Решение по дело №509/2017 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 304
Дата: 24 ноември 2017 г. (в сила от 24 ноември 2017 г.)
Съдия: Ева Василева Иванова
Дело: 20173200500509
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                          № 304

                                      Гр.ДОБРИЧ 24.11.2017г.

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на  ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ НОЕМВРИ                                      2017г.в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.АНГЕЛОВА                          ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА                                  

                                                                                                             Г.ПАВЛОВ                                                                                                            

                                                                                             

 

  Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№

509/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.437,във връзка с чл.435,ал.1 от ГПК.

  Образувано е по подадена от взискателя по изп.д.№ 108/2003г.по описа на СИС  при РС,гр.Тервел-Кооперация „***“,с.К.,област Силистра,представлявана от Председателя Д.С.,жалба срещу Постановление от 08.09.2017г.,с което производството по делото е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.Като твърди,че обжалваното постановление е неправилно,като постановено в противоречие на закона,жалбоподателят моли за отмяната му и продължаване на изпълнителните действия до удовлетворяване на вземането му.

  В депозиран писмен отговор длъжникът по изпълнителното дело Х.Н.Р./с предишни имена Ж.Б.О./,чрез пълномощника си-адв.Р.Б.,АК-гр.Добрич, оспорва жалбата като неоснователна.Прави искане за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

  Постъпили са мотиви от В.Т.Н.- държавен съдебен изпълнител при РС,гр.Тервел,със съображения за неоснователност на жалбата.

  Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като подадена в законовия срок по чл.436,ал.1 от ГПК/за атакуваното постановление жалбоподателя е редовно уведомен на 15.09.2017г.,а жалбата е депозирана на 19.09.2017г./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,от надлежна страна с правен интерес от обжалване,жалбата се явява процесуално допустима.

  Разгледана по същество,жалбата е основателна.

  С обжалваното постановление производството по изп.д.№ 108/2003г.по описа на СИС при РС,гр.Тервел е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,поради това,че взискателят не е  поискал извършване на изпълнителни действия повече от две години.Видно от мотивите на атакувания акт,съдебният изпълнител приема,че първоначалното искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия по делото е било направено на 13.01.2005г.Последващото искане е извършено с молба,вх.№ 155/12.10.2010г.От датата на първоначалното до датата на последното искане за извършване на изпълнителни действия са изминали повече от две години.Преклузивният срок по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е изтекъл на 13.01.2007г.,което е основание за прекратяване на изпълнителното  производство.

  Настоящият състав на ДОС намира,че този извод на съдебният изпълнител е незаконосъобразен.

  С молба от 07.01.2005г.,на която от представеното по изпълнителното дело фотокопие липсват данни кога е входирана в СИС при РС,гр.Тервел,и че това е станало на 13.01.2005г.,в какъвто смисъл е твърдението на съдебния изпълнител,взискателят по делото е поискал за събиране на вземането му  съдебният изпълнител да проведе принудително изпълнение срещу длъжниците,като е посочил всички възможни средства за принудително събиране на присъдените вземания,в т.ч запор върху трудовите възнаграждения на длъжниците,както и върху МПС или възбрана върху недвижимите им имоти,ако имат такива.Както става ясно от молбата,взискателят не разполага с информация работят ли длъжниците,както и с какви имущества разполагат те,поради което в молбата се съдържа изрично искане съдебният изпълнител да извърши справка дали на името на длъжниците има регистрирани трудови договори,МПС и недвижими имоти.Върху молбата с дата 13.01.2005г.е  поставена резолюция,за оставяне на молбата без движение,до внасяне от взискателя,в 7-дневен срок от уведомяването му,на 8.00 лв. за четири броя справки.По делото липсват данни,удостоверяващи,че взискателят е уведомен за вмененото му с резолюцията от 13.01.2005г. задължение.От приложеното по делото писмо,изх.№ 274/18.04.2006г.,изпратено на взискателя от съдебния изпълнител,става ясно и ,че на 10.04.2006г.взискателят е  подал по делото молба,с вх.№ 53.Същата обаче не се съдържа в кориците на изпълнителното дело,поради което липсва информация за направените с нея искания.От писмото се установява,че едно от исканията в молбата е за присъединяване на изп.д.№ 106/2003г. и 108/2003г.по описа на СИС  при РС,гр.Тервел,но дали това е единственото искане или съдебният изпълнител е бил сезиран и с други такива,вкл.за предприемане на конкретни действия по принудително изпълнение,при липса на молбата не става ясно.Установява се от материалите по изпълнителното дело и че последващото искане за извършване на изпълнителни действия е извършено не с молба,вх.№ 155/12.10.2010г.,както твърди съдебният изпълнител,а с молба,вх.рег.№ 114/23.12.2008г.,с която взискателят отново моли съдебният изпълнител да извърши справка в НОИ за установяване на постоянната работа на длъжниците по делото и да наложи запор върху трудовите им възнаграждения за удовлетворяване вземането на кооперацията.

  Така установената фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:

  За да се приеме,че е възникнала хипотезата на т.8 на ал.1 от чл.433 от ГПК,т.е на бездействието на взискателя за определен период от време да се придаде значението на правопрекратяващ факт,следва взискателят да разполага с възможност за активни действия,т.е по начало да няма пречки,стоящи извън волята му,да поиска от съдебния изпълнител извършване на определени изпълнителни действия.В молбата си от 07.01.2005г.взискателят в съответствие с разпоредбата на чл.426,ал.2 ГПК е посочил едновременно няколко начина на изпълнение.Преди обаче да уточни конкретно кой от тях съдебният изпълнител да приложи,взискателят е поискал от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжниците,във връзка с което да извърши и изиска съответните справки и преписи от документи,т.е с молбата е налице възлагане от страна на взискателя спрямо съдебния изпълнител да извърши посочените в нея действия.Липсват данни по делото в двугодишния срок,считано от 13.01.2005г.до 13.01.2007г.,визиран в обжалваното постановление,съдебният изпълнител да е  предприел действията,които са му били възложени,както и такива,удостоверяващи,че непредприемането на тези действия е резултат от поведението на взискателя,в т.ч. невнесянето от него в срок на дължими държавни такси,за което задължение Кооперацията е била редовно уведомена.При това положение,е налице бездействие от страна на съдебния изпълнител,което е препятствало взискателя да поиска извършването на точно определени последващи изпълнителни действия.Неизвършването от съдебния изпълнител на исканите от кредитора справки съставлява обективна пречка за  предприемане на действия относно избор на конкретен способ за принудително изпълнение,поради което и настоящият състав намира,че не е налице бездействие от страна на взискателя,което да налага прекратяване на изпълнителното производство.Допълнителен аргумент в подкрепа на такъв извод е и обстоятелството,че очевидно не всички молби на кредитора се съдържат в кориците на изпълнителното дело,след като молба,вх.№ 53/10.04.2006г.липсва,че последващото искане на взискателя е обективирано не в писмена молба от 12.10.2010г.,а в такава от 18.12.2008г., поради което не може да се презумира отпадане на интереса на взискателя от търсеното изпълнение и наличието на основанието по чл.433,ал.1,т.8 ГПК за прекратяване на делото.

  Доколкото основанието за прекратяване на производството по изпълнителното дело е липса на искане от взискателя за извършване на изпълнителни действия в срока от 13.01.2005г. до 13.01.2007г.,не следва да се обсъждат,като правно ирелевантни за настоящия спор,останалите,изложените от страните в жалбата и в отговора на жалбата доводи,вкл.тези относно наличието или липсата на други основания за прекратяване на изпълнителното дело.

  С оглед на гореизложеното,жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

  Воден от горното,Добричкият окръжен съд

 

                                     Р       Е        Ш       И :

 

  ОТМЕНЯ Постановление от 08.09.2017г.за прекратяване на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК на изп.д.№ 108/2003г. по описа на СИС при РС,гр.Тервел.

  ПОСТАНОВЯВА продължаването на изпълнителното производство по изп.д.№ 108/2003г. по описа на СИС при РС,гр.Тервел.

  РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.