Определение по дело №692/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………….…./……….08.2021 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 14.08.2021 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 692 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано реда на чл. 694 ТЗ по искова молба на правоприемник на кредитор с прието вземане, оспорил с възражение прието вземане на друг конкуриращ кредитор на несъстоятелен длъжник, останало неудовлетворено от съд по несъстоятелността при одобряване на списъци на кредиторите на масата.

По размяна на книжата: Исковата молба, в приетата за разглеждане част е редовна, като съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея са уточнени фактите,  на които „ВЪРШЕЦ МИЛК“ЕООД, чрез упълномощени от законен представител адвокати,  основава претенцията си и обосновава интерес от установяването, като са направени доказателствена искания.  Ищецът е допълнил възраженията си в допълнителна искова молба вх.№ 97.05.2021.

Ответникът С М.Г. е пропуснал срок за отговор, но правото му на защита вече е било упражнено с действията в процеса по чл. 690 ТЗ и затова  евентуална преклузия би могла да се отчита само при необосновано разширяване на предмета на спора, очертан пред съда по несъстоятелността. Пълномощникът  на кредитора с оспорено вземане е изразил становище в срока за допълнителен отговор, като е оспорил възражения на насрещната страна.

Несъстоятелният длъжник „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД е пропуснал да подаде отговор чрез законния си представител, като правото за това е преклудирано на 12.04.21г, считано от  изчерпване на опити за връчване на пълномощници с оттеглени права от  законните представители и уведомяване по реда на чл. 50 ал. 2 ГПК на регистриран адрес на управление.

Конституираният служебно синдик на несъстоятелния ответник Г.С. е изразила становище за недопустимост на иск, предявен от цесионер, който не е легитимиран с процесуалните права на своя праводател, евентуално за неоснователност на отрицателната претенция, позовава се на доказателства, представени в обуславящото производство по чл. 690 ТЗ.  

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.

По допустимостта на претенциите: Установено е провеждането на производство по несъстоятелност на длъжника „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД - обявен в несъстоятелност с решение №154/28.02.2018г по т.д. № 848/2016г на ВОС, в което С Г. e предявил своe парично вземане ( наред с други трима кредитори) с молба  Входящ № 15959 от 30.5.2018г.(л.87). Това вземане е било прието от синдика и включено в съставен от синдика списък, обявен по партида на длъжника с вписване 20181121101929( поправен по отношение на името на кредитора), и срещу него е било подадено възражение с вх. № 35250/30.11.2018г. от „Вършец Милк“ЕООД, заявил се като частен правоприемник на Патрик Бовижън, прехвърлил му част от вземане,  прието от синдика при съставяне на първия списък на кредиторите.  Съдът по несъстоятелността е приел за разглеждане оспорването на приетото вземане на този кредитор, основано на възражения, идентични с изложените в исковата молба и в определение №1338/10.04.2019 по реда на чл. 690 ТЗ  ги е оставил без уважение(л. 155).

Отрицателният установителен иск на ищеца е предявен по поща с дата на депозиране в пощенска служба на 30.04.19г  в рамките на срока по чл. 694 ал.6 ТЗ, считано от обявяването на 16.04.2019 г. в ТР на определение Определение № 1436/12.4.2019г. на съда по несъстоятелността, с което е бил одобрен след разглеждане на възражението първия списък на приетите вземания.

При така установеното, съдът намира за неоснователно възражението на синдика срещу легитимацията на ищеца с право да търси установяване на несъществуване на вземането на своя конкурент по исков ред. Това е така, защото частният правоприемник придобива с цесия не само материалното право на вземане, но и неговите принадлежности, каквито са възможностите за принудителното му събиране. Аналогично на правото на цесионера да замести праводателя си при упражняване на права по издаден в негова полза изпълнителен лист в изпълнителен процес, на осн. чл. 621 ТЗ вр. чл. 421 ал.1 ГПК следва да се признае такова правоприемство и в универсалното основание за изпълнение върху маса на несъстоятелен длъжник. Възраженията по чл. 690 ТЗ са съответна форма на разрешаване на спорове между кредитори, конкуриращи се върху едно и също имущество на длъжника и затова исковата защита се урежда в полза на онези, засегнати от списъците на кредиторите лица, които претендират да получат удовлетворение в производството по несъстоятелност. За разлика от индивидуалното изпълнение(където споровете по чл. 464 ГПК се очертават при разпределение на постъпление от отделен способ), спецификата на несъстоятелността като универсално изпълнение изисква тези спорове да се разрешат предварително и изчерпателно, още на етапа на установяване на правоимащите взискатели в списъци на кредитори с конкретно посочени размери на претенции. Затова и цесионерът може да замести своя праводател както в разпределението за получаване на предвидената според удостоверените права в одобрен списък сума(, така и в правото му да оспорва правата на конкурентите в предварителния етап по чл. 690 ТЗ. Правопремството в правото на универсално изпълнение го легитимира и с право да продължи същата защита по исков ред в хипотеза на чл. 694 ал.3 т.1 ТЗ. Представителната власт на пълномощниците на ищеца е надлежно удостоверена (л. 10).

По отношение на неплатежоспособния длъжник – ответник, установяването на задължението към кредитор налага самостоятелно упражняване на  процесуални права, независимо от назначен синдик (чл.635 ал.3 ТЗ), съответно само законен представител е надлежно легитимиран да представлява тази страна.

На осн. чл. 694 ал. 4 ТЗ съдът е конституирал синдика на неплатежоспособния търговец като  задължително необходим другар на ответника.

По предварителните въпроси: Частичното прекратяване на производството по нередовната исковата молба, в частта й в която твърденията на ищеца са били непълни или несъответни на заявеното пред съда искане е стабилизирано с пропускане на срокове за обжалване на определение № 260948/10.12.2020г (л. 158).

Сезиран е родово и местно  компетентен съд, според специална подсъдност по чл. 694 ал. 6  ТЗ. Ищецът е освободен от авансово внасяне на държавна такса по силата на специално правило на чл.694 ал.7 ТЗ. Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 ал.1 т.4 от ГПК). Възражение за неподсъдност или  срещу търговския характер на спора не е предявено. Освен изявленията на страните в настоящия процес, съдът зачита като процесуална предпоставка за установителния иск, съответно и за очертаване на предмета на делото действията им в подготвителното производство по предявяване и оспорване на вземанията по реда на чл. 690 ТЗ(Решение № 15 от 1.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 535/2009 г., I т. о., ТК).

По доказателствените искания:  

В исковата молба е формулирано само доказателствено искане за събиране на оригинали на писмени доказателства, представени в преписи при предявяване на вземанията от пълномощника на ответника Г. Тези документи обаче се изчерпват със самия предварителен договор за покупка на имот и вносна бележка  за извършено плащане от купувача. Изискването на оригиналите не е свързано с оспорване на съществуването на самите документи или за липса на идентичност между заверените от адвокат копия, ползващи се със сила на официален препис  и известно друго съдържание на писмените актове, а според изричното уточнение на ищеца оспорването на автентичност и невярност на посочените доказателства се основава на възражението за документирането на симулирана сделка, насочена срещу интересите на кредиторите на доверителя. Изявленията на кредитора и синдика са изрично потвърдени от тях, поради което не се налага проверка за вярност на документирането им. Затова в настоящия процес допълнително възлагане на задължение за представяне на оригинали при отчитане на принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права от страните не се налага (решение от 20.01.2004 г. на ВКС по гр. д. № 898/2002 г., III г. о.).

Доказателствата, представени от кредиторът с оспорено вземане при предварителното оспорване по чл. 690 ГПК следва да бъдат разгледани и в настоящия процес, независимо от позоваването на страните, тъй като въз основа на тях са формирани спорните изводи както на синдика, приел претенцията в съставения списък, така и на съда, отхвърлил възраженията на ищеца. По отношение на допълнително оспорения анекс, представен именно в хода на разглеждане на възражението срещу вземането на кредитора, възраженията на ищеца обаче се обосноват с оспорване на самото съществуване на документ, възпроизведен според оспорващата страна като копие от несъществуващ оригинал. Това налага искането за изискването на оригиналите на двата основни документа да бъде уважено.

На страните следва да се укаже и необходимостта от конкретизиране на претенциите за присъждане на разноски с  точен размер, чрез  представяне на и списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК най- късно в последно заседание по делото.

По тези съображения, на осн. чл. 374 ал.1 ГПК,  съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) предявени от  частен правоприемник на кредитор с прието вземане,  иск за отричане на съществуването на вземане за възстановяване на авансово платена покупна цена  по  развалени от изправен купувач неизпълнени от длъжника два предварителни договора от 23.08.2007г за продажба на имот в строителство в размер на общо 17578.99 лева.

ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, приложени към молба за предявяване на вземане на кредитора С Г. в копия, заверени по реда на чл. 32 ал.1 Задв:   предварителни договори за покупка  на имоти от 23.08.2007г, вносни бележки за банкови плащания от 14.06.2007г., 07.06.2007г., 22.08.2007г., 03.09.2008г., 23.08.2007г.,03.09.2008г.,22.08.2007г,  03.09.2007г, пълномощни, и    искане за произнасяна на синдика по запазване на действието на този договор, уведомление изх.№ 43/31.08.2018г от синдика за прекратяване на неизпълнен от длъжника договор, покана за предявяване на вземания от чуждестранни кредитори и плик за доставянето му до адресата в Румъния.

ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, приложени към становище по възражение срещу прието вземане на кредитора С Г. в копия, заверени по реда на чл. 32 ал.1 Задв: анекс от 15.09.2013г за продължаване на срока на предварителни договори.

На осн. чл. 183 ГПК ЗАДЪЛЖАВА  ответника  С Г. да представи за справка в присъствие на страните в първо по делото заседание оригинали на писмени документи, от които са били снети копията, заварени от адв. Г. на предварителни договори за покупка  на имоти от 23.08.2007г и анекс от 15.09.2013г за продължаване на срока на предварителни договори.

Предупреждава страната, че при непредставяне на тези оригинали преписите ще бъдат изключени от доказателствен материал.  

ОБЯВЯВА на страните служебно известни обстоятелство по съдържанието на съдебни книжа по т.д. 894/11г и вписаните обстоятелства и обявени актове в ТР по партидата на несъстоятелния длъжник.

На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенциите им по признаване на отделните разходи със съответни доказателства за извършването им, като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания) възможностите на страните да искат изменение на произнасянето по разноските ще бъдат преклудирани.

 

НАСРОЧВА съдебно заседание за 23.09.2021 г. от 9.30 часа.

 

ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат призовани.

Проектът за устен доклад, представляващ, приложение към настоящото определение да се съобщи на страните.

 

Препис от определение да се изпрати със съобщение за открито заседание представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП на страните, на електронни адреси на пълномощниците, обявени по делото от адв. В. и адв. К., и оповестен в ТР за синдика С., а съобщението до несъстоятелния ответник да се приложи към дело на осн. чл. 50 ал. 2 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

 

           

 

 

ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД

по търговско дело номер № 692 по описа за 2019 г.,

 

Производството е образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР.

Приет е за разглеждане, предявен установителен иск по реда на чл. 694 ал. 3 т.1  ТЗ  от  „ВЪРШЕЦ МИЛК“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк Красно село, ул. Пчела №3А ет.47 ап.43, представлявано от управител Г. Г., чрез адв. В. и адв. Г., служ. адрес *** студио 1 срещу С. М. Г, гражданин на И., с документ за идентичност ……, с адрес ....., действащ по настоящем чрез пълномощник адв. П. К. – САК със служебен адрес *** и „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна жк Чайка, бл. 23, вх. А, партер, представлявано от управители А. М. К. и С. Х. Р. М., при участие на Г.П.С. назначена за постоянен синдик на длъжника „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ООД - обявен в несъстоятелност с решение №154/28.02.2018г по т.д. № 848/2016г на ВОС, със служебен адрес гр. Варна ул. Опълченска №23 ет.1 ап. 3, за отричане на съществуване на прието необезпечено вземане, включено в списък на приети вземания с ред по чл. 722 ал.1 т. 8 ТЗ, както следва:

за връщане на сума от 17578.99 лева, формирана като сбор от 8844,25 лв и 8734.74лв, предявена като левова равностойност на припадаща се на този купувач според уговорка за вътрешно разпределение на права между множество договорили се лица част от 50% от престацията от общо 17 976 евро, дадени от купувачи авансови вноски за платена покупна цена за придобиване на апартамент 8, сектор 4 вх. А ет. 3 и апартамент 8, сектор 1 вх. С, ет. 3 по два предварителни договора за покупка на имоти в строеж, развалени поради неизпълнение на продавача.

Ищецът и ответника Г претендират и за присъждане на разноски по настоящото дело.

По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават  или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):

Служебно известни на съда и ненуждаещи се от доказване са обстоятелства по предявяване на процесното вземане в производството по т.д. № 848/2016г на ВОС, включването му в списък на приети вземания и  неубедителното му оспорване с възражение  от частен правоприемник на друг кредитор.

Отричането, предприето от ищеца се основава на оспорване на всички  твърдения, посочени в предварителното производство от предявилия вземане кредитор, поддържани и в отговор по отрицателния иск, както следва:

С два отделни писмени договора от 23.08.2007г, дружеството, чрез управителите си, се договорило с четирима свои клиенти, между които ответника С Г., да им продаде общо след построяване апартамент № 8, сектор 4 вх. А ет. 3 и апартамент 8, сектор 1 вх. С, ет. 3, находящи се в бъдеща сграда в УПИ ХII-948 в гр. Обзор срещу заплащане на 57222 евро за първия 56600 евро за втория имот, платими на вноски, от които първата е включвала и предварително внесени суми за резервация, а последната е дължима  преди сключване на нотариална сделка след издаване на разрешението за ползване на готова сграда. Ответникът твърди, че съвместно действащите купувачи внесли по банкова сметка ***, от които 9044евро по първия и 8932 евро по втория договор, от които припадащи му са 50 %, съответно на уговорката за дялово участие на всеки от четиримата купувачи. Въпреки че сроковете за изпълнение изтекли, строителство не било започнало и тъй като продавачът не поканил купувача за довършване на сделката. Като се позовал за значителната забава и преустановяване на дейността поради откриване на производство по несъстоятелност, пълномощник на купувачите заявил от тяхно име разваляне на неизпълнената сделка при предявяване на претенция за връщане на заплатените суми.

Така посоченото договаряне и изпълнение е оспорено от ищеца.

Допълнително ищецът твърди, че купувачът е бездействал след сключване на договора и въпреки забавата на продавача не е предприел никакви действия до изтичане на общ срок на погасителната давност за всички права срещу неизправната страна- както за разваляне на неизпълнен от продавача договор, така и за имуществени права за търсене на изискуема парична претенция, възникнала от неизпълнение, евентуално от прекратяване на договора.  

Посочената от ищеца начална дата на изискуемост на вземането е оспорена от ответника, като се позовава на сключения с продавача анекс за продължаване на срокове за изпълнение на уговореното строител с 10 години, считано от споразумяването на 15.09.2013г. Сключването на това споразумение е оспорено от ищеца като документирането му се сочи като предназначено да стабилизира вече пропуснати права, насочено срещу интересите на останалите кредитори.  Евентуално се оспорва валидността на съглашение, чийто предмет не е бил възможен към момента на сключването му.

Ищецът твърди и че срокът за предявяване на вземанията за събиране в производство по несъстоятелност е бил пропуснат, както и че молбата, подадена от  името на кредитора  не е била редовна, не е била подписана от него или от редовно упълномощен представител.

Ответникът сочи насрещно, че молбата му е депозирана преди изтичане на специален срок, уреден в полза на известни чуждестранни кредитори на несъстоятелен длъжник с начало от получаване на писмено  уведомление. Това твърдение не е оспорено, но не и признато от насрещна страна.

Синдикът на несъстоятелното дружество е признал в становището си пред съда по несъстоятелността и поддържа в настоящото производство твърдение за наличие на спорните писмени договори в търговската документация, постъпилите по банковите сметки суми  и счетоводно отразяване на заплатени суми и неплатени задължения по тези договори в счетоводните регистри.

При съпоставка на твърдения и възражения с оспорването им от насрещни страни съдът не установява безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства.

Всички останали твърдения в исковата молба (бланкетни посочвания на квалификации пороци: противоречие със закона или нарушение на морала, заобикаляне на закона или невъзможност на предмета на договора, липса на съгласие и липса на форма, липса на основание или привидност; унищожаемост поради грешка; договаряне без представителна власт; както и плащане, прихващане, опрощаване и прехвърляне на спорното вземане) се отнасят до необжалвана прекратената част от производството и съдът не ги докладва като изключени от предмета на спора. В същия смисъл са и бланкетно заявените оспорвания на анекса.  

По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):

Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на  иска като спор между конкуриращи се кредитори за отричане на права, подлежащи на реализиране в универсално производство по несъстоятелност, които са били оспорени в предварителното производство по легитимация по чл. 690 и сл. ТЗ. Отричаното от ищеца право на ответника представлява кондикционно притезание за парично вземане, породено от отпадане на основание за авансово престиране на цена по организирана с предварителен договор, но несключена окончателно сделка в хипотеза на закона, уредена в чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД. Съответно приложимия материален закон уреждащ правопораждащото преюдициално правоотношение представляват диспозитивни  норми, уреждащи предпоставките за прекратяване на неизпълнени сделки (чл. 87 и 89 ЗЗД) и последиците от прекратяване на организационен договор по чл. 19 ал. 3 ЗЗД.

Възраженията на ищеца, обосновали интереса от установяване на оспорения дълга се основават на изтичане на обща погасителна давност, като са заявени спрямо алтернативните права, породени за кредитор по неизпълнен двустранен договор.  Това възражение налага квалификация по чл. 110 ЗЗД за упражняване на конститутивни права за реално изпълнение или разваляне на сделка. Евентуално  възражението за погасяване по давност е насочено и срещу вземане, породеното от реституцията на авансово дадената цена, което също налагат квалификация по обща хипотеза на давностните срокове. Приложимо е задължително тълкуване на закона ППВС № 1/1979 г. ВС и ТР№ 5/2017 ОСГТК ВКС). Съдът отчита и специална хипотеза на едновременно прекъсване и спиране на давност в производство по несъстоятелност (чл. 685а ал. 1 ТЗ).

Допълнителното възражение за пропускане на срок за предявяване съдът възприема като позоваване на специална хипотеза на погасяване на неупражнени в срок права в производство по несъстоятелност (чл. 739, ал. 1 ТЗ). За отчитане на процесуалния срок за предявяване на вземане по чл. 685 ТЗ от лице, чието постоянно местожителство се намира в друга държава-членка се прилагат  специалните правила на чл. 40 от Регламент (ЕО) №1346/2000 на СЕС( приложим в производства по несъстоятелност, открити преди 26.6.2017 г.) и субсидиарно общи норми на гражданския процес(чл. 621 ТЗ вр. чл. 62  ал.2 ГПК).

Доводите на синдика за злоупотреба с процесуални права от страна на цедента, необосновано оспорващ чрез неплатежоспособен частен правоприемник вземане на конкурент не могат да бъдат квалифицирани като относими към делото възражения или реплики, тъй като злоупотребата с процесуални права поражда само отговорност за вреди, ако такива бъдат причинени на необосновано въвлечени в исков процес лица.

Репликата на ищеца по валидността на съглашението за продължаване на срок за изпълнение на незапочнато строителство, извън доводите за неистинско копие и съзнателно антидатиране на документ, съставен за целите на процеса, съответства на позоваване на липсата на основание на сделка, за която и двамата договарящи са знаели че продавачът не може да изпълни, но въпреки знанието и на двете насрещни страни за това, съгласието им е изявено за да се съхранят в бъдеще последиците на действащ договор. Тази хипотеза може да бъда квалифицирана като основание за нищожност  по чл. 26 ал. 2 пр. 4 ЗЗД.

По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК):

За оспорените твърдения на кредитора- ответник, за които се носи тежест на доказване (сключване на договора, изпълнението по него от двете насрещни страни, продължаване на крайния му срок и спазване на срока  по предявяване на вземанията) са допуснати писмени доказателства. Оспорените документи не са подписани от оспорващия ги ищец, поради което тежестта за установяване на съществуването на оригинали е в тежест на ползващия ги ответник. Спорните преписи не се отнасят  до удостоверителни изявления, поради което значение има само доказването на съществуването на документирани волеизявления, в които оспорващия ищец не е участвал и съответно не носи тежест да ги опровергава.

Съдът приема, че в настоящото производство, ищецът носи доказателствената тежест по възраженията за изтичане на давността и  погасяване на неупражнено в срок право, както и за опровергаване на основание на анекса, в случай че сключването му с писмено изявление в оригинал бъде установено от ответниците. Ангажирани са писмени доказателства.

Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по производството, като доказателства за тях могат да се сочат и събират до приключване на съдебното дирене.

По попълването на делото с доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):

Няма посочени твърдения, за които страните да носят доказателствена тежест, но не са посочили доказателства.

Синдикът не е страна в материалното право и не носи тежест да доказва твърденията си, но в случай, че прецени да съдейства на ответника, чието вземане е било включено в съставен от него списък, следва да представи доказателствата за признатото счетоводно отразяване на задълженията в счетоводните регистри на предприятието.

По възможностите да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):

Макар и да се провежда по специален ред, за това производство чл. 621а ТЗ не предвижда изрични отклонения, освен забраната за спиране на делото по взаимно съгласие. Съдът отчита, че предмет на делото са материални права, които следва да бъдат противопоставени на трети, неучастващи в производството лица (чл. 694 ал.8 ТЗ), които обаче не са ги оспорвали,  поради което споразумение по предмета на иска (извънсъдебна или съдебна спогодба) може да бъде постигната след изтичане на срока за упражняване на права по чл. 694 ал.5 ТЗ., с участието и на синдика.