РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Благоевград, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Елена Костова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело №
20201200101339 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от ищците ИЛ. ИЛ. М.,
ХР. ИЛ. М., чрез тяхната майка и законна представителка Л.Г.Р., В. К. М., КР. ХР. М. и
М. Т. ДЖ., всички чрез адв. Т.Г. срещу ответника „ЗД Б И“ АД.
В исковата си молба ищците сочат, че на 27.06.2020г., на път Ш-108 ктб+500, в
района на РУП - гр. П., А.А.К., водач на л.а. „Опел Вектра” с peг. № Е 4736 МС,
навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с л.а. „Рено Клио”, с peг. №
Е7812АР, управляван от И.Х.М... За л.а. „Опел Вектра” с peг. № Е4736МС има
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” към датата на
ПТП. В резултат на ПТП на място умира 37 годишният водач на л.а. „Рено Клио“ —
И.Х.М... Ищците И и Х..М..и са негови малолетни дъщери. Ищцата В.М. е майка на
починалия водач, К.М. е негов брат, а М.Д. е негова баба. Твърди се, че починалият е
имал изключително сила връзка с близките си, които след смъртта му преживели
значителни по обем болки и страдания от неговата загуба. Конкретно се сочи, че децата
имали силна и емоционална връзка с баща си, обичали го силно и неизмеримо. Освен
това бащата е бил в разцвета на силите си, в трудоспособна възраст. С оглед
настъпилата внезапна смърт двете деца преживяли не само неимуществени вреди, а
понасят и имуществени такива, тъй като приживе бащата се е грижил за издръжката
им, като осигурявал средства според възможностите и според нуждите на децата.
Конкретно се сочи, че вредите за И.а са в размер на 13 267, 50 лв., която сума
представлява размера на минималната издръжка за периода от месец юли 2020г.
(смъртта на И.) до месец септември 2027г., когато И.а навършва пълнолетие. Вредите
за Х. са в размер на 11 285,00лв., която сума представлява размера на минималната
издръжка за периода от месец юли 2020г. (смъртта на И.) до месец август 2026г.,
когато Х. навършва пълнолетие.
1
На следващо място се сочи, че изключително тежко е преживяла загубата на
първородния си син И. и неговата майка В.. Тя загубила не само детето си, но и своята
материалната опора. Изключително тежко преживяла новината за смъртта на сина си, а
след това погребението и свързани с това ритуали, които я съсипали психически.
Понастоящем не е преживяла, а и няма да преживее тежката загуба, тя не е същия
човек, ограничила е своите социални контакти и няма желание да се вижда със свои
приятели.
На следващо място се сочи, че тежко е приел смъртта на брат си и ищецът К.М..
Между братята е съществувала силна връзка още от деца, която надхвърля по
интензитет обикновената такава между братя. Ищецът не може да преживее загубата от
смъртта на брат си. Двамата братя са част от сплотено семейство, и след смъртта на
баща им, полагат грижи за майка си, което ги направило още по-близки.
Ищцата М.Д. - баба на починалия, била съкрушена от смъртта на внука си. Тя
отгледала И. от дете и той бил много близък с нея, връзката им била изградена на
основата на майчината любов и грижа. Връзката между ищцата М. и И. била много
силна, защото тя била за него и втора майка. И. бил много привързан към баба си,
интересувал се от нейните проблеми и тревоги, помагал й да се грижи за себе си, вкл. я
подпомагал финансово. Ищцата и до ден днешен скърби за внука си, тежко преживяла
новината за катастрофата. В исковата молба се сочи, че до ответното дружество била
изпратена по реда на чл. 380 КЗ молба за доброволно заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от ищците имуществени и неимуществени вреди. В срок
обаче плащане не постъпило.
Предвид изложеното в исковата молба се прави искане ответното дружество да
бъде осъдено да заплати на И.М. обезщетение в размер на 150 000 лв. ведно със
законната лихва от 27.06.2020г. до окончателното плащане - обезщетение за
претърпените от нея болки и страдания като частичен иск от 300 000 лв.; На И.М.
обезщетение в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от 27.06.2020г., до
окончателното плащане, като частичен иск от 13 267,50лв., представляващо размерът
на минималната издръжка за периода от месец юли 2020г. до месец септември 2027г.,
когато И.а навършва пълнолетие; На Х.М. обезщетение в размер на 150 000 лв., ведно
със законната лихва от 27.06.2020г. до окончателното плащане - обезщетение за
претърпените от нея болки и страдания като частичен иск от 300 000 лв.; На Х.М.
обезщетение в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от 27.06.2020г. до
окончателното плащане, като частичен иск от 11 285 лв., представляващо размерът на
минималната издръжка за периода от месец юли 2020г. до месец август 2026г., когато
Х. навършва пълнолетие; На В.М. обезщетение в размер на 120 000 лв., ведно със
законната лихва от 27.06.2020г. до окончателното плащане, предявен като частичен
иск от 250 000 лв. - обезщетение за претърпените от нея болки и страдания; На М.Д.
обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от 27.06.2020г. до
окончателното плащане, предявен като частичен иск от 250 000 лв. - обезщетение за
претърпените от нея болки и страдания; На К.М. обезщетение в размер на 50 000 лв.,
ведно със законната лихва от 27.06.2020г. до окончателното плащане, предявен като
частичен иск от 250 000 лв. - обезщетение за претърпените от него болки и страдания.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответното
дружество. На първо място се правят възражения за недопустимост на предявените
искове, поради това че липсват доказателства искането до застрахователя по чл. 380
ГПК да е достигнало до адресата си. На следващо място се оспорват предявените
искове по основание и размер. Оспорва се механизмът на ПТП, за което се излагат
конкретни доводи и съображения. Сочи се, че виновен за ПТП е не водачът на
2
застрахования при ответника лек автомобил, а другият водач. На следващо място се
оспорват претенциите на всеки от ищците поотделно, за което се излагат конкретни и
различни доводи. Сочи се, че двете малолетни деца – ищци по делото не са живели
заедно с баща си, а грижи за тях е полагала тяхната майка. По отношение размера на
претенцията на майката се сочи, че същият е завишен. Претенциите на бабата и брата
на починалото лице са неоснователни изцяло. Сочи се, че исканията за присъждане на
лихва за забава за период от датата на ПТП са неоснователни. На следващо място се
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия
водач. Твърди се, че е шофирал с несъобразена скорост, освен това е бил без поставен
предпазен колан.
Окръжен съд - Благоевград, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от представени удостоверения за наследници, се
установява че малолетните ищци И и Х..М..и са деца на И. М., ищцата В.М. е негова
майка, ищецът К.М. е негов брат, а М.Д. е негова баба. Не е спорно и това, че И. М. в
загинал при ПТП, реализирано на 27.06.2020г. като водач на МПС – л.а „Рено Клио“.
С влязло в сила бракоразводно решение, постановено по гр. дело № 1244/2017г.
по описа на Районен съд – С., бракът между Л. М. /майка на малолетните ищци/ и И.
М. е прекратен, родителските права върху децата Х. и И.а са предоставени на майката,
а бащата е осъден да плаща издръжка за двете си деца в размер на по 120 лв. за всяко от
тях.
От представеното по делото заверено копие на ДП и въз основа за заключението
авто-техническата експертиза се установява, че 27.06.2020 г., около 00:05 часа, на
третокласен път III-108, на км. 6,500 е станало следното ПТП - лек автомобил марка
„Опел Вектра” с peг. Е 4736 МС, управляван от правоспособния водач А.К. на 21 г. от
гр. П. се е движил в посока от гр. С. към гр. П. със скорост 147 км/ч. При навлизане в
лява крива с радиус 375м., водачът навлиза в насрещната лента за движение. Пътят е
сух, с наклон на спускане от 1,6 %. В същия момент в насрещната лента се е движил
лек автомобил „Рено Клио” с peг. № Е 7812 АР, управляван от правоспособния водач
И.Х.М.. - на 37 г. от гр. С.. Водачът на лек автомобил „Опел Вектра” реагира върху
спирачната система. Колелата блокират и оставят спирачни следи по асфалта.
Произшествието е непредотвратимо. Водачът на лек автомобил „Рено Клио” реагира
на опасността като завива волана надясно към банкета. Настъпва удар в лентата за
движение на лек автомобил „Рено Клио”. От удара лек автомобил „Опел Вектра” се
обръща по таван и продължава движението в същата лента за движение. Установява се
след 14,6 м. Лек автомобил „Рено Клио” е отхвърлен назад и същевременно се завърта
в посока обратна на часовата стрелка, излиза извън платното за движение и пада от
скат с височина 2 м. Установява се в нивата на гумите. Ударът е челен ексцентричен.
Автомобилите се удрят с предни леви части с фронт около 1,2 м. и същите са тотално
унищожени, като и двамата водачи загиват на място. В заключението си вещото лице
сочи, че скоростта на лек автомобил „Опел вектра“ към момента на удара е била 114
км/ч, а преди да задейства спирачната система е 147 км/ч., скоростта на водача на лек
автомобил „Рено Клио“ е 62,2 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч. Според експерта
единствената възможност, за да не настъпи ПТП е водачът на лек автомобил „Опел
вектра“ да не навлиза в насрещната лента за движение и да се е движил със скорост по-
малка от разрешената, която за този пътен участък е 90 км/ч.
От представена застрахователна полица се установява, че лекият автомобил
„Опел Вектра” към момента на ПТП е с валидно сключена застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите с ответното застрахователно дружество.
3
След ПТП всички ищци са депозирали писмено искане до ответния
застраховател за присъждане на претендираните с исковата молба обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди. Молбата е получена от ответника на
29.07.2020г., видно от входящия регистрационен номер. Представени са писмени
доказателства, от които е видно, че на част от ищците застрахователят е отговорил
писмено /с изключение на В.М./. На ищците М.Д. и К.М. е отговорено, че обезщетение
не следва да се заплаща предвид липсата на особено близки взаимоотношения с
починалото лице и действително претърпени вреди. На малолетните ищци, чрез
тяхната майка е отговорено, че следва да представят допълнително писмени
документи.
Вещото лице, по назначената СМЕ в заключението си сочи, че при извършената
аутопсия на починалия водач се установяват следните травматични увреждания –
автомобилна травма - счупване на ребра двустранно, пълно разкъсване на стената от
низходящата част на аортната лъга, разкъсвания по предната повърхност на сърцето,
кръвонасядане по средостението разкъсвания и контузия по повърхността на белите
дробове от костни фрагменти на счупени ребра, счупване на гръдната кост счупване и
на ребра двустранно по повече от една линия, наличие на 1000 мл кръв. в лява, и 150
мл. в лява гръдна кухини /хемоторакс/, коси линейни охлузвания по гърдите,
множество охлузвания в долната част на гърдите и горната част на корема; охлузване
по челото в ляво с подлежащо кръвонасядане на меки черепни покривки, счупване на
черепната основа, травматичен кръвоизлив на меки мозъчни обвивки с мозъчна
контузия, охлузване и кръвонасядане по гърба на носа със счупване на носни кости,
разкъсвания по горната устна, охлузвания по и под долната устна с разклащания на
предни зъби; разкъсвания и кръвонасядане по черния дроб, счупвания на таза, наличие
на 250мл. кръв в коремната кухина /хемоперитонеум/; охлузвания, кръвонасядания и
рани по горни и долни крайници, закрито счупване на тялото на лявата мишнична кост,
многофрагментно закрито счупване на костите от лявата предмишница, открито
счупване на тялото в долната част на лявата бедрена кост, двустранно изкълчване и
счупвания коленните стави; левостранна хипертрофия на миокарда, мастна
дегенерация -/стеатоза/ на черния дроб, стари сраствания по десния бял дроб,
препълнен пикочен мехур, изразена анемия на вътрешните органи ; състояние след
черепно-мозъчна травма с невро- хирургични интервенции с давност - старо,
оперативно, счупване в дясната слепоочна област на черепния покрив,
постконтузионни промени с разрастване на глиална тъкан в дясно челно и в мозъчния
ствол. Посочено е, че уврежданията отговарят като да са получени от описаното в
исковата молба – при челен удар на мястото до водача, вътре в автомобила. Сочи се, че
леталният изход се дължи на остра кръвозагуба, от установената несъвместима с
живота гръдна травма - разкъсване на аортната дъга и сърцето. Смъртта е настъпила
много бързо и е била неизбежна, предвид установеното несъвместимо с живота
разкъсване на най - голям кръвоносен съд - аортата и на сърцето, както и съчетанието
му с черепно-мозъчната и коремната травми, със счупвания на плоски и дълги кости.
Посочено е, че уврежданията са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
с процесното ПТП, като са довели до много бърза, почти моментална смърт на място.
Вещото лице сочи, че в резултат на допълнителното изследване на урината и
химико - токсикологичната експертиза при починалия се установява наличие на кокаин
и метаболити (метилекгонидин, метилетгонин) пиперол бутоксид, лидокаин, котинин,
кофеин. И. М. е употребявал и преди смъртта си е бил в състояние на наркотична
употреба, на кокаин. Соченото наркотично вещество е мощен стимулант на ЦНС.
Употребата му води до еуфоричен ефект, повишена енергия и увереност, бдителност,
загуба на апетит, безсъние, учестен пулс, изпотяване, разширяване на зениците и др.
След преминаване на действието му често се наблюдават дистрофична депресия
4
(потиснатост на настроението, в което изпъква своеобразно съчетание на тъга гняв,
злоба, яд, недоволство, раздразнителност) и физическа умора. Вещото лице сочи, че по
делото не се установяват данни, от които да се направи категоричен извод, че по време
на ПТП И. М. е бил с нарушена възможност да управлява автомобила, като напр. -
намаляване концентрацията на вниманието, забавени и неадекватни реакции,
нарушения на мисловната дейност, съобразителността и др.
В о.с.з. вещото лице уточни, че специално за шофирането наркотоичното
вещество кокаин не е толкова противопоказно, дори може да се каже, че подобрява
шофьорските умения, но има други тънки моменти.
По делото от ищцовата страна са ангажирани гласни доказателства – в
качеството на свидетели са разпитани К.Д. /първи братовчед на починалия И. М./, Р.Б.
и А.И., без родство със страните по делото.
Свидетелят Д. посочи, че знае за катастрофата, в която починал братовчед му.
Преди да почине двете малолетни ищци живеели с И. и с майка му. Брат му живеел в
И., а бабата на село. Двете деца приели тежко загубата на баща си, след новината за
смъртта му били съсипани и затворени. Свидетелят се вижда със семейството на И. 2-3
пъти в годината. И. бил в много добри отношения с баба си и майка си, помагал им с
каквото може. След смъртта и двете били съсипани, на погребението дори викали
бърза помощ, пиели и лекарства за успокоение. На погребението присъствал и братът
на починалия – ищецът К.М.. Братята били в добри отношения, К. помагал на брат си с
пари. На погребението бил съсипан, тежко преживял загубата на брат си.
Св. Бундов посочи, че И. и Л. му били кумове. За катастрофата му съобщила Л..
Бащата обичал дъщерите си, те били всичко за него. Последните години И. ходил в
чужбина по работа. Майката била съсипана на погребението. Децата впоследствие
разбрали и били като попарени и не са тези деца, които били преди. Отношенията на И.
с майка му и баба му били уважителни, много се обичали. Сега те двете постоянно са
на гроба му и плачат. Майката разчитала на двамата си сина – И. и К.. И. се грижил за
двете си деца след раздялата с Л., пращал им пари за издръжка. Баба му е била като
втора майка, връзката между тях била силна.
Св. Илиев посочи, че бил кум на И.. За дъщерите си И. давал всичко, живеели
заедно в семейната къща в гр. С.. С тях живеела и майка му. Децата разбрали за
смъртта на баща си по-късно. Били шокирани, свити, затворени в себе си, не са
предишните деца. Приживе бащата давал издръжка за децата си, това което изкарвал и
успявал да задели го давал на тях, за семейство и за майка му. Отношенията на И. с
майка му били добри, той изцяло се грижил за семейството /след смъртта на баща му/,
бил стожерът, разчитало се на него. Баба му М. била като втора майка, той е израснал
при нея на село. Бабата разчитала на внука си за финансова и друга помощ. И бабата и
майката много тежко преживявали погребението и още не са преодолели загубата.
Двамата братя били в добри отношения, разчитали един на друг, чували се по телефона
често.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Съгласно последната разпоредба лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция.
В случая са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че е
5
изпълнена процедурата по чл. 380 КЗ, доколкото увредените лица са насочили писмени
претенции до ответника, като на една част от тях е било отказано заплащане на
застрахователно обезщетение, а от останалите лица са изисквани допълнителни
писмени документи.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е
необходимо да се установи, че към момента на увреждането съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В конкретния случай няма спор по отношение наличието на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на ПТП за автомобил
„Опел Вектра“, с рег. № Е 4736 МС, по силата на който застрахователят е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил
трети лица.
В писмения си отговор по реда на чл. 131 ГПК ответното застрахователно
дружество оспорва механизма на ПТП. От представените по делото доказателства – ДП
и авто-техническа експертиза, се установява по безспорен и категоричен начин, че на
27.06.2020 г, около 00:05 часа, на третокласен път III-108, на км. 6,500 в района на гр.
П. е станало ПТП, при което лек автомобил марка „Опел Вектра” с peг. № Е 4736 МС,
управляван от правоспособния водач А.К. се е движил в посока от гр. С. към гр. П. със
скорост от 147 км/ч. При навлизане в лява крива с радиус 375м., водачът навлиза в
насрещната лента за движение. Пътят е сух, с наклон на спускане от 1,6%. В същия
момент в насрещната лента се е движил лек автомобил „Рено Клио” с peг. № Е 7812
АР, управляван от правоспособния водач И.Х.М.. - на 37 г. от гр. С.. Водачът на лек
автомобил „Опел Вектра” реагира върху спирачната система. Колелата блокират и
оставят спирачни следи по асфалта. Произшествието е непредотвратимо. Водачът на
лек автомобил „Рено Клио” реагира на опасността като завива волана надясно към
банкета. Настъпва удар в лентата за движение на лек автомобил „Рено Клио”. От удара
лек автомобил „Опел Вектра” се обръща по таван и продължава движението в същата
лента за движение. Установява се след 14,6 м. Лек автомобил „Рено Клио” е отхвърлен
назад и същевременно се завърта в посока обратна на часовата стрелка, излиза извън
платното за движение и пада от скат с височина 2 м. Ударът е челен ексцентричен.
Автомобилите се удрят с предни леви части с фронт около 1,2м., като същите са
тотално унищожени.
Установява се, че вследствие на ПТП са починали двамата водачи. Според
вещото лице единствената възможност, за да не настъпи ПТП е водачът на лек
автомобил „Опел вектра“ да не навлиза в насрещната лента за движение и да се е
движил със скорост по-малка от разрешената, която за този пътен участък е 90 км/ч.
Следователно причина за инцидента е противоправното поведение на водача на лекия
автомобил „Опел вектра“, който е нарушил разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
предвиждаща че "На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е
забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне",
както и чл. 21 от ЗДвП забраняваща на водачите да се движат със скорост над 90 км/ч
извън населено място.
В писмения отговор по чл. 131 ГПК са направени възражения за съпричиняване
на вредоносния резултат. Сочи се, че ПТП е причинено поради това, че М. е шофирал
с несъобразена скорост и без поставен предпазен колан. Впоследствие с писмена молба
6
се прави и още едно възражение за съпричиняване, а именно че към момента на ПТП
водачът е употребил наркотично вещество – кокаин.
Съдът намира възраженията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за напълно неоснователни. По
делото не се установи починалият водач И. М. да е шофирал без поставен
обезопасителен колан, както и с несъобразена скорост. Напротив, вещото лице по
техническата експертиза посочи, че водачът се е движил със скорост под 90 км/час
/извън населено място позволената скорост съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗДвП е до
90 км.ч/. Видно от заключението на вещото лице по назначената СМЕ се установява, че
в кръвта на водача е установено наличие на наркотично вещество – кокаин.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от ЗДвП забранява шофиране след употреба на наркотични
вещества. За да е налице обаче съпричиняване не е достатъчно лицето да е нарушило
разпоредба на закона, а с това си действие, респ. бездействие да е допринесло за
настъпването на неблагоприятния резултат. В случая вещото лице З. и в о.с.з. посочи,
че не се установяват данни, от които да се направи категоричен извод, че по време на
ПТП И. М. е бил с нарушена възможност да управлява автомобила, като например
намаляване концентрацията на вниманието, забавени и неадекватни реакции,
нарушения на мисловната дейност, съобразителността и др. В о.с.з. вещото лице
уточни, че специално за шофирането наркотичното вещество кокаин не е толкова
противопоказно, дори може да се каже, че подобрява шофьорските умения, но има
други тънки моменти. При това положение настоящата съдебна инстанция намира, че
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано.
Ищците предявяват искове за присъждане на имуществени и неимуществени
вреди, както и законни лихви. Претенциите са предявени от двете деца на починалия –
претенции както за имуществени, така и за неимуществени вреди, както и неговите
майка, брат и баба – претенции за неимуществени вреди.
С ТР № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се
прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и
Постановление № 5/1969 г. - на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на ТР е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е
доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че са
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/
морални болки и страдания.
Кръгът на правоимащите лица да получат застрахователно обезщетение при
смърт на техен близък е регламентиран в нормите на чл. 493а, ал. 3 и чл. 4 КЗ. Според
чл. 493а, ал. 3 право да получат обезщетение имат децата и родителя – в случая това са
двете непълнолетни ищци и майката на починалото лице.
По отношение на исковите претенции на ищците И и Х..М..и:
По делото се установи, че непълнолетните ищци И и Х..М.улушеви са деца на
починалия водач И. М.. Към датата на ПТП едното дете е на единадесет, а другото е на
десет години. Родителите им са разведени, като родителските права са предоставени на
майката, при която е определено и местоживеенето, а бащата е осъден да плаща
издръжка в размер на по 120 лв. месечно. Свидетелите установиха, че макар и да са
разведени родителите поддържали добри взаимоотношения, а родителската връзка
между бащата и двете децата не е прекъсната. Момичетата често оставали в дома на
7
баща си, за тях грижи полагала и бабата /ищцата В.М./, тъй като бащата бил в чужбина,
за да ги издържа. Децата приели тежко загубата на родителя, като за неговата смърт им
казали след известно време, за да не ги стресират. След това момичетата коренно се
променили станали по-затворени, не били предишните деца.
В исковата молба се сочи, че децата тежко понесли смъртта на баща си. За
причинените им болки и страдания от внезапната загуба на родителя се претендира
обезщетение за всяко от децата за причинени неимуществени вреди в размер на
150 000 лв., предявен като частичен от 300 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за причинени
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
С Постановление № 4/1968г. Пленума на Върховния съд е дал указания относно
критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. В т.
II на постановлението е разяснено, че понятието справедливост не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица обективно проявили се обстоятелства,
които имат значение за размера на обещетението. Релевантните за размера на
обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи
правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от
Пленума на ВС общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и
обществено положение на пострадалото лице, степен на родствена близост между
пострадалия и лицето, претендиращо обезщетение, съществувалите между тях
житейски отношения. При определяне размера на обезщетенията за неимуществени
вреди се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането.
Като съобрази посочените критерии и конкретните обстоятелства по делото
съдът намира, че справедливият размер на обезщетенията за неимуществени вреди за
двете деца следва да е в размер на по 120 000 лв. за всяко от тях. При определяне на
посочените размери съдът съобрази младата възраст на починалия водач /37 години/
невръстната възраст на двете деца към момента на смъртта на техния родител /10 и 11
години/, обстоятелството че внезапната загуба е прекъснала завинаги връзката дете –
родител. От друга страна обаче се отчетоха и обстоятелства, че все пак децата не са
живели с баща си /родителските права и местоживеенето са определени при майката/, а
бащата е бил в чужбина, както и това, че ищците предявяват отделна и самостоятелна
претенция за причинени имуществени вреди – съизмерими на база дължимата
издръжка от неотглеждащия родител.
С оглед на така установените данни съдът намира, че справедливият размер на
обезщетенията за двете деца следва да е в размер на по 120 000 лв., за които суми
исковете ще следва да бъдат уважени, а за разликата над тази сума отхвърлени.
В исковата си молба ищците претендират ответното дружество да им заплати
дължимата издръжка, която родителят би им заплащал до навършване на пълнолетие
за всяко от децата. Ищцата И.М. претендира обезщетение в размер на 5000 лв. като
частичен иск от 13 267,50 лв., представляваща размера на минималната издръжка за
периода от месец юли 2020г. - месец септември 2027г.
Ищцата Х.М. претендира обезщетение в размер на 5000 лв. предявен като
частичен иск от 11 285 лв., представляваща размера на минималната издръжка за
периода от месец юли 2020г. - месец август 2026г.
Видно бракоразводното решение бащата И. М. е осъден да плаща месечна
издръжка на двете си деца в размер на по 120 лв.. При това положение след смъртта на
даващия издръжка двете получаващи издръжка деца безспорно търпят имуществени
8
вреди от датата на смъртта, изразяващи се в невъзможността да получат до навършване
на пълнолетие издръжка от баща си в размер на по 120 лв. месечно. При това
положение имуществената претенция за детето Х. е основателна за сумата 10 200 лв.
Доколкото обаче се претендира частично сума от 5000 лв. ще следва частичният иск да
бъде уважен изцяло.
За детето Х. дължимата издръжка за периода юли 2020г.- август 2026г. е 8880 лв.
Предявеният частичен иск е за 5000 лв., поради което същият ще следва да бъде
уважен изцяло.
По отношение предявения иск от ищцата В.М.:
Установи се, че ищцата В.М. е майка на починалия И. М., както и това че преди
ПТП двамата са живели в едно домакинство. За известно време преди смъртта си синът
е пребивавал в чужбина, където е работел. Свидетелите установиха, че майката е
понесла много тежко смъртта на сина си. По време на погребението дори е
припаднала, викали и Бърза помощ. Майката вземала лекарства за успокоение, все още
не е преживяла загубата на сина си, който е починал само на 37 години. След смъртта
на съпруга й синовете били единствената й опора. Определяйки критериите за
справедливост настоящата съдебна инстанция намира, че справедливият размер на
обезщетение в настоящия случай следва да е в размер на 100 000 лв., за която сума
предявеният иск е основателен и ще следва да бъде уважен, а за разликата над тази
сума искът ще следва да се отхвърли.
При определяне на този размер съдът съобрази, че починалия към момента на
смъртта си е бил в разцвета на силите си – на 37 години, това, че майката и сина са
живели е едно домакинство, както и че тя е разчитала на неговата подкрепа.
Внезапната смърт на дете е изключително тежка загуба за всеки родител и безспорно е
непреодолима. Моралните страдания обаче са в границите на обичайните
психологически преживявания при подобни случаи на загуба на дете, поради което и
съобразно критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди – болки и страдания от внезапната загуба на дете следва да са в
границите на обичайното при подобни случаи, а именно в размер на 100 000 лв.
По отношение на исковете предявени от М.Д. и К.М.:
Съгласно разпоредбата на чл. 493 а, ал. 4 КЗ материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са и
лица, извън тези по ал. 3, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е
справедливо да бъдат обезщетени. В настоящия случай това са претенциите за
репариране на неимуществените вреди, причинени на бабата и братът на починалото
лице.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2016г. от дата 21.06.2016г., постановено от
ОСНГТК материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд
/бабата и братът не са посочени в Постановленията/, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В
мотивите на сочения акт се приема, че извън кръга на най - близкия семеен и родствен
кръг други лица, каквито са братът и бабата на починалото лице могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
9
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най - близките.
По делото се установи, че бабата и братът на починалото лице са присъствали на
погребението му и тежко понесли загубата на своя родственик. Установи се също така,
че починалият е живял в различно домакинство от това на посочените ищци. Ищцата
М.Д. живее на село, докато починалия е живял в гр. С. в семейна къща във времето,
когато не е бил в чужбина. Починалият редовно посещавал баба си, помагал й.
Ищецът К.М. живее и работи в чужбина, но често се чувал с брат си по
телефона, връзката им била силна.
От посоченото обаче не може да се направи извод, че е налице такава силна
привързаност между посочените близки родственица, която по смисъла на
горепосоченото ТР да е причинила такива болки и страдания, които да надхвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Няма
как да се отрече, че по отношение на посочените лица съществува трайно изградена
емоционална връзка, съответстваща на обичайната такава между братя, както и между
баба и внук, но същата с оглед на събраните доказателства /гласни такива/ не би могла
да се определи като изключителна. Преживените болки и страдания от ищците са в
рамките на обичайните и типичните за случая, но не могат да обосноват присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт от
ПТП, поради което да се ангажира отговорността на ответния застраховател.
Ето защо предявените искови претенции на посочените лица ще следва да се
отхвърлят като изцяло неоснователни и недоказани.
По отношения на исканията за присъждане на законна лихва:
При действието на новия КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / лихвите за забава по иска с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ не се дължат от момента на увреждането, както се
претендира с исковата молба, а при съобразяване с разпоредбите на чл. 497 КЗ. По
делото са ангажирани доказателства за това, че ищците са депозирали писмено искане
до застрахователя на виновния водач за заплащане на дължимите обезщетение от дата
29.07.2020г., но такова не е последвало, като застрахователят е искал представянето на
допълнителни документи от ищците Х. и И.а М.и.
При това положение законна лихва върху уважените искове следва да се
присъди, считано от 29.10.2020г. до окончателното изплащане на сумите. Исканията за
присъждане на законна лихва, считано от датата на ПТП – 27.06.2020г. до 28.10.2020г.
следва да се отхвърлят.
По разноските за страните:
По делото са ангажирани писмени доказателства, от които е видно, че адв. Т.Г.
представлява ищците по делото като им е оказал безплатна адвокатска зашита по
смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата. Подадена е молба от адвоката, с
която е направено искане в полза за същия да се присъди дължимото адвокатско
възнаграждение.
С оглед уважените искове ще следва в полза на адв. Т.Г. да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 8010,37 лв., като посочената сума следва да
бъде заплатена от ответника.
По делото са ангажирани доказателства от които е видно, че ответникът е
заплатил /по банков път/ възнаграждение на упълномощен процесуален представител в
размер на общо 30 360 лв. Не е посочено обаче за кои иск каква сума е договорена и
заплатена. Исковете са общо седем - два за имуществени и пет за неимуществени
вреди, предявени от различни ищци. Част от исковете са уважени частично, част са
уважени изцяло, а друга част са отхвърлени изцяло. Ищците проявят и изрични
10
възражения за прекомерност на претедираното адвокатско възнаграждение. При тези
данни и доколкото лисват посочени отделни възнаграждения по всеки от предявените
искове е невъзможно настоящата съдебна инстанция на първо място да прецени
основателността на възраженията за прекомерност, и на второ място за кой иск какво
адвокатско възнаграждение е заплатено, а от там и дължимо с оглед изхода на спора.
Ето защо в полза на ответника не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, с
оглед отхвърлената част от претенциите.
ДТ и разноски в полза на съда:
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ще следва ответникът да заплати дължимите държавни
такси в поза на съда върху уважения размер на исковете в размер на общо 14 000 лв.,
както и възнаграждение за двете експертизи в размер 862,45 лв., изчислено съобразно
уважената част от исковете.
С оглед на изложеното по-горе, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Б И” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: р-н ,Л”,
бул. Д.Б.” № 87, гр. С., представлявано от С. С. П. да заплати на малолетната ИЛ. ИЛ.
М. ЕГН **********, представлявана от нейната майка и законна представителка Л. Г.
Р., обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки и страдания от смъртта на
И.Х.М.., в резултат на ПТП на 27.06.2020г., в размер на 120 000 лв. (сто и двадесет
хиляди лева), предявено като частичен иск от 300 000 лв. (триста хиляди лева) и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева), предявено
като частичен иск от 13 267,50 лв. (тринадесет хиляди двеста шестдесет и седем лева и
петдесет стотинки), изразяващи се в размера на минималната издръжка за периода от
месец юли 2020г. - месец септември 2027г., ведно със законната лихва върху двете
суми, за които исковете са уважени, считано от 29.10.2020г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 120 000
лв. (сто и двадесет хиляди лева) и за искането за присъждане на законни лихви върху
двете обезщетения за периода 27.06.2020г. - 28.10.2020г.
ОСЪЖДА „ЗД Б И” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: р-н ,Л”,
бул. Д.Б.“ № 87, гр. С., представлявано от С. С. П. да заплати на малолетната ХР. ИЛ.
М., ЕГН **********, представлявана от нейната майка и законна предявителка Л. Г. Р.
обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки и страдания от смъртта на
И.Х.М.., в резултат на ПТП на 27.06.2020г., в размер на 120 000 лв. (сто и двадесет
хиляди лева), предявено като частичен иск от 300 000 лв. (триста хиляди лева) и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева), предявено
като частичен иск от 11 285 лв. (единадесет хиляди двеста петдесет и осем лева),
изразяващи се в размера на минималната издръжка за периода от месец юли 2020г. до
месец септември 2027г., ведно със законната лихва върху двете суми, за които исковете
са уважени, считано от 29.10.2020г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата над 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева)
и искането за присъждане на законни лихви върху двете обезщетения за периода
11
27.06.2020г.-28.10.2020г.
ОСЪЖДА „ЗД Б И” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: р-н ,Л”,
бул. ,Д. В.” № 87, гр. С., представлявано от С. С. П.в да заплати на В. К. М., ЕГН
********** обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки и страдания от
смъртта на И.Х.М.., в резултат на ПТП на 27.06.2020г., в размер на 100 000 лв. (сто
хиляди лева), предявено като частичен иск от 250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди
лева), ведно с дължимата законна лихва считано от 29.10.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 100 000 лв. (сто хиляди
лева) и искането за присъждане на законна лихва за периода 27.06.2020г. - 28.10.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от КР. ХР. М., ЕГН ********** против „ЗД Б И”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: р-н ,Л”, бул. ,Д. В.” №87, гр. С.,
представлявано от С. С. П. за заплащане на сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди
лева), предявен като частичен иск от 250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева) –
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на И.Х.М.., в резултат на
ПТП на 27.06.2020г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. Т. ДЖ., ЕГН **********, срещу „ЗД Б И”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: р-н „Л”, бул. Д.Б.” № 87, гр. С.,
представлявано от С. С. П., за заплащане на сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди
лева), предявен като частичен иск от 250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева) –
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на И.Х.М.., в резултат на
ПТП на 27.06.2020г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЗД Б И” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: район ,Л”,
бул. Д.Б.” № 87, гр. С., представлявано от С. С. П., да заплати в полза на Окръжен съд -
Благоевград държавна такса върху уважените размери на предявените искове в размер
на 14 000 лв. (четиринадесет хиляди лева) и възнаграждения за вещите лица в размер
на 862,45 лв. (осемстотин шестдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА „ЗД Б И” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: район ,Л”,
бул. Д.Б.” № 87, гр. София, представлявано от С. С. П. да заплати на адв. Т.Г. със
съдебен адрес: ж.к. С., бл.2, офис 66, адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т.
1 от Закона за адвокатурата в размер на 8010,37 лв. (осем хиляди десет лева и тридесет
и седем стотинки), съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
12