Р Е Ш Е Н И Е
№ 563 10.10.2019 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На осемнадесети септември 2019 година
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 1802 по описа за 2018 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове - положителен установителен иск за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК и осъдителен иск за неустойка, на осн. чл.92 от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед № 429/09.05.2018г. по Ч.гр.д. № 733/2018 г. по описа на РС-Търговище е разпоредено на длъжника/ответницата по делото/- Ж.А.П. *** да заплати на кредитора /ищеца по делото/ - „Изи Финанс“ ЕООД-София, сумата от общо 1896.46 лв., представляваща неизплатено задължение по договор за кредит, от която главница в размер на 1200 лв.; договорна лихва в размер на 656.46 лв. за периода 16.06.2017 г. до 13.12.2017 г. и разходи за извънсъдебно събиране на задължението поради забава в размер на 40 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2018 год., на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски. Страните са в облигационно отношение, обвързани от валидно действал договор за предоставяне на кредит от разстояние № 173950, сключен на 16.06.2017г. За сключването на договора е предоставена на клиента подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg . На същия ел.адрес са публикувани Общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личния акаунт в сайта. След одобряване на кандидата, той получава на личния си и-мейл Договор и Общи условия за писмено потвърждение, чрез електронно подписване чрез електронна платформа www.signnow.bg . Посоченият от ответницата ел.адрес е: ***********@*****.*** На посочения от ответницата мобилен номер ********** е проведен разговор с цел да се потвърди волята на страните за сключване на договора, като разговорът е записан и клиентът е уведомен за това. По този начин е сключен договорът за предоставяне на кредит от разстояние, като кредиторът изпратил на ответницата съобщение по телефона, с който я уведомил, че паричните средства са преведени по посочения от нея начин. Така на ответницата е предоставен кредит в размер на главницата от 1200 лв., като сумата и е изплатена в брой на касата на „Изипей“ АД. Плащането на главницата е разсрочено за 14 бр. вноски за периода от 16.07.2017г. до 13.12.2017г., по силата на чл.4 ал.3 т.2 от договора. Уговорено е плащане на договорна лихва, която съгласно чл.2 ал.1 т.3 от договора е в размер на 40.15 % или за периода от 16.07.2017г. до 13.12.2017г. е в размер на 138.60 лв. Съгласно чл.3 от договора , в случай, че длъжникът не обезпечи вземането по кредита, той дължи неустойка. Неустойката е в размер на 86.31 лв. за неплатена вноска или общо дължимата неустойка за периода от 16.07.2017г. до 13.12.2017г. е в размер на 517.86 лв. В чл.7 от договора е уговорено заплащане на разходи за събиране на вземането, поради забава. Неизплатеният остатък от тях е в размер на 40 лв. Срокът на договора изтекъл – 13.12.2017г., но до подаване на заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК – на 08.05.2018г. ответницата не е изплатила задълженията си. След издаване на заповед по чл.410 от ГПК ответницата е подала възражение. Ищецът моли да се признае за установено вземането му по реда на чл.422 ГПК за сумите, както следва: главница в размер на 1200 лв.; договорна лихва в размер на 656.46 лв. за периода 16.06.2017 г. до 13.12.2017 г. и разходи за извънсъдебно събиране на задължението поради забава в размер на 40 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2018 год. и обективно кумулативно съединен с този иск – да бъде осъдена ответницата да му заплати неустойка в размер на 517.86 лв. /виж уточняващи молби от 01.11.2018г. – лист 37 и от 20.11.2018г. – лист 43/, както и да му бъдат присъдени разноските в заповедното и в исковото производство. Редовно призован ищецът няма в открито заседание,у пълномощен процесуален представител. Постъпила е молба с Вх.рег.№ 9054/13.09.2019г. от ищеца чрез юрк. А.Г., видно от която исковете се поддържат така, както са предявени.
Ответницата е редовно уведомена за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК, е подаден писмен отговор на исковата молба от назначения по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален представител на ответника - адв. Кр. П. *** , видно от който счита исковете допустими, но неоснователни. Изложени са възражения, че ищецът не е доказал съгласно чл.18 ал.1 т.1 и т.3 от ЗПФУР, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на преддоговорна информация на ответницата и че е получил от нея изявление за съгласие за сключване на договора. Няма доказателства, че са извършени електронни изявления при спазване на ЗЕДЕУУ. Няма доказателства, че ответницата е подписала договора за предоставяне на кредит от разстояние и няма доказателства за получаване от нея на посочения кредитен ресурс от 1200 лв. Няма доказателства, че ответницата се е запознала с преддоговорната информация, предоставена във форма на стандартен европейски формуляр; че е попълнила полето с личните си данни; че е удостоверила, че е запозната и приема Общите условия. Представената разпечатка от електронно писмо от 16.06.2017г. за нареден от ищеца в полза на ответницата превод на сумата от 1200 лв. не носи подписа на ответницата и съдържанието му – за плащане на ответницата не е удостоверено от „Изи пей“. Дори и да е получила ответницата на каса на „Изи пей“ сумата, това не предполага, че е приела договора за предоставяне на кредит и че е запозната и приела клаузите по ОУ. Клаузата по чл.1 ал.2 т.3 от договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предлож.3-то от ЗЗД, тъй като кредиторът чрез нея си е осигурил обезщетение за забава, което няколкократно по-високо от дължимото по закон без да е необходимо да доказва размера на претърпените вреди по общия ред. Искът за възнаградителната лихва за периода от 16.06.2017г. до 13.12.2017г. е неоснователен. По отношение на осъдителния иск за неустойка изобщо не е ясно как е формирана стойността и по чл.3 ал.2 от договора, което прави тази клауза нищожна. Редовно призована в открито заседание, ответницата се представлява от назначения и особен процесуален представител – адв. Кр. П., която моли исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 733/2018г. по описа на РС-Търговище, ищецът „Изи Финанс“ ЕООД – София, е подал на 08.05.2018г. заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против ответника/длъжника/ – Ж.А.П. ***. Съдът е издал заповед № 429 от 09.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която разпоредил длъжникът да заплати: 1896.46 лв., представляваща неизплатено задължение по договор за кредит, от която главница в размер на 1200 лв.; договорна лихва в размер на 656.46 лв. за периода 16.06.2017 г. до 13.12.2017 г. и разходи за извънсъдебно събиране на задължението поради забава в размер на 40 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2018 год., на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски, като е посочено в заповедта съобразно заявлението, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на кредит от 16.06.2017г. Заповедта по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 във вр. чл.47 ал.1 изр.последно от ГПК. Съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване съществуване на вземането си против ответника. Това определя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК и с правно основание по чл.79 ал.1 от ЗЗД, който е в обективно кумулативно съединяване с осъдителен иск с правно основание чл.92 ЗЗД.
По делото не са представени от ищеца писмени доказателства напр. разпечатани на хартиен носител данни от уеб адреса www.minizaem.bg за твърдените от него обстоятелства, а именно, от кога е регистрирана на сайта ответницата; след регистрация на клиента – в конкретния случай ответницата в сайта - кога е попълнила въпросник и е маркирала полето „Съгласен съм с общите условия“ , от което следва извод, че безусловно приема същите. Не са представени от ищеца доказателства, че ответницата е получила имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личния и акаунт в сайта.
Представено е от ищеца писмо по ел. поща от 16.06.2017г. , 17:38 часа от ****@********.** до сочения за личен на ответницата ел.адрес ***********@*****.*** , за това, че е одобрена за заем от „Изи Финанс“ : размер на главницата: 1200 лв.; обща сума за връщане : 1338.6 лв.; дата на връщане: 13.12.2017г., като се прилагат преддоговорна информация, общи условия и договор, след което следват две указания: 1. За дистанционното потвърждаване на документите ще получи имейл с указания от SignNow.bg и 2. В случай, че не е попълвала молба за заем, следва да се свърже с тях. Молба за заем не е представена по делото.
Ищецът е представил по делото договор за предоставяне на кредит от разстояние № 173950 от 16.06.2017г. /ДПКР/, сключен между страните „Изи финанс“ ЕООД-София, наричан кредитор и Ж.А.П. с посочени лични данни, настоящ адрес ***, постоянен адрес ***, съответно мобилен номер, имейл, б. сметка, наричана потребител, като съгласно чл.1 от същия страните заявяват, че сключват този договор на основание стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на потребителя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия кредит и след запознаване и изрично съгласие на потребителя с общите условия-неразделна част от договора. Параметрите на кредита са уредени в чл.2 от договора: кредиторът се задължава да предаде в собственост на потребителя сумата от 1200 лв., а потребителят се задължава да върне същата на кредитора, при следните условия: 1. Вид на ползвания кредит: потребителски кредит по продукт „Бърз на вноски“; 2. Размер на всяка погасителна вноска в лева; брой вноски и дати на плащане на всяка от погасителните вноски – подробно посочени в погасителния план по чл.4 ал.3.; 2.1. Срок на кредита: 180 дни; 3. Фиксиран годишен лихвен процент – 40.15 %; 3.1.Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора-0.11 %; 4.Обща дължима сума: 1338.60 лв.; 4.1.Обща дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл.3 (1) 1856.46 лв.; 5. ГПР по кредита: 48.44 %, като са взети предвид следните допускания: Договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение. Кредиторът се задължава да предаде на потребителя сумата от 1200 лв. , наричана главница, в деня на подписване на договора, чрез превод по посочената от потребителя б. сметка или в офис на Изи Пей АД. Съгласно чл.3 ал.1 от договора, потребителят се задължава в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Б. гаранция в полза на кредитора за сумата по чл.2, ал.1, т.7 /няма такава точка по чл.2 ал.1 в процесния договор/ или 2. Две физически лица-поръчители, които да отговарят на изчерпателно изброените изисквания. Съгласно чл.3 ал.2 от същия договор, при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в посочения срок, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 517.86 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от тях се добавя сума в размер на 86.31 лв. В чл.4 ал.1 от договора е уговорена дължима лихва за ползване на кредита съгласно чл.2 ал.1 т.4 от същия. В чл.4 ал.3 от въпросния договор е инкорпориран погасителния план, като в първия вариант е при представяне на обезпечение по чл.3 (1), а във втория вариант е при непредставяне на обезпечение по чл.3 (1). Съгласно чл.4а, ал.3 от визирания договор, страните по него предварително и изрично се уговарят, че ще признават електронния подпис, положен чрез сайта на доставчика на услугата , със стойността на саморъчен подпис в отношенията помежду им по смисъла на чл.13 ал.4 от Закона за електронния документ и електронния подпис. На осн. чл.7 ал.1 от договора при забава на плащане на някоя от погасителните вноски, потребителят дължи на заемодателя законната лихва за всеки ден забава. В чл.7 ал.2 и 3 са уговорени условията за начисляване на разходи за събиране на просрочените вземания. По силата на чл.7 ал.5 от договора при неизпълнение от страна на потребителя на някое от неговите задължения, същият дължи неустойка в размер на 5 % от заеманата сума и същата се дължи за всяко отделно неизпълнение. В чл.13 от договора е записано, че потребителят декларира, подписвайки договора, че е получил екземпляр от него. Съгласно чл.14 от същия , неразделна част от договора са действащите Общи условия, подписани от страните на всяка страница.
Видно от приложените Общи условия към договор за предоставяне на кредит от разстояние, в тях е описана последователността на действията за кандидатстване за кредити в т.ч. и „Бърз на вноски“, а именно с посещение на посочените уебсайтове, избиране на кредит с натискане на бутон „Вземи сега“, след което кандидатът получава предварителна информация; същият попълва въпросник на съответния сайт и с натискане на бутон „Напред“ кандидатът изпраща изрично предварително искане за предоставяне на кредит от разстояние, както и молба за кредит. До 30 минути от изпращането на попълнения въпросник, изричното предварително искане и молба за кредит, кандидатът получава писмо на ел.поща дали е одобрен или не, като в случай на одобрение получава: преддоговорна информация във формата на стандартен европейски формуляр, проект на индивидуален договор и ОУ-неразделна част от договора. В конкретния случай по делото освен , че не е представена молба, не е представена и преддоговорна информация във формата на стандартен европейски формуляр. Потребителят може да изрази воля за подписване на договора чрез електронно подписване или в офисите на кредитора, където подписва документите. Кандидатът следва да сключи договора за кредит в срок от 48 часа от получаване но договора и ОУ. До 30 минути след сключване на договора кредиторът изпраща на потребителя електронно писмо, с което го уведомява, че паричните средства са преведени, или по посочена от него б. сметка, или на каса в офис на Изи Пей АД. В случаите когато кредиторът използва телефон като средство за гласова комуникация от разстояние, той спазва изискванията на чл.9 от ЗПФУР, както и на специалните разпоредби на чл.5 от ЗПК относно предоставяне на необходимата информация по кредита. Не е ясно по какъв начин ответницата като потребител е избрала как да и бъде предоставена сумата, доколкото в началото на договора се сочи определена б. сметка, а видно от представен имейл, изходящ от ищеца от 16.06.2017г., 17.54 ч., същата се уведомява, че е направен превод от 1200 лв. на нейно име по договор за заем № 173950 на каса на Изи Пей АД. Представен е генериран от Изи Пей документ – Разписка за извършено плащане /л.29 по делото/ № 2000000128840727 от 16.06.2017г., 17.28ч. с наредител Изи Финанс ЕООД за паричен превод в полза на Ж.А.П. по договор за заем № 173950 за сума 1200 лв. и такса 5.17 лв. По делото обаче няма представен от ищеца документ, подписан от ответницата, че тя действително е получила сумата от 1200 лв. по визирания договор за заем.
Във връзка с разпределената доказателства тежест на ищеца с оглед разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР и по направено от него искане за техническа експертиза с молба Вх.№ 4469/02.05.2019г., съдът назначи съдебна компютърна техническа експертиза, която да отговори на поставените от ищеца въпроси. Съгласно писменото заключение по СКТЕ на вещото лице доц.д-р Х.П., потвърдено и в откритото заседание на 18.09.2019г. /л.133-136/: 1. Ползвател на ***********@*****.*** би могъл да бъде всеки /човек или програма/, който разполага с паролата за този e-mail. Парола се задава за първи път при регистрирането на e-mail и е възможно да се променя с нова, ако се знае текущата. При наличие на парола е възможно да се изведат персоналните данни за лицето, което ползва този e-mail. Трябва да се отбележи, че тези данни не е задължително да са достоверни, тъй като не се изисква потвърждение за тях по време на регистрацията и следващото ползване на тази услуга. Без наличие на парола е невъзможно да се достигне до информацията в пощенската кутия на ***********@*****.*** , а такава не е била предоставена на вещото лице.; 2. Поради липса на достъп до данните в e-mail профила ***********@*****.*** не може да се установи изобщо дали договора е сключен през този e-mail.; 3. Поради липса на достъп до данните в e-mail профила ***********@*****.*** не може да се установи дали на този така посочен e-mail адрес е получен договора за кредит № 173950 от 16.06.2017г. ведно с общите условия и кога е получен. В първото открито заседание на 29.05.2019г. в присъствие на назначения особен представител на ответницата съдът проведе възпроизвеждане на звукозапис на разговор по телефон /диск, приложен на лист 98 по делото/ за потвърждаване от страна на ответницата за сключване на договора /л.108/. Във връзка с разпределената доказателства тежест на ищеца с оглед разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР и по направено от него искане за техническа експертиза /т.1/ с молба Вх.№ 4469/02.05.2019г. и поддържано с молба вх. № 9054/13.09.2019г. за специална фоноскопска експертиза, която да даде заключение по въпроса: Гласът на записа върху предоставения по делото диск, на ответницата Ж. П. ли е, вещото лице разясни, че не е възможно да се изготви такава експертиза, защото за да се изготви е необходимо освен този да има и втори запис на гласа или оригиналния говор на същото лице, а то отсъства.
Във връзка с разпределената доказателства тежест на ищеца и по направено от него искане за техническа експертиза с молба Вх.№ 4469/02.05.2019г., съдът назначи съдебна счетоводна експертиза. Съгласно писменото заключение по ССЕ на вещото лице Е.Б.В., потвърдено и в откритото заседание на 18.09.2019г.: 1. Отпусната е сума в размер на 1200 лв. от ищеца по договор за кредит № 173950/16.06.2017г. посредством каса на „Изи пей“. При проверката на вещото лице е представена Разписка за извършено плащане № 2000000128840727 от дата 16.06.2017г., Наредител: EASI FINANCE LTD с получател:Ж.А.П., Описание: Паричен превод към Easy Pey: Дог. За заем номер 173950 за сумата 1200 лв. Всъщност това е същата разписка /л.29/, коментирана по-горе за превод от страна на „Изи Финанс“ към „Изи пей“, но тя не удостоверява действително получаване на сумата от 1200 лв. от ответницата.; 2. Общо дължимите суми по договора за кредит са в размер на 1896.46 лв., а по пера: главница – 1200 лв.; договорна лихва за периода от 16.07.2017г. до 13.12.2017г. – 138.60 лв.; неустойка за периода от 16.07.2017г. до 13.12.2017г. – 517.86 лв.; разходи за събиране на вземането – 40 лв.; 3.Изобщо няма извършвани плащания от ответницата по договор за кредит № 173950/16.06.2017г. и неплатеният остатък е същият, посочен в т.2 от заключението. В открито заседание на 18.09.2019г. вещото лице разясни по т.1 от писменото си заключение, че сумата е преведена на „Изи пей“ и при проверка при ищеца е установено, че няма документ от „Изи пей“ за получаване на парите от ответницата, тъй като „Изи пей“ не представя доказателства за плащането на наредителя „Изи Финанс“. Съществуваща разписка е за превод на пари от „Изи Финанс“ на „Изи пей“.
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Ищецът се позовава на сключен между него и ответницата договор за предоставяне на кредит от разстояние № 173950 от 16.06.2017г. За успешното провеждане на предявените искове по реда на 422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК – положителен установителен иск за съществуване на вземане: с правно основание - за връщане на заем – чл.240 ал.1 ЗДЗД; за договорна лихва – чл.240 ал.2 ЗЗД; за реално изпълнение на парично договорно задължение за плащане, на осн. чл.79 ал.1 ЗЗД и осъдителен иск за неустойка, с правно основание – чл. 92 ал.1 ЗЗД, в тежест на ищеца е доказването на правнорелевантните факти, включени в предмета на доказването, а именно: че ответницата е запозната с преддоговорната информация за сключване на конкретния договор, чрез предоставен стандартен европейски формуляр; че ответницата е запозната със съдържанието на договора и на относимите към него общи условия и е направила волеизявление, че ги приема; валидно сключен и действителен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 190215 от 22.11.2017г. съобразно изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ ; съществени клаузи на договора; получаване от ответницата на главницата по договора – кредит в размер на 1700 лв. , кога и как е удостоверено; как е формирана по договора стойността на възнаградителната лихва; стойността на неустойката.
Съгласно чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
Съгласно чл.18 ал.1 т.1 и т.3, ал.2 и ал.3 от ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, като за доказване предоставянето на преддоговорната информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от търговския закон, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП в сила от 01.10.2001г., заглавието е изм. ДВ бр.85 от 24.10.2017г.- сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Съдържанието на преддоговорната информация, която доставчикът е длъжен да му предостави своевременно преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от ДПФУР е изчерпателно уредено в чл.8 ал.1 от ЗПФУР. Изискване на чл.8 ал.4 изр.1 от ЗПФУР е информацията по този чл.8 да се предостави на потребителя достатъчно време преди той да бъде обвързан със задължения по договора. Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата , съдържащи се в тях по силата на чл. 18 ал.3 от ЗПФУР. Анализът на цитираните разпоредби сочи, че за сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, което при спор следва да се докаже от доставчика. В тази връзка следва да се отбележи, че законът не допуска съгласието на потребителя да се изрази чрез активиране на изпратен от доставчика линк за потвърждение, тъй като това действие не може да се определи като словесно/гласно или писмено изявление. В конкретния казус ищецът като доставчик по ДПКР № 173950 не представи доказателства за това, че ответницата е получила имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личния и акаунт в сайта; не представи доказателства и, че ответницата има подадена молба /заявление, искане/ за кредит; не представи доказателства, че ответницата е изразила съгласие за сключване на договора. От заключението по СКТЕ се установи, че ползвател на ***********@*****.*** би могъл да бъде всеки /човек или програма/, който разполага с паролата за този e-mail; поради липса на достъп до данните в e-mail профила ***********@*****.*** не може да се установи изобщо дали договора е сключен през този e-mail; поради липса на достъп до данните в e-mail профила ***********@*****.*** не може да се установи дали на този така посочен e-mail адрес е получен договора за кредит № 173950 от 16.06.2017г. ведно с общите условия и кога е получен. Освен това, тъй като ответницата се представлява по реда на чл.47 ал.6 от ГПК от назначен особен процесуален представител, обективно не е възможно да се извърши фоноскопска експертиза за установяване идентичност на гласа в представения звукозапис с гласа на ответницата. Съобразявайки установеното съдът не може да приеме за несъмнено, еднозначно и категорично доказано, че ищецът е получил молба от ответницата за кредит от разстояние в параметрите, сочени в договора; че и е предоставил своевременно преддоговорна информация с изискуемото съдържание по чл.8 ал.1 от ЗПФУР и че точно ответницата е изразила съгласие за сключване на договора за кредит от разстояние ведно с ОУ. Предвид това и направените с писмения отговор възражения от ответната страна, съдът приема, че няма доказателства, въз основа на които да се приеме, че потребителят е изразил по ясен и недвусмислен начин волеизявление за сключване на договор за кредит от разстояние, че своевременно е получил преддоговорна информация и че е изразил своето съгласие за приемане на предложение от доставчика. С оглед на това се извежда извод за липса на съгласие от страна на ответницата за сключване на договор за кредит от разстояние, която липса на съгласие, съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, води до нищожност на същия. Тъй като договорът е нищожен, същият не е породил правно действие, поради което претендираните вземания не съществуват в патримониума на ищеца. Освен това договорът за заем, какъвто е договорът за кредит, е реален договор и се счита сключен с предаването от заемодателя и получаването от заемополучателя на заемната сума. В тази връзка по делото не са представени доказателства за това как ответницата е избрала за начин на получаване на сумата – на каса на „Изи Пей“ при алтернатива – по нейна б. сметка, както и не са представени доказателства, че тя действително е получила сумата от 1200 лв. Представената от ищеца разписка, че „Изи Финанс“ е наредил паричен превод на „Изи Пей“ не доказва, че ответницата е получила от „Изи Пей“ сумата от 1200 лв. Ето защо не може да се приеме за доказано сключването на договора само на основание факта на предаване и получаване на сумата по договора. Отделно от това по отношение на осъдителния иск за неустойка, съдът счита, че клаузата по чл.3 ал.2 във вр. ал.1 от ДПКР е неравноправна и в този смисъл нищожна, доколкото на потребителя се вменява задължение за предоставяне на обезпечение не преди, каквато е целта на неустойката – обезпечаване на изпълнението на главното задължение, а след сключване на договора, от една страна, и от друга не е ясно на какво основание и как е формиран този размер на неустойката от 517.86 лв.
Предвид изложените по –горе правни изводи, съдът счита, че предявените искове не са доказани по основание, поради което и следва изцяло да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на спора следва да се отхвърли и искането за заплащане на разноските в исковото и в заповедното производство.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София-1408, район Триадица, Ж.К. „Иван
Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап.1, представлявано от Б.И.Н.,управител, действащ
чрез пълномощник – юрк. А.С.Г., съдебен адрес:***, против
Ж. А. П., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК искове за установяване, че
съществува вземане за сумите, както
следва: за главница в размер на 1200 лв.,
с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл.240 ал.1 ЗЗД; за договорна лихва в размер на 656.46 лв. за периода 16.06.2017 г. до 13.12.2017 г., с правно
основание чл.240 ал.2 ЗЗД и за разходи
за извънсъдебно събиране на задължението поради забава в размер на 40 лв., с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.05.2018 год., за които е издадена заповед № 429 от
09.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. №
733/2018г. по описа на РС-Търговище и обективно
кумулативно съединен с този иск – осъдителен
иск за заплащане на сумата от 517.86 лв.
за неустойка, с правно основание чл.92 ЗЗД, по договор за предоставяне
на кредит от разстояние № 173950 от 16.06.2017г. , като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София-1408, район Триадица, Ж.К. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап.1, представлявано от Б.И.Н.,управител, действащ чрез пълномощник – юрк. А.С.Г., съдебен адрес:***, против Ж. А. П., ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на разноските в заповедното производство по Ч.гр.д. № 733/2018г. по описа на РСТ и в исковото производство по Гр.дело № 1802/2018г. по описа на РСТ, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: