№ 315
гр. Шумен, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20253630201170 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, № 10594143, издаден от ОД МВР – Шумен, с
който на Ж. С. С., с ЕГН **********, с адрес: ************** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 300 лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4
от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДв.П във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДв.П.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш като
незаконосъобразен. В жалбата се оспорва материалната компетентност на органа, издал
електронния фиш, като се сочи и липса на задължителни реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от
ЗДв.П, както и нарушение на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява лично и не
изпраща упълномощен представител. В деловодството на ШРС е постъпила молба от
упълномощен процесуален представител на жалбоподателя, в която са изложени подробни
мотиви за отмяна на атакувания ЕФ, като неправилен и незаконосъобразен и присъждане на
направените разноски.
АНО, редовно призован изпраща упълномощен представител, който оспорва
жалбата, като моли съда да потвърди електронния фиш и да присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
1
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 311ЦДИ“ с рег.№ Х34 73КТ, собственост на
„Ж.“ ЕООД на 14.03.2025г. се движел по път І - 7 в посока гр. Варна. В района около
км.119+000 до фирма „Ставрополу“ на посочения пътен участък в 06.56 часа, където с пътен
знак В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение 60
км/час, посоченият автомобил се движел със скорост 94 км/ч /след отчетен толеранс от 3
км(%). Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с
автоматизирано техническо средство № 00209D32D447. Впоследствие, след установяване
собствеността на автомобила на законния представител на собственика – “Ж.“ ЕООД бил
издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с мобилно
автоматизирано техническо средство серия К, № 10594143, издаден от ОД на МВР – Шумен,
с който на Ж. С. С., с ЕГН ********** – законен представител на „Ж.“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 300 /триста/ лева на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДв.П.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 02.05.2025г. Жалбоподателят не се
възползвал от правото си на възражения по него по чл.189, ал.6 от ЗДв.П, а обжалвал същия
по чл.189, ал.8 от ЗДвП пред Районен съд Шумен.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и на присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от
НПК, писмени доказателства, както и на предявения видеозапис, посредством
възпроизвеждане чрез техническо средство. При преценка на представените по делото
записи от камера съдът съобрази обстоятелството, че същите следва да се третират като
веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК. Същите имат качеството на
предмет, върху които има следи от нарушението, поради което без съмнение може да бъдат
използвани. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС по този
въпрос, съгласно която случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи,
видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в
предмета на доказване по чл.102 от НПК, могат да се ползват като веществено доказателство
по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК и не бива да се смесват със съответните веществени
доказателствени средства, визирани в разпоредбата на чл.125, ал.1 от НПК. При
възпроизвеждане на същите бе установено, че автомобилът, собственост на дружеството на
жалбоподателя се движи по посочения пътен участък със скорост от 97 км./час и че
регистрационния номер на същия е Х34 73КТ.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДв.П допустимата скорост за движение
извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 - когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.
2
Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 14.03.2025г., в 06.56 часа товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер 311ЦДИ“ с рег.№ Х34 73КТ се е движел по път І - 7 в
посока към гр. Варна, като в района на км.119+000 до фирма „Ставрополу“, в зоната на
действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до 60 км/час,
се е движел със скорост от 97 км./ч. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДв.П,
нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на
моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия
случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство с №
00209D32D447. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 97
км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването,
същата следва да се счита 94 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени
ксерокопия на снимки и видеозаписи, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които
става ясно, че посочената скорост е била засечена на 14.03.2025г. в 06.56 часа, както и че
регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост
е Х34 73КТ. Доколкото посочените снимки и видеозаписи са изготвени със система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на
чл.189, ал.15 от ЗДв.П. Съдът намира, че при установяване на нарушението и съставяне на
електронния фиш е била спазена предвидената в ЗДв.П процедура, като техническото
средство, с което е извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано
съобразно изискванията, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн.
ДВ, бр.36 от 19.05.2015г. Спазени са били техническите изисквания за използване на
посоченото техническо средство за измерване на скоростта. Видно от представения като
писмено доказателство по делото Протокол от проверка № 157-СГ-ИСИС/21.11.2024г.,
системата за видеоконтрол е одобрена и проверена от 25.10.2024г. до 21.11.2024г. и същата е
регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч. в рамките на 3 км/ч. и 3% над
100 км./ч.
Процесният ЕФ напълно съответства на утвърдения образец и съдържа изброените в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДв.П, данни. В същия е налице точно и ясно описание на
нарушението по начин, позволяващ да се разбере ясно и недвусмислено вмененото
нарушение. Всяко деяние представлява съвкупност от елементи, които очертават конкретен
състав на предвидено в закона административно нарушение. Съставът на посочената като
нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДв.П изисква установяване и посочване на вида на
пътното превозно средство, конкретния размер на ограничението в пътния участък,
установената скорост на движение на автомобила и мястото (населено, извън населено,
автомагистрала), където е установено. Видът на превозното средство изрично е описан в
издадения ЕФ, като са посочени марката, модела и регистрационния номер, нарушението е
извършено на път I-7 км. 119+000, до фирма „Ставрополу“, при въведено ограничение от 60
3
км/ч. От друга страна, превишението на скоростта представлява зависимост между
въведеното конкретно ограничение на скоростта и констатираната скорост на движение.
Всички тези елементи са посочени в издадения електронен фиш и са достатъчни, за да се
счете, че е налице съставомерно деяние, при което за водача не е съществувала неяснота за
това какво нарушение му се вменява. Налице е и съответствие между отразеното в
описателната част на ЕФ относно конкретната скорост на движение на МПС и отразеното в
приложения снимков материал. Неоснователно е оплакването в жалбата за неустановеност
на мястото на нарушението. По ясен и недвусмислен начин е посочено мястото на
установяване, респективно на извършване на нарушението, като е конкретизиран в детайли
съответния пътен участък. Същото е точно и ясно индивидуализирано с посочването "в
област Шумен, път I-7, км. 119 + 000, до фирма „Ставрополу".
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че електронния фиш е издаден
въз основа на автоматизирано техническо средство и система за контрол, което не отговаря
на изискванията на Закона за измерванията и не е от одобрен тип. От доказателствата
безспорно се установява, че процесното нарушение е било констатирано и заснето със
стационарна радарна система /АТСС/ MultaRadar SD580 с фабр. № 00209D32D447,
изготвена е снимка с отчетен толеранс на измерената от -3%. Представен е протокол от
проверка № 157-СГ-ИСИС/ 21.11.2024г., съгласно който MultaRadar SD580 с №
00209D32D447 съответства на одобрения тип. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закон
за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен
тип. Обстотелството, че АТСС към датата на изтичане на срока на Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване – 08.12.2020г. е била на ремонт не води до извод, че същата не се
е намирала в употреба, както изисква чл.30, ал.5 от ЗИ. По делото е представен Приемо-
предавателен протокол от 25.02.2021г., подписан и от представител на БИМ, в който като
забележка е отбелязано, че стационарната видео-радарна система е преминала успешна
последваща метрологична проверка след ремонт и монтаж.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, изложено в
жалбата, че от електронния фиш не може да се установи какво конкретно автоматизирано
средство за измерване на скоростта е било използвано, доколкото е посочен само номер на
същото. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че от представения като писмено
доказателство по делото Протокол от проверка № 157-СГ-ИСИС/21.11.2024г., се установява,
че използваното средство за измерване с № 00209D32D447 представлява видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „MultaRadar SD580“. Както
бе посочено и по-горе същата е преминала съответната проверка, като е била одобрена и
проверена от 25.10.2024г. до 21.11.2024г. От представената като доказателство по делото
схема на пътен участък се установява, че на посоченото место действително се намира пътен
знак В-26, въвеждащ ограничение в скоростта на движение до 60 км./час. Действително след
този знак има поставен друг – ограничаващ скоростта до 40 км./ч., но той се отняся за тези
автомобили, които са се пристроили в най-дясна лента – за навлизане на територията на
4
фирма „Ставрополу“. С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът на
жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 97 км/ч. и то в рамките на
ограничението, въведено с пътен знак В-26 – 60 км/ч., при което следва да се приеме, че
наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била
нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДв.П.
Нарушението е било изчерпателно описано от фактическа и правна страна и е
посочен размера на глобата, определен по реда на чл.189, ал.4 от ЗДв.П във връзка с чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДв.П
За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.2,
т.4 от ЗДв.П, доколкото превишението на максимално допустимата скорост е с 34 км./час и
доколкото същото попада в границите от 31 до 40 км./ч., предвижда наказание глоба в
размер на 300 лева.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в
посочената по-горе разпоредба. Правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност именно на жалбоподателя, в качеството му на законен представител на
собственика на управляваното МПС, имайки предвид, че съгласно разпоредбата на чл.188,
ал.2 от ЗДв.П законния представител на собственика – ако е ю.л. или ЕТ се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи, на кого е било
предоставено моторното превозно средство.
От приложените по делото материали се установява, че собственик на автомобила, с
който е извършено нарушението е „Ж.“ ЕООД, ЕИК *********, чийто законен представител
е именно жалбоподателя Ж. С. С., ЕГН **********. По делото липсва представена от
последния Декларация, в която да е декларирал, че е предоставил управлението на
посоченото МПС на друго лице, предоставяйки данни за лицето, поради което се налага
извода, че именно Ж. С. следва да понесе административно-наказателната отговорност за
извършеното с автомобила нарушение.
За прецизност следва да бъде посочено и че деянието не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка,
въпреки, че в самия електронен фиш не са изложени мотиви в този смисъл, съдът намира, че
в случая не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Правилно е било
преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от
ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в електронния фиш нарушение крие сериозен
риск за останалите участници в движението по пътищата, доколкото превишението на
максимално допустимата и установена за определен пътен участък скорост създава опасност
за останалите участници. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и същото не може да
бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28
от ЗАНН.
5
Водим от горното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен
и законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административно[1]наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1
от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като
съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не
се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде 130 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, № 10594143, издаден от ОД МВР гр. Шумен, с
който на Ж. С. С., с ЕГН **********, с адрес: ************** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 300 лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4
от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДв.П във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДв.П.
ОСЪЖДА Ж. С. С., с ЕГН **********, с адрес: ************** да заплати на ОД
МВР гр. Шумен сумата от 130 /сто и тридесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6