№ 1315
гр. Варна , 12.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500645 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба на Янко МАРИНОВ Я.
срещу Определение №262255/25.02.21г., постановено по гр. Дело
№12185/20г.по описа на ВРС, 51-ви състав, с което производството по делото
е прекратено на осн. Чл. 129, ал.3 ГПК. Жалбоподателят счита
определението за необосновано и незаконосъобразно поради което моли да
бъде отменено, а делото –върнато на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия. Твърди, че с две уточняващи молби, които
са неразделна част от исковата молба, към които са приложени и съответните
писмени доказателства, са изпълнени дадените от съда задължителни
указания. Излага, че дадените указания за отстраняване на нередовностите са
като първото, второто и третото разпореждане - т.е. идентични. Счита, че
дори и да са били налице констатираните нередовности от
първоинстанционния състав, същите са отстранени с уточняващите молби. По
изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав, като съобрази изложеното в частната жалба, и
приложените доказателства, намира същата за неоснователна по следните
1
съображения:
Производството по гр. Дело №12185/2020г. по описа на ВРС е
образувано по искова молба, подадена от Я. М. Я., ЕГН **********, действащ
чрез адв. Е.Н. (надлежно упълномощен), срещу „Интер спедишън БГ“ ЕООД,
ЕИК *********.
С три последователни разпореждания, първоинстанционният съд е дал
надлежни и задължителни указания във връзка с уточняване на претенциите
на ищеца и тяхната допустимост.
На първо място настоящият състав не споделя твърдението на
жалбоподателя, че указанията в трите разпореждания са идентични.
Идентични са само част от указанията, а това се е наложило поради
обстоятелството, че ищецът не е отстранил тази нередовност с нито една от
депозираните уточняващи молби.
Посочването дали му е връчена заповедта за прекратяване на
правоотношението, и ако е така – на коя дата, е от съществено значение за да
бъде извършена преценка за допустимостта на предявения иск, още повече, че
представената с исковата молба Заповед №167/27.08.2020г., не е подписана
нито от управителя на ответното дружество, нито от ищеца, нито в нея е
отбелязано връчването ѝ на ищеца, и датата, на която това е станало.
С оглед на което и предвид липсата дори на твърдения в тази връзка, не
може да бъде извършена преценка дали изобщо трудовото правоотношение е
прекратено, нито на коя дата, за да се направи извод дали претенциите са
допустими.
На следващо място, въпреки дадените указания, ищецът не е уточнил и
дали предявява искове за отменя на уволнението, с оглед твърдението му, че
същото не е било прекратено по взаимно съгласие на осн. чл. 325, ал. 1 КТ.
Следва да се отбележи, че съгласно константната практика на ВКС иск
за установяване на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение е недопустим, защото липсва правен интерес, с този иск не
се постига промяна в основанието за прекратяване на трудовия договор, и е
2
предвиден друг ред за защита на уволнения работник или служител. Ако
страните не спорят относно обстоятелството, че трудовото правоотношение е
прекратено, а уволненият работник или служител оспорва само основанието
за прекратяване, тогава единственият път за защита е кумулативно
съединяване на конститутивните искове по чл. 344, ал.1, т.1 КТ и по чл. 344,
ал.1, т.4 КТ, защото чрез тях се постига промяна в правното положение на
страните, промяна в основанието за прекратяване на трудовия договор. С
предявяване на установителен иск не може да се предизвика промяна в
основанието за прекратяване на трудовия договор, откъдето следва, че липсва
правен интерес и е налице недопустимост за този път на защита. В този
смисъл решение №179/19.12.2020г. по гр. Дело №509/20 на ВКС и решение
№110/20г. на IV ГО.
По изложените съображения, и доколкото от находящите се по делото
уточнителни молби, не се установява ищецът да е изпълнил в срок дадените
от съда правилни, точни и задължителни указания на съда, необходими за
преценка допустимостта на предявените искове, то законосъобразно ВРС е
прекратил производството по делото на осн.чл. 129, ал.3 ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че частната жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното определение –потвърдено като законосъобразно.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №262255/25.02.2021г., постановено по
гр. дело №12185/2020г. по описа на ВРС.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ
в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4