Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с.
АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 2814
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 495517/25.09.2018 г., постановено по гр.
д. № 15807/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 77 състав, поправено с решение №
18844/22.01.2019 г., постановено по същото дело, са отхвърлени предявените от Р.П.А.
срещу Изпълнителна агенция „А.А.“ искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225,
ал.1 КТ – за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 874/26.09.2017 г.
на директора, връчена й на 08.01.2018 г. за незаконно, за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „главен специалист“ в Отдел
„Лицензи“, Дирекция „Автомобилни превози“ и за присъждане на обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 699, 92 лв. за периода 09.02.2018 г. - 07.03.2018
г. Ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Срещу постановеното съдебно е депозирана въззивна жалба от ищцата Р.П.А., с която го обжалва изцяло.
Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че от ангажираните по
делото доказателства се установява незаконност на извършеното уволнение.
Заеманата от нея длъжност „главен специалист“ е предложено да се преобразува в
„младши експерт“, която да се заема по служебно правоотношение. С оглед на това
счита, че е следвало да й бъде предложено да заеме новата длъжност или
трудовото й правоотношение, или е следвало да бъде прекратено на основание
чл.325, ал.1, т.12 КТ. Подбор по реда на чл.329 КТ е извършен съгласно доклад
рег. № 11-04-6068/21.09.2018 г., но не от работодателя. Същевременно правото на
уволнение и правото на подбор подлежи на съдебен контрол. Счита, че от
представените по делото щатни разписания на длъжностите се установява, че не е
налице реално съкращаване на щата – не е налице промяна на структурата и/или
числеността на ИААА. След датата на уволнението й в Дирекция „Автомобилни
превози“ наличните свободни 2 щатни бройки са станали 4. Също така щатното
разписание е променено на 19.09.2017 г. и на 27.09.2017 г., което счита, че
съставлява злоупотреба с право. Заповедта за уволнение е била постановена на
26.09.2019 г., а щатното разписание е влязло в сила на 27.09.2017 г. Моли съда
да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявените искове, както и да й присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от ответника ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ „А.А.“. В проведеното във въззивното
производство открито съдебно заседание оспорва въззивната
жалба. Счита, че решеващаият съд е обсъдил всички
събрани по делото доказателства, като е достигнал до извод, че няма нарушение
при издаването и връчването на оспорената заповед. Също така по делото е
установено реалното съкращаване на заеманата от жалбоподателката
длъжност. Предвид представената по делото заповед № РД-02-38/25.09.2017 г., т.6
заеманата от ищцата длъжност е съкратена, а не е преобразувана. Също така в т.7
от горепосочената заповед е посочено, че на мястото на заеманата от ищцата
длъжност се разкрива длъжност „младши експерт“, която се заема по служебно
правоотношение. Счита, че по делото не са доказани възраженията на жалбоподателката, че към момента на уволнението й е имало
незаети щатни бройки в Отдел „Лицензии“, както и че е налице злоупотреба с
право от страна на работодателя. Съгласно щатното разписание от 27.09.2017 г.
свободни са две новоразкрити щатни бройки за
длъжностите „главен експерт“ и „младши експерт“. Моли съда да потвърди
обжалваното съдебно решение, като му присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове съответно с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344 КТ и чл.344,
ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ. Ищцата твърди, че е
работила при ответника по силата на трудов договор, като е заемала длъжността „главен
специалист“ , в Отдел „Лицензии“, дирекция „Автомобилни превози“. Със заповед №
874/26.09.2017 г. на изпълнителния директор на ИААА, на основание чл.358, ал.1,
т.2, пр.2 КТ, трудовото й правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата.
Твърди, че трудовото й правоотношение е прекратено на 08.01.2018 г., а
заповедта за уволнение е постановена на 26.09.2017 г., т. е. повече от три
месеца по – рано. Същевременно максималният срок на предизвестие е 3 месеца. С
оглед на това счита, че трудовото й правоотношение е прекратено на 26.12.2017 г., а не на
08.01.2018 г. твърди, че за периода 14.09.2017 г. – 30.12.2017 г. е ползвала
отпуск поради временна неработоспособност. С оглед на това към датата на
прекратяване на трудовото й правоотношение – 26.12.2017 г., тя е ползвала
отпуск поради заболяване. Ето защо счита, че се ползва от предварителната
закрила при уволнение по чл.333, ал.1, т.4 КТ. Твърди, че точно и добросъвестно
е изпълнявала служебните си задължения, поради което е получавала високи оценки
за това – годишната оценка за изпълнение на работата е била „изпълнението
надвишава изискванията“, както и „изпълнението напълно отговаря на
изискванията“. Моли съда да отмени обжалваното уволнение като незаконно, да я
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди ответника
да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради незаконното
уволнение. С молба от 26.03.2019 г. ищцата е уточнила, че претендира
обезщетение за оставане без работа за периода 09.02.2018 г. – 07.03.2018 г. в
размер на 774, 78 лв.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че уволнението на ищцата
е извършено законосъобразно. Твърди, че със заповед № РД-02-38/25.09.2017 г. на
изпълнителния директор на ИААА, т.6 заеманата от ищцата длъжност е съкратена и на нейно място е открита
длъжност „младши експерт“ по служебно правоотношение в същия отдел и същата
дирекция. В щатното разписание, което е влязло в сила на 27.09.2017 г.,
съкращаването на длъжността е отразено. С оглед на това счита, че съкращаването
на щата е реално. Твърди, че до ищцата не е отправяно предизвестие, а съгласно
чл.335, ал.2, т.3 КТ трудовият договор се счита прекратен от момента на
връчване на заповедта за прекратяването, което в случая е сторено на 08.01.2018
г. в случай, че съдът приеме, че трудовият договор е прекратен на 26.09.2017
г., прави възражение за изтекла погасителна давност към момента на предявяване
на исковите претенции. Моли съда да отхвърли предявените искове, като му
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по
делото доказателства се установява, че ищцата е работила при ответника по
трудов договор, като е заемала длъжността „главен специалист“, в Отдел „Лицензи“,
Дирекция „Автомобилни превози“.
Съгласно допълнително споразумение от 30.03.2017 г.
към сключения между страните трудов договор уговореното месечно трудово
възнаграждение на ищцата възлиза на 786 лв., считано от 01.04.2017 г.
Със заповед № 874/26.09.2017 г. на изпълнителния
директор на ИААА, връчена на 08.01.2018 г., трудовото правоотношение с ищцата е
прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ – поради съкращаване на
ката, считано от датата на връчване на заповедта. Върху самата заповед е удостоверено
обстоятелството, че същата е връчена на 08.01.2018 г., за което липсва спор
между страните в производството.
За периода 14.09.2017 г. – 30.12.2017 г. на ищцата е
разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност, съгласно представените по
делото болнични листове.
Видно от представените формуляри за оценка на
изпълнението на длъжността от служители, заемащи експертни длъжности със
спомагателни функции за 2012 г., 2014 г., 2015 г. работодателят е приел, че
изпълнението напълно отговаря на изискванията, а за 2013 г., 2016 г. и 2017 г.
– изпълнението надвишава изискванията.
Със заповед № РД-06-37/19.09.2017 г. на изпълнителния
директор на ИААА е изменено длъжностното разписание на агенцията, считано от
19.09.2019 г. Във връзка с постановената заповед е съставено новото щатно
разписание. В него за заеманата от ищцата длъжност „главен специалист“, Отдел
„Лицензии“, Дирекция „Автомобилни превози“ е предвидена една щатна бройка.
С доклад рег. № 11-04-6068/21.09.2017 г. на директора
на дирекция „Автомобилни превози“ е отправено предложение за изменение на
структурата на посочената дирекция. С него е предложено преобразуването на
наличната длъжност „главен специалист“ в „младши ексепрт“.
Със заповед № РД-02-38/25.09.2017 г. на изпълнителния
директор на ИААА е изменено длъжностното разписание на агенцията, като съгласно
т.6 се съкращава длъжността „главен специалист“ в Отдел „Лицензии“, в Дирекция
„Автомобилни превози“ – 1 щатна бройка. Съгласно представеното щатно разписание
в Отдел „Лицензии“ всички предвидени бройки се заемат по служебно
правоотношение включително за длъжността „младши експерт“, за която е
предвидена една щатна бройка.
Видно от представения по делото заверен препис от
трудова книжка на ищцата след прекратяване на трудовото й правоотношение с
ответника е отразена регистрацията й в ТП на НОИ на 13.03.2018 г.
В проведеното на 18.09.2018 г. открито съдебно
заседание първоинстанционният съд е извършил
констатация по представената в оригинал трудова книжка на ищцата, при която е
установил, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника1
считано от 09.01.2018 г. няма вписано друго трудово правоотоншение.
Във въззивното производство
е представен трудов договор № 432/13.07.2018 г. относно длъжността „технически
сътрудник“ по ПМС № 66, както и длъжностна характеристика за посочената
длъжност в Отдел „Лицензии“. Доколкото това трудово правоотношение е възникнало
повече от половин година след уволнението на ищцата, същото няма отношение към
законността на оспореното уволнение, която се преценява към момента на
извършването му. Също така изводи относно релевантните са спорното право
обстоятелства не могат да се направят от представеното по делото извлечение от
телефонен указател на работодателя, поради което същото не следва да се обсъжда.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата са процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивният
съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Страните в производството са били обвързани от трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор за неопределено време,
като ищцата е заемал длъжността „главен специалист“, в Отдел „Лицензи“,
Дирекция „Автомобилни превози“.
Работодателят е упражнил субективното си потестативно право едностранно да прекрати трудовото
правоотношение на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ - поради съкращаване
на щата.
По исковете за отмяна на незаконно
уволнение, които имат конститутивен характер,
доказателствената тежест за установяване законност на уволнението пада върху
работодателя, съответно той трябва да докаже законното упражняване на потестативното право да уволни работника или служителя -
решение № 224/23.06.2011 г. по гр. д. №
1184/2010 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 241/01.12.2016 г. по гр. д.
№ 1602/2016 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. №
1808/2010 г. на ВКС, ГК, ІV Г, постановено по реда на чл.290 ГПК и др. Ето
защо в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че носител на
субективното право на уволнение на посоченото в заповедта основание, което е
упражнил законосъобразно.
При преценка дали доводите на жалбоподателката срещу уволнението, заявени за пръв път във
въззивното производство, са преклудирани
или не, следва да се съобрази актуалната съдебна практика относно спорния
предмет при предявен конститутивен иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Съгласно разясненията, дадени с решение № 195
от 12.10.2018 г. по гр. д. № 3092/2017 г., на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр. д. №
882/2011 г., на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г., на ВКС,
ГК, ІV ГО; решение № 665 от
01.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г., на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда
на чл.290 ГПК, с иска за признаване на уволнението за незаконно по чл.344,
ал.1, т.1 КТ ищецът отрича потестативното право на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление.
Предмет на делото е съществуването на това потестативно
право. Ако съдът признае, че това потестативно право
е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът
признае, че това потестативно право не е съществувало
или не е надлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът по иска за
признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно
право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право
или имат значение за надлежното му упражняване.
В случая в исковата молба ищцата е заявила
като факти, които опорочават оспореното уволнение, надвишаване на максимално
допустимия срок на предизвестие, установен в чл.326, ал.2 КТ, както и към
датата на изтичане на 3 – месечния срок на предизвестие е ползвала разрешен
отпуск поради временна нетрудоспособност и не е получено предварително
разрешение от Инспекцията по труда. Позовава се на точно изпълнение на
трудовите й задължения. Ответникът от своя страна поддържа, че е налице реално
извършено съкращение на щата, като заеманата от ищцата длъжност е съкратена и
на нейно място е разкрита длъжността „младши експерт“ по служебно
правоотношение в същата дирекция на агенцията. Съкращаването на заеманата от
ищцата длъжност е по предложение на прекия й ръководител, като са изложени
съображения относно момента на прекратяване на трудовото правоотношение и
липсата на основание за предварителна закрила на ищцата при уволнение.
При така очертания спорен предмет,
релевираните от жалбоподателаката доводи относно
наличието на преобразуване на заеманата от нея длъжност от „главен специалист“
в „младши експерт“ са във връзка с доводите на ответника, поради което са
своевременно заявени във въззивното производство и
следва да се обсъдят по същество.
За да е налице разглежданото основание за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на служителя по инициатива
на работодателя – съкращаване на щата, следва да се установи, че се премахват,
считано от един определен момент за в бъдеще, отделни длъжности от утвърдения
общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване
на съответстващите на тези длъжности трудови функции. Законосъобразността на
уволнението, извършено на това безвиновно основание,
се предпоставя от следните условия: съкращаването на щата да е реално, т. е.
съответната функция действително да се премахва, а не само да се променя
наименованието на съответстващата й длъжност при запазване на характера на
извършената работа; следва да е налице към момента на уволнението - датата на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено
реалното, фактическо съкращаване в щата; следва да е извършено по съответния
ред и от органа, който има право да извършва такива промени.
В случая се
установи, че с действащото към момента на уволнението на ищцата щатно
разписание заеманата от нея длъжност „главен специалист“, в Отдел „Лицензи“, в
Дирекция „Автомобилни превози“ – 1 щатна бройка, е съкратена, като е разкрита
длъжността „младши експерт“ в Отдел „Лицензии“, в Дирекция „Автомобилни
превози“ – 1 щатна бройка. По делото е ангажирана длъжностната характеристика
за длъжността „главен специалист“, но не и за длъжността „младши експерти“, за
да може да се извърши обоснована преценка дали същите се отнасят за идентични
длъжности. Следва да се съобрази обаче, че както в доклада на директора на
Дирекция „Автомобилни превози“, така и в хода на съдебното производство пред
първата и въззивната инстанция работодателят
поддържа, че длъжностите са идентични. Също така работодателят не е ангажирал
по делото доказателства, които да разколебават това негово признание. Ето защо
следва да се приеме, че заеманата от ищцата длъжност е определена за заемане от
държавен служител по служебно правоотношение.
В нормата на
чл.325, ал.1, т.12 КТ като основание за прекратяване на трудовия договор без
която и да е от страните да дължи предизвестие е регламентирано определянето на
длъжността за заемане от държавен служител.
По изложените съображения въззивният съд счита, че към момента на уволнението на
ищцата е осъществено регламентираното в нормата на чл.325, ал.1, т.12 КТ
основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните без
отправяне на предизвестие, а не посоченото от работодателя в оспорената
заповед. Нужно е да се отбележи също така, че е налице идентитет
между посоченото фактическо и правно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата – чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ – поради съкращаване на
щата, поради което не е налице основание за нейното корективно
тълкуване.
Предвид очертания от страните спорен
предмет и доколкото не е осъщественото посоченото от работодателя основание за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, извършеното
уволнение на жалбоподателката е незаконно, което
налага неговата отмяна.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че доводите на жалбоподателката относно
незаконосъобразно извършен от работодателя подбор, както и относно наличието на
злоупотреба с право от страна на работодателя поради промяна на щатното
разписание на 19.09.2017 г. и на 27.09.2017 г., са заявени за първи път във въззивното производство, поради което същите са преклудирани и не следва да се обсъждат по същество. Също
така доколкото жалбоподателката не поддържа във въззивното производство доводите си срещу оспореното
уволнение, заявени в исковата молба и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК,
същите са извън предмета на въззивния контрол и не
следва да се обсъждат по същество.
В предмета на делото е
включен и конститутивният иск за възстановяване на
служителя на предишната работа. С оглед акцесорния характер на този иск, за неговата основателност
следва да се установи, че уволнението е незаконно и подлежи на отмяна, както и
че трудовото правоотношение може да бъде възстановено такова, каквото е било
преди уволнението.
В случая уволнението на ищцата
е незаконно и предявеният иск за неговата отмяна е основателен, а страните са
били обвързани от трудов договор за неопределено време. При това положение следва
да се приеме, че ищцата е носител на потестативното
право да бъде възстановен на предишната работа. Ето защо предявеният иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ е основателен.
Ищцата претендира
обезщетение за оставането й без работа за периода 09.02.2018 г. – 07.03.2018 г.
в размер на 699, 92 лв. За да бъде основателен искът за заплащане на
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, следва да са налице всички елементи от сложния
фактически състав - признаване на уволнението за незаконно; вреда, свързана с
пропуснатото брутно трудово възнаграждение от работника; причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа. При определяне размера на
дължимото от работодателя обезщетение вредата, подлежаща на обезщетяване се съизмерява с пропуснатото трудово възнаграждение за времето
след уволнението, но за не повече от 6 месеца.
С ТР № 6/15.07.2014 г.,
постановено по тълк. д. № 6/2013 г. по описа на ОСГК
на ВКС са дадени задължителни разяснения относно разпределяне доказателствената
тежест по разглеждания иск. Доказателствената тежест за
установяване на факта, че след уволнението ищецът е останал без работа и не е
получавал трудово възнаграждение, е на ищеца, в какъвто смисъл е и доклада на
делото. Разяснени са също така и начините за установяване на това обстоятелство
- фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на
вписване на последващо трудово правоотношение в
трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП
през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен
или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи
извод за оставането без работа.
В случая се установи, че ищцата е останала незаета по
друго трудово правоотношение за исковия период, предвид извършената констатация
от СРС, както и представеното извлечение от трудовата й книжка. Тъй като
брутното трудово възнаграждение на ищцата, считано от 01.04.2017 г. и съответно
за пълен отработен месец, предхождащ уволнението, възлиза на 786 лв.,
предявеният осъдителен иск се явява изцяло основателен. Предвид
обстоятелството, че ищцата не претендира заплащането на законна лихва, считано
от момента на предявяване на иска до окончателното изплащане и с оглед
установения принцип на диспозитивното начало в
гражданския процес, такава не следва да й се присъжда.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не
съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като предявените искове
следва да се уважат.
По
разноските по производството:
На основание чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателката
има право на сторените във въззивното производство
разноски. Техният размер възлиза на 500 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на страната във
въззивното производство. Ответникът по жалбата
своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от жалбоподателката.
Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК регламентира, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по - малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР №
6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78,
ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската
защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да
съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите
правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След
тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява
договорения адвокатски хонорар.
Предвид установеният минималният размер на
адвокатското възнаграждение в чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права на жалбоподателката,
следва да се приеме, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и
същото следва да се възложи в тежест на ответника по жалбата.
На ищцата следва да се присъдят и сторените в
производството пред СРС разноски. Техният размер възлиза на 515 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 210 лв., а по сметка на СГС
следва да заплати държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 105 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 495517/25.09.2018 г., постановено по гр. д.
№ 15807/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО,
77 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ уволнението, извършено със заповед № 874/26.09.2017
г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „А.А.“,
връчена на 08.01.2018 г., с която на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ –
поради съкращаване на щата, е прекратено трудовото правоотношение на Р.П.А.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв.
В.К., като незаконно, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА
Р.П.А., ЕГН **********, с адрес *** и
съдебен адрес *** – адв. В.К., на заеманата преди
незаконното уволнение длъжност „главен специалист“, в Отдел „Лицензии“,
Дирекция „Автомобилни превози“, в ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „А.А.“,
ЕИК *******с адрес гр. София, ул. „*******“ № 5, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „А.А.“,
ЕИК *******с адрес гр. София, ул. „*******“ № 5, да заплати на основание
чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ, на Р.П.А.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв.
В.К., сумата от 699, 92 (шестстотин деветдесет
и девет лева и деветдесет и две стотинки) лв., представляваща обезщетение за
оставането й без работа за периода 09.02.2018 г. – 07.03.2018 г.; да заплати на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 500
(петстотин) лв., представляваща сторени разноски във въззивното
производство; както и да заплати сумата от 515
(петстотин и петнадесет) лв., представляваща сторени разноски в производството
пред СРС.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „А.А.“,
ЕИК *******с адрес гр. София, ул. „*******“ № 5, да заплати на основание чл.78,
ал.6 ГПК, по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 210 (двеста и десет) лв., представляваща държавна такса, както и да
заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата от 105 (сто и пет) лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.