Р Е Ш Е Н И Е
№І-151 03.12.2019 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:
1. Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина Мавродиева
Прокурора………….
При
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело №
1491 по описа за 2019 година на Бургаски Окръжен съд, за да се произнесе , взе
предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на „4ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление:гр.София 1700,р-н Студентски, ул.“Никола
Габровски“№79,ет.2, чрез процесуален представител адвокат Христо Хинов от
адвокатско дружество „Калайджиев и Георгиев“, срещу Решение № 1579/20.06.2019г.
,постановено по гр.д.№ 6582/2018г. по описа на РС-Бургас , с което е прогласен
за нищожен сключения между ищцата Д.Й.Д.
и ответника-въззивник „4ФИНАНС“ ЕООД договор за кредит №
**********/14.03.2018г. поради противоречие с добрите нрави на основание
чл.26,ал.1 ЗЗД вр. чл.22,вр.чл.11,т.9 и 10 от ЗПК;присъдени са разноски .
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение
е неправилно и необосновано;счита
се, че бил неправилен извода на съда, че след като уговорения размер на
възнаградителната лихва от 41% надвишавал с повече от три пъти законната лихва
за забава, то този размер противоречал
на добрите нрави;неправилен бил и извода- че тези критерии, съотнесени към
клаузата за уговорения годишен процент на разходите също обосновавал довод за
нищожност , доколкото тези клаузи не можели да се заместят по право от
повелителните разпоредби на закона и не
можело да се предположи, че сделката би могла да се сключи и без
недействителните й части.В тази връзка са изложени доводи за правната природа
на законната лихва и затова, че тя не може да бъде критерий, тъй като имала различни цели и функции спрямо тези на
възнаградителната лихва.Възнаградителната лихва от своя страна нямала
обезпечителен, нито обезщетителен или санкционен характер; извършен е
сравнителен правен анализ на законната лихва и възнаградителната договорна
лихва .Въззивникът излага доводи за т.н.
„добри нрави“, спазването на принципите на справедливостта и добросъвестността
при определяне на максималния размер на възнаградителната лихва,уредената със
ЗЗД свобода на договаряне.Моли отмяна изцяло на обжалваното решение и постановяване
на друго такова, с което предявения иск бъде отхвърлен. При отхвърлянето му и
разглеждане на евентуалния иск –за прогласяване нищожност на клаузата за таксата за експресно разглеждане на договора за кредит моли
отхвърляне и на този иск като неоснователен и недоказан.Моли за присъждане на
разноските пред двете инстанции.В проведеното пред БОС открито съдебно
заседание въззивното дружество не се представлява; постъпила е писмена молба в
която се заявява становище за поддържане на въззивната жалба и се претендират
разноски в общ размер от 2549,08 лева, от които такива, извършени в
първоинстанционното производство в размер на 1564,08 лева и разноски в размер на 985 лева във въззивното
производство, посочени по размер и основание в молбата; представена е фактура
за заплащане на адвокатско възнаграждение от 960 лева за представителство пред
БОС.
По въззивната
жалба е предявен писмен отговор от въззиваемата ищца Д.Й.Д., предявен чрез
адвокат Десислава Филипова, с който отговор се заявяват подробни и
обстоятелствени доводи за правилност на обжалваното решение,както и
съображения по конкретния договор за
кредит.Моли се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане в полза на
въззиваемата адвокатско възнаграждение за пред въззивната инстанция; заявено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззиваемата и нейния
процесуален представител не се явяват.С нарочна писмена молба се заявява, че се
поддържа писмения отговор по въззивната жалба и се претендират разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните,
Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Предявени са били
обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание
чл.26,ал.1 ЗЗД.
Безспорно е установена
фактическата обстановка по делото:
Страните са сключили
Договор за кредит №
**********/14.03.2018г. / вж. л. 20 от делото на БРС/. Като страна по договора
заемодателя –кредитор се е задължил да предостави на ищцата сумата от 500 лева, при лихвен процент
41%; годишен процент на разходите 49,67 %, срок на кредита- 30 дни;дата на
полачуване на кредита 14.03.2018г.- дата на връщане на кредита на 13.04.2018г.;
такса за експресно разглеждане 123,15 лева, общо дължима сума по кредита в
размер на 640 лева.
Ищцата с исковата си
молба претендира нищожност на договора поради нарушаване на добрите нрави поради
фиксиране в същия договор на годишен
лихвен процент от 41%,което не било оправдано както с оглед стойността на
отпуснатия заем, срока на същия заем,така ио с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба.Заявява, че процесните клаузи не биха могли да
се заместят по право от повелителните норми на закона, тъй като законодателят
не е въвел императивни размери на цените на кредитите, а и съдържанието на
неравноправни клаузи не можели да се изменят от съда, съгласно тълкуването на
Съда на ЕС.При условията на евентуалност е предявен иска за нищожност на клаузата за експресно разглеждане на искането
за кредит, предвиждаща такса в размер на 123,15 лева.
Ответното дружество с
писмения си отговор по исковата молба е
оспорило същата по обстоятелствено изложени доводи и съображения,по-голямата
част от които се излагат и във въззивната
жалба.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на РС
–гр. Бургас и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Тъй като въззивният съд дължи и собствени мотиви и с
оглед наведените с въззивната жалба възражения, съдът намира следното:
Ищцата претендира нищожност на договора за
кредит с оглед наличието в договора
на клаузи, с които са договорени
размерът на лихвения процент и годишния
процент на разходите; при условията на евентуалност - и на клаузата за такса за експресно
разглеждане.
От изпълнената
съдебно-икономическа експертиза, възложена от районния съд на вещото лице
Джалева се установява, че за периода на договора/ 14.03.2018г.-14.04.2018г./
годишния размер на законната лихва за периода бил 10.00%, а уговорената
договорна лихва за периода е в размер на 41%. Вещото лице Джалева изчислява в проценти сумата от 123,15
лева/ въведена в договора като „такса за експресно разглеждане“/, спрямо
договорения кредит от 500 лева и изчислява, че възлиза на 24,63 %.Тъй като тази
такса била еднократна, то изчисленият лихвен процент следвало да се приеме за
годишен, в резултат на което общия годишен лихвен процент + процента/такса
експресно разглеждане възлизал на 65,63
%.
Трайната съдебна
практика приема, че при обезпечени кредити може с цел печалба да се
уговаря възнаградителна лихва в двукратния
размер на законната лихва, а при необезпечени кредити, какъвто е и настоящият,
до трикратния размер на законната лихва. Лихви, уговорени над този размер,
накърняват добрите нрави, като това важи както за договорната лихва, така и за
наказателната лихва. В този случай се дължи само размерът на законната лихва.
/в този смисъл Определение № 901/10.07.2015г. по д. № 6295/2014г. на ВКС,
ГК, IV г.о./. В случая размерът на годишната лихва е 41 %, което
надхвърля трикратния размер от 30.00 % при размер на законната лихва от 10.00 %
за периода 13.04.2018г.-13.04.2018г. Или,
клаузата, с която е договорен ГЛП от 41%, е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави..
Добрите нрави са
морални норми, на които законодателят е придал правно значение, доколкото с тях
се ограничава приетата от чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето и накърняването
им има за последица прогласяването на такива клаузи за нищожни. Целта е да се
защити икономически по-слабия субект в облигационната връзка, за което са
въведени и съответните защитни механизми от ЗЗП и ЗПК.
Следва още да се
отбележи, че нормите
на ЗЗП относно материята на неравноправния характер на клаузи в потребителски
договори, са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение
дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. В същия смисъл е обективираната в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о.
практика на ВКС, така и практиката на СЕС относно тълкуване на чл.
6, § 1 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори /Решение
по дело С-243/08 на СЕС, Решение по дело
С-397/11 на СЕС и др. /.
В пар.
13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със Закона са въведени в
националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93813/Е. на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Във връзка с
преюдициални запитвания по приложението на Директивата е формирана многобройна
практика на Съда на Европейския съюз, вкл. по чл. 6, пар. 1 по въпроса: дали
съдилищата са длъжни служебно, без наличие на възражение, да се произнесат
относно неравноправност на уговорка в потребителски договор. В т. 2
от решение по дело С-243/08 на С. е прието, че националният съд е длъжен да
разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице
необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете клаузата
за неравноправна, той не е прилага, освен ако потребителят се противопостави на
това. Националният съд има такова задължение и когато проверява собствената си
териториална компетентност. Според т. 2
от решение по дело С-397/11 С., чл. 6, пар. 1 от Директивата трябва да се
тълкува в смисъл, че националният съд, който констатира неравноправния характер
на договорна клауза, е длъжен, от една страна, без да чака потребителят да
направи искане в този смисъл, да изведе всички последици, произтичащи според
националното право от това заключение, за да се увери, че потребителят не е
обвързан от тази клауза. В т. 1 е изведено, че национална юрисдикция, сезирана
в качеството й на въззивна инстанция, със спор относно валидността на клаузи,
включени в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, има
правомощието, според вътрешните процесуални норми, да разгледа всяко основание
за нищожност, което ясно следва от представените пред първата инстанция
обстоятелства, като трябва да направи служебна преценка на неравноправния
характер на клаузите. Същевременно в т. 24
по дело С -168/05, т. 38
по дело С-40/08, т. 46
по дело № С -618/10 на С. с оглед
принципите на равностойност и ефективност е предвидено, че определените във
вътрешния правен ред на държавите – членки процесуални правила относно
въззивните производство не трябва да са по-неблагоприятни от прилаганите към
подобни вътрешни положения, нито да са определени така, че да правят
практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени
от правата на реда на Съюза. В т. 1
по дело С-472-11 на С. е прието, че за да може да изведе последиците от
констатирането на неравноправния характер на договорна клауза, националният
съд, който е направил служебно тази констатация, не е длъжен да чака
потребителят, който е информиран за правата си, да направи изявление, с което
иска отмяна на посочената клауза.
В случая обаче както в исковата
молба, така и последователно в цялото първоинстанционно производство ищцата е
поддържала тезата си за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за
кредит и е претендирала нищожността на същия.Районният съд е действал в
съответствие с установената практика и е направил правилни изводи, извличайки
доводите си от съдържанието на клаузите на обсъждания потребителски договор.
По изложените съображения и
като препраща на основание чл.272 ГПК към
аргументите и мотивите на
първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, което налага потвърждаването му.
На основания чл.81 ГПК съдът дължи произнасяне
по въпроса за разноските по делото, каквито с оглед изхода по спора не се
дължат в полза на въззивника. От въззиваемата страна до приключване на устните
състезания по делото не са представени доказателства за реално извършени
разходи във въззивното производство,поради което БОС не присъжда такива.
Мотивиран от изложеното
Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1579/20.06.2019г.
,постановено по гр.д.№ 6582/2018г. по описа на РС-Бургас.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.