Р Е
Ш Е Н
И Е
1231/20.2.2019г.
гр.София, 20.02.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав в публично заседание
на двадесети и първи октомври две
хиляди и деветнадесетагодина в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Мл.с.Боряна
Коева
при секретаря Илияна Коцева прокурора………………..като разгледа докладваното
от съдия
Мая Дамянова гр.д.№3258/2018г.
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК и сл.
С
решение от 02.11.2017г. по гр. дело №62794/2014г., СРС, 63 състав е признато за установено отношение на В.Х.М., Х.К.М. и Й.Х.С. по
предявените срещу тях от С.И.Х. искове и на основание чл.124, ал. 4 ГПК вр. чл.
26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД вр. чл. 52 ЗН, че отказът на В.Х.М. вписан в нарочната книга на Софийски
районен съд под номер 274 по молба вх. № 9930/11.09.2009 г., подадена от В.Х.М.
— отказ от наследството на Б.П.М., починала на 10.04.1999 г. е нищожен поради
невъзможен предмет. С решението също са отхвърлени предявените от В.Х.М. и Х.К.М.
против С.И.Х. насрещни
искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД за нищожност на договор за цесия, сключен на 17.12.2013 г. между Х. В.М. и С.И.Х..
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от
В.Х.М.,
Х.К.М.. Жалбоподателят твърди, че решението на СРС
е неправилно, като излага доводи, че същото в частта, с която е уважен
предявения на осн.чл..124, ал. 4 ГПК вр. чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД вр. чл.
52 ЗН за установяване, че отказът от наследство е недопустимо и следва да бъде
обезсилено, тъй като същия не е предявен в сроковете по чл.56 ЗН, както и це неправилно
първоинстанционния съд е приел, че договор а за цесия не е нищожен, тъй като не
могат да се прехвърлят права, свързани с личността на цедента. Моли съда да
отмени обжалваното решение, като вместо него постанови друго, с което да
отхвърли предявения главен иск и уважи насрещните предявени от тях искове.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата С.И.Х. оспорва същата по
съображения, изложени в писмен отговор. Моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба
и от Й.Х.С. , чрез назначения й особен представител адв.В.Т..
Жалбоподателят твърди, че решението на СРС е неправилно, тъй като от събраните
по делото доказателства не се установява, че ответникът В.М. е приел наследството.
Моли съда ад отмени решението на СРС.
Ответникът по жалбата С.И.Х. оспорва същата
по съображения, изложени в писмен отговор. Моли съда да потвърди обжалваното
СРС е сезиран с иск с пр.осн. по чл.124, ал. 4 ГПК вр. чл. 26, ал. 2, предд. 1-во ЗЗД вр. чл. 52 ЗНасл.
Съединен с насрещен иск с пр.осн. чл. 26, ал. 1, предл.
1-во и чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД за нищожност на договора за цесия.
Софийски градски
съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
след което приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. В
съответствие с нормата на чл. 269 от ГПК, очертаваща правомощията на въззивния
съд като втора съдебна инстанция при сезиране с въззивна жалба съдът извършва
служебна проверка на валидността на първоинстанционното решение и на неговата
допустимост. Правилността на атакувания съдебен акт е предмет на въззивното
обжалване само в рамките на посоченото във въззивните жалби /чл. 269 от ГПК/ -
изложените по – горе доводи на въззивниците за нарушение на материалния и
процесуален закон. Въззивният
съд напълно споделя мотивите на СРС досежно предявените на горепосоченото
основание искове и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях. Съгласно съдебната
практика на ВКС- РЕШЕНИЕ № 395 ОТ 04.11.2010 Г.
ПО ГР. Д. № 309/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС за мълчаливо приемане на наследство, чрез извършване на фактически или правни действия
от наследника, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме
наследството. Действията не трябва да са двусмислени, т. е. от тях да е
възможно да се направят и други изводи, както е при ползуване на обикновената
покъщнина, с която си служат членовете на семейството, или действия по
обикновено управление на наследството, като законът предвижда при всеки
конкретен случай съдът да прецени дали извършените действия сочат на воля за приемане на наследството, т. е. касае се за фактически въпрос, различен за всеки
отделен казус.
Спорният въпрос по делото е дали
е налице мълчаливо приемане на наследството
на Б.П.М., починала на 10.04.1999г.- от страна на нения син В.М. преди вписване на отказа му от наследството в книгите на съда на 11.09.2009г. Решаването му с оглед приетото по-горе становище за правилната съдебна
практика, на която се позовава и касаторката, е обусловено от установените по
делото факти.
Въззивният съд
намира с оглед събраните по делото гласни доказателства, че направеното от
ответника В.М. пред свидетеля изрично изявление за намерение да изкупи дяловете на
останалите наследници, „за да получи в
цялост като собственост къщата, която е в ,Модерно предградие“ представлява
действие, което несъмнено
предполага неговото намерение ла приеме наследството“ по смисъла на чл. 4. ал.
2 ЗНасл., поради което и правилно въззивният съд е
приел, че отказът от наследство е нищожен, поради предхождащо го
мълчаливо приемане на наследството, изразяващо се в действията по вземане на вещи от
наследствения апартамент и пренасянето им в нейното жилище в друг град. Тези
фактически действия не са двусмислени, тъй като нито е поддържано, нито е
доказано от ответника наличието на друг, различен
смисъл от обичайния, и по несъмнен начин предполагат намерението на същия да приеме наследството от своята
майка.
Въззивният съд намира също
така за паривлен извода на първоинстанционния съд, че договора за цесия не е
нищожен, тъй като с него не се прехвърлят лични права, а вземания за издръжка
на прехвърлителя по издадени в негова полза изпълнителин листа, и което
прехвърляне е станало след навършване на титуляра на вземанията на пълнолетие.
Предвид
изложеното решението на СРС като валидно, допустимо и правилно следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото на
осн.чл.78 ал.3 от ГПК на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноските по
делото пред въззивната инстанция за
процесуално представителство в размер на 1000лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от
02.11.2017г. по гр. дело №62794/2014г., СРС, 63 състав.
ОСЪЖДА В.Х.М. с
ЕГН **********, Х.К.М. с ЕГН ********** и Й.Х.С. с ЕГН ********** да заплатят
на С.И.Х. с ЕГН ********** сумата 1000лв.-разноски на осн.чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.