РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Свиленград, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200700 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от КР. Р. Г. с ЕГН **************** от град
*****************, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4911890 на
ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.
21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание
чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер 100 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за
незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ, тъй като не било
установено мястото на нарушението, не била изяснена действителната
фактическа обстановка и административнонаказващият орган (АНО) бил
некомпетентен. От Съда се иска да отмени обжалвания ЕФ, респ. да намали
санкцията до 50 лв.
1
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят КР. Р. Г., се явява.
Пледира за отмяна на ЕФ, тъй като била извършена поправка в Протокола за
използване на радара, която била направена от неоторизирано лице; липсвало
описание на част от елементите на нарушението и била наказана по ал. 4 на
чл. 182 от ЗДвП, но в обжалвания ЕФ липсвало описание, че била
управлявала лекия автомобил с превишена скорост и то при условията на
повторност.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
АНО (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не
изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 22.05.2021 година в 18.04 часа по първокласен път № 8 при км.
365+500, до автокъща „Камбана”, на територията на община Свиленград,
област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС)
(радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето
движещото се в посока метанстанцията, моторно превозно средство (МПС)
марка „Ситроен”, модел Ц1 с държавен регистрационен номер СВ 87 60 РВ,
със скорост 62 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена
стойност на скоростта 12 км/ч. След обработване на информацията от
заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 4911890 на името
на жалбоподателя КР. Р. Г. в качеството й на собственик на превозното
средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на
2
деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от
29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към
нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В
обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена
скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е
правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането
нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
100 лв. В ЕФ не е посочено какво е ограничението – общо или въведено с
пътен знак В26 и не е посочена каква е АТСС – мобилна или стационарна,
както и не е посочено приспадната ли е допустимата грешка от 3 км/ч. Фишът
е връчен на лицето на дата 16.07.2021 година (, видно от Справката за
нарушител и отметката, направена в ЕФ, връчен на жалбоподателя и
приложен към Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване
на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като
съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или
да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило
нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В
указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация
по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7
дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на
процесната дата - 22.05.2021 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият в оригинал е приложен по делото и приет като доказателство.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на
използването на АТСС – 22.05.2021 година и времето (18.00 часа до 19.30
часа), за ограничението на скоростта, въведено с пътен знак В26 - 50 км/ч
разрешена скорост (същевременно в графата, касаеща общо ограничение на
скоростта е налична поправка под формата на заличаване, извършена не от
лицето, попълнило документа, а от лицето, което го е приело), режима на
3
измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е
поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно
реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за
заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от
системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на 3 от които
е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с
държавен регистрационен номер СВ 87 60 РВ в процес на приближаване към
мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 65
км/ч, съответно наказуема установена скорост – 15 км/ч и разрешена такава
от 50 км/ч, като превишението е 12 км/ч (след приспадане на допустимата
грешка 3 км/ч).
От представения Протокол № 4-53-21/05.05.2021 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен на интернет - страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има наложени множество административни наказания
„Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения
на ЗДвП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
4
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд
– Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което
е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителят, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Преценена по същество, Жалбата е основателна (на основанията,
посочени от жалбоподателя Г. в съдебно заседание), за което Съдът излага
следващите правни съображения:
1. В обжалвания ЕФ е налице неяснота по отношение на един от
основните реквизити на Фиша, а именно: описание на нарушението, тъй като
не е посочено какво е ограничението – общо или въведено с пътен знак В26,
не е посочена каква е АТСС – мобилна или стационарна и не е посочено
приспадната ли е допустимата грешка от 3 км/ч, отразена като такава в
Протокол № 4-53-21 от 05.05.2021 година. Непосочването на ограничението
за процесния пътен участък поставя наказаното лице, а и проверяващата
Съдебна инстанция в невъзможност да прецени правилна ли е дадената от
АНО правна квалификация. Непосочване на това каква е АТСС поставя в
невъзможност цитираните в предходното изречение лица да преценят дали
този вид радар може да се използва към инкриминирания момент – 22.05.2021
година. Неотразяването дали е приспадната допустимата грешка при
измерване на скоростта с радара поставя в невъзможност Съда да прецени
дали правилно е определена санкционната норма, респ. дали размерът на
наложената Глоба е правилен и в съответствие с материалния закон. Всяко
5
едно от констатираните пропуски само по себе си представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице, доколкото препятства възможността нарушителят да
узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да
организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за
отмяна на ЕФ.
Всяко едно от посочените пропуски, свързани с описанието на
нарушението, се явява самостоятелно основание за отмяна на издадения ЕФ,
тъй като (както вече бе посочено) не позволява и контролиращата Съдебна
инстанция да установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО за
какво точно административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната отговорност на наказаното лице.
Описание на нарушението се явява задължителен съгласно чл. 189, ал. 4
от ЗДвП реквизит на ЕФ. Извеждането на описанието на нарушението от
други налични по Административнонаказателната преписка (АПН)
документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза,
в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
Посоченото налага изводът, че ЕФ следва да бъде отменен.
2. Налице е и още едно нарушение, свързано с описание на
инкриминираното нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на
обжалвания ЕФ, тъй като е съществено, довело до нарушаване правото на
защита на наказаното лице. Изискванията относно съдържанието на ЕФ са
императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за
извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите
в съдържанието им не могат да се санират в хода на съдебното производство,
поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила.
Съдът няма правомощието да изменя описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би довело до
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на
административни наказания засяга пряко личната сфера на наказаното лице, с
оглед на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с
6
изключителна прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено.
В случая лицето е санкционирано по ал. 4 на чл. 182 от ЗДвП, но липсва
описание, че жалбоподателят Г. е управлявала МПС с превишена скорост при
условията на повторност, т.е. след като й е бил издаден и влязъл в сила
конкретен ЕФ към датата на деянието. По този начин посочените
обстоятелства са и останали извън предмета на доказване по делото, а
наказаният водач не е могъл да организира своята защита срещу правните
изводи на АНО, които са направени върху неизвестни или неясни фактически
обстоятелства. В ЕФ липсва дори твърдение за влязъл в сила ЕФ преди датата
на деянието, явяващо се елемент от състава на нарушението. Отделно от това
при посочване като санкционна норма чл. 182, ал. 4 от ЗДвП не е посочена
привръзката със съответната алинея и точка на чл. 182 от ЗДвП.
Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано
на базата на наличните в преписката доказателства, което в настоящия случай
не е така. ЕФ представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда
следва да бъдат ясни всички елементи от състава на нарушението. Неяснота
относно наличието на друг влязъл в сила ЕФ не може да бъде заместена от
посочването му в друг документ, който дори не е упоменат в обжалвания акт.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесният обжалван ЕФ следва да
бъде отменен като незаконосъобразен, поради допуснато съществено
процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо Г. за
нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП следва да отпадне.
3. На следващо място, както вече бе посочено, в Протокола за използване
на АТСС е заличено с коректор нещо, изписано в графата, касаеща общо
ограничение на скоростта, което е видимо ясно от оригинала посочения
Протокол, като в Писмо с вх.рег.№ 5766 от 28.09.2021 година на Началника
на РУ – Свиленград е посочено, че корекцията е направена от лицето Веселин
Станков, т.е. от лицето, приело Протокола в края на работната смяна.
Протоколът за използване на АТСС е официален документ, съставен от
длъжностно лице по съответния ред и в кръга на службата му. Корекция в
такъв документ може да се прави само и единствено от лицето, което е
изготвило документа – в случая само от служителя Бл.Благоев. Надлежното
7
оформяне на Протокола е гаранция за правилното установяване на
нарушението, с неговите обективни признаци. Допуснатото нарушение също
на самостоятелно основание води до отмяна на обжалвания ЕФ.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г. би била
правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 4, вр.чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1
от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против нея
ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия
смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би
приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание. При наличие в
ЕФ на посочените в цитираната разпоредба обективни признаци, Съдът би
приел, че се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 4 вр.чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1
от ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на
жалбоподателя.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
8
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР –
Хасково, в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР).
ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл.
37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е
след задължителните реквизити на ЕФ. Ето защо наведеното в Жалбата
възражение, касаещо териториална и материална некомпетентност на АНО,
Съдът би приел за неоснователно.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедура (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014
година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав би
намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не
следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба (в този
смисъл са и Решение № 185 от 26.03.2019 година на Административен съд –
Хасково по КАНД № 902/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева,
Решение от 29.12.2020 година на Административен съд – Хасково по КАНД
№ 965/2020 година, докладчик Съдията Антоанета Митрушева). Дори и да се
приеме обратното, релевантно в случая би било, че към датата на връчване на
ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една
година от извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по
ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).
Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежното Удостоверение № 4835,
издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър, констатация от
служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет -
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото
Съдът би приел, че е в съответствие с метрологичните изисквания,
технически изправно и преминало последваща проверка, както би се
9
установило от приетите доказателства от АНП. Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ,
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип (както би
било в настоящия случай), се считат от одобрен тип. Извършена е последваща
проверка на процесната АТСС в съответствие с чл. 43 от ЗИ. Фактът на
извършване на последваща проверка на посочената в ЕФ АТСС в
Лаборатория на МВР не би било основание за приемане на Протокола за
извършена последваща проверка № 4-53-21 от 05.05.2021 година за негодно
доказателство (в този смисъл е Решение от 01.03.2021 година по КАНД №
1131/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костова). Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа
наименованието на АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и
номерът му. В този смисъл не би имало нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1
от цитираната Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по
чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за анализ относно избора на място за
контрол с АТСС, но в случая това би било ирелевантно, тъй като мястото за
контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на
критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не би представлявало нарушение на
цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин би било
установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя Г., тя не е посочила друго лице, като
извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна, на
процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
10
допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени елементите от
фактическия състав на инкриминираното нарушение. Тези доказателства,
обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на
процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал. 4
от ЗДвП. Ето защо Съдът не бе кредитирал възражението наведено в
жалбоподателя Георгшиева, касаещо неизяснена фактическа обстановка.
От събраните по делото доказателства, Съдът би направил извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на
АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на скоростта TFR
1-М № 656.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за надлежно
доказателство би станало ясно, че процесното МПС е категория В съгласно
чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с
временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта,
Протоколът по ал. 1 на същата норма да се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. Представена е снимка на разположението на уреда
на патрулния полицейски автомобил, с който се извършва заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че правилно е
пристъпено към издаване на процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на
чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато
нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени
11
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто би бил и
настоящият случай.
Действително в Протокола за използване на АТСС липсва подпис на
проверилия го Началник на структурното звено. Констатираното нарушение
не би представлявало съществено процесуално такова, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не би било налице (в посочения смисъл е и Решение № 604 от 12.10.2020
година по КАНД № 559/2020 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Василка Желева). По изложените съображения Съдът не
би приел, че погрешното посочване в Протокола за използване на АТСС на
номера и датата на Протокола за проверка на мобилната система за
видеоконтрол би представлявало съществено процесуално нарушение, както
и предвид факта, че правилният Протокол за проверка е приложен в АНП и
приет като доказателство по делото.
Съдът би приел, че не е необходимо като неразделна част от
веществените доказателства - клип и съответно снимки, да бъдат приложени
и снимки на пътния знак, въвеждащ ограничение на скоростта за конкретния
пътен участък, предвид посоченото в Протокола за използване на АТСС
наличие на ограничаване на скоростта в конкретния участък, въведено с
пътен знак. В този смисъл е и Решение от 16.02.2021 година по КАНД №
1079/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Цветомира Димитрова. Поради изложеното и наведеното в тази насока
възражение на жалбоподателя Г. Съдът би приел за неоснователно.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не
би довело до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото
на защита на наказаното лице, защото Съдът би приел, че в ЕФ се съдържат
конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво
е извършил). Т.е. налице би било пълно съответствие между описанието на
12
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била
нарушена, а приложената от АНО санкционна норма би съответствала на
установеното нарушение – констатираното нарушение Съдът би приел, че е
достатъчно точно описано в ЕФ и не е налице неяснота, която по някакъв
начин да е ограничила правото на защита на жалбоподателя Г., поради което
не се стига до неразбиране от страна на последната за какво я санкционират,
съответно не би било нарушено по никакъв начин правото й да организира и
осъществи защитата си в пълен обем.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС
със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от
група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено
пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от
означената. Т.е. в случая не би била налице неяснота относно вида на знака.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. От приложените
доказателства също би се установило точното място, на което е извършено
нарушението. Иначе казано мястото на нарушението съвпада с мястото на
установяване на нарушението, поради което не се споделя доводът в тази
връзка за нарушено право на защита. За пълнота би следвало да се посочи, че
посочването на първокласен път № 8 при км. 365+500, община Свиленград,
област Хасково, би било достатъчно за означаване на мястото на
нарушението. Още повече, че по делото е представен и заснетият клип, на
който освен автомобила, са отразени локацията, включително с GPS
координати. Фактът, че мястото на нарушението освен, че е част от
републиканската пътна мрежа е и в чертите на града, не би променил горните
изводи на Съда, тъй като е приложена по-благоприятната за дееца ал. 2 на чл.
182 от ЗДвП (предвиждаща, погледната общо по-малки размери на Глобата).
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят Г. е разбирала
свойството и значението на извършваното и е могла да ръководи
постъпките си.
В конкретния случай скоростта е превишена с 12 км/ч (стойност,
13
получена явно след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението, което
Съдът би приел, че е повторно (съгласно данните от Справката за нарушител),
би била приложима санкцията по ал. 4 от разпоредба на чл. 182, вр.ал. 2, т. 2
от ЗДвП. Чл. 182, ал. 4 от ЗДвП предвижда за превишаване на разрешената
максимална скорост във фиксирано допустим размер, извършено при
условията на повторност, точно фиксирано по размер наказание – Глоба в
двоен размер, изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, респ. изключващо възможността за намаляне на
наложената административна санкция.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от
ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща
маловажен случай на нарушение.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на базата
на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът би
кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното
съдържание от която и да е от страните в процеса, като би ценил същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. Същите биха се ценили
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност,
така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха
14
били пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като биха
потвърдили фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установения факт на управление на МПС със скорост над разрешената при
условията на повторност.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал.
8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 4911890 на ОДМВР - Хасково, с който на КР. Р.
Г. с ЕГН ************** от град *************************, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15