№ 7757
гр. София, 28.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. Я.
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. Я. Гражданско дело №
20211110158403 по описа за 2021 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК. С оглед възраженията на ответниците,
на последните следва да се укаже да заявят дали искат допускане до делба на процесните
имоти между тях /в случай че съдът приеме, че ищците не са собственици на част от
имотите/. На основание чл. 101 ГПК на ответниците следва да се укаже да прецизират
възражението си за нищожност на договора за продажба на наследство поради противоречие
с добрите нрави, като посочат обстоятелствата, на които го основават /доколкото
„накърняване на добрите нрави“ е правна квалификация; за да приеме съдът че има такова
основание за нищожност, страната следва да посочи факти – защо счита, че има такова
накърняване, и тези факти да се докажат/.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо, с изключение на представеното от ответниците заключение на
съдебно-психиатрична експертиза, доколкото последното представлява доказателствено
средство, събрано по друго дело, поради което и приемането му по настоящото не е
допустимо.
По искането на ищците за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели за установяване на факта кой/кои/ от съсобствениците ползва делбените имоти
съдът ще се произнесе в първото открито заседание, след отделяне на спорните от
безспорните факти. За тази цел на ответниците следва да се укаже да заявят дали оспорват
твърдението на ищците, че ползват процесните имоти. На всяка от страните следва да се
укаже да заяви иска ли да ползва имотите.
Искането на ответниците по чл. 186 ГПК следва да бъде уважено, като на този етап не
е необходимо да бъде изискван оригиналът на документа. Макар пълномощното да не е
представено по делото, неговата автентичност е оспорена от ответниците. Ето защо и за
процесуална икономия съдът следва да укаже на ищците за заявят дали ще се ползват от
1
този документ, с оглед преценка на предпоставките за откриване на производство по чл. 193
ГПК. След изпълнение на указанията от ищците и след представяне на документа съдът ще
се произнесе по искането на ответниците за изслушване на съдебно-почеркова експертиза.
На ответниците следва да се укаже и да прецизират искането си за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на трима свидетели относно установяване на притежаваните от
наследодателката им ценности, произведения на изкуството и пр., като посочат за какви
точно обстоятелства ще дава показания всеки от тримата свидетели, както и доказване на
кое точно от възраженията целят с тези доказателства. След изпълнение на указанията съдът
ще се произнесе по това искане.
В производството по съдебна делба е допустимо съединяване на искове. Съгласно чл.
342 ГПК, в първото съдебно заседание всеки от сънаследниците може да възрази против
правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против
включването в наследствената маса на някои имоти, тази разпоредба урежда исковете,
разглеждането на които е допустимо в първата фаза на производството за съдебна делба.
Разпоредбата на чл. 343 ГПК посочва искове, разглеждането на които е изрично предвидено
в първата фаза на производството за съдебна делба – оспорвания на произхождение, на
осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства, както и искания за
намаляване на завещателни разпореждания и дарения. Според задължителните
тълкувателни разяснения, дадени в ППВС 7/74 г., т. 3, съдебна делба може да се иска само
на вещ, която при предявяване на иска е съсобствена, поради което искът за делба не може
да бъде съединен с иск за създаването на съсобственост или за създаване на различни от
законните дялове. В обобщение, нормативната уредба на производството и трайната и
непротиворечива съдебна практика приемат, че в първата фаза на делбеното производство е
допустимо съединяването на установителни, но не и на конститутивни искове, освен ако
предявяването им е изрично предвидено. Конститутъиовните искове по чл. 27 – чл. 31 и чл.
33 ЗЗД – за унищожаване на прехвърлителна сделка /с изключение на завещание, което е
изрично предвидено в ГПК/ не могат да се съединяват с иска за делба - нито първоначално
/от ищеца/, нито последващо /от ответника/. При съдебната делба не намира приложение и
правилото на чл. 32, ал. 2 ЗЗД за упражняване правото да се иска унищожаване чрез
възражение, тъй като искът за делба не е иск за изпълнение на облигационен договор.
Поради това упражняването на потестативното право за унищожение на едностранната
упълномощителна сделка и на договора за продажба на наследство с фактически твърдения,
попадащи в хипотезата на чл. 31,ал. 1 ЗЗД, не може да се прави в делбеното производство,
както с иск така и с възражение. Ето защо и в настоящото производство няма да бъда
изследвани фактите, на които то се основава – тези, касаещи способността на праводателя
на ищците да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи към
момента на едностранната сделка. Исканията на ответниците за изслушване на съдебно-
психиатрична експертиза и за събиране на гласни доказателства чрез разпит на трима
свидетели за установяване на посочените факти следва да бъдат отхвърлени.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
2
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ответниците за приемане като писмено доказателство на
представената към отговора съдебно-психиатрична експертиза, изготвена по дело на СГС,
исканията им за изслушване на съдебно-психиатрична експертиза за отговор на поставените
от тях задачи и за събиране на гласни доказателства за установяване възможността на баща
им да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи към момента на
едностранната сделка.
ПРИЕМА останалите представени към исковата молба и отговора писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение
относно възможността за съвместно ползване на имотите от всички съделители и каква е
стойността на средния месечен пазарен наем на всеки от имотите към момента на изготвяне
на заключението.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400,00 лева, вносим от
ищците в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещото лице Л.Й..
ДА СЕ ИЗИСКА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 186 ГПК ОТ НОТАРИУС Ц.С. , рег. № 711
на НК, район на действие – СРС, в едноседмичен срок от съобщението да представи заверен
препис от пълномощно с рег. № ...... и ...., акт № 14, том II от 19.7.2018 г. на нотариус Ц.С.,
рег. № 711 на НК, район на действие – СРС.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК за първото открито заседание
произнасянето по искането на ищците за събиране на гласни доказателства за установяване
на обстоятелствата кой ползва делбените имоти, както и по исканията на ответниците за
събиране на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели за установяване
имуществата в наследството на майка им и за допускане на съдебно- почеркова експертиза
за установяване неавтентичността на оспореното пълномощно.
УКАЗВА на ищците в срок до първото открито заседание с писмена молба с препис за
ответниците да заявят ясно и конкретно искат ли да упражняват фактическа власт върху
имотите или искат заплащането на наемна цена.
УКАЗВА на ищците в срок до първото открито заседание с писмена молба с препис за
ответниците да заявят дали ще се ползват от оспореното пълномощно с рег. № ...... и ...., акт
№ 14, том II от 19.7.2018 г. на нотариус Ц.С., рег. № 711 на НК, район на действие – СРС,
като им УКАЗВА, че при неизпълнение съдът ще приеме, че не желаят се ползват от него.
УКАЗВА на ответниците в срок до първото открито заседание с писмена молба да
заявят дали искат допускане до делба на процесните имоти между тях /в случай че съдът
3
приеме, че ищците не са собственици на част от имотите/, като УКАЗВА, че при
неизпълнение съдът ще приеме, че не искат делба на трите имота, която да се допусне
между тях двамата.
УКАЗВА на ответниците в срок до първото открито заседание с писмена молба с
препис за ищците да заявят ясно и конкретно оспорват ли твърденията на ищците, че
понастоящем само ответниците упражняват фактическата власт върху делбените имоти,
като им УКАЗВА, че при неизпълнение съдът ще приеме този факт за безспорен, както и да
заявят как според тях следва да се разпредели по реда на чл. 344 , ал. ГПК ползването на
делбените имоти.
УКАЗВА на ответниците в срок до първото открито заседание с писмена молба с
препис за ищците да изложат ясно конкретни фактически твърдения – обстоятелства, на
които основават възражението си за нищожност на договора за продажба на наследство
поради накърняване на добрите нрави.
УКАЗВА на ответниците в срок до първото открито заседание с писмена молба с
препис за ищците да прецизират искането си за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на трима свидетели относно установяване на притежаваните от наследодателката им
ценности, произведения на изкуството и пр. като посочат за какви точно обстоятелства ще
дава показания всеки от тримата свидетели, както и доказване на кое точно от възраженията
целят с тези доказателства, като им УКАЗВА, че при неизпълнение искането ще бъде
отхвърлено.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.5.2022 г. – 15,15 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
отговора и доказателствата.
Вещото лице да се призове, като му се укаже да работи след представяне на
доказателства за внесен депозит.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявен е иск за делба на недвижими имоти.
Ищците твърдят, че по силата на наследствено приемство и договор за продажба на
наследство по чл. 212 ЗЗД притежават в съсобственост с ответниците описаните в исковата
молба недвижими имоти, а именно апартамент № 14, находящ се на адрес в гр. София, ж. к.
„....... 1“, бл. ...., вх. А, ет. 4, апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж. к. „....... 1“, бл. ....,
вх. А, ет. 4 и апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж. к. „....... 1“, бл. ...., вх. А, ет. 2.
Ответниците оспорват иска. Поддържат, че договорът за продажба на наследство е
нищожен поради липса на съгласие - че упълномощителната сделка, с която се е
легитимирал пълномощникът на продавача, е нищожна поради липса на съгласие -
пълномощното не е подписано от продавача; че договорът за продажба на наследство е
нищожен поради липса на форма – сключен е като привиден, като за прикритата сделка,
4
която е покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти, не е спазена изискуемата
форма /нотариален акт/; че договорът е нищожен поради липса на форма, тъй като прикрива
дарение на наследство /нееднократно е посочено, че посочената в него цена не е платена/; че
договорът е нищожен поради заобикаляне на чл. 33 ЗС, както и поради противоречие със
закона.
В тежест на ищците е да докажат наличие на съсобственост между страните по
отношение на процесните имоти, възникнала на посоченото в исковата молба основание,
както и че същите съставляват годен обект за съдебна делба, а с оглед направената
претенция за постановяване на привременна мярка е да докажат, че ответниците или някой
от тях ползват за задоволяване на собствени нужди делбените имоти, към настоящия
момент.
В тежест на ответниците е да докажат обстоятелствата, на които основават
възраженията си за нищожност на договора за продажба на наследство, в това число и че
наследодателят им – продавач на наследството не е автор на пълномощното, с което се е
легитимирало лицето, сключило сделката, както и че договорът за продажба на наследство
прикрива покупко-продажба на недвижими имоти, респ. – договор за дарение на наследство.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5