Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Ловеч, 05.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, втори касационен състав в публично заседание на
пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствие на
прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д.№ 117/2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба от ТД на НАП – Велико Търново чрез пълномощник против Решение № 23/26.04.2021
г.
на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД № 74/2021 г.
Иска се отмяна на оспорения
съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с
материалния закон и потвърждаване на издаденото от началник отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново в ЦУ на НАП Наказателно постановление (НП) № 531259-F533391/01.07.2020 г. В касационната жалба
се твърди, че е извършено визираното в АУАН и НП нарушение, както и че АНО е
изследвал цялата фактическа обстановка съобразно представените му писмени
документи в преписката и е наложил съответната санкция, така че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че наказващият орган не е изпълнил задълженията,
вменени му в чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
В съдебно заседание касационният жалбоподател - ТД на
НАП – Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по делото – Р.А.Б. –
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище
вх. №
2982/24.09.2021 г. от ПП на касатора. Постъпило е и писмено становище вх. №
3039/29.09.2021 г. от пълномощника на ответника, адв. Ф.. Със същото се оспорва
жалбата, моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение,
алтернативно – да се измени НП като се намали размера на наложената глоба от
200,00 лв. на 100,00 лв. Претендира разноски за настоящата инстанция съгласно
приложен списък.
Представителят на Окръжна
прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Счита, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и следва да бъде
отменено, като се потвърди издаденото НП.
Административен съд Ловеч,
втори касационен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима,
като подадена от надлежно легитимирана страна в законния срок. Разгледана по
същество е основателна.
С обжалваното решение Ловешкият
районен съд (ЛРС) е отменил НП № 531259-F533391/01.07.2020 г. на Началника на отдел
„Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП, с което е наложена на
основание чл. 185, ал. 3 от ЗДДС глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева на Р.А.Б.,
за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
С Решението е осъдена
Национална агенция за приходите да заплати на Р.А.Б. сумата от триста лева
разноски по делото, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
За да постанови този резултат,
Районният съд е приел за безспорно установено, че на посочената дата – 31.12.2019
г. е извършена проверка в хотел „Стратеш“, стопанисван от „Стратеш Турс“ ЕООД,
като първоначално проверяващите са се представили за клиенти, които желаят да
се настанят в хотела с една нощувка, след това св. П. е заплатил сумата от 70
лева за нощувката и е поискал да види стаята, в която ще бъде настанен. Б. –
администратор в хотела, е завела гостите до стаята, след което същите са отишли
в ресторанта на хотела, а след това са се представили и са извършили
проверката.
Прието е, че в случая фактическото
описание на нарушението както в АУАН, така и в НП, е непълно и не покрива
всички обективни признаци на състава на нормата на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС –
физическо лице, което е приело плащане, но, макар и фактически задължено да
издаде фискален касов бон, не е издало такъв. Не било посочено дали Б. е
лицето, което е било фактически задължено да издаде фискален касов бон. Първоинстанционният
съд е приел, че от показанията на св. Й., а и от представената по делото
длъжностна характеристика за длъжността „администратор в хотел“, се установява,
че на жалбоподателката не са възложени функции по издаване на счетоводни
документи, касаещи престоя на гостите в хотелския комплекс, в това число и
такива, които да удостоверяват извършени плащания. Съдът е счел, че задължение
на проверяващите е било да установят не само, че жалбоподателката работи в
обекта, а и какви функции са й възложени, които могат да бъдат различни, в
зависимост от създадената от управителя/собственика на фирмата организация. С
оглед на това е приел, че АУАН и НП са издадени при неизяснена фактическа
обстановка и наказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН. Приел е, че допуснатите при съставяне на АУАН и издаване на НП нарушения
са съществени процесуални нарушения, които са абсолютно основание за отмяната
му и същите не могат да бъдат санирани в хода на съдебното производство, поради
което НП е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде
отменено.
Решението е неправилно.
Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС,
всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и
да ги съхранява до напускането на обекта.
В чл. 185, ал.1 от ЗДДС е
регламентирано, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал.1 се налага
глоба – за физическите лица, които не са търговци в размер от 100 до 500 лева.
В ал.3 е предвидено, че в случаите по ал.1 физическото лице, което фактически е
било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал.1 и е приело плащане, без да
издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
За да отмени НП, съдът е изложил мотиви, че от показанията
на св. Й., а и от представената по делото длъжностна характеристика за
длъжността „администратор в хотел“, се установява, че на Б. не са възложени
функции по издаване на счетоводни документи, касаещи престоя на гостите в
хотелския комплекс, в това число и такива, които да удостоверяват извършени плащания.
Тези изводи на първостепенния съд са
неправилни. От анализа на цитираните по-горе разпоредби на ЗДДС се налага изводът, че, за да възникне задължение за издаване на фискална
касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или доставка на
услуги, което в настоящия случай е факт.
Основанието за възникване на
това задължение е фактическо и произтича от факта на приемането на плащане и
осъществяването на продажба, които са доказани безспорно по делото. Установено е
по категоричен начин, че Б. именно е лицето, осъществило реално - фактически
процесната продажба, а обстоятелствата за получаване на паричната сума – цената,
дължима за нощувката, и отрицателният факт на неиздаването на фискален бон, не
се оспорват. Поради това и по пряк аргумент от чл. 185, ал. 3 от ЗДДС Б. се
явява субект, задължен да издаде документ по чл. 118, ал.1 ЗДДС. След като не е
сторила последното, правилно същата е определена от АНО като субект на
процесното нарушение и правилно и законосъобразно е била ангажирана нейната
административно-наказателната отговорност. Поради това неправилен е изводът на
първостепенния съд, че санкционираното лице не е носител на коментираното
задължение, тъй като на Б. не са възложени функции по издаване на счетоводни
документи, касаещи престоя на гостите в хотелския комплекс, в това число и
такива, които да удостоверяват извършени плащания.
Видно от наличната по делото
длъжностна характеристика на Р.Б., функциите й като „администратор хотел“ са
свързани с продажби на съответните хотелски услуги, тъй като са й възложени
функции по регистриране на гости в хотела (т.2 от Длъжностната характеристика
(ДХ)), водене на сметки за нощувки, рум-сервиз и останалите предоставени
допълнителни услуги (т. 4 от ДХ) и пр. Още повече, че на посочените дата и
място, тя се е намирала на рецепцията в хотела и фактически е била лицето,
което е получило съответното плащане. В този смисъл не се опроверга фактът, че не е издала изискуемия документ по чл. 118, ал.1 ЗДДС, от тук и неизпълнението на задължението. Следователно бездействието й е съставомерно от обективна страна, в хипотезата на
административно-наказателния
състав по чл. 185, ал.3 ЗДДС.
В този смисъл, основателно е
възражението на касатора, че обстоятелството, че в длъжностната характеристика
на ответника по касационната жалба не е вписано изрично, че са й възложени
функции по издаването на счетоводни документи, касаещи престоя на гостите, не
би следвало да се приема като факт, който не доказва нейната вина. Тя е приела
плащането и не е издала фискален бон, каквото именно е изискването на чл. 185,
ал. 3 от ЗДДС. Сочената разпоредба вменява отговорност на всяко физическото
лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е
приело плащане, без да издаде такъв документ.
В допълнение съдът
намира за необходимо да изложи и следното: Фискалните касови
бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 118,
ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Текстът на тази норма е възпроизведен и доразвит
в чл. 25, ал. 1 от Наредбата.
Анализът на цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредбата, налагат извода, че, за да възникне задължение за издаване на фискална
касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или услуги.
Едновременно с получаване на плащането, за търговеца възниква и задължението да
предостави на клиента фискален касов бон. Извън тези субекти, носители на
търговско качество, адресат на задължението, като
регламентирано от закона правило за поведение, са и физическите лица, като кръгът на отговорните е разширен
допълнително със санкционната норма на чл. 185, ал. 3 от ЗДДС –
административно-наказателен състав, с оглед
вмененото и на физическо лице фактическо задължение да издаде документ по чл.
118, ал. 1 от ЗДДС при приемане на плащане. И, след като в настоящия случай се установи, че това не е сторено, налице е доказано фактическо
основание - прието плащане в брой за извършени продажби от страна на Б., то безспорно, според решаващия
съдебен състав, с това бездействие последната е осъществила състава на
вмененото й нарушение. Поради това обжалваното НП е законосъобразно и правилно от материалноправна
страна, с оглед приложимия материален закон.
Правилно
наказващият орган е издирил и определил приложимата санкционна разпоредба, в
случая - чл. 185, ал.3 от ЗДДС. Съобразно
предписанието на последната, правилно определено по вида си е и наложеното
наказание на ответника по касационната
жалба
- физическо лице, а именно глоба, като тя е индивидуализирана в границите на
предвиденото, в размер на 200,00 лв., при визиран в закона минимум – 100,00 лв. и максимум
– 500,00 лв. Така проведената индивидуализация, според съда не е изцяло съобразена с
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, доколкото АНО не е отчел, нито обсъдил в издаденото НП всички
релевантни за отговорността обстоятелства.
Конкретно, не е съобразено, че настоящото нарушение се явява първо по ред за наказаното лице, доколкото липсват данни тя
да е санкционирана с влезли в сила НП за др. нарушения на данъчните закони. Като релевантно със смекчаващ ефект и обуславящо по-ниска тежест на нарушението, съдът отчете сумата на приетото плащане, за което не е издаден
фискален бон, а именно – 70,00 лв. Последното не е
достатъчно да обоснове налагане на наказание в размер по-висок от минималния. Поради това, в съответствие
с изложените аргументи, съдът
прецени, че справедливо и съответно на тежестта на извършеното ще бъде
наказание „глоба“ в размер на минимума, а именно 100,00 лв., в който смисъл следва да се измени НП, като се
намали размерът на наложената санкция от 200,00 лв. на 100,00 лв.
Съдебният състав
намира, че фактическите обстоятелства, свързани с конкретното административно нарушение, извършено от ответника по
касационната жалба, не указват на маловажност на случая, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
като се има предвид, от една страна,
неговия характер на формално нарушение, от друга и тежестта му - с оглед неотчетената чрез касова бележка парична сума, така и с оглед засегнатите обществени отношения,
охранявани от нормите на ЗДДС и подзаконовите актове по неговото приложение.
Последните са с особена обществена значимост, предвид свързаността им с
правилното и ефективно прилагане на фискалната политика на Държавата, от тук и
засилената защита, с повишен контрол и превенция, което законодателят е
манифестирал с установените по-високи размери на санкциите в ЗДДС. Съдът приема, че конкретното деяние не съставлява
маловажен случай. Поради това и липсва основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, обуславящ отпадане на административно-наказателната
репресия. В този смисъл правилна е преценката на АНО и не е налице материалноправно основание за отмяна на НП, като
неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
Предвид гореизложеното, РС Ловеч е постановил неправилно съдебно решение, което
следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което
да се измени обжалваното наказателно постановление, като се намали размера на
наложеното наказание от глоба в размер на 200,00 лв., на глоба в размер на 100,00 лв.
В производството е направено искане за разноски от
страна на ПП на ответника по касационната жалба, като същият е заявил претенция
за такива единствено в касационното производство. Съобразно изхода на делото и
предвид изменението на санкционния акт, на ответника по касация следва частично
да се възстановят направените в касационното производство разноски за
възнаграждение за един адвокат. Тези разноски, видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 27.09.2021 г. са в размер на 300,00 лева,
заплатени в брой, и предвид липсата на възражение за прекомерността им от
страна на касатора и съразмерно на изменената част от НП, следва се определят
на 150,00 лева, които Национална агенция за приходите следва да бъде осъдена да
заплати на Р.А.Б..
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд Ловеч, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 23 от 26.04.2021
г., постановено по НАХД № 74/2021
г. на Районен съд – Ловеч, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 531259-F533391/01.07.2020
г. на Началника на отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ
на НАП, с което е наложена на основание чл. 185, ал.3 от ЗДДС глоба в размер на
200,00 /двеста/ лева на Р.А.Б., за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 100,00
/сто/ лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Р.А.Б.
ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 150,00 /сто и петдесет/ лева,
представляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: