№ 203
гр. *****, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20213130100209 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба, допълнена с молба вх. № 1482819.04.2021 г.,
подадена от СТ. ЦВ. Ч., ЕГН ********** срещу Д. М. Д., ЕГН **********, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 16.08.2020 г. около 11:30 часа в град *****, ул. ****, докато с
приятелката му К. К. Д.а хранил до лявата задна врата на автомобила си неговото куче на
име Р., от двора на къщата на ответника Д. М. Д., където държал кучето си порода
Бултериер, без да е било предизвиквано по какъвто и да е начин, изскочило, промушило се
през краката на ищеца и нападнало с изключителна жестокост, свирепост и злоба неговото
куче. Бултериерът на Д.М. не успял да захапе главата, врата или стомаха на кучето му,
защото то успяло да отскочи и бултериерът на ответника Д.Д. захапало предната лява лапа
на Р.. Ищецът започнал да вика да пусне, но било безрезултатно.
Около 2 мин. след нападението се появил собственикът на бултериерът - ответникът
Д.Д., като първоначално започнал да вика от разстояние на кучето си да пусне, но след
няколко неуспешни опита се включил физически да им помогне с разтърваването.
Първоначално опитали със студена вода, но нямало резултат и кучето още по-свирепо
захапало Р.. В този момент ищецът се сетил, че има масивна дебела метална тръба в колата.
Извикал на приятелката му К. Д.а да му я даде, но тя била изпаднала в шок от случващото
се, понеже имала панически страх от кучета. Изтичал до багажника и я извадил. Точно в
този момент кучето на ответника си отворило леко челюстите, за да захапе още по-силно
лапичката на неговата Р. и ищецът успял да провре тръбата между зъбите му и така успели
заедно с ответника Д. да разтърват двете кучета. Р. била цялата в кръв, а предната лява
лапа едва се държала да не падне на земята от единственото сухожилие, което не било
разкъсано от бултериера на ответника.
След този ужасен инцидент незабавно откарал Р. във ветеринарна клиника във **** и
около 12:30 ч. били приети в ОВК - ****. Там прегледът бил извършен от д-р Т.Р. и на Р.
била поставена диагноза Vulnus morsum; Fr. radii et ulnare membri thoraci sinistra.
1
В ОВК нямало специалист по ветеринарна ортопедия и лекарите само почистили
раната, върнали костта обратно вътре в лапата, фиксирали я и я бинтовали. Докторите били
единодушни, че ако Р. не бъде оперирана незабавно и не започне лечение срещу
инфекцията, тя ще умре.
След тръгването си от ОВК - **** заедно с приятелката му К. Д.а веднага отишли до
РПУ - ****, където ищецът дал показания. По случая впоследствие била образувана пр. №
13227/2020 г. на РП- ****, ТО-*****. Сред материалите по преписката били и обясненията,
подписани лично от ответника Д. М. Д.. В тях той твърдял, че притежавал кучето от десет
години. Ответникът не бил регистрирал същото в община *****, но това било без значение
за възникване на правото на собственост върху него по чл. 174, ал. 2 ЗВМД, тъй като
регистрацията предпоставяла собствеността. В същите обяснения той твърдял, че на
16.08.2020 г. около обяд чул кучето му да лае в близост до желязната ограда на къщата.
Когато излязъл от двора, видял как кучето на ищеца било захапано от неговото куче и
съдействал по всички възможни начини да се разтърват двете кучета. Навежда, че
посоченият документ, доколкото носел подписа на страната и съставлявал официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, следвало да се цени като признание на изложените в
него факти.
Посочва, че след като подал жалбата, с приятелката му тръгнали веднага към личния
ветеринарен лекар на кучето му - д-р Л.Д., от ВК „Еклипс" - *****, която след прегледа
преценила, че състоянието на Р. в часовете до операцията е критично и предпочела да я
вземе за наблюдение в дома си в случай, че състоянието се влоши, за да може веднага да
оперира. На 17.08.2020 г. били приети по спешност от Д-р Ц.И. във Ветеринарна Клиника
"SI -VET" - гр. ****, който извършил и операцията в 13:30 часа. Оказало се, че нахапванията
са изключително много и били много дълбоки, а самите кости били в много лошо състояние
и много малка била вероятността лапата да бъде спасена.
От този ден до 24.08.2020 г., по 1-2 пъти всеки ден правел промивки на раната, като
свалял бинта, почиствал раните, правел нов компрес и слагал отново нов бинт. Гледката с
всеки изминал ден била все по-ужасяваща, защото с всеки следващ ден, той виждал как
тъканта около костта се разяжда, некротира и намалява, като в един момент по кокала
нямало никаква, а самата лапа се държала от свободно падане от едно единствено сухожилие
и едната от двете поставени планки, на последните два болта.
На 24.08.2020 г. се наложило да отиде при друг специалист-ортопед - д-р С.П. -
младши от ВК „Провет” в гр. ****, който след обстоен преглед заключил, че лапата на Р. по
никакъв начин вече не може да бъде спасена и ако в рамките до 2-3 дена не бъде
ампутирана, Р. може да умре от натравяне на кръвта, заради инфекцията от нахапването.
Уговорили операцията да бъде направена във ***** на следващия ден във ВK „Еклипс”, тъй
като становището на д-р С. П. - младши, било че това не била сложна операция по
отстраняване на инфектиран крайник и специалист от ВК „Еклипс" може да се справи.
Когато започнала подготовката за процедурата обаче, докторите констатирали, че
състоянието драстично се е влошило и трябва да бъде оперирана от специалист-ортопед.
Операция по спешност била извършена на 26.08.2020 г. при друг ортопед - д-р М.А. в ****.
Операцията минала успешно и без усложнения, като след това започнало възстановяването
на Р.. До пълното възстановяване минал около месец и в началото на октомври, след
преглед при д-р Л. Д., било констатирано, че тя вече е напълно здрава.
На 19.08.2020 г. с ищеца се свързал сина на Д.М. - Б., който заявил, че ще комуникира
с ищеца от името на баща си, във връзка с разходите, които е извършил. Първоначално той
се съгласил да поеме направените разходи за лечението на кучето му. На 23.08.2020 г.
ищецът се свързал с него, за да получи информация, свързана с данните на ответника Д.М. и
за изготвяне на извънсъдебно споразумение. Уговорили се да се свържат след пълното
възстановяване на Р.. На 08.10.2020 г. отново се свързал със сина на ответника М., който му
2
заявил, че уговорката им отпада, защото ищецът бил искал да получи двойно пари от тях -
един път от споразумението и втори път - чрез прокуратурата. Опитал многократно да му
обясни, че няма основание за реализиране на наказателната му отговорност. Това било
видно от постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство №
2210/22.10.2020 г. на РП ****, ТО - *****. В крайна сметка се разбрали той да се консултира
с адвоката си и след като се потвърди тази информация, да се свърже с ищеца, във връзка с
извънсъдебното споразумение. До 28.10.2020 г. никой не се свързал с него нито веднъж и
затова той се свързал със сина на ответника Д.М.. Отново му заявил, че иска да се разреши
спора с баща му извънсъдебно, каквато им била и уговорката, и по възможно най-бързия
начин с оглед спестяването на време, съдебни разноски и бъдещи лихви във връзка със
завеждане на едно бъдещо дело. Той му отговорил, че веднага след като говори с адвокат,
ще се свърже с него. Ищецът не получил обратно обаждане. На 07.11.2020 г. отново се
свързал с Б. Д.. Заявил му, че това е последният път, в който се свързва с него и че иска да се
разберат извънсъдебно с баща му и че ако не постигнат консенсус във връзка с разноските,
ще заведе гражданско дело, което ще доведе до повече разходи, свързани с лихви и разноски
по делото. Синът на ответника Д.Д. му заявил, че нищо никой няма да му плаща и да не го
търси повече за глупости.
Предвид изложеното за него се пораждал правен интерес от водене на настоящия иск.
Счита, че са налице предвидените предпоставки за реализиране отговорността на ответника
Д.М., тъй като от пр. № 13227/2020 г. на РП ****, ТО – ***** било видно, че последният е
направил самопризнания пред разпитващия полицай, че той е собственик и че именно
неговото куче е причинило вредата.
Поради горното моли съда да постанови решение, с което бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 1230.29 лв., от които:
- 1176.72 лева - имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечението
на кучето му, подробно описани в приложените платежни документи, като доказателства по
делото и
- 53.57 лева законна лихва за забава от датата на инцидента до предявяването на иска.
В допълнителна молба вх. № 1482/19.04.2021 г., подадена от ищеца преди да му бъде
връчен препис от отговора на ИМ, но депозирана относно същия, излага следното:
Заявява, че твърденията на ответника, че неговото куче е провокирало агресивното
куче на ответника били голословни, несъстоятелни и лишени от елементарна житейска
логика.
Твърди, че колата била паркирана на улицата, която била общинска собственост, а не
частна такава. Нямало как и изобщо не бил длъжен да знае какво има зад оградата на който
и да е, още повече, че бил за първи път в *****. Това означавало, че ищецът не може да
разходи и храни никъде кучето си, защото евентуално зад всяка ограда можело да има куче,
което да излезе на улицата и да убие неговото. Разбрал, че бултериерът на М. е зад оградата,
едва след като започнал да лае освирепено и в този момент започнали да си вземат личните
вещи от колата, за да се махнат от мястото възможно най-бързо и да се разходят из града,
както и да посетят крепостта „Овеч”. М. излязъл от къщата си може би около 2 мин. след
като кучето му вече било захапало неговото на улицата, защото ако преди това е бил
излязъл, щял да види с очите си, как неговото куче свирепо лае, т.е. е трябвало да
предприеме мерки, за да предотврати какъвто и да е било последващ инцидент.
Счита, че тезата на ответника била и юридически необоснована, предвид
3
разпоредбата на чл. 50, изр. 2 от ЗЗД. Твърди, че в настоящия случай ответникът М. не е
положил дължимата грижа, за да избегне настъпването на вредоносния резултат като
обезопаси агресивното си куче. Твърденията, че на няколко пъти бил излизал, за да
предупреди ищеца да махне кучето си, изцяло били неистинни и опит за защитна версия.
Напротив, ответникът М. се появил едва, когато бултериерът му бил захапал лапата на
неговото куче. Дори да се приемат тези твърдения за истина, това не изключвало
отговорността на ответника. Ответникът М. поддържал две взаимоизключващи се
твърдения. Първо, че излязъл още преди началото на свадата, т.е. докато кучето му още е
било в двора, а след това - че е чул, че неговото куче лае и чак тогава излязъл, че ги е
наблюдавал и предупредил да се преместят и че излязъл и чак тогава видял, че кучето му е
нападнало кучето на ищеца. Твърди, че е взел тръбата едва след като М. не успял да
освободи Р. от захапката на агресивното си куче и той или някой друг извикал да дадат
нещо, което да се пъхне в устата на бултериера, за да може да му се отвори захапката,
защото всички ги било страх да не би кучето му да пусне Р. и да захапе някой от хората за
ръката или друга част от тялото. По време на тези опити, ударил на няколко пъти
бултериера по гърба, с цел да се опита да го изплаши или поне да го отслаби, но опитите
били безуспешни.
Ответникът твърдял, че не се установявало „причинно-следствена връзка между
сбиването на двете кучета”, доколкото не бил ясен „механизма на случилото се”. В тази
връзка посочва, че кучето на ответника нямало никакви нахапвания и следи от нападение,
поради което причинно – следствената връзка била ясна.
По изразеното в отговора съмнение относно причините да бъдат посетени от ищеца
толкова много клиники в рамките на две седмици, посочва, че било месец август и повечето
специалисти били в отпуск и/или с препълнен график през този месец, поради което били
посетени различни ортопеди, защото лечението и операциите трябвало да се случат веднага,
а не след 2-3 седмици. Всяко едно от посещенията било при едни от най-добрите
специалисти в България, защото Р. била като дете за него. Всяко едно от посещенията било с
различна цел:
- във **** – първа интервенция, спиране на кръвотеченията и стабилизиране
състоянието на Р.;
- в **** – операция на ставата с цел поставяне на стабилизиращи ставата
пластини от ортопед /във **** нямало такъв до 26 август/, както и проверяване на
състоянието на лапата по време на операцията, с цел спасяването ѝ;
- във ***** – многократните посещения били с цел третиране на инфекцията,
както и проверяването и проследяването на развитието на некрозата в ставата, а също и
следоперационното лечение. Освен това, Р. останала при личния лекар през нощта на
случката за наблюдение, защото същият имал опасения да не изпадне в шок и състоянието
да се влоши драстично и да има летален край;
- в **** – консултация със специалист-ортопед д-р С.П.-младши, с надеждата
4
инфекцията да е спряла и да бъде спасен крайникът. След консултацията на лекуващия
лекар, че това било невъзможно, неговите указания били, че тя трябвало да бъде максимално
бързо ампутирана, защото няма шанс да бъде спасена, поради сериозната некроза. Понеже
на този етап, лекарят преценил, че може и да не бъде ампутирана цялата лапа, той
препоръчал частична ампутация, която можела да бъде извършена и от докторите във *****.
На следващия ден били там, но след установяване на ново подуване, вече в близост до
лопатката, докторите преценили, че те не са специализирани за такива процедури. Тогава се
консултирал със специалист – ортопед от ****, който се съгласил да приеме Р. на следващия
ден, защото разбирал, че ако инфекцията навлезе в тялото , това означавало почти 100%
смърт.;
- в **** – била изпълнена операцията по отстраняването на инфектираната
тъкан и натрошената лапа от нахапванията.
Специално за посещението на 16.08.2020 г. моли да бъде взето предвид, че то било
извършено в извънработно време на клиниката, защото първо било неделя, второ – пътували
от **** и трето, били във ***** едва около 19-20:00 ч. Причината за останалите
антидатирани епикризи била следствие на лъжливото обещание на М., че щял да покрие
всички разходи по лечението на Р., защото искал да се споразумеят извънсъдебно. При
разговорите им, единственото, което искал да му бъде представено, като доказателства за
процедурите и лечението, били касови бележки за направените такива. С всеки един от
лекуващите лекари било говорено относно епикризите, като същите вярвайки, както и той,
на думите на М., че ще покрие разноските потвърдили, че епикризи можело да бъдат
издавани и впоследствие в случай, че бъдат изискани по някаква линия. Това можело да
бъде потвърдено лично от всеки един лекуващ лекар.
По отношение на фактурите за гориво твърди, че били взети на името на
сдружението „Промяната е в теб”, на което бил основател и представител, по навик, защото
през седмиците на лечението на Р. освен, че бил в шок, от това, което докторите му казвали
и постоянно се притеснявал за здравето на домашния си любимец, също така имал и своите
задължения към организацията, които включвали и различни пътувания и организирането на
различни събития с доброволци. Въпреки това, нито една от тези фактури не била
осчетоводена, защото когато през м. ноември, след последния разговор със сина на М.,
разбрал, че са го подвели и изобщо нямат желание да си изпълнят думата си, решил да
заведе дело срещу тях. Поради тази причина, за да няма двойно осчетоводяване на един и
същ разходен документ, разходите свързани със сдружението ги покрил той, за да могат
фактурите да бъдат приложени към доказателствения материал по делото. Основната цел
била да се докажат пътуванията, защото на всяка една от тях бил посочен и града, в който е
заредено, което доказвало и осъществяването на пътуването.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който твърди, че на
16.08.2020 г. ищецът паркирал своя автомобил пред дома му, в близост до оградата, като,
въпреки че било видно, че в дома му се отглежда куче, ищецът хранел своето собствено на
улицата. На няколко пъти той и съпругата му излизали и го предупреждавали да се отдръпне
по-далеч, тъй като кучето му се дразни, а още повече, че подушвало и храната. Действието
5
на ищеца провокирало чисто инстинктивно притежавания от него домашен любимец да
намери начин и излезе навън. Твърди, че чул лай и когато излязъл неговото животно се било
сбило с това на ищеца, като Ч. държал в ръката си метална тръба. Веднага се втурнал да
разтървава двете животни. В този момент ищецът използвал тръбата, като със същата
попречил на кучето на ответника да захапе неговото. Счита, че е съвсем вероятно ищецът
сам да е нанесъл удар върху лапата на своето животно, довел до счупване на костта. Сочи,
че в тази ситуация не успял да види какво е състоянието на другото животно. След известно
време бил извикан да даде показания в РУ на МВР, като не отрича, че такъв случай е имало.
По отношение на твърденията, наведени в исковата молба, счита, че същите са
вътрешно противоречиви и неясни. Учудващо било това, че ищецът обиколил за около две
седмици клиники в различни градове, правейки еднотипни изследвания на животното. По
посочените данни същото имало две рентгенографии, за които ищецът твърдял, че сочи
доказателства, но от приложения снимков материал не било ясно кога са правени тези
изследвания, кое е животното и къде са били изготвени рентгеновите снимки. Налице били
твърдения за множество посещения при лекари с еднакви специалности: първо в гр. ****,
след това гр. *****, гр. **** и гр. ****. Същите били през кратки периоди от време като
ветеринарната клиника в гр. ***** била посетена на 17.08.2020 г., за да бъде издадена
епикриза, като се твърдяло, че същият ден кучето е оперирано в гр. ****. Неясно било защо
сред приложените доказателства за посещения във ветеринарните клиники били налице
антидатирани документи. Още по - объркана ставала фактическата обстановка от това, че
протокол от клинично изследване от 16.08.2020 г. е съставен на 17.08.2020 г. от д-р Д., а в
същия този ден ищецът твърдял, че кучето му е оперирано в клиника “Си - Вет” в гр. ****.
От същата пък били издали епикриза с изх. № 1, с неясна дата като по отношение на
описанието на животното били налице частични разминавания. При втория преглед не били
констатирани хематомите и счупените зъби на кучето, а състоянието му следвало да бъде
точно описано в епикризата от оперативната дейност. Недоумение будела и съставената на
13.02.2021 г. епикриза от клиника „Провет” - гр. ****, в която било описано, че на
собственика се препоръчва ампутация, като видно от клиничния протокол била извършена
рентгенова снимка, но неясно защо отново била закупена шина и ортопедична вата при
положение, че такива вече са били сложени на животното. Освен това в същия този
протокол, датиран от 24.08.2020 г., ведно с касова бележка било видно име на животно, но
не и неговия пол, кога е родено, какъв е номерът на микрочипа му, доколкото същият би
трябвало да съвпада с този от паспорта, още по-малко какви са били оплакванията му.
Счита, че недоказан е както хода на лечение на животното, така и размерът на
вредите, които ищецът твърди че са му причинени. Още повече, че е представил и три
фактури за гориво, една от които извън процесния период, а именно от 09.08.2020 г. от гр.
****, като и трите били издадени на юридическо лице, а именно Сдружение „Промяната е в
теб“, ЕИК ********* и макар че управляващ същото бил ищецът, не счита че сдружението е
претърпяло някакви вреди в случая, поради което и тези доказателства за извършен разход
от ищеца не следвало да бъдат приети.
Счита, че не се установява, на първо място, причинно - следствената връзка между
сбиването на двете кучета, доколкото бил неясен механизмът на случилото се и доколкото
6
ответникът не бил пряк очевидец, не можел да изключи, с оглед счупените зъби и
хематомите по устните на кучето на ищеца, именно то първо да е нападнало неговото,
пазейки си храната, или да е било ударено от собственика си с металната тръба, която
твърди, че е ползвал единствено за да ги разтърве. Освен това, от първия протокол било
видно, че ищецът е твърдял пред ветеринарния лекар, че кучето му се е разхождало на
повод, в противоречие на твърденията в исковата молба, че го е хранил до колата си.
Естествен инстинкт на всяко животно било да пази храната си и в израз на това да залае или
нападне.
В случай, че наистина е било хранено, твърди, че същото било предизвикало с
поведението си да бъде нападнато, а не малка вина за това имал и ищецът, несъобразявайки
своето поведение и това, че в близост има друго животно, което той нямало как да не е
видял.
Предвид изложеното, моли съда да отхвърли като неоснователна и недоказана
исковата претенция, като в условията на евентуалност прави възражение и за
съпричиняване. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично, поддържа исковите претенции и моли за
тяхното уважаване. Претендира разноски. Ответникът, чрез своя процесуален представител,
поддържа отговора, оспорва исковете и моли същите да бъдат отхвърлени, като
неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателност на предявените искове ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване положителните елементи от фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД –
че ответникът е собственик на кучето порода Бултериер, че същото е следвало да бъде
надзиравано от него; че на процесната дата кучето на ответника е изскочило от двора на
имота му и след агресивна проява, е наранило кучето на ищеца в посочената телесна част,
чрез ухапване, при което са причинени сочените в исковата молба имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечението на домашния му любимец; пряка и
непосредствена причинна връзка между вредоносните действия и вредите, а също и размера
на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива
положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, като докаже и
възраженията си в отговора, в т.ч. за съпричиняване на резултата. Респективно - при
установяване на горните елементи от ищеца – да докаже, че е погасил търсената сума.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира предявените
осъдителни искове за частично основателни по следните съображения:
Относно твърдения от ищеца инцидент, при който се заявява да са нанесени телесни
увреди на собственото му куче, са събрани писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства.
Според ветеринарно – медицински паспорт BG 01АР 034362, издаден на 06.06.2020 г.
от ветеринарен лекар д-р Л.Д. при Ветеринарно лечебно заведение: гр. *****, ****, такъв е
7
бил издаден на куче на име Р., порода: кръстоска, пол: женски, дата на раждане: 17.04.2020
г., цвят: трицветна. За собственик на кучето в паспорта е посочен С.Ч., с адрес: гр. ****, ул.
„Светушка” № 10.
Свидетелят К. К. Д.а, приятелка на ищеца, заявява, че куче на име Р. - кръстоска, било
домашен любимец на Ч. от няколко месеца преди инцидента. В момента, в който се случил
инцидента С. нямал други домашни любимци. Р. била черна с малко бяло и кафеникаво. На
процесната дата пристигнали в гр. ***** към 11:00 часа. Паркирали за малко в града, за да
пият кафе, да се разходят и да си тръгнат. Паркирали до едно кафе до адреса на човека с
другото куче. Двамата със С. слезли от колата, а той свалил Р.. Сложил да яде в купичка и
да пие вода от лявата страна на колата. През това време никой нищо не им е казал и нямало
никой. При слизане от колата свидетелят не забелязала другото куче. Забелязала го, когато
започнало да лае. Свидетелят била застанала пред колата, на тротоара. Чула и видяла кучето
на ответника, че лае през оградата. То било подало главата и едната си лапа през оградата,
която била на решетки. Имало един двор, в който било затворено кучето и входната врата на
този двор била затворена. Между този двор и другия имало ограда. Кучето се било подало
през тази ограда. Входната врата на другия двор била отворена. То минало през оградата и
излязло през отворената врата. Двата двора били разделени с тази ограда, през която
преминало кучето. Отворената врата била входа за заложната къща. Когато видяла, че
кучето лае, то вече било на оградата. Видяла кучето, от мястото където се намирала, че то е
на оградата. Видяла, че то се промушило през оградата, която разделя двата двора и влязло в
двора, където била отворена вратата и минало бързо покрай свидетеля и С. и отишло при Р..
Твърди, че Р. не е била откъм страната на другото куче и че колата е била преграда между
тях. Другото куче нямало видимост към Р.. Свидетелят била най – близо до него. Казала на
С. да си тръгват, защото кучето ще излезе. Страхувала се, защото то лаело много жестоко. В
момента, в който казала това на ищеца, кучето изскочило, минало покрай нея, покрай ищеца
и захапало Р. за лапата. Другото куче тичало. Нямало възможност де се предотврати или
отреагира съприкосновението на двете кучета. Всичко се случило много бързо. Свидетелят
посочва, че веднага се качила в колата, защото се страхувала. Имала страх от кучета,
включително в началото и към Р., но го преодоляла. Видяла, че С. прави опити да разтърве
двете кучета. Мисли, че един случаен човек се включил да помогне, но не помни по какъв
начин. Около три минути след началото на боя, който още продължавал, излязъл
собственикът на другото куче. Той също се включил да помогне, за да се разтърват кучетата.
Мисли, че го поливал с вода, викал го по име, дърпал го за задните лапи, но това било без
успех. С. я помолил да му подаде някаква тръба, но свидетелят не помръдвала. Той дошъл и
взел тръбата от колата, която била при нея в купето на колата. Вземайки тръбата, той правил
опити да разтърве двете кучета, които първоначално били безуспешни, но по някакъв начин
С. успял да я пъхне в устата на другото куче, освободил захапката и успели да разтърват
кучетата. Кучето на другия собственик било прибрано в двора и затворили вратите, но то
продължавало да лае настървено. След като кучето било прибрано в двора излязла жената
на ответника и свидетелят предполага, че е прибрала кучето вътре, защото то вече не се
чувало. Жената не казала нищо. Качили Р. на една постелка, за да могат да я принесат.
Видели, че раните са много жестоки. Те били на лявата лапа. Не си спомня конкретното
място, но мисли, че около средата на лапата. Не е възприела дали другото куче е захапало Р.
и на други места. След като двете кучета били разтървани се появил синът на собственика,
който искал да даде на свидетеля адрес, за да намерят клиника във ****, за да заведат Р..
Посочва, че от притеснение не можела да запише. Той казал: „Спокойно, кучето Ви няма
да умре от едно счупено краче“. Написал адреса на болницата във ****. Веднага със С.
натоварили Р. и тръгнали за ****. Собственикът на кучето предложил да даде 20 лв. на С. за
нафта, но той отказал, защото нафтата била най-малкият проблем в случая, т.к. Р. била в
много тежко състояние. Двамата били изплашени и веднага тръгнали за болницата във ****.
Пристигнали в болницата във ****, в която влязъл ищецът, а свидетелят чакала отвън.
8
Когато С. излязъл, казал на свидетеля, че трябва спешна операция за Р., защото положението
е сериозно, че тя в момента е в шок и не може да се направи операция и няма специалисти
в тази болница. След излизането от Обединена ветеринарна клиника гр. ****, минали през
РУ – ****, където С.Ч. дал показания. От **** тръгнали към *****, където бил личният
ветеринар на Р.. Пристигнали около 17-18 часа. Тя я прегледала и преценила, че състоянието
на Р. е много тежко и ако нещо стане през нощта, С. няма да може да отреагира. След като
преценили, че Р. ще остане при д-р Д., двамата се прибрали. Заявява, че след този момент е
запозната със случващото се, но не е пряк свидетел.
Съдът, съблюдавайки нормата на чл. 172 от ГПК и евентуалната заинтересованост на
свидетеля, счита, че показанията следва да бъдат ценени като ясни, последователни и
непротиворечиви, както и кореспондиращи на останалите доказателства по делото, а и
свидетелят изяснява обстоятелства, които пряко и непосредствено е възприел, видял и
усетил. Показанията на свидетеля са непосредствени и относно налично нараняване на
лявата лапа на кучето в твърдяната област.
Свидетелят М.С.Х., доведен от ответника, без дела и родство със страните, посочва, че
инцидентът се случил на 16 август, преди 2 месеца. Твърди, че пиел кафе с негови приятели,
където се случило това. Като чули какво се случва, минали оттам. Твърди, че не се е
приближавал до хората. Познавал Б. и майка му. Видял жената да крещи: „Д.”, или нещо
такова. Кучетата били там. Имало един мъж до тях и ги разтървавал. Не видял кола. Останал
да види какво става, а после продължил, защото кучетата били вече разтървани. Кучетата се
хапели. Твърди, че познава бялото куче. Не знае породата на другото куче, но имало бяло и
кафяво. Собственик на бялото куче бил Д. и той живеел там. Свидетелят е виждал и друг път
това куче. То се виждало зад оградата. Там имало заложна къща и свидетелят не го е чувал
то да лае по хората. Когато го е виждал през оградата, то имало повод на врата, но не може
да каже дали е било завързано. Входът на заложната къща и входът на къщата били два
отделни входа. Имало ограда и желязна врата. Не е обръщал внимание дали някоя от
вратите е била отворена. Първата врата била към заложната къща, тя си била отворена и
вътре имало следваща врата. Вратата към входа на къщата, била желязна и даже нямала
дръжка. Не знае дали някой друг се е втурнал да помага. Видял мъжът как хваща кучетата и
крещи името на неговото куче. Майката на Б. се разпищяла. После Д. излязъл и започнали
да си говорят, раздърпали кучетата. Д. излязъл докато свидетелят се приближавал към тях.
Нямало минути, разстоянието било много близко. Докато се развикала жена му и той
излязъл. Единият дърпал кучето, другия викал: „Ахиле“. Знае, че кучето му се казва „Ахил“.
Кучетата били пред вратата, в близост до дома на Д.. Пред дома му имало тротоар около 1-2
метра. Имало улична лампа срещу тях и пилони за преграждане на улицата. Кучетата били
пред пилоните, до вратата, в непосредствена близост до къщата.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която възпроизвежда
случилото се, тъй като разпитът е проведен на 28.10.2021 г., а свидетелят посочва, че
инцидентът се е осъществил на 16 август, преди два месеца, при безспорна установеност по
делото, че това е станало преди повече от година – на 16.08.2020 г. Дори да се приеме, че
показанията касаят именно процесния ден, всъщност не опровергават по какъвто и да е
начин твърденията на ищеца и останалите събрани по делото доказателства.
По делото се установява, че след инцидента, ищецът е сигнализирал органите на МВР.
От представените документи от прокурорска преписка № 13227/2020 г. на РП – ****, ТО –
*****: сведение от С.Ч. от 16.08.2020 г., обяснение от Д.Д. от 28.08.2020 г., разпореждане на
полицейски инспектор П.Н. при РУ – ***** от 28.08.2020 г., издадено на основание чл. 64,
ал. 1 от ЗМВР, и справка относно извършена проверка по преписка рег. № 436000 –
10565/2020 г. на РУ – ***** от полицейски инспектор П.Н. до началника на РУ - *****, се
установява, че на 16.08.2020 г. във Второ РУ - **** е получен сигнал от С.Ч. за това, че на
същата дата в гр. ***** кучето му е нападнато от друго куче. Сигналът е изпратен по
9
териториална компетентност в РУ – *****. Пред органите на МВР, Ч. е описал случилото се
и е изразил желание да бъде предупреден собственика на кучето да обезопаси двора си по
начин, който да не позволява излизането на кучето навън. При извършената проверка
полицейските органи от РУ – ***** са установили, че собственик на кучето порода
„Бултериер”, което е нападнало кучето на Ч., е лицето Д. М. Д.. В снето писмено обяснение
същият е заявил, че съжалява за случилото се и че е взел необходимите мерки повече кучето
му да не може да излиза от имота му. Твърдял е, че е изразил готовност пред собственика на
другото куче да поеме разходите по пътуването и за лечението на кучето. Посочил е, че
когато не си е в къщи, кучето било вързано, а когато е в дома си, то било пуснато в двора.
Притежавал кучето около 10 години. То имало ветеринарно – медицински паспорт, но не
било регистрирано в Община *****. На Д.Д. е било съставено разпореждане с рег. № 324р-
16510/2020 г. по описа на РУ – ***** да не допуска извеждането на кучето му без ремък и
намордник, както и да обезопаси оградата на имота си по начин непозволяващ на кучето му
да го напуска. От страна на полицейския инспектор е било предложено преписката да бъде
изпратена на РП – ***** с мнение за отказ да се образува наказателно производство на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, както и да бъде уведомена Община ***** за случая и за
нерегистрираното куче на Д.Д..
По делото е приета информация за дейност № 133445 от 16.08.2020 г., актуална към
10.11.2020 г., от която е видно, че на дата 16.08.2020 г. в 13:24 часа е извършен преглед от д-
р Рамаданов, който е поставил диагноза: Vulnus morsum; Fr. radii et ulnare membri thoraci
sinistra. Според допълнителната информация, кучето е било ухапано от друго куче, което е
излязло от двора си. В областта на лявата подмишница са установени множество ухапни
рани, активно кървящи, фрактура в средната третина на подмишничната област, счупени
млечни кучешки зъби на горната челюст. Извършени били следните манипулации: клиничен
преглед, поставена е инжекция и абокат, обработена е раната и е поставена сложна
превръзка. Общата цена на извършените манипулации е 48.00 лева Изразходвани са
консумативи за преглед – 3.00 лева, ортопедична вата – 3.20 лева, бинт – 1.50 лева, и са
изписани лекарства: Butomidor – 3.30 лева и Analgin – 0.33 лева, последните на обща
стойност 11.33 лева. В този документ други манипулации, консумативи и лекарства не са
отразени, но е посочена общата сума от 73.00 лева, след нея сумата от 16.00 лева и крайна
сума от 89.00 лева. Представена е и приета пълна справка за извършените дейности за
клиент към 10.11.2020 г., с № 133445 от 16.08.2020 г., издадена от Обединена ветеринарна
клиника – ****, за която изрично е отбелязано, че не е фактура или касов бон. В посочената
справка са описани следните манипулации, лекарства и консумативи: клиничен преглед – 15
лева, подкожно/мускулна инж. – 3.00 лева, пост. абокат – 5.00 лева, обр. на рана
повърхностна – 10.00 лева, превръзка сложна – 15.00 лева, рентген – 25.00 лева, изписани са
лекарства: Analgin – 0.33 лева, Butomidor – 3.30 лева, Dicynon amp – 2.20 лева, Synulox – 1.44
лева, използвани са консумативи: консуматив преглед – 3.00 лева, Абокат – 1.00 лева, бинт –
1.50 лева, вата ортоп. – 3.20 лева, изписване консуматив – 0.03 лева. В справката са отразени
общо отчетени и изплатени 89 лева. Представен е фискален бон от 16.08.2020 г. от
Ветеринарна клиника – гр. **** за сумата в общ размер на 89.00 лева.
Представен е протокол с изх. № 112/17.08.2020 г., издаден от Ветеринарна клиника
„Еклипс” – гр. *****, подписан от д-р Д., според който на 16.08.2020 г. в 19:00 часа същата е
извършила клиничен преглед на куче Р., собственост на С.Ч.. Отразено е, че се касае за куче,
порода кръстоска, от женски пол, с кафяв и черен цвят на козината, родено на 17.04.2020 г.,
тегло около 13 кг. Според анамнезата животното е доведено за преглед след ухапване от
друго куче по време на разходка. Инцидентът се е случил преди около 5 часа. Стопанинът е
посочил, че кучето е било на повод, а другото е било свободно пуснато. На кучето е оказана
първа помощ от ОВК – гр. ****. Отразено е като клинично изследване, че кучето е прието с
влошено общо състояние. Вътрешната телесна температура е била 39.6 градуса. Установени
са розови видими лигавици, хеморагии по венеца и езика, счупени млечни кучешки зъби,
10
гръден ляв крайник с установена открита фрактура. Установено е съща, че е направена от
колега проста превръзка, обилно напоена с кръв. Констатирана е запазена инервация на
пръстите, учестено дишане и сърдечна дейност. Поставена е диагноза: Vulnus Мorsum
/Ухапна рана/. Предприето е медикаментозно лечение. Отбелязани са направени разходи в
размер на 42.00 лева. Представен е фискален бон от 17.08.2020 г. от Ветеринарен кабинет
„Еклипс” – гр. ***** за сумата в размер на 42.00 лева.
Представена е епикриза с изх. № 1, без дата, издадена от д-р Ц.И. от Ветеринарна
клиника „Си-вет” – гр. ****, според която се касае за куче на име Р., порода - кръстоска, пол
– женски, родено на 17.04.2020 г., с черен, кафяв и бял цвят на космената покривка,
собственост на С.Ч. от гр. ****. Кучето е било прието в клиниката на 17.08.2020 г. с куцота
с ляв гръден крайник и поставена имобилизираща превръзка. Посочено е, че е кучето е със
запазено общо състояние и розови видими лигавици. При прегледа е било установено:
открита фрактура на радиус и улна, нарушена цялост на кожата и прилежащите мускули.
Направена е остеосинтеза посредством планка и винтове на радиус и улна. Назначено е
медикаментозно лечение за седмица. В епикризата е отразено, че прогнозата е неясна.
Представен е фискален бон от 17.08.2020 г. от Ветеринарна клиника „Си-вет” – гр. **** за
сумата от 150 лева.
По делото е приета епикриза, издадена на 13.01.2021 г. от д-р С.П. – младши от
Ветеринарна клиника „Провет” – гр. ****, в която е отразено, че се касае за куче „Р.”,
родено на 17.04.2020 г., собственост на С.Ч. от гр. ****. Посочено е, че кучето е било
доведено на 24.08.2020 г. за консултация относно преценка на състоянието на ляв гръден
крайник, след травма и проведена на 17.08.2020 г. ортопедична оперативна интервенция.
При прегледа е било установено наличие на отворена, некротична и инфектирана рана на
ляв гръден крайник с директна визуализация на лакътна и лъчева кост, обхващаща около 30-
40% от антебрахиума. Рентгенологично, освен счупванията на лакътна и лъчева кост,
фиксирани с импланти, е установено и наличие на луксация на лакътна става.
Неврологичният преглед на крайника е показал липса на дълбока болева чувствителност и
необратимо увреждане на радиалния нерв. Посочено е, че на собственика е препоръчана
ампутация на ляв гръден крайник, като единствена възможна опция. С епикризата е
представен и клиничен протокол – 191031 на п.н. 36302 от 24.08.2020 г., издаден от
Ветеринарна клиника „Провет” – гр. ****, в който са отразени следните извършени
манипулации: дигитална рентгенография – 30.00 лева, превръзка /отделно от цената на
материалите/ - 8.00 лева, ортопедична консултация по рентгенова снимка – 15.00 лева, общо
53 лева; както и продадени стоки: шина Круз, средна – 12.40 лева, бинт Круз – 6.50 лева и
вата ортопедична – 10.00 лева; обща цена на стоките – 28.90 лева и обща цена на
манипулации и стоки – 81.90 лева. Представен е фискален бон от 24.08.2020 г. от
Ветеринарна клиника „Провет” за сумата от 81.90 лева.
Приета е и епикриза от 26.08.2020 г., издадена от Ветеринарна клиника „****”,
подписана от лекуващ лекар д-р М.А., за куче на име Р., порода: микс, възраст 4 месеца,
собственост на С.Ч.. Отразената диагноза е: фрактура преден ляв крак, възпаление на костта
с некроза и отпадане на тъкани, и анамнеза: кучето е ухапано от друго куче 10 дни преди
постъпването на клиниката. При клиничния преглед е било установено: втт. 39 гр. на преден
ляв крак, некротични тъкани с оголване на костта. Отбелязано е, че рентгенографията е
направена при колеги, като на същата се виждали възпалителни процеси в костта. Било е
извършено лечение: ампутация на ляв гръден крайник. Операцията е протекла успешно.
Представен е фискален бон от 26.08.2020 г. от Ветеринарна клиника „****” за сумата в
размер на 430 лева.
Представена е справка за лечение от 27.08.2020 г., подписана от д-р Д., в която е
посочено, дата на посещение – 27.08.2020 г., на кучето Р., с дата на раждане: 17.04.2020 г.,
пол: женски, собственост на С.Ч., което е оперирано предишния ден при д-р М.А.,
11
назначени са Синулокс - таблетки и Ревмокам – таблетки. Шевовете да се промиват
ежедневно с риванол/сребърна вода.
От Ветеринарна клиника „Еклипс” – гр. ***** са представени следните фискални
бонове: фискален бон от 19.08.2020 г. за сумата от 18.00 лева, фискален бон от 25.08. 2020 г.
за сумата от 10.00 лева, фискален бон от 27.08.2020 г. за сумата от 37.50 лева, фискален бон
от 29.08.2020 г. за сумата от 24.40 лева.
Приобщени са и показанията на свидетеля д-р Л.Д., която посочва, че на 16.08.2020 г.
се чули по телефона за кучето и разбрала, че то е било ухапано от друго куче. Това станало
около обяд. Кучето е било заведено в клиника във ****. Ищецът казал, че в момента в
ОВК няма ортопед и трябвало да чака седмица или две. Било отпускарски период. Посочва,
че във ***** нямали ортопед. Тогава докторът в **** и докторът в **** също били в
отпуска. Оставали само София, **** и ****. Ищецът бил вече във **** и като най – близко
оставал ****. Следобед на 16.08.2020 г., след предварително обаждане, ищецът довел
кучето при нея. То имало превръзка на крака. Кучето било в тежко състояние, в
посттравматичен шок, с голяма рана, със стърчащи кости. Задържала го при нея следобеда и
през нощта било при нея в къщи. Твърди, че познава кучето от бебе, че е негов личен лекар
и че му е издала паспорт. Когато махнала превръзката, всичко било в кръв. Виждали се две
стърчащи кости на крака. Тя го взела при нея, защото когато животно или човек е в шок,
много често може да стигне до кома и до смърт вследствие на силната болка. Слагала му
течности с абокат в крачето и силни обезболяващи, за да може състоянието му да се закрепи
и евентуално, когато се наложи операция, да може да я издържи. Кучето било в дома ,
защото нямали нощни дежурства и единственият вариант бил да го вземе в къщи. Обяснила
на собственика, че кучето трябва първо да се стабилизира, след това да се мисли за някаква
ортопедия, съединяване на кост, за да може да се спаси крака. Това нямало как да стане
веднага, защото когато е в шок, ако се упои за операция, то нямало да се събуди. Това били
перспективите, които очертала пред собственика. Кучето останало през нощта дома и на
другия ден било по-спокойно. Тя го изпратила при колега, който е ортопед. Собственикът
взел кучето си и го закарал при ортопед в гр. ****. Заявява, че тя му препоръчала този
ортопед. Собственикът го завел в **** и там колегата му е направил свързване на двете
кости. Той пак се върнал при нея и тя му изписала антибиотици. Върнал се при нея, за да
види тя как е състоянието на кучето, за да продължи лечението. Този ортопед правел
основната операция, а следоперативният период протичал при свидетеля, защото колегата
бил далеч и нямало как да се ходи всеки ден, евентуално да го проследява. Изписала му два
антибиотика, казала на ищеца да промива раната, да се виждат или да се чуват, или да
изпраща снимки, за да вижда тя какво става. За лапата прогнозата била лоша. Твърди, че е
казала това на собственика. Обяснява, че когато е ухапна рана дали от куче или от друго
животно, зъбите вкарвали много сериозна инфекция. Тази инфекция правела сепсис, тровела
кръвта и кучето можело да умре. Ако няма антибиотици, кучето умирало. Костта стърчала и
в костта също влизала инфекция и кучето можело да умре. Не казала на собственика, че
кучето е за ампутация на крака, защото имало повърхностна чувствителност отпред на
лапата. Казала му, че е възможно да се спаси крака и да опита с остеосинтеза, т.е. свързване
на костта, за да видят дали може да се спаси лапата. Шансът бил 30-40 %. Имало шансове
след шока да се възстанови, но нямало как да се даде на 100 % гаранция. Това бил жив
организъм, тъкан и нямало как да се знае със сигурност. Имало запазена инервация на
пръстите. Твърди, че тя разговаряла с ортопеда в гр. **** и му обяснила за състоянието на
кучето и след операцията той ѝ върнал обаждане, че е направил операцията, че не му харесва
как е крака, че мирише на мърша, че е възможно да не се възстанови и ако антибиотиците не
подействат, за няколко дена тя да види как се развиват нещата и ако тръгне тъкан за расте
отгоре, всичко е наред, ако види, че се разлага тъканта, по-добре да се отреже, за да не умре
кучето. Казал , че е обяснил подробно на собственика на кучето, че прогнозата не е добра,
че не знае какво ще стане и е въпрос на време да стане ясно. Свидетелят назначила
12
медикаментозното лечение и промивки. Асистентската дейност била извършвана от
собственика. Той всеки ден пращал клипове, за да вижда какво се случва. Раната ставала
всеки ден все по - зле. На последната снимка отгоре над планката нямало кожа, нямало
мускул. Имало само бинтове и кости. Тя му казала, че няма да се оправи кучето. Това било 5
дни след инцидента. Тогава бил отпускарски сезон. Искала да го изпрати при колега в ****,
но той бил в отпуск. След това казала на собственика да го заведе в ****, защото там имало
много добър ортопед, за да му каже дали има шанс, дали няма и какво да очаква. Заявява, че
тя не можела да помогне, защото била нещо като лекуващ лекар. Не правили специално
такива операции. Препоръчала на собственика да го заведе в ****, защото там има
специалист и вярвала, че той може да свърши добра работа. Нямала друг мотив освен този.
Преди да тръгне за ****, собственикът я попитал какви са шансовете на кучето и тя му
отговорила, че е много малък, но все пак да отиде да го види. Този лекар тя не го познавала
лично, но говорили често по телефона за различни пациенти. Твърди, че собственикът
занесъл в **** цялата документация за кучето. Направата на нови снимки се налагала,
защото всеки ден състоянието на тъканите и костите се променя и те показвали дали има
тъканна некроза и другото, което е пълна кръвна картина. В големите клиники, в големите
градове, когато животно постъпи за лечение на стационар, се вземали всеки ден кръвни
изследвания, минимум пълна кръвна картина, за да се види дали има повишаване на
левкоцитите, т.е до къде се развива възпалителният процес. Затова в **** първото нещо,
което е направил лекарят, било това. Собственикът казал, че в **** са му казали, че няма
шанс кучето да си запази лапата. След като дошъл при нея, тя му казала, че трябва да се
ампутира. Щели да го ампутират в тяхната клиника. собственикът дошъл сутринта при тях,
прегледали кучето подробно и хирургът в тяхната клиника казал, че не се наема, защото
трябва по-висока ампутация през друга става и го е страх, защото оттам минавал някакъв
кръвоносен съд и не смеел да се наеме, и да отиде другаде за ампутация. С колегите взели
решение, че няма да правят ампутацията. Тя казала на собственика да отиде в друга клиника,
където ще го направи човек, който може. Той отишъл в ****. Твърди, че тя го изпратила там
при колега ортопед. Собственикът казал, че **** му е далеч и по - близо е **** и тя му
казала, че за ампутация там ще му свършат работа. Колегата го приел за ампутацията и от
там кучето се върнало с ампутиран крак. След ампутацията собственикът отново довел
кучето при тях. Включили отново антибиотици, отново противовъзпалителни и общо взето
за следващите две-три седмици кучето се възстановило. Собственикът, когато довел кучето
в първия ден, бил шокиран, не знаел какво да прави и бил много притеснен за кучето си. В
следващите дни се вслушвал в това, което го тя го съветва. Казал , че иска да спаси крака,
и каквото каже тя само и само да спасят крака. Твърди, че всеки ден е поддържала връзка с
него. Посочва, че когато кучето дошло за първи път при нея, тя му изписала инжективни
антибиотици през първата седмица. Собственикът му ги поставял. Той нямал право да
поставя инжективни антибиотици. Ч. тогава нямал друго куче. Цветът на кучето бил черно с
бяло и малко кафяво. В диагнозата от 17.08.2020 г. била записала ухапна рана, защото това
било представено от клиента като ухапна рана. Имало разкъсване на тъканта. Сложила
венозно антибиотик – „Панцеф“, изписала и „Байтрил“, който е широкоспектърен. Твърди,
че не си спомня колко опаковки „Байтрил” е изписала. Изписала системи, които да се слагат
през абокат. Клиентът ги слагал. Не счита, че инфекцията се е развила от неправилно
поставяне на медикаментите и от неспазване на хигиена. Обяснява, че инфекцията се
развивала локално, където е травмата, а медикаментите се поставят подкожно. Тя не знаела
кой е поставял лекарствата, можело това да е бил лекар, който е в ****. Предписала
третиране на раната. Не можело от неправилно третиране на раната да се развие инфекция.
След 16.08.2020 г. в продължение на 5 дни наблюдавала кучето само на снимки. При
предявяване на представената с исковата молба рецепта, свидетелят потвърждава, че тя е
изписала рецептата за кръвоспиращ и общо укрепващ медикамент „Рутаскурбин”. Дала
антибиотиците на клиента без рецепта. В клиниката разполагали с тях. Твърди, че не е
13
изписвала други лекарства с рецепта. Посочва, че първата операция в ОВК била на
16.08.2020 г., а втората операция била сутринта на 17.08.2020 г. лекарят от **** не му
назначил лечение, защото свидетелят била започнала антибиотично лечение. След
ампутацията лекарят му изписал таблетки, които кучето продължило да пие още две
седмици. След всяка операция кучето трябвало да приема антибиотици. Заявява, че
лекарствата, които тя е дала били антибиотици, които не могат да се вземат от хуманна
аптека, а от ветеринарни. От хуманни аптеки ищецът си е вземал медикаменти, които са
хранителни добавки, риванол, бинт, „Рутаскорбин”. Твърди, че тя му препоръчала тези
медикаменти. След завръщането от **** тя провеждала терапията, а след **** кучето си
вървяло с антибиотиците и противовъзпалителните. Тя ги допълнила, за да може кучето да
направи курса, но не си спомня какви и колко лекарства му е дала. Свидетелят заявява, че
цялата комуникация с другите лекари е била водена от нея. Разговаряла по нейна
инициатива и с лекаря от ОВК - ****. Той казал, че е поставил превръзка, сложил е
противошоково, съответно кортикостероид и един антибиотик. Мисли, че имало написано
от него на някакъв лист какви медикаменти е сложил и рентгенова снимка. Той казал, че
трябва да се направи най – скоро операция и че те в момента нямат ортопед. Операцията
била да се съединят костите. Потвърждава, че 24 часа след нападението, когато кучето е
постъпило в клиниката в ****, вече е имало инфекция. Относно счупването на костта на
кучето посочва, че кучетата от порода „Бултериер” захапват, стискат и може един час да не
пуснат. Може да се получи проста фрактура – двете кости се чупят на едно или на две места,
зависи къде е захапката. Посочва, че когато кучето е било доведено при нея, всичко е било
фиксирано. На въпрос на процесуалния представител на ответника дали е възможно
фрактурата на крайника и счупването на млечните зъби да е било от удар с метална тръба,
свидетелят дава отговор, че ако е от тръба, ще има нараняване на меките тъкани, т.е. няма да
е само на зъбите, а ще има и отпред на муцуната някаква травма. Според свидетеля, ако има
удар отвън винаги има ожулване, охлузване. Попитала собственика на какво се дължи
зачервяването на венците на кучето. Той отговорил, че кучето е скимтяло, хапало е,
дърпало се е. Посочва, че кучето трябва да е стояло с отворена уста и тръбата да е попаднала
вътре в устата. Заявява, че не е възможно при самото отваряне на устата с тръба, да се
счупят зъбите. Обяснява, че когато едно куче нападне друго куче, то и съответно и другото
напада. Това зависело от темперамента на кучето.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля при условията на чл. 172 от ГПК,
тъй като същата има преки впечатления от състоянието на кучето няколко часа след
случилото се, по време на лечението, а и до кР. на оздравителния период. Показанията са
логични последователни, дадени добросъвестно в съответствие с б. Е Отговорности пред
закона, т. II от Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика
на ветеринарния лекар и кореспондират с представените по делото писмени доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД собственикът и лицето, под чийто надзор се
намира едно животно, отговарят солидарно за вредите, причинени от него. Ако вредите са
причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се с
изгубило. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна - те отговарят не поради свои
виновни действия, а само защото лицето е собственик на животното, респ. защото
животното се намира под надзор на съответното лице. За да се ангажира отговорността
ответника по този текст на закона е необходимо да са налице следните предпоставки:
причинени вреди; вредите да се произлезли от животно /вещ/, собственост на ответника или
намиращи се под негов надзор; да е налице бездействие от страна на собственика на
животното /вещта/ или лицето, упражняващо надзор върху тях; да е налице причинна връзка
между бездействието и настъпването на вредите – вредите следва да са пряка и
непосредствена последица от това, че собственикът на животното /вещта/, или този, който е
бил длъжен да упражнява надзор, е бездействал и не е препятствал възможността животното
/вещта/ да причинят вредите.
14
В конкретния случай между страните не е спорно, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът е собственик на кучето на име Р., а ответникът – на
кучето порода „Бултериер”, което отглежда в дома си. Относно последните два факта е
налице и извънсъдебно признание от страна на ответника, обективирано в обясненията,
дадени пред полицейския инспектор при РУ – *****, което кореспондира с останалите
доказателства по делото. Следователно доказана е първата предпоставка на иска, а именно,
че ответникът е собственик на процесното куче.
Въз основа събраните доказателства, съдът приема, че на 16.08.2020 г. около 11:30 часа,
в непосредствена близост до дома на ответника в гр. *****, кучето, порода „Бултериер”,
собственост на ответника, е нападнало кучето на ищеца на име Р., като в резултат от
физическо стълкновение, ухапване и съприкосновение на кучето на ответника с кучето на
ищеца, на последното е нанесена телесна увреда - фрактура в средната третина на лявата
подмишница, като при това категоричните констатации на ветеринарните специалисти е, че
се касае за ухапна рана. Тези обстоятелства се установяват от информация за дейност №
133445 от 16.08.2020 г. от ОВК – ****, протокол от ветеринарната клиника във ***** и
епикризите от ветеринарните клиники в ****, **** и ****, както и от събраните
свидетелски показания, вкл. непосредствени такива, пряко възприели съприкосновението
между двете кучета. По делото са налице доказателства, че на процесната дата в сочения
часови диапазон, кучето на ответника е било пуснато в двора на имота му без да бъде
вързано, както и за това, че същото е преодоляло оградата, преграждаща двора на две, и се е
озовало в онази му част, вратата на която е била отворена откъм улицата, а оттам и на
самата улицата, нападайки кучето на ищеца. Горното се установява от обясненията на
ответника, дадени пред полицейски инспектор при РУ – *****, които в тази част, също имат
характер на извънсъдебно признание, както и от показанията на свидетеля К. Д.а.
Действително свидетелят М.Х. посочва, че е виждал и друг път кучето на ответника, то се
виждало зад оградата, но не го е чувал да лае по хората. Обстоятелството, че свидетелят не
го е чувал, не означава, че кучето не е лаело, респ. че не е проявявало агресия, което се
установява по делото, нито освобождава собственика от отговорност. За да е налице
отговорността по чл. 50 от ЗЗД, не е необходимо животните да имат особени качества - да са
носители на повишена опасност. Отговорност за собственика и лицето, под чийто надзор се
намират те, е налице и в случаите, когато животните не са източник на повишена опасност.
Достатъчен е фактът на нападението, за да се обуслови отговорността на собственика и
лицето, под чийто надзор се намира животното. Следователно доказано се явява
бездействието на собственика на кучето относно неговото обезопасяване. В резултат от
случилото се, на ищеца са били причинени имуществени вреди. От показанията на
свидетеля Д.а безспорно се установява, че кучето на ответника изскочило и тичайки, минало
покрай свидетеля и ищеца, и захапало лапата на Р..
С оглед цялостния анализ на доказателствата по делото, преценени поотделно, в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът счита, че твърденият инцидент се е случил в
обективната действителност и нападението от кучето на ответника спрямо кучето на ищеца
е било факт. Като резултат на ищеца са причинени имуществени вреди. Налице е и пряка и
непосредствена причинна връзка между бездействието на собственика на кучето порода
„Бултериер” /неполагане на грижи за неговото обезопасяване/ и причинената вреда.
Съгласно чл. 50 от ЗЗД, следва да бъде ангажирана отговорността на собственика на
кучето порода „Бултериер” – ответника Д.М. за репариране на претърпените от ищеца
имуществени вреди. От доказателствата по делото, се установява, че ръстът на
притежаваното от него куче е позволявал то да се провре през оградата. При това
положение, е следвало да бъдат положени усилия от собственика да бъде осигурено
преграждане на имота, съобразено с ръста на животното, синджир, повод или друго
обезопасяване, което да предпазва свободното му придвижване, без надзор в двора, покрай
който преминават хора и животни. Притежаването и отглеждането на куче вероятно носи
15
радост за собственика, но наличието му изисква и грижи включително за сигурността на
тези, които по една или друга причина се намират на улицата пред дома му, която е
обществено място. Това означава да бъдат положени максимални усилия в тази насока. При
всички положения, инцидентът свидетелства за едно - виновно бездействие, неполагане на
дължимата грижа. Затова и законът – чл. 50 от ЗЗД, предвижда отговорност за собственика
на животното, когато вредите са причинени от последното. Следователно искът е доказан по
основание.
Не се твърди от ответника, а и липсват доказателства, въз основа на които да може да
се приеме, че нападението на кучето на ответника представлява т.н. ”случайно деяние” или
„непреодолима сила” или че вредите са единствено в резултат на действията на ищеца или
на трето лице, в които хипотези единствено собственикът или лицето под чийто надзор е
кучето, да може да се освободи от отговорност. По делото не се установи и направеното от
ответника възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. От страна на ответника не
бяха ангажирани каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията му, че той и
съпругата му са излизали и няколко пъти са предупреждавали ищеца да се отдръпне по-
далеч, тъй като кучето му се дразни, а още повече, че подушвало и храната. Ищецът е от гр.
**** и е пристигнал с приятелката и кучето си в гр. *****. Паркирал е колата си в близост
до дома на ответника, до който имало и кафене, с цел да пият кафе и да се разходят.
Установявайки се в това непознато за него място и обстановка, същият е дал храна на
кучето си в близост до паркираната кола, като не би могъл да знае, а и не е бил длъжен да
знае за съществуваща непосредствена опасност в двора на близката къща. Наведените в този
смисъл доводи на ищеца са напълно основателни, още повече, че по делото се установи, че е
дал храна на кучето си от другата страна на колата, която се е явявала като преграда между
двете кучета. При това положение по делото не се установи наличието на възможност
ищецът да отчете наличието на опасност. Тази опасност е установена след като кучето на
ответника е започнало да лае, но по думите на свидетеля Д.а изскачането на бултериера и
нападението на Р. е станало толкова бързо, че последното не е можело да бъде
предотвратено и избегнато. Категорични са данните, че ищецът е взел от колата си метална
тръба и е използвал същата с цел да отслаби захапката на бултериера и да освободи кучето
си, като първоначално, по собствените му признания, е ударил няколко пъти кучето на
ответника по гърба, което не е довело до желания резултат, а след това е успял да пъхне
тръбата в устата му, в резултат на което кучето му е било освободено. По делото не се
твърди, а и няма доказателства кучето на ответника да е било нахапано от кучето на ищеца,
за да се обсъжда изложената в отговора на исковата молба хипотеза, че именно последното е
нападнало бултериера, пазейки храната си. Във връзка с горното следва да се посочи
твърдението на ответника, че не е бил пряк очевидец, на базата на което са изразените от
него предположения, че е възможно кучето на ищеца да е нападнало неговото, пазейки
храната си, или да е било ударено от собственика си с металната тръба. Действително, от
показанията на свидетеля Д.а се установява, ответникът е излязъл 3-4 мин. след
нападението, от което може да се направи извод, че същият не е бил очевидец на самото
нападение. Същевременно обаче самият ответник твърди, че когато излязъл, неговото
животно се било сбило с това на ищеца, като същият държал в ръката си метална тръба.
Тоест ответникът е възприел наличие на сбиване от страна на неговото куче с това на
ищеца, а не обратното, както и че ищецът е държал в ръката си въпросната тръба, а не че я е
използвал. Едва в този момент, в присъствието на ответника, пак с оглед заявеното от него в
отговора, ищецът е използвал тръбата, като със същата, по думите му, е попречил на
неговото куче да захапе това на ищеца. Последното твърдение, ведно с твърдението, че не е
успял да види какво е състоянието на другото животно, противоречи на обясненията му,
дадени пред полицейския инспектор при РУ – *****, които съдът цени като извънсъдебни
признания, кореспондиращи с показанията на свидетеля Д.а и представената по делото
медицинска документация. Пред полицейските органи същият е заявил, че веднага след като
16
видял, че кучето му е захапало друго куче, излязъл навън, хванал го за двата крака и го
държал във въздуха. В същото време се опитвал по различни начини да му отвори устата,
тъй като то било захапало крака на другото куче. След инцидента разговарял със
собственика на другото куче, казал му, че ще поеме разходите по лечението на кучето му,
тъй като видял, че то има наранявания на крака.
Що се отнася до изразените от ответника предположения за възможния, според него
механизъм на увреждане, следва да се отбележи, че в своите показания свидетелят Д.
посочва, че кучетата от порода „Бултериер” захапват, стискат и може един час да не пуснат,
че може да се получи проста фрактура – двете кости да се чупят на едно или на две места,
което зависи от това къде е захапката. Посочва, че ако фрактурата или счупването на
млечните зъби е от удар с метална тръба, кучето ще има нараняване на меките тъкани, т.е.
няма да е само на зъбите, а ще има и отпред на муцуната някаква травма. Според свидетеля,
ако има удар отвън винаги има ожулване, охлузване. Заявява, че не е възможно при самото
отваряне на устата с тръба, да се счупят зъбите. Обяснява, че когато едно куче нападне друго
куче, то съответно и другото напада. Това зависело от темперамента на кучето.
По делото безспорно се установи, че към релевантния период ищецът не е имал друго
куче - домашен любимец, поради което и възраженията, че в част от медицинската
документация не са посочени всички индивидуализиращи данни и белези на кучето му,
също са неоснователни.
Въз основа на събраните доказателства може да се направи извод, че нападение от
кучето на ответника спрямо кучето на ищеца е било осъществено на твърдяната дата, при
изяснен механизъм на инцидента, въз основа на събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Д.а, при което са причинени
имуществени вреди на ищеца. Съдът счита, че за по – голяма прецизност, а и с оглед
данните по делото, описаният от свидетеля механизъм, който кореспондира с този в
исковата молба, следва да се конкретизира и уточни с обясненията на ответника, дадени
пред полицейски служител Николов. В тях той заявява, че когато кучето му лаело, съпругата
му отворила входната врата, за да разбере какво има навън. В този момент кучето му успяло
да излезе на улицата и тогава захапало кучето, което стояло пред дома му. Съдът приема за
доказани твърденията за осъществено съприкосновение, което не се установява да е било
провокирано от ищеца по какъвто и да е начин. В този смисъл възражението на ответника за
съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат е голословно и неподкрепено с
доказателства.
За противоречиви и взаимно изключващи се съдът намира доводите на ответника,
наведени в отговора на исковата молба и в писмената защита, подадени чрез процесуалния
му представител. От една страна се навежда, че били извършени множество посещения при
лекари с еднакви специалности през кратки периоди от време, а от друга – че ищецът е
следвало да осигури качествени медицински грижи с оглед борба с инфекцията и при
спазване на медицинските стандарти и практики. На практика ответникът признава, а и от
събраните по делото доказателства се установява, че ищецът не е бездействал. Напротив,
същият е взел своевременно всички необходими мерки, потърсил е незабавно медицинска
помощ, пропътувал е стотици километри, разчитайки, че ще намери най – добрите
ветеринарни специалисти в България, доколкото това е било възможно в летните месеци на
2020 г., Положил е максимални грижи и внимание към домашния си любимец, изпълнявал
е всички медицински предписания, лекарски съвети и препоръки с надеждата и вярата, че
кракът на кучето Р., а и самата тя ще бъдат спасени. За всичко това той, като стопанин на
животното, не може и не следва да бъде упрекван. По делото се установи, че в гр. ****,
където живее ищецът, той не е можел да разчита на ветеринарномедицинска помощ.
Личният лекар на кучето му работи в гр. *****, а според показанията на д-р Д., в клиниката
не се дават нощни дежурства. При толкова ограничени възможности за избор, ищецът е
17
осигурил на домашния си любимец възможно най – добрата медицинска грижа. Дори да се
приеме, че при лечението на кучето е допусната някаква грешка, нарушаване на определени
изисквания или правила, то ищецът, който не е специалист в съответната област, не може да
носи отговорност за това. В чл. 27, т. 2 от Глава трета „Административнонаказателни
разпоредби” на Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България е
предвидено, че ветеринарните лекари носят отговорност за нарушения на закона, допуснати
при изпълнение на професионалните им задължения, когато не спазват правилата на
Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния
лекар.
По въпроса за размера на вредите съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 51 от
ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали, за да е
налице фактическия състав на извъндоговорната отговорност по чл. 50 от ЗЗД. Тя не се
предполага, а следва да се докаже от увредения. Вредите подлежат на възстановяване само
ако са пряка и непосредствена последица от това, че собственикът или упражняващият
надзор, са бездействали и не са препятствали възможността вещта да причини вреди. По
настоящото дело се претендира обезщетение за причинените имуществени вреди -
стойността на разходите за лечението на кучето на ищеца в размер на 1176.72 лева, ведно с
лихва за забава, посочена в размер на 53.57 лева и период от датата на инцидента –
16.08.2020 г., до предявяване на иска – 22.02.2021 г.
По делото са представени следните доказателства за направени разходи: 1. фискален
бон от 29.08.2020 г. за лекарство Рутаскорбин – 5.54 лева; 2. Фискален бон от 26.08.2020 г. –
за Риванол – 1.40 лева; 3. Фискален бон от 25.08.2020 г. от ВК „Еклипс” – за терапия – 10
лева; 4. Фискален бон от 26.08.2020 г. от ВК **** – ветеринарни услуги - 430 лева; 5.
Фискален бон от ВК Еклипс – терапия от 27.08.2020 г. – 37.50 лева; 6. Фискален бон от ВК
Еклипс от 29.08.2020 г. – терапия - 24.40 лева; 7. Фискален бон от ВК ЕКлипс от 19.08.2020
г. – терапия – 18:00 лева; 8. Фискален бон от ВК Еклипс от 17.08.2020 г. – терапия – 42
лева; 9. Фискален бон от ВК – **** от 16.08.2020 г. – с подробно описание за извършен
преглед, консумативи, лекарства, рентгенография и превръзка - 89.00 лева; 10. Фискален бон
от ВК - **** от 17.08.2020 г. – за консумативи, медицински услуги - 150 лева; 11. Фискален
бон от 31.08.2020 г. – за компреси – 5.80 лева; 12. Фискален бон от 07.09.2020 г. – за
сребърна вода – 2.98 лева; 13. Фискален бон от ВК Провет от 24.08.2020 г. – за ветеринарни
услуги – 81.90 лева = 898.52 лева; рецепта от д-р Д. от 29.08.2020 г. за Рутаскорбин,
епикризи протоколи, информация и справки за лечение, свидетелски показания на д-р Д., от
които според съда се установяват направени разходи за проведено лечение на кучето на
ищеца в общ размер на 898.52 лева.
Съдът намира, че от представените фискален бон от 20.08.2020 г. – лекарства – 3.73
лева; фискален бон от 20.08.2020 г. – храни – 3.30 лева; фискален бон от 22.08.2020 г. – за
витамин С, крем Идеал и лекарство Аугментин – 15.50 лева; фискален бон от 19.08.2020 г. –
обезкостен пилешки бут – 1.51 лева; фискален бон от 18.09.2020 г. – за лекарство Аркол –
3.14 лева; фискален бон от 17.08.2020 г. – за лекарства – 13.77 лева; фискален бон от
20.08.2020 г. – за чаршафи – еднократни – 6.00 лева; фискален бон от 20.08.2020 г. – битова
химия – 1.00 лева; фискален бон от 19.08.2020 г. – лекарства – 2.98 лева не се установява
разходите, обективирани в същите, да са в причинна връзка с увреждането, включително и
посочените във фактурите лекарства, за които не са представени рецепти; по делото не са
приети като писмени доказателства фактура от 16.08.2020 г. за гориво – 94.98 лева на името
на Сдружение „Промяната е в теб”; фактура за гориво от 09.08.2020 г. – 122.64 лева на
името на същото сдружение и фактура за гориво от 26.08.2020 г. на името на същото
сдружение – 132.29 лева, тъй като с тях не се установяват направени разходи от ищеца, а от
ЮЛНЦ = всичко 400.84 лв.
18
Предвид обстоятелството, че претенцията на ищеца за главница е в размер на 1176.72
лева, съдът намира, че същата е основателна до размера на 898.52 лева и до този размер
следва да се уважи, като за разликата до пълния претендиран размер от 1176.72 лева следва
да се отхвърли. Върху уважения размер следва да се начисли и претендираната лихва за
забава, която за периода от 16.08.2020 г. до 22.02.2021 г., изчислена от съда с електронен
калкулатор на основание чл. 162 от ГПК, е в размер на 47.67 лева, като до този размер
следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 53.57 лева за периода от
16.08.2020 г. до 22.02.2021 г. следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
Ищецът претендира направените разноски – транспортни разходи за свидетелите.
Претенцията е основателна единствено за свидетеля Д., която е допусната при режим на
призоваване и за нея е внесен депозит от ищеца в размер на 50 лева, включващ и
транспортни разходи. Свидетелят Д.а е допусната при режим на довеждане и за нея не е
определян, респ. не е внасян депозит от ищеца. Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
на ищеца следва да се присъдят разноски по съразмерност върху уважената част от
исковете, а именно – 11.55 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА основание чл. 50 от ЗЗД Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *****,
област ****, ул. **** да заплати на СТ. ЦВ. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, област
****, ул. „Светушка” № 10, ет. 4, ап. 10 сумата в размер на 898.52 лева /осемстотин
деветдесет и осем лева и петдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди за направени разходи за лечение на куче на име Р., порода: кръстоска,
пол: женски, дата на раждане: 17.04.2020 г., цвят: трицветна, ухапано на 16.08.2020 г. от
куче, порода „Бултериер”, собственост на ответника, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
уважения до претендирания размер от 1176.72 лева, ведно със законната лихва за забава в
размер на 47.67 лева, считано от датата на деликта -16.08.2020 г., до датата на предявяване
на иска - 22.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция за разликата от уважения до
претендирания размер от 53.57 лева, считано от датата на деликта - 16.08.2020 г., до датата
на предявяване на иска - 22.02.2021 г.
ОСЪЖДА Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, област ****, ул. **** да
заплати на СТ. ЦВ. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, област ****, ул. „Светушка” № 10,
ет. 4, ап. 10 сумата от 11.55 лева /единадесет лева и петдесет и пет стотинки/ - разноски за
настоящото производство.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
19