Определение по в. гр. дело №2149/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 2653
Дата: 19 декември 2019 г.
Съдия: Екатерина Владимирова Мандалиева
Дело: 20195300502149
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 2653

 

 

                                            Гр.Пловдив 19.12.2019г.

 

                  ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми граждански състав, в открито заседание на двадесети ноември, през две хиляди и  деветнадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                            НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

 при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладвано от председателя  в.гр.д. №2149 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                 

                  Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№26967/16.09.2019г. депозирана от  Д.Я.И. с  ЕГН **********,***, чрез назначения му особен представител адв. К.О., със съдебен адрес:***, офис 7 против  Решение №3193 от 26.07.2019г. постановено по гр.д.№11682/2018г. по описа на ПРС, дванадесети гр.с., в частта с която се признава за установено  в отношенията между страните, че Д.Я.И. ЕГН **********  дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Васил Левски № 114 , мецанин,  плащане на следните суми,  за които е издадена  заповед за изпълнение № 1277/08.02.2018г. по ч. гр. дело № 2137 по описа на Районен съд-Пловдив за 2018 година, а именно: 641.47 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 07.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането;  63.89лв. мораторна лихва върху непогасената главница от 08.09.2017г. – 31.01.2018г. С постановеният съдебен акт е осъден  Д.Я.И. да заплати на  „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ********* сумата от 407.61  лева разноски, включително по частното дело 2137/18  ПРС, а по сметката на ПРС за   депозитите , пропорционално на уважената част от исковете,  сумата от 76.08 лева хонорар на вещото лице по счетоводната експертиза.

                  С разпореждане №7804/17.09.2019г. постановено по в.гр.д.№2149/2019г.  по  описа  на  ПОС, предвид обстоятелството, че въззивната  жалба е  депозирана чрез особения представител,  съдът е приел, че следва да бъде определено възнаграждение за особения представител за  изготвяне на въззивната жалба и процесуално представителство на жалбоподателя пред въззивната инстанция в размер на 300.00лв, с оглед на което е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението, да внесе депозит за особения представител на жалбоподателя в размер на 300лв. В разпореждането изрично са посочени последиците от неизпълнение на дадените указания, а именно  обезсилване на първоинстанционния акт и прекратяване на производството по делото.

                  Препис от разпореждането е връчено надлежно на ищеца, чрез юрисконсулт А. на 02.10.2019г. В определеният законоустановен срок, определеното от съда  възнаграждение за особения представител не е внесено.

                  В изпратената до въззиваемия – ищец в първоинстанционното производство призовка, последният  повторно е  уведомен за задължението си да внесе  депозит за особения представител. Призовката е получена  надлежно от ищеца -  въззиваем в настоящото производство чрез юрисконсулт А. на 30.10.2019г., но  последният отново не е изпълнил вмененото му задължение.

                  След преценка на доказателствата по делото, съдът направи следните правни изводи:

                  На ответника Д.Я.И. по реда на  чл. 47, ал. 6 ГПК е назначен особен представител -  адв.К.О.. В тази хипотеза на особения представител се дължи възнаграждение за всяка инстанция, с размер не по-нисък от определения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските за което се понасят първоначално от ищеца /ТР № 6/2013 г., т. 6/.

                  Указанията за внасяне на възнаграждението за особен представител следва да бъдат дадени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. Съгласно  практика на ВКС/ Определение №61/09.03.2018г. на ВКС по гр.д.№148/2018г., първо г.о.; Определение №524/24.07.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№37/2012г., трето г.о. ГК/, разпоредбата е приложима, независимо че внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на ответника не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл. 127 и 128 ГПК. Това е така, защото участието на особен представител в производството е задължително, съответно  неучастието му представлява процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия. Невнасянето на определеното от съда възнаграждение за назначен по реда на  чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника е основание за прилагане на чл. 129, ал. 3 ГПК.

                  Съгласно чл. 7, ал. 4 и чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. минималният размер на дължимото на адвоката-особен представител възнаграждение в случая възлиза на 300 лв.

                  Ищецът е бил изрично надлежно уведомен за задължението си за внесе определения депозит за особения представител на жалбоподателя, но въпреки двукратно предоставената му възможност за това при изрично уведомяване и за последиците от неизпълнение на указанията, не е изпълнил задължението си.

                  Гореизложеното обосновава извода,  че производството  по делото следва да бъде прекратено, а постановеният от първоинстанциония съд съдебен акт – обезсилен.

                  Мотивиран от изложеното, Съдът

 

                                       

 

 

                                          О П Р Е Д Е Л И:

 

                       

                  ОБЕЗСИЛВА Решение №3193 от 26.07.2019г. постановено по гр.д.№11682/2018г. по описа на ПРС, дванадесети гр.с.

                 

                  ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№2149/2019г. по описа на ПОС, осми гр.с. и производството по гр.д.№11682/2018г. по описа на ПРС, дванадесети гр.с.

                 

                  Определението подлежи на обжалване пред ВКС  с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

 

                 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: