№ 554
гр. София , 02.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на втори септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно частно
търговско дело № 20211001000618 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 309093 от 20.04.2021г. по описа на Софийски
градски съд /СГС/, подадена от Сдружение „Национално сдружение на българските
превозвачи“, ЕИК *********, чрез адв. В. И., срещу определение №262180 от 15.04.2021г.,
постановено по т.д. № 666/2021г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание
чл.536, ал.1 ГПК, вр. с чл.19, ал.5 ЗТР, по молба на ЕТ „Теоком – Т. Б. - К. Б.“ и от К.
К. Б.- в качеството си на член на Управителния съвет на „Национално сдружение на
българските превозвачи“, ЕИК *********, е спряно регистърното производство за вписване
на промени по партидата на „Национално сдружение на българските превозвачи“, ЕИК
**********, заявени със Заявление образец А 15 рег.№ 20210413171749, до приключване с
влязъл в сила съдебен акт на производството по предявена пред СГС, ТО, образувано по
искова молба с вх.№306796/15.04.2021г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е недопустимо и
неправилно, по подробно изложени съображения, като иска, ако определението бъде
преценено като допустимо, при условията на евентуалност да бъде постановено
определение, с което същото да бъде отменено изцяло. В този смисъл е уточнението
направено с молба вх. № 316418 от 12.05.2021г. по описа на СГС.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК ЕТ „Теоком – Т. Б.-К. Б.“, ЕИК *********, и от К. К. Б. -
в качеството си на член на Управителния съвет на „Национално сдружение на българските
превозвачи“, ЕИК *********, чрез адв. Й. К. Л., са представили отговор, в който
поддържат становището за неоснователност на жалбата, съответно за правилност на
обжалваното определение, по по0дробно изложени съображения.
1
След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът достигна до следните правни
изводи:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт /чл.274, ал.1, т.1, вр. с чл.536, ал.3 ГПК/, от страна в производството, имаща
право и интерес от обжалването, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, и е съобразена с
изискванията на чл.260 ГПК, във вр. с чл.275, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Със заявление образец А 15, рег. № 20210413171749, по партидата на Сдружение
„Национално сдружение на българските превозвачи“, ЕИК *********, са заявени за
вписване промени във вписани обстоятелства въз основа на решения на Общото събрание на
членовете на сдружението от 09.04.2021г. – в начина на представляване на сдружението; в
органите на сдружението - освобождаване на членове на управителния съвет на
сдружението и избор на нови членове на управителния съвет на сдружението; промени в
устава на сдружението.
Представена е искова молба вх.№ 306796 от 15.04.2021г. по описа на СГС, с която
ЕТ „Теоком – Т. Б.-К. Б.“ и К. К. Б. - в качеството си на член на Управителния съвет
на „Национално сдружение на българските превозвачи“, ЕИК *********, са предявили
иск против Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“, ЕИК
*********, с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ с искане за отмяна на решенията,
обективирани в протокол от 09.04.2021г. на проведено Общо събрание на Сдружение
„Национално сдружение на българските превозвачи“, ЕИК *********, подробно описани в
петитума на исковата молба.
Градският съд е спрял регистърното производство, като е съобразил, че е налице
висящо регистърно производство и висящо съдебно производство, във връзка с
правоотношения, които са от значение за вписването, без да преценява редовността на
исковата молба. Предмет на изследване в исковата производство е законосъобразността на
процедурата по свикване и провеждане на общото събрание на сдружението, разполагащо с
правомощията да вземе решенията, чиято валидност тепърва следва да бъде изследвана и
правните последици от които са правопораждащи относно настъпването на обстоятелствата
заявени за вписване, съдът е приел, че са налице предпоставките за спиране на регистърното
производство до разрешаване на висящия исков спор с влязло в сила съдебно решение,
постановеното с което се ползва с преюдициално значение при изследването на
основателността на заявлението за вписване и конкретно възникналото подлежащо на
вписване обстоятелство. Приел е също така, че за спиране на регистърното производство по
чл.536 ГПК не дължи изследване на допустимостта и вероятната основателност на иска
предмет на разглеждане в производството по преюдициалния спор.
2
Настоящият състав възприема мотивите на първоинстанционният съд за правилни и
на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Предвид възраженията в частната жалба следва да се има в предвид следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с допустима молба по чл.536, ал.1, т.1 ГПК,
вр. чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ с искане за спиране на висящо пред Агенция по
вписванията производство по заявление образец А 15, рег.№ 20210413171749 по партидата
на Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“, ЕИК *********, по
което заявление регистърното производството е било висящо, предвид на което и
предпоставките за сезиране на съда с искане по чл.536 ГПК, респективно за допустимост на
молбата са налице.
Не се спори, а и се установява от представените по делото доказателства, че
заявените за вписване промени във вписани обстоятелства със заявление образец А 15,
рег. № 20210413171749 по партидата на Сдружение „Национално сдружение на българските
превозвачи“, ЕИК *********, са основани на решения на Общото събрание на членовете на
сдружението от 09.04.2021г.
По искова молба вх.№ 306796 от 15.04.2021г. по описа на СГС е образувано
т.д.№ 668/2021г. на Софийски градски съд, което към настоящия момент не е
приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Съгласно чл.536, ал.1, т.1 ГПК, вр. с чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ регистърното
производство, образувано пред Агенция по вписванията – ТР, се спира, 1/когато има висящо
дело относно правоотношение, което е условие за постановяване на исканото вписване или
2/ по молбата за издаване на искания акт възникне гражданскоправен спор между молителя
и друго лице, което се противопоставя на молбата, в който случай съдът дава на молителя
едномесечен срок за предявяване на иска, като производството се прекратява, ако в срока
искът не бъде предявен. Едно правоотношение е преюдициално по отношение на
подлежащо на вписване обстоятелство тогава, когато е условие за валидното възникване
/съществуване/ на това обстоятелство. Правоотношението ще е преюдициално ако от него
зависи съществуването на подлежащото на вписване обстоятелство. Преценката е само
относно наличието на обвързващи за издаването на охранителния акт последици на
резултата от спорното правоотношение, т.е. доколкото от постановения акт по същество би
било обусловено издаването, респ. отказа за издаване на искания охранителен акт.
Необходимо е да се разгледа само формалното наличие на обвързаност на издаването на
охранителния акт с резултата от образуваното дело. Валидното правно действие на
решенията, чието вписване се иска, е условие за възникване на обстоятелствата. Поради това
всеки съдебен иск, насочен пряко срещу това валидно правно действие, попада в хипотезата
на чл.536, ал.1, т.1 ГПК.
Настоящият състав на съда възприема за правилно становището изразено
3
Определение № 144 от 12.02.2014г. на ВКС по ч.т.д.№4654/2013г., I т. о., според което,
в производството по чл.536, ал.1, т.1 ГПК, вр. с чл.19, ал.5 ЗТР, е изключен
паралел с разпоредбата на чл.391 ГПК, с която изрично е въведена преценката за
допустимост и вероятна основателност на иска /да е подкрепен с писмени доказателства и /
или да бъде предоставена парична гаранция от ищеца/ и няма изрично препращане към
същата за нуждите на охранителното производство. Направен е и анализ на даваната с
обезпечителното производство защита: обезпечението обслужва само и единствено
удовлетворяване резултата от образуваното или предстоящо да бъде образувано исково
производство; спирането на охранителното производство и конкретно в хипотезата на
спиране на регистърното производство, защитава интереса на дружеството и оттук косвено
интереса на претендиращото спиране на вписването лице - съдружник или интереса на
третото заинтересувано лице, от неизвършване на неограничен, неиндивидуализиран към
момента на постановяването му, възможен кръг правни действия на дружеството със и
спрямо трети лица, на които последващото заличаване на вписването, респ. вписването, ако
се е претендирало спиране на заличаване на вписването, би било непротивопоставимо, с
оглед последиците му eх nunc. Съответно изведен е извод, че логично законодателят да е
ограничил дължимата за допускане спирането преценка до формалното наличие на
обвързаност на издаването на охранителния акт с резултата от образуваното дело, в
максимално охраняване на интерес, неограничен до предмета и до кръга на субектите,
ангажирани в спорното правоотношение.
След като съобрази, че образуваното производство по предявеният иск по
чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ е преюдициално по отношение на регистърното
производство в посочения по-горе смисъл, настоящият състав на съда счита, че искането за
спиране е основателно.
Предвид изложеното, неоснователни са възраженията в жалбата основани на
твърдения за: нередовност на исковата молба; нарушения на разпоредбите на чл.43, ал.3,
ал.5 и ал.6 от Закона за адвокатурата свързани с упражняваното процесуално
представителство от страна на адв. Й. Л., които водят до недопустимост на
исковата молба; липса на служебна справка по партидата на сдружението от съда
постановил спирането, която да установи, че ЕТ „Теоком – Т. Б.-К. Б.“ не е
член на сдружението, от което следва извод, че не е активно легитимиран да иска
спирането, а исковата молба е недопустима; липса на служебна справка от съда постановил
спирането по партидата на сдружението, която да установи, че от 09.04.2021г. К. К. Б. не е
член на управителния съвет на сдружението, в резултат на законно взето решение; липса на
правен интерес за предявените искове от страна на ЕТ „Теоком – Т. Б.-К. Б.“ и К. К. Б..
Това е така, тъй като релевантно за спирането на охранителното производство са
само преюдициалният характер на исковото производство и неговата висящност към
момента на подаването на искането за спиране. Преценката за допустимостта на исковете, в
частност на предпоставките за съществуване и надлежното упражняване на иск,
4
между които са правният интерес от търсената защита и редовността на исковата молба, е
част от правомощията на съда, разглеждащ исковете.
Възраженията в жалбата основани на твърдения за: извършен на 03.09.2021г. /дата е
вероятно сгрешена, тъй като не е настъпила към момента на подаване на жалбата/,
незаконосъобразен банков превод от „НСБП СЕРВИЗ“ ЕООД в размер на 50 000лв. по
банкова сметка на К. К. Б. и ще бъде ли той валидиран при липса на редовно взето решение
на УС, респ. на Общото събрание на „НСБП“; избирането на З. П. Ф. за управител на
„НСБП СЕРВИЗ“ ЕООД за управител еднолично от К. К. Б., в качеството му на заместник-
председател на Управителния съвет на сдружението, и необходимостта от служебни
справки в тази насока; възможността на „НСПБ“ и „НСПБ СЕРВИЗ“ ЕООД да взимат
законни решения, според съдиите на СГС и длъжностните лица по регистрацията; са
ирелевантни за правният спор, предвид дължимата от съда преценка за основателността на
направеното искане за спиране.
С частна жалба вх. № 309718 от 21.04.2021г. по описа на СГС Сдружение
„Национално сдружение на българските превозвачи“, ЕИК *********, чрез адв.В. И., излага
допълнителни съображения за недопустимост, евентуално неправилност на постановеното
спиране с обжалваното определение, извън посочените по - горе, които разгледани по
същество също са неоснователни.
Твърди се нередовност на исковата молба, която към момента на подаване на жалбата
била оставена без движение; неотносимост на разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗТР към правния
спор; недопустимост на спирането по отношение на охранителни производства по реда на
чл.530 и сл. ГПК за вписвания по партидите на ЮЛНЦ; недопустимост на
исковата молба, поради неспазване на разпоредбите на чл.25, ал.4 и ал.5 ЗЮЛНЦ, като във
връзка с тези възражения следва да се има в предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.125 ГПК - искът се счита предявен, респективно
производството е висящо, с постъпването на исковата молба в съда и без всякакво правно
значение е кога делото ще бъде „образувано“ - разпределено на съдия докладчик с даден
номер по деловодната система на съда, дали исковата молба е без движение и т.н.
Преценката за допустимостта на исковете, за наличието или липсата на предпоставките за
съществуване и надлежното упражняване на иск, между които са правният интерес от
търсената защита и редовността на исковата молба, включително и във връзка с неспазване
на разпоредби на ЗЮЛНЦ или Закона за адвокатурата и устава на сдружението, е част от
правомощията на съда, разглеждащ исковете, а не на съда пред който е направено искането
за спиране, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.
Очевидно е допусната техническа грешка при изписването в диспозитива на
обжалваното определение на „чл.19, ал.5 ЗТР“, правилно посочена като чл.19, ал.5
ЗТРРЮЛНЦ в мотивите на определението, която не обосновава основателност на жалбата,
съответно неправилно на определението, тъй като не води до промяна в правните изводи на
5
съда за наличието на предпоставките по чл.536, ал.1, т.1 ГПК.
Със Закон за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска
цел /обн., ДВ, бр.81 от 2000 г.; изм., бр.41 и 98 от 2001г., бр. 25 и 120 от 2002 г., бр. 42, 102 и
105 от 2005г., бр.30, 33, 38, 79 и 105 от 2006 г. и бр. 42 от 2009г./ обн., ДВ, бр. 74 от
20.09.2016 г., в сила от 1.01.2018 г., е уредено извеждането на регистрацията на
юридическите лица с нестопанска цел от компетентността на окръжните съдилища по
седалището им и овластяването с тази дейност на регистъра воден от Агенцията по
вписванията към министъра на правосъдието, в съответствие с изискванията на
ЗТРРЮЛНЦ.
Предвид горното, разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, според която -
Регистърното производство се спира въз основа на акт на съда на основание чл.536 от
Гражданския процесуален кодекс, както и в предвидени от Търговския закон случаи. В този
случай преди това незабавно се разглеждат по реда на постъпването им всички заявления,
постъпили преди заявлението, производството по което е спряно. Възобновяването се
извършва незабавно при представяне на доказателства за отпадане на основанието за
спиране.“, и разпоредбата на чл.536, ал.3, изр. първо ГПК, според която – „Охранителното
производство по ал.1 се спира, ако са налице условията за издаване на искания акт, в
случаите на чл. 19, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел“, не може да се отрече компетентността и правомощията на съда да
се произнесе по направеното искане за спиране с правно основание чл.536,
ал.1, т.1 ГПК и по отношение на заявление за вписване по партидата на юридическо лице с
нестопанска цел, тъй като същите следват директно от закона, поради което възражението в
тази насока е неоснователно.
Следва да се отбележи за яснота, че бързината при произнасянето по направеното
искане за спиране по реда на чл.536, ал.1, т.1 ГПК от първоинстанционният съд е обусловено
от характера на производството, по аналогия с чл.395, ал.2 ГПК, с цел осигуряване на
предвидената от закона защита, а не от твърдяно лично отношение към страните.
С молба вх. № 15123 от 30.08.2021г. по описа на САС Сдружение „Национално
сдружение на българските превозвачи“, ЕИК *********, чрез адв.В. И., излага
допълнителни съображения за недопустимост, евентуално неправилност на постановеното
спиране с обжалваното определение, извън посочените до момента -
прекратено членство в сдружението и липса на лиценз за международен автомобилен превоз
към 09.04.2021г. на ЕТ „Теоком – Т. Б.-К. Б.“; неспазване на изискванията на чл.11, ал.2 от
устава на сдружението от К. К. Б. към 15.01.2021г., съответно липсата на представителна
власт по отношение на сдружението и др..
По изложените по - горе съображенията въпросите свързани с липсата на
легитимация на ищците, съответно законосъобразно взети решения от органите на
6
сдружението и неспазване изискванията на устава, са относими към преценката за
наличието или липсата на предпоставките за съществуване и надлежното упражняване на
иск, която е от компетентността на съда разглеждащ исковете по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, поради
което в настоящето производство те не могат да обосноват твърдяната недопустимост или
неправилност на обжалваното определение. Предвид изложеното неоснователни са и
исканията за събиране на доказателства тази насока, чрез извършването на
служебни справки и издаването на съответните удостоверения.
По тези съображения, настоящият състав на съда споделя крайните изводи на
градския съд за основателност на направеното искане за спиране на регистърното
производство, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 262180 от 15.04.2021г., постановено по т.д.№
666/2021г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7