РЕШЕНИЕ
№ 1558
гр. Бургас, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120102168 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
срещу И. К. П. искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 432,36 лева, представляваща представляваща главница за доставена,
отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр. ***, аб. № *** за
отчетен период от 15.09.2020 г. до 12.10.2020 г., за който е издадена Фактура №
**********/26.10.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 06.02.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 54,41 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
26.11.2020 г. до 31.01.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 388/13.02.2023 г.
по ч. гр. д. № 807/2023 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че ответникът е собственик на описания по-горе водоснабден обект, като в
това си качество е потребител на ВиК услуги, съобразно ОУ на ищеца. Сочи се, че в
процесния период на ответника е начислена за обекта на потребление доставена, отведена и
пречистена вода, за което са издадени съответни фактури, като ответникът не е заплатил
задълженията си по фактурите в 30 дневен срок от датата на издаване на всяка от тях,
съобразно чл. 33 ал. 2 от ОУ. Излага се, че предвид неизпълнението от страна на ответника
се е породило задължение за обезщетение за забава от падежа на всяка фактура. Поддържа
се, че за процесните задължения ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, срещу
която длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК и съобразно дадените от съда
указания е предявил настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
1
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва се в процесния период ответникът да е ползвал твърдяните от ищеца 260 куб.м.
вода.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът подържа
исковете.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят, че обектът на потребление в гр. *** е водоснабден.
По делото не е спорно, а и от представеното по делото извлечение от АВп. е видно,
че процесния обект на потребление е собственост на И. К. П..
Представени са и решения на Д/КЕВР за определяне цената на питейната вода за
битови и за стопански нужди, както и издадените от ищеца фактури за процесния период.
Представени са протоколи за обитаемост на процесния имот, изготвени от работник
при ищеца след проверка на място.
Представена е изходяща от ищеца справка – извлечение за задълженията за
процесния присъединен обект.
От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като
обективно и обосновано се изяснява, че процесния обект на потрбеление е водоснабден /л.
57 от делото/, като в него има монтиран един водомер. В процесния период работник на
ищеца лично е отчел данните от СТИ при осигурен достъп от клиента и тези данни са
генерирани в електронния карнет. За този период отчетеното количество вода е 260 куб. м.
В случая, начислените от ищеца стойности за вода отговарят на одобрените цени за
съответния период с решенията на КЕВР.
По делото е разпитан като свидетел П. Д. – ***, придружил инкасатора до процесния
обект на потребление, от чийто показания се установява, че в процесния период е посетил
обекта и е видял СТИ, като е съставен протокол за обитаемост, поради голямото количество
преминала вода.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна
регламентация, съдът достига до следните правни изовди:
Предявени са искове с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. За да бъдат уважени предявените искове ищеца следва да установи в
условията на пълно и главно доказване – възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта, т. е. наличието на твърдяната облигационна връзка
с ответника, в изпълнение, на която ищцовото дружество е доставило услуги до обекта,
титуляр по партидата на който е ответника, твърдяното количество вода и канализационни
услуги през процесния период, срещу което има парично вземане от ответника в
претендирания размер, както и изпадането в забава на ответника, и размерът на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения.
В конкретния случай се установи, че процесният имот е водоснабден и присъединен
към канализационната мрежа на града. Наличието на открита партида на името на ответника
манифестира наличието на договорни отношения между страните за предоставяне на ВиК
2
услуги по смисъла на чл. 2 и чл. 3 т. 1 от ОУ на ищцовото дружество. От представената по
делото справка - излечение на частен абонат е видно, че за процесният обект в
информационния масив на ищеца фигурира клиентски и абонатен номер на името
ответницата. От страна на ответницата не са наведени твърдения и съответно ангажирани
доказателства за закриване на откритата на името й партида за този имот или за отдаване на
обекта под наем на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията
на ищеца.
По делото не е спорно, а и от представеното по делото извлечение от АВп. се
устнаови, че процесния обект на потребление е собственост на И. К. П. и че собствеността
върху имота не е променяна в рамките на исковия период, което придава качеството
потребител на ВиК услуги на ответницата, съобразно чл. 2 ал. 1 т. 1 от ОУ на ищеца.
По отношение на реалното потребление следва да се посочи, че съобразно чл. 22 и сл.
и чл. 30, ал. 1 от ОУ ВиК и чл. 30 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, количеството доставена и потребена вода се отчита и измерва
чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения. Тоест
подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството вода, отчетено от
съответния индивидуален водомер. А отчетът се прави периодично и на място, като
резултатът се отразява в електронен карнет. От показанията на разпитания в съдебното
заседание свидетел се установи, че обектът на потребление в процесния период е посетен на
място, като от монтирания в обекта СТИ са снети данните в електронния карнет.
От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като
обективно и обосновано се изяснява, че процесния обект на потрбеление е водоснабден,
като в него има монтиран един водомер, които е технически здрав и реално е отчел
преминалото количество вода в процесния период. В случая, начислените от ищеца
стойности за вода отговарят на одобрените цени за съответния период с решенията на КЕВР.
Неоснователно е възражението на ответницата за наличие на значително по-голямо
количество вода, отчетено от СТИ в сравнение с минали периоди, доколкото по делото няма
данни СТИ да е било повредено, а данните от него са снети въз основа на реален отчет.
По изложените съображения и наличието на всички материално-правни
предпоставки, съдът намира, че ищецът успешно е провел доказване за дължимост на суми
за периода от 15.09.2020 г. до 12.10.2020 г., поради което искът за главница е основателен.
По отношение размера на дължимата главница, доколкото не се оспорва от
ответникът вярното изчисляване на дължимата стойност, а и същото се устнаови от
заключението на вещото лице, съдът приема, че същият е в претендираните размери.
С оглед на горните изводи, искът за главница е основателен и следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 06.02.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
Втората претенция е за лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата
на чл. 84 ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 31 ал. 2 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответницата е изпаднала в
забава за заплащане на цената на доставените ВиК услуги по издадените фактури за
процесния период. Претенцията за мораторна лихва следва да бъде уважена в
претендирания от ищеца и неоспорен от ответницата размер.
С оглед изхода на спора и представените доказателства, на основание чл. 78 ал. 1 и
ал. 8 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски,
както следва – сумата от 75 лева за държавна такса, сумата от 300 лева за СТЕ, сумата от 60
3
лева за депозит за призоваване на свидетели и юрисконсултско възнаграждние, което съдът
определя в размер от 100 лева на основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 26а от Наредба за
заплащането на правната помощ, или общо 535 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, ответницата И. К. П.,
ЕГН ********** с адрес гр. *** дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген.
Владимир Вазов“ № 3 сумата от 432,36 лева /четиристотин тридесет идва лева и тридесет и
шест стотинки/, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект
на потребление, находящ се в гр. ***, аб. № *** за отчетен период от 15.09.2020 г. до
12.10.2020 г., за който е издадена Фактура № **********/26.10.2020 г., ведно със законната
лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
06.02.2023 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 54,41 лева
/петдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за
забава за периода от 26.11.2020 г. до 31.01.2023 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение № 388/13.02.2023 г. по ч. гр. д. № 807/2023 г. на РС-Бургас, на основание чл.
415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И. К. П., ЕГН ********** с адрес гр. *** да заплатят на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, сумата от 75 лева
/седемдесет и пет лева/, представляваща направени по ч. гр. д. 807/2023 г. на РС – Бургас
съдебно – деловодни разноски и сумата от 535 лева /петстотин тридесет и пет лева/,
представляваща направени в производството съдебно – деловодни разноски, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 ал. 1, вр. чл. 26а от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4