55 евро,тъй като разликата от 34.22 евро е погасена от ответниците чрез
извършеното плащане.В тази част искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на представения частен документ- разписка от 22.07.2018г.на руски
език,с превод на български език въззивният съд установи,че документът е съставен и
подписан от една страна от въззивницата С.,а от друга страна- от М.Н.А,която към 2018г.е
била председател на УС на ЕС.Документът съдържа волеизявление на С.,която е заявила,че
няма претенции по плащанията за 2016г.-2018г.към управляващата М А.Заявила е също
така,че дължимата сума от 238 евро се задължава да заплати. Страната по плащането-
А,също е заявила,че няма претенции за 2016г.-2018г. Действително,предвид факта,че М А е
била председател на УС на ЕС ,а ответницата С. притежава апартамент в тази Етажна
собственост,преценяван в съвкупност със съдържанието на документа,в който се използва
думата „управляващ“ за А и волеизявленията касаят плащания за периода 2016г.-
2018г.,въззивният съд приема,че този документ е относим към
правоотношението,обвързващо страните.Това е така,доколкото няма твърдения и
доказателства А и С. да имат други отношения,в които А да е имала качеството
„управляващ“ и да е приемала плащания от С.. Липсва обаче яснота и конкретизация на
вида и размера на плащанията,за които страните са заявили,че нямат претенции, както и на
остатъка от задължението от 238 евро,което С. е заявила,че ще изплати. При това
положение,въз основа на съдържанието на представения частен документ,въззивният съд
няма основание да направи обоснован извод,че същият съдържа волеизявление на
председателя на УС на ЕС М А имащо характера на извънсъдебно признание,че ответниците
са изплатили всички свои задължения към етажната собственост за периода 2016г.-2018г.,с
изключение на сумата от 238 евро. В допълнение следва да се отбележи,че тъй като
6
собствениците на апартамент №11 в комплекса са двама- С. и В., волеизявлението на А:
„Страната по плащането- нямам претенции –за 2016-2018г.“ е напълно възможно да е
относимо само към задълженията на С..Освен това,тъй като през този период са събирани
такси в размер на по 8 евро на кв.м.съгласно отменените впоследствие от съда решения на
ОСЕС,волеизявленията е възможно да са относими към задълженията на ответниците
съобразно тези решения.
Водим от горните съображения и при споделяне на изложените от НРС
мотиви,въззивният съд намери,че решението в останалата обжалвана част следва да бъде
потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по
делото.Въззивната жалба в частта,с която се иска цялостна отмяна на решението,уважаващо
предявения иск следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.Решението на
НРС следва да бъде отменено частично съобразно изложените по-горе мотиви .
Страните са направили искания за присъждане на разноски,като предвид изхода от
въззивното обжалване и частичното уважаване на въззивната жалба,в полза на въззивниците
съдът присъжда съразмерно на уважената част от жалбата им 7 лева разноски по въззивното
производство,от направените разноски - 25 лева за държавна такса,а в полза на въззиваемата
Етажна собственост- 288 лева от направените разноски в размер на 400 лева за
адв.възнаграждение,съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Решението на БРС следва
да се измени в частта за разноските,като присъдените в полза на ищеца разноски от 368.08
лева се намалят на 265 лева за първоинстанционното производство ,а за заповедното- от
249.42 лева се намаляват на 180 лева. Допълнително в полза на ответниците се присъждат
разноски 120.43 лева за първоинстанционното производство.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 7 от 18.01.2022г., постановено по гр.д.№793/2021г.по описа
на РС- гр.Несебър В ЧАСТТА,с която районният съд е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО, че
ответниците ИР. ЮРЬ. С. и АЛ. АЛ. В. на основание чл.422 ал.1 вр.с чл.415 ГПК ал.1 т.2
вр.с чл.124 ал.1 ГПК вр.с чл.6 ал.1 т.9 и т.10 от ЗУЕС дължат солидарно на ищеца Етажна
собственост на комплекс „Рич 2“,с.Равда,община Несебър,област Б ****************** с
идентификатор № 61056.501.382.2 ,представлявана от управителя Я Л,сумата над
установения общ размер от 431.79 евро до размера от 598.25 евро,представляваща
неплатени такси за поддръжка,ремонт и обновление на общите части за периода 2017г.-
2019г.,съгласно решения на Общи събрания на Етажната собственост,проведени на
15.06.2016г.,16.07.2018г. и 01.07.2019г.,от които за 2017г. сумата над установения размер на
задължението за такси поддръжка,управление и ремонт за 2017 година от 275.11 евро до
размера от 407.35 евро и за 2019г.сумата над установения размер от 20.78 евро до размера
от 55 евро,представляваща такса за фонд „Ремонт “,за което е издадена Заповед №11 от
03.01.2020г.по ч.гр.д.№1288/2019г.по описа на НРС и вместо него в отменената част
ПОСТАНОВЯВА:
7
ОТХВЪРЛЯ иска на Етажна собственост на комплекс „Рич 2“,с.Равда,община
Несебър,област Бургас,ул.“Сирена №10 с идентификатор № 61056.501.382.2 ,представлявана
от управителя Я Л с правно основание чл.422 ал.1 вр.с чл.415 ГПК ал.1 т.2 вр.с чл.124 ал.1
ГПК вр.с чл.38 ал.1 ЗУЕС вр.чл.6 ал.1 т.9 и т.10 от ЗУЕС за приемане за установено по
отношение на ответниците ИР. ЮРЬ. С. и АЛ. АЛ. В.,представлявани от адв.М.М., че
дължат солидарно на ищеца Етажна собственост на комплекс „Рич 2“,с.Равда,община
Несебър,област Бургас ул.“Сирена №10 с идентификатор № 61056.501.382.2,представлявана
от управителя Я Л сумата над установения размер на задължението за такса поддръжка и
управление за 2017 година от 275.11 евро до размера от 407.35 евро, за което е издадена
Заповед №11 от 03.01.2020г.по ч.гр.д.№1288/2019г.по описа на НРС като погасено чрез
извършено прихващане със сумата от 132.24 евро,платена от ответниците на ищцовата
Етажна собственост през 2016 година,както и за задължението за такса фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2019 година над установения размер от 20.78 евро до размера от 55
евро,като погасено чрез плащане на сумата 34.22 евро по банковата сметка на Етажната
собственост на 20.09.2019г.
ИЗМЕНЯ съдебно решение № 7 от 18.01.2022г., постановено по гр.д.№793/2021г.по
описа на РС- гр.Несебър В ЧАСТТА за разноските,като НАМАЛЯВА размера на
присъдените от НРС в полза на ищеца Етажна собственост на комплекс „Рич
2“,с.Равда,община Несебър,област Бургас ул.“Сирена №10 с идентификатор №
61056.501.382.2,представлявана от управителя Я Л разноски от 368.08 лева на 265 лева за
първоинстанционното производство и от 249.42 лева на 180 лева за заповедното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 7 от 18.01.2022г., постановено по гр.д.
№793/2021г.по описа на РС- гр.Несебър в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Етажна собственост на комплекс „Рич 2“,с.Равда,община Несебър,област
Бургас,ул.“Сирена №10 с идентификатор № 61056.501.382.2,представлявана от управителя Я
Л да заплати на ИР. ЮРЬ. С. и АЛ. АЛ. В.,представлявани от адв.М.М. от БАК сумата от 7
лева разноски по въззивното производство,съразмерно на уважената част от въззивната
жалба и сумата 120.43 лева допълнително разноски,направени в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА ИР. ЮРЬ. С. и АЛ. АЛ. В.,представлявани от адв.М.М. от БАК да заплатят на
Етажна собственост на комплекс „Рич 2“,с.Равда,община Несебър,област Б
****************** с идентификатор № 61056.501.382.2 ,представлявана от управителя Я
Л сумата от 288 лева разноски,направени във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280
ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8