О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
557
Административен съд – гр. Велико Търново, ІV-ти състав, в закрито съдебно
заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
Йорданка Матева
като разгледа
докладваното от съдия Матева адм. д. № 105/2024
г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 159, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Настоящето производство е образувано по жалба, подадена от Р.С.Ф.
с адрес *** против Писмо изх. № 1013-04-97#1/29.01.2024 г. на Директора на Териториално
поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново (ТП на НОИ
–Велико Търново).
С цитираното писмо Ф. е уведомена, че във връзка с деклариран от
нея осигурителен стаж в Гърция своевременно са изпратени няколкократно
формуляри Е202 BG, Е205 BG и Е210 BG (първият - още през 2021 г. и после
напомнителни съобщения през 2022 г. и през 2023 г.), но по тях няма отговор от гръцка
страна, като междувременно от страна на НОИ на лицето е отпусната пенсия за осигурителен
стаж и възраст (ОСВ) първоначално в размер на социалната през 2021 г. и в
последствие с Разпореждане № **********/08.09.2023 г. – и по чл. 68, ал. 3 от КСО, които са връчени на лицето.
Жалбоподателката оспорва спазването от НОИ на сроковете за
изпращане на гръцката компетентна институция на съответните формуляри и счита,
че неоснователно и с престъпна небрежност ответникът отказва да реши въпроса за
т. нар. й гръцка пенсия вече години наред. В тази връзка сочи, че настоящата й
жалба е свързана с предходни нейни водени дела пред АСВТ – адм. д. № 350/2023
г. и 388/2023 г., които съдът е изискал служебно и приложил към настоящето.
Ответната страна – директорът на ТП на НОИ - Велико Търново е
изпратил преписката, но в определения от съда срок не е взел становище по
жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. тези в
приобщените предходни дела на г-жа Ф. срещу ответника по настоящето дело, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
На 22.11.2013 г. Р.С.Ф. е подала в Гърция заявление за придобиване
на право на пенсия и то този повод е получен формуляр Е205 GR в НОИ с вх. № 2176-04-275/15.03.2016 г.
Във връзка това заявление е постановено Разпореждане №
2176-04275#1 от 06.06.2016 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ – Велико Търново, с което на Р.Ф. е отказано отпускането на пенсия за
ОСВ. В мотивите на разпореждането е посочено, че към 22.11.2013 г. лицето е на
възраст 59 год., 04 мес. и 04 дни и има общ осигурителен стаж положен в
България и Гърция – 20 год., 5 мес. и 18 дни, от които осигурителен стаж
положен в Гърция – 3 год., 07 мес., 02 дни. Разпореждането е връчено с обратна
разписка на Ф. и не е било обжалвано. Посоченият стаж в Гърция - 3 год., 07
мес., 02 дни е установен, след като на гръцката осигурителна институция е
изпратила формуляр удостояващ стаж с такава продължителност заведен в НОИ с вх.
№ 94Р1-3983-2/24.06.2014 г. Впоследствие до Р.Ф. е изготвено писмо изх. №
1029-04-15959/16.12.2017 г., с което е уведомена, че гръцкият осигурителен
институт е отказал отпускане на пенсия по заявлението й от 2013 г.
На 22.03.2021 г. жалбоподателката е подала ново заявление за
пенсиониране - в ТП на НОИ - Велико Търново, с което е поискала отпускането на пенсия
за ОСВ. В него вече е посочила осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице в
Гърция за периода от 01.01.2002 г. до 01.01.2009 г. – тоест 7 години.
За установяване на действителния осигурителен стаж в Гърция на
лицето (поради разминаването с първоначално посочения е потвърден от гръцка
страна стаж), на 13.08.2021 г. от българска страна е изпратен формуляр Е202 BG - Проучване на молба за пенсия
за старост до гръцката осигурителна институция EFKA. Тъй като отговор от гръцка страна не е
постъпил в разумен срок, са депозирани няколко писма – въпроси от страна на жалбоподателката
и съпруга й до НОИ за причините и срока за произнасяне от гръцка страна.
Междувременно обаче с Разпореждане № ********** от 13.05.2021 г.
на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Велико Търново на жалбоподателката е
отпусната пенсия за ОСВ в размер на 141,63 лв., считано от 18.03.2021 г., на
основание чл. 68, ал. 4 от КСО (Нова – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г.). Според тази разпоредба при преценяване на правото на пенсия по
ал. 1 и 2, свързана с прилагане на международен договор, по който Република
България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите
за социална сигурност, когато само със зачетения по българското законодателство
осигурителен стаж лицето не придобива право на пенсия, но има поне 15 години
действителен осигурителен стаж и до удостоверяване на чуждия осигурителен стаж
навърши възрастта по ал. 3, се отпуска пенсия в размер на социалната пенсия за
старост, при условие че лицето не получава друг вид пенсия. Разпореждането е
получено от жалбоподателката на 18.06.2021 г.
Същото е оспорено от нея две години по-късно, като във връзка с
оспорването му е било образувано адм. дело № 388/2023 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново. С влязлото в сила Определение № 322/28.07.2023
г. по това дело на АСВТ е прието, че жалбата е просрочена, като е оставена без
разглеждане и производството е прекратено, но на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново са изпратени заверени копия от Разпореждане
№ **********/13.05.2021 г., ведно от Заявление с вх. № 3161/21.06.2023 г.,
Жалба вх. № 3453/06.07.2023г. и Заявление с вх. № 3491/140.07.2023г., за
преценка налице ли са предпоставки за изменение на влязлото в сила Разпореждане
от 13.05.2021г. по реда на чл. 99 от КСО.
В резултат на това и на така образуваното производство пред НОИ,
на жалбоподателката е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68, ал. 3 от КСО с Разпореждане № **********/08.09.2023 г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново, като при определяне на
размера е зачетен само българския стаж и вече потвърдения гръцки такъв от 3
години, 7 месеца и 2 дни, без да е отчетен заявения от нея през 2021 г. по-дълъг
гръцки осигурителен стаж размер, тъй като от страна на гръцката държана липсва
отговор с необходимата информация за него. Това разпореждане не е обжалвано и е
влязло в сила.
В тази връзка, както се каза, още през 2021 г., след подаването на
заявлението за пенсиониране от г-жа Ф., във връзка със заявения от нея осигурителен
стаж в Гърция, на 13.08.2021 г. от страна на българската администрация е
изпратено запитване до гръцкия компетентен орган EFKA относно осигурителния стаж на
жалбоподателката с формуляр Е202 BG – Проучване на молба за пенсия за старост.
От страна на директора на ПТ на НОИ - Велико Тръново са изпратени още две напомнителни
запитвания до гръцките власти – съответно на 11.10.2022 г., а след това и на
23.10.2023 г. Отговор от гръцка страна обаче до този момент няма и именно за това обстоятелство е уведомена Ф. с процесното
оспорвано писмо в настоящето дело - Писмо изх. № 1013-04-97#1/29.01.2024 г. на Директора
на ТП на НОИ –Велико Търново.
Съдът не намира основания да приеме, че това Писмо изх. №
1013-04-97#1/29.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново (а реално
и предходните такива, с които тя е уведомявана за липсващ отговор от гръцка
страна за осигурителния й стаж в тази страна и изпратени напомнителни) е
индивидуален административен акт по смисъла на АПК, който подлежи на съдебно
оспорване. Това е така защото от неговото съдържание се установява, че никакви
задължения не се създават на жалбоподателката, нито се оспорват нейни права, а
единствено същата се уведомява за хода на течащата процедура по установяване на
гръцкия й стаж за целите на определяне на пенсията й за ОСВ в България. Т.е.
посоченото писмо има чисто уведомителен характер и не е административен акт
само по себе си. Същото още по-малко е акт от вида на изчерпателно изброените в
чл. 117 от КСО ИАА, подлежащи на съдебен контрол.
Следва да се посочи, че принципно при подаване на заявление за
пенсиониране, НОИ дължи произнасяне, но на база определени документи. Тогава,
когато заявителят със заявлението си за пенсиониране е посочил осигурителен
стаж в друга държава – членка на ЕС, НОИ изисква от осигурителната институция на
тази държава служебно да представи формуляр Е 202 за удостоверяване на съответните
осигурителни периоди. НОИ обаче не може да контролира съответната институция –
респондент в посочената от заявителя ДЧ на ЕС, в която е деклариран стаж и не
разполага с механизъм да ускори получаването на отговора от тази чужда държава.
Такива възможности няма и съдът, който винаги е национален и няма правомощия по
отношение на чужди администрации/юрисдикции. РБългария прилага в отношенията си
в областта на социалната сигурност с другите държави-членки на ЕС (вкл. Гърция),
правилата за координация на схемите за социална сигурност, съдържащи се в
Регламент (ЕО) № 883/2004 и в Регламент (ЕО) № 987/2009. Правната уредба на
обезщетенията за старост се съдържа в Дял І и Дял ІІІ, Глава 5 от Регламент
(ЕО) № 883/2004. Съгласно разпоредбите, всяка държава-членка на ЕС отпуска
пенсия на лицата по условията на националното си законодателство, като при
необходимост взима под внимание осигурителните периоди на кандидата във всяка
друга държава-членка. При преценяване на правото на пенсия, съгласно чл. 68 от КСО,
за изчисляване продължителността на осигурителния стаж, стажът, придобит
съгласно българското законодателство, се сумира със стаж, придобит съгласно
законодателствата на други държави-членки, но само за преценка на правото на пенсия. Това означава, че за
лицата, които имат осигурителен стаж, придобит съгласно законодателствата на
България и на Гърция, ако българският осигурителен стаж не е достатъчен, за да
възникне право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно българското
законодателство, се взема предвид и гръцкия осигурителен стаж. Но размерът на
тази пенсия се определя само въз основа на дохода, върху който са внасяни
социално-осигурителни вноски в България и от пропорционалното съотношение на
българските периоди на осигуряване към общия период (български и гръцки). В
конкретния случай на жалбоподателката е отпусната първо пенсия по чл. 68, ал. 4
от КСО в размер на социалната такава от 13.05.2021 г, а от 08.09.2023 г. – по чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка с
цитирания по-горе Регламент, но няма основание за преизчисляване на тази
пенсия, по начин, че да отчита и осигуряването й в Гърция, до като не се получи
информация тази страна. Тази информация може да се предостави само от социалноосигурителната
институция на Гърция. В случая тя е надлежно изискана от НОИ (дори на три пъти
реално – тъй като след първия формуляр Е202 BG от 2021 г. са изпратени още 2 напомнителни
такива). За НОИ, а и за съда, няма друга възможност за въздействие по отношение
на социалноосигурителната институция на Гърция, а НОИ единствено дължи
информация за хода на това производство на заявителя – българският гражданин
поискал отпускане на пенсия за ОСВ в страна, която информация реално е и предоставена
с процесното писмо в конкретния случай. Това писмо обаче, просто съобщава на г-жа
Ф. липсата на отговор от гръцка страна, без да променя нещо в правната й сфера.
Такава промяна – нови обстоятелства по смисъла на чл. 99 от КСО, би могъл да съдържа
отговорът от гръцка страна, който евентуално да доведе до преизчисление на
пенсията на Ф., но понастоящем такъв отговор просто няма и както се каза не
може да бъде и изискан от гръцка страна нито от НОИ, нито от съда. Още повече,
че и в Регламента не е предвиден срок,
в който институциите в сезираната държава- членка трябва да предостави нужните
данни и изпрати надлежен отговор на българския формуляр.
Ето защо съдът намира, че жалбата на Р.С.Ф. против Писмо изх. №
1013-04-97#1/29.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ –Велико Търново е недопустима,
като подадена против акт извън тези по чл. 117/118 от КСО, който по същество не
е ИАА, а такъв с чисто информативен, уведомителен характер, който не подлежи на
съдебен контрол. По тези причини жалбата следва да се остави без разглеждане и
производството по нея да се прекрати.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК,
Административният съд – Велико Търново, Четвърти състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба до
АСВТ от Р.С.Ф. с адрес *** против Писмо изх. № 1013-04-97#1/29.01.2024 г. на Директора
на ТП на НОИ –Велико Търново.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 105/2024
г. по описа на Административен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящето определение да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: