Решение по дело №312/2020 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………..

 

гр. Варна, 04.03.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари  две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                

СЪДИЯ: Кремена Данаилова

 

при секретаря Ангелина Георгиева и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Владислав Томов като разгледа докладваното от съдията административно дело № 312/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Варна и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава единадесета от АПК.

Образувано е по искова молба от Д.С.Н. ЕГН **********, срещу Национална агенция за приходите, с искане да бъде осъден ответника да заплати сумата от 360 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в платено възнаграждение за адвокат по н.а.х.д. № 4333/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, ведно със законната лихва от 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът сочи, че в резултат на незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 404581-F187297/05.02.2019 г. издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна е претърпял вреди в размер на 360 лева, за възнаграждение за адвокат по н.а.х.д. № 4333/2019 г. на Районен съд – Варна. Съгласно т.1 от ТР № 2/2012 от 06.11.2013 г., ТР № 1/15.03.2017 г. по ТД № 2/2016 г. на ВАС и чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ намира, че претенцията му е основателна. Претендира присъждане на сторени разноски и възнаграждение за един адвокат в настоящото производство, съобразно представен списък на разноските. 

Ответникът - Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт в писмено становище с. д. № 2476/17.02.2020 г. оспорва иска. Излага, че НП е отменено, поради изтекла давност за наказателно преследване, а не поради наличие на нарушение относно издаването на НП.  Вредата не е в резултат на поведението на ответника, поради което съобразно чл. 4 от ЗОДОВ, искът е неоснователен.  Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, счита, че искът е основателен.

  Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и съвкупно и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:

Издадено е Наказателно постановление №4045581-F187297/05.02.2019 г. от директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна, с което на Д.С.Н.  за нарушение на чл.92, ал.2, т.1 от ЗКПО е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО. Наказателното постановление е било оспорено от Д.С.Н., чрез адв. А. ***, образувано е н.а.х.д. № 4333/2019 г. по описа на Районен съд - Варна. В проведено съдебно заседание на 14.11.2019 г. Н. е бил представляван от мл. адв. Атанасова, преупълномощена от адв. А.. По посоченото дело са представени:  1. пълномощно от Н. за адв. А., пълномощно от адв. А. за мл. адв. Атанасова и Договор за правна защита и съдействие  серия Б № ********** сключен между Н. и адв. А. на 08.11.2019 г., съгласно който за процесуално представителство и съдействие по н.а.х.д. № 4333/2019 г. на РС - Варна е договорено е платено възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС в брой. 

Постановено е  Решение № 2079/18.11.2019 г. по н.а.х.д. № 4333/2019 г. на РС – Варна, с което е отменено Наказателно постановление №404581-F187297/05.02.2019 г. издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна, което е влязло в сила на 10.12.2019 г.

При така установеното от фактическа страна съдът прави  следните правни изводи:

Налице е отменено наказателно постановление, относно наложена глоба  в размер на 200 лева. На основание т.1 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. по тълк. дело №2/2014 г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

Съобразно чл. 7, ал.1 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е с настоящ адрес ***, твърди, че увреждането е настъпило от издадено наказателно постановление от директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна, заплатено е възнаграждение за адвокат в гр. Варна, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд – гр. Варна.

Национална агенция за приходите е юридическо лице, съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП. На основание чл. 6, ал.1 от ЗНАП, НАП се състои от централно управление и териториални дирекции. Следва, че ТД на НАП – Варна е част от НАП. Съобразно чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник, към който се числи ТД на НАП – Варна.

Отмяната на НП, като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

Съгласно диспозитива на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

При преценка основателността на иска не е от значение, на какво основание е отменено НП, той като чл.1 от ЗОДОВ поставя условия да е налице отменен административен акт, в случая НП, в този смисъл е съдебната практика на ВАС, решения по адм. дела № 15428/2018 г. и № 134/2019 г. Поради това е неоснователен доводът на ответника, че искът не следва да се уважи тъй като, НП е отмененото поради изтекла абсолютна давност за административнонаказателно преследване.

За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.

Следва, че в настоящото производство трябва да се установи наличието на плащане на адвокатски хонорар към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

На основание чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Адв. А. е регистриран по ЗДДС /Удостоверение за регистрация от 02.07.2018 г., ид. № по ДДС BG **********, регистрирано по ЗДДС лице от 20.03.2018 г./, на основание §2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. и чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., минималното възнаграждение за адвокат с ДДС е в размер на 360 лева.

 

 

 

 

С оглед установеното следва, че адвокатското възнаграждението, което ищецът е заплатил в производството по н.а.х.д № 4333/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, за процесуално представителство от адвокат се явява причинена вреда за ищеца,  поради незаконосъобразен акт – НП №404581-F187297/05.02.2019 г. издаден от директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна. Искът против НАП следва да бъде уважен в предявения размер от 360 лв.

Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва от датата на отмяната на НП - 10.12.2019 г. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и следователно се дължи върху главницата от 10.12.2019 г. – датата на влизане в сила решението по н.а.х.д №4333/2019 г. на Районен съд – Варна, поради което трябва да се присъди на ищеца от посочената дата.

Налице е отменено НП,  ползвана е адвокатска защита, за която е заплатено адвокатско възнаграждение, поради което искът в размер на 360 лева, ведно с лихвите от 10.12.2019 г. до окончателно заплащане на дължимата сума е основателен, по арг. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Ищецът е претендирал присъждане на 10 лева – държавна такса, 360 лева – възнаграждение за един адвокат. Видно от Договор за правна защита и съдействие серия Б № **********/11.02.2020 г., сключен между ищеца и адв. А. е договорено и платено възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС за оказване на правна защита и съдействие, чрез процесуално представителство по адм. д. № 312/2020 на Адм. съд – Варна. Извършено е процесуално представителство. На основание § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Предявения  иск е в размер на 360 лева. Адв. А. е регистриран по ЗДДС /Удостоверение за регистрация от 02.07.2018 г., ид. № по ДДС BG **********, регистрирано по ЗДДС лице от 20.03.2018 г./  на основание §2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. вр. чл. 66, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., минималното възнаграждение за адвокат в настоящото производство е в размер на 360 лева.

 

 

 

 

Предвид изхода на спора на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, искането на ищеца за присъждане на платена такса по делото – 10 лева и възнаграждение за адвокат  – 360 лева е основателно, поради което ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 370 лева.

Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, искането на ответника за присъждане ва юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Осъжда Национална агенция за приходите да заплати в полза на Д.С.Н. ЕГН **********, сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в платено възнаграждение за адвокат по н.а.х.д. № 4333/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, ведно със законната лихва от 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъжда Национална агенция за приходите да заплати в полза на Д.С.Н. ЕГН ********** сумата от 370 /триста и седемдесет/ лева, представляваща сторени разноски и възнаграждение за един адвокат в настоящото производство.  

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

СЪДИЯ: