Р Е Ш Е Н И Е
№ 405/06.11.2019г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска
колегия,ІІІ въззивен състав в открито заседание на седми октомври през две
хиляди и деветнадесета година,в състав:
Председател:Албена Палова
членове:Мариана
Димитрова
Ели Каменова
при участието на секретаря Катя Кентова като
разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №548 по описа на
Съда за 2019 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №142 постановено на 16.05.2019г. по гр.дело № 622
по описа на Велинградския районен съд за 2018г., е допуснато да се извърши
съдебна делба между С.Т.Н., ЕГН:**********, Г.Т.Н., ЕГН:**********,
и Н.Т.М., ЕГН:********** на следния недвижим имот: сграда с идентификатор
62004.7.152.2, с административен адрес ул. А.С. № , с площ от 78 кв.м., брой
етажи- два, с предназначение жилищна сграда- еднофамилна, построена в поземлен
имот с идентификатор 62004.7.152, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.03.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес
гр. Р., ул. А.С. №, община Р., област Пазарджик, с площ от 640 кв.м., със стар
номер 738, от квартал 22, парцел VI-…, със съседи: 62004.7.155, 62004.7.151,
62004.7.149, 62004.7.148, 62004.7.9530, 62004.7.153, при квоти: 1 /3 идеална част за С.Т.Н., ЕГН:**********, 1
/3 идеална част за Г.Т.Н., ЕГН:**********
и 1/ 3 идеална част за Н.Т.М., ЕГН:**********. На основание чл.537, ал.2
от ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот № .., том ..,
peг. № .., н.д.№ 113/9.05.2012 год. на нотариус Г. Х., с който ответникът Г.Т.Н.,
ЕГН:**********, е признат за собственик по давностно владение на
сграда с идентификатор 62004.7.152.2, с административен адрес ул. А.С. № .., с
площ от 78 кв.м., брой етажи- два, с предназначение жилищна сграда-
еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор 62004.7.152, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-16/25.03.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес гр. Р., ул. А.С. № , община Р.,
област Пазарджик, с площ от 640 кв.м., със стар номер …, от квартал .., парцел
VI-…, със съседи: 62004.7.155, 62004.7.151, 62004.7.149, 62004.7.148,
62004.7.9530, 62004.7.153, при извършена от нотариуса обстоятелствена проверка.
Във въззивната си жалба Н.Т. М.върди,че решението е
неправилно ,необосновано, незаконосъобразно,постановено при съществени
процесуални нарушения. Формулирано е искане решението да бъде отменено,а искът
за делба на процесната сграда бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди,че
сградата не е съсобствена между страните в процеса, а е индивидуална
собственост на Г.Н.. Посочва,че с нарочна декларация собствениците на земята са
дали съгласието си Г.Н. да построи за себе си жилищна сграда. От момента на
построяването й ,единствено той я е владял за себе си , и на това основание се
легитимира като собственик на сградата. Във въззивната си жалба Г.Н. излага идентични
съображения за неправилност на решението,с искане същото да бъде отменено, а
искът за делба на жилищната сграда да бъде отхвърлен от въззивният съд,тъй като
не е налице съсобственост по отношение на тази сграда, а индивидуална негова
собственост.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор на въззивните жалби от С. Н. с
изложени съображения за неоснователност на въззивните жалби.
С
отговора на въззивната жалба Г.Н. изразява становище за нейната основателност.
Във въззивното
производство не са събирани нови доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд
като съобрази наведените от жалбоподателите доводи за незаконосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт и събраните по делото доказателства – поотделно
и в съвкупност, прие за установено:
Относимите във въззивното
производство- с оглед предмета на обжалване ,са следните обстоятелства:
Дворното място с площ от 640
кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор 62004.7.152 по КККР на гр.Р.
не е предмет на делбения процес. Същото е съсобствено между страните в процеса
на основание наследствено правоприемство.
В дворното място е изградена
сграда от основно застрояване с жилищно предназначение с идентификатор
62004.7.152.2 на два етажа, състояща се първи нежилищен етаж с площ от 78, 00
кв.м., втори и трети жилищен етаж със застроена площ от по 83,50 кв.м. и таванско подпокривно пространство. Самостоятелните
обекти на всеки от етажите се обслужват от изграден един външен самостоятелен
вход от северозапад и общо вътрешно стълбище.
От събраните непротиворечиви
гласни доказателства се установява,че от момента на построяване на сградата
единствено Г.Н. със семейството си живее в същата.
В мотиви на обжалвания
съдебен акт, първоинстанционният съд е приел,че Г.Н. единствен е упражнявал
фактическа власт върху процесния имот, но това не било достатъчно да се
приеме, че го е придобил по давност,тъй като не е доказал да е осъществил
едностранни действия, чрез които да е превърнал държането на чуждите идеални
части във владение. Макар да се установило, че ответникът Г.Н. е бил във
фактическа власт на процесния имот и това е било явно, трайно и непрекъсвано,
не се установило същият да е предприел каквито и да е действия, чрез които да
доведе до знанието на останалите съсобственици намерението си да придобие
техните идеални части по отношение делбения имот, като по този начин да
отблъсне владението им. Не се установили действия сочещи на категорично и
недвусмислено демонстриране промяна на това намерение спрямо останалите
съсобственици. Упражняването на фактическа власт само по себе си нямало за
последица промяна в намерението, с което се упражнява тя. Всякакви декларации
пред държавни органи не са били достатъчни до обосноват наличие в промяна на
намерението, защото те не представлявали демонстрация пред останалите съсобственици,
а пред трети лица.
Така изложените правни съображения са принципно
правилни ,но не намират опора в конкретните данни по конкретния правен спор.
Правилно първоинстанционният съд в
мотивите си е посочил, при иска за делба ищецът следва да установи по безспорен начин
съществуването на съсобственост между страните на посочените в исковата молба
основания, както и всеки един от елементите, подлежащи на доказване в първата
фаза на делбата, а именно по отношение на кой имот/ вещ, между кои страни и при
какви квоти от правото на собственост, следва да се допусне делбата.
При
така очертаните рамки на правния спор от данните по делото се установява
следното: Ищецът заявява в исковата молба, а и не се оспорва от ответниците, че
в съсобственото дворно място, приживе на родителите на страните са взели
решение да се построи още една жилищна сграда. Старата жилищна сграда с
идентификатор 62004.7.152.1 ищецът сочи, че се е обитавала от него и
семейството му, а след построяването на новата- процесна жилищна сграда ,
ищецът твърди,че всички съсобственици са
решили да се ползва от брат му-ответника Г.Н..
С отговора на исковата
молба ответникът Г.Н. противопоставя следното възражение: придобил е собствеността
върху жилищната сграда на основание давност,считано от 1989г.
Несъмнено правилни са изводите на първоинстанционният
съд,че в полза на ответника не е учредено надлежно право на строеж върху
процесния имот. Представените декларации от 12.04.1986г. с нотариална заверка
на подписите на деклараторите ,касаещи
съгласието им ответникът да построи в съсобствения парцел жилищна сграда ,не е достатъчно условие да
бъде породено надлежно право на строеж в този случай.Член 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ
(отм.)въвежда особена форма за учредяване на право на строеж в чужд имот,
когато съответният обект се изгражда от близки роднини на собственика (в
конкретния случай - от брат,сестра и майка на декларатора). По този ред могат
да се осъществят всякакви законно допустими строежи - съгласието на
съсобственика трябва да е изразено с нотариално заверено заявление,но до съответната техническа служба и да е вписано в нотариалните книги на съда.
Формата на заявлението и вписването представляват гаранция за даденото сериозно
и обмислено съгласие на собственика и представляват необходимо условие за
действителността на волеизявлението. По силата на така даденото съгласие върху
мястото се учредява вещно право на строеж (суперфиция) в полза на строителя. В
това се изразява отклонението по чл. 18 ЗЗД за наличието на нотариален акт(Решение
№514 от 29.04.1991г.по гр.д.№1756/1990г.на ІV г.о на ВКС;Решение №
384/14.03.2000г.по гр.д.№1376/1999г.на ІV г.о на ВКС,Решение №183/18.06.2012г.
по гр.дело № 88/2012г. по описа на ІІг.о на ВКС и др.).Предпоставките за прилагането на закона
следва да бъдат обобщени в двете насоки: първо, че със съгласието на
собственика в неговия имот строителство могат да извършват съпругът, роднините
по права възходяща и низходяща линия и роднините по съребрена линия до втора
степен включително,и второ - че съгласието на собственика е трябвало да бъде
изразено в нотариално заверено заявление до службата при съответния народен
съвет, което да е било вписано в нотариалните книги. Нотариалното заверено
заявление заедно с вписването в нотариалните книги представлява необходимата и
задължителна форма.
Но, в конкретния казус ,ответникът не
твърди,че е придобил правото на собственост върху построената сграда на
основание-право на строеж, а изрично както в отговора на исковата молба, така и
в хода на устните състезания се е позовал на придобивна давност,чиито начален
момент според ответника е даването на съгласието с цитираните декларации
-12.04.1988г. тъй като от този момент ответникът твърди,че е демонстрирал намерение
за владение на строящата се сграда за себе си. Установената фактическа
обстановка по спора дава основание да се
изведе извод,че презумпцията по чл.92 от ЗС е оборена.
Не се спори по
делото,че строежът на жилищната сграда е завършен през 1989 година.
Цялостният
анализ на доказателствата по делото,според въззивният съд позволява да се приеме,че жалбоподателят и съпругата му са установили
владение върху двуетажната жилищна сграда. Владението е установено считано от
1989 г. този извод се подкрепя от събраните по
делото гласни доказателства, обясненията на ответницата М.,нот.акт №../1997г. съставен
осем години след релевантния момент, видно от
който наследниците
на Т.. Н. са
признати за собственици
на дворното место, ведно с всички постройки в него, изключая процесната жилищата сграда; писмени доказателства, за
декларирано от жалбоподателя притежавано
от него недвижимо имущество.
Правото
на собственост върху една вещ може да се придобие-съгл. чл.77 от ЗС „чрез
правна сделка,по давност или по други начини, определени от закона”, или
съобразно цитираната разпоредба юридическите факти,въз основа на които се
придобива или изгубва правото на собственост са установени от закона и правните
субекти нямат свободата да уговарят други способи,с които да придобиват вещни
права.
Съобразно
чл.99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако
собственикът се откаже от него.
Последователна е
практиката на ВС и ВКС относно характеристиките на владението и държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се
характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа
власт върху вещта/corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като
своя /animus domini/. При държането фактическата власт се упражнява за друг.
Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е
оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед
действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни
субекти. Законодателят е установил оборимата презумпция в
полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като
психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е
формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак
на владението /animus domini/- намерението да се държи вещта като своя, като се
изхожда от друг установен факт - обективния признак на владението/corpus/ -
упражняване на фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно
и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да
приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се
нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими
законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я
оспорва, трябва да я обори.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост
по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на
закона установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в
период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната
вещ без противопоставяне от страна на
титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение
невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик,т.е.
поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в
пълен обем единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия
състав на чл. 79, ал.1 от ЗС са налице по отношение на претендиращото
собствеността лице и то установени при едно пълно и пряко доказване в хода на
процеса, възражението за изтекла придобивна давност на конкретен недвижим имот,
може да бъде уважено.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност се налага безспорен
извод,че жалбоподателят е установил владение характеризиращо се с посочените белези и за посочения от
него период.
Няма спор по делото,че след сключването на гражданския
си брак жалбоподателят със своята съпруга са се установили да живеят в новопостроената
жилищната сграда,без противопоставянето от страна на собствениците към онзи
момент на дворното място,и по отношение на последните е демонстрирано своене- в този
смисъл са ангажирани и писмени доказателства,установяващи факта на изграждането
й.Не е спорно, и че към
настоящия момент
жалбоподателят упражнява
фактическа власт по отношение на имота-събраните гласни доказателства са
непротиворечиви относно това обстоятелство. От ангажираните гласни доказателства
,подкрепени и от обясненията на ответницата М.
се установява,че жалбоподателят
ясно, недвусмислено и
несъмнено е демонстрирал намерение за своене на имота
през целия период от време- в този смисъл са и данните съдържащи се в
приложените по делото писмени доказателства : нот. акт № ../1997г., удостоверение
изх.№432/12.12.1997г.;,удостоверение изх.№НБУ-380/ 16.12.1997г.
Предвид изложеното,настоящият съдебен състав приема,че предявеният иск е
неоснователен –ищецът не доказа ,че с ответниците са съсобственици на жилищната сграда на твърдяното придобивно
основание : наследствено правоприемство. Основните доводи в
жалбите са основателни. Несъстоятелно е твърдението за липса на правен интерес у ответницата Н.М.,
тъй като в делбения процес всяка от конституираните страни има качеството на
ищец и ответник, поради което и за нея е налице правен интерес от обжалване на решението.
Жалбоподателят и съпругата му
са упражнявали владение за себе си върху
двуетажната жилищна сграда за период
повече от 10 години,считано от 1989г. и
са придобили собствеността върху нея по давност.В
заключение,настоящият съдебен състав приема,че при разглеждане на
делото, първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от
страните доказателства,но е направил неправилен правен
извод за основателност на иска за делба,приемайки,че възражението за придобива
давност е недоказано.
Решението като неправилно следва
да се отмени и искът за делба като неоснователен –да се отхвърли.
В полза на жалбоподателя следва
да му се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 630,00 лева.
Воден от
горното,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №142 постановено на 16.05.2019г. по гр.дело №
622 по описа на Велинградския районен съд за 2018г.,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 344 от ГПК предявен от С.Т.Н., ЕГН:********** против Г.Т.Н., ЕГН:**********,
и Н.Т.М., ЕГН:********** за делба на следния недвижим имот: сграда с
идентификатор 62004.7.152.2, с административен адрес ул. А.С. № .., с площ от
78 кв.м., брой етажи- два, с предназначение жилищна сграда- еднофамилна,
построена в поземлен имот с идентификатор 62004.7.152, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.03.2010 г. на ИД на
АГКК, с адрес гр. Р., ул. А.С. № .., община Р., област Пазарджик, с площ от 640
кв.м., със стар номер .., от квартал .., парцел VI-…, със съседи: 62004.7.155,
62004.7.151, 62004.7.149, 62004.7.148, 62004.7.9530, 62004.7.153,като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.Т.Н., ЕГН:********** ***
да
заплати на Г.Т.Н., ЕГН:********** *** сумата в размер на
630,00 /шестстотин и тридесет / лева-представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред
ВКС.
Председател:
членове:
1.
2.