Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 02.02.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА

 

при секретаря Таня Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 256 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът К.М.К. (освободен от такси и разноски съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК) излага следните обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: настъпило на 08.09.2015 г. в гр. София пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Рено Канго с ДК № *****управлявал при несъобразена скорост и при невъзможност да спре, което довело до навлизане в съседна лента и отнемане на предимство на управлявания от него мотоциклет Ямаха с ДК *****получени травматични увреждания, изразяващи се в загуба на съзнание, разкъсване на левия тестис и множество натъртвания, от част от които са настъпили усложнения - азооспермия, водещи до стерилитет; претърпени от уврежданията болки и страдания, включително и психически неудобства, справедливото обезщетяване на които възлизало на 40000 лева и наличие задължителна застраховка ГО при застрахователя. Претендира тази сума със законната лихва от 08.09.2015 г. и разноските по производството.

Ответникът ЗАД ОЗК З. АД в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки че не е налице причинна връзка на процесното ПТП с част от твърдените увреждания, включително и със заявеното 4 години по-късно усложнение. Навежда и възражения за съпричиняване на вредоносния резултат поради управляване на мотоциклета с превишена скорост и неизползване на защитна каска, завишаване на размера на претендираната обезщетение за сумата над 3500 лева и изтекла погасителна давност относно акцесорната претенция за лихва. Претендира разноски.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

От влязло в сила решение по н.а.х.д. № 3046/2016 г. по описа на СРС, приобщено по делото, се установява, че Е.И.Н. е признат за виновен, че на 08.09.2015 г. около 11.30 часа в гр. София, при управление на автомобил Рено Канго с ДК № *****по пътното платно на бул. България с посока на движение от ул. Фритьоф Нансен към бул. И. Г., на около 150 м след пешеходен надлез на НДК, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като се отклонил надясно по платното за движение, за да премине в друга пътна лента и да навлезе по друг път, без да се убеди дали няма да създаде опасност за попътно движещия се му от дясната страна мотоциклет Ямаха с ДК № *****, последвал удар помежду им и по непредпазливост причинил на водача на мотоциклет Ямаха – К.М.К. на 30 години (ищец в настоящото производство), средна телесна повреда, изразяваща се в руптура на левия тестис, довела до трайно затруднение (за период по-дълъг от 30 дни) на функцията на половите органи, без причиняване на детеродна неспособност - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 78а, ал. 1 от НК. В тази насока и констативен протокол № К-740 от 08.09.2015 г., в който съставителят е констатирал и че за водача на автомобил Рено Канго е сключена със ЗАД ОЗК - З. АД задължителна застраховка ГО по полица № 231140002719163 със срок на покритие от 05.11.2014 г. до 05.11.2015 г. (факт, признат и за безспорен между страните), и показанията на свидетелите Е.Н. и Г.С..

Прието по делото е заключение на комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, фактическите изводи на което настоящият съдебен състав възприема като направени обективно и компетентно от вещите лица въз основа на анализ на всички събрани в хода на съдебното дирене доказателствени средства. Установява се от заключението, пояснено при изслушването на вещите лица в съдебно заседание, че процесното ПТП е реализирано в гр. София на прав пътен участък от бул. България преди разклона за бул. Витоша като автомобил Рено Канго, управляван от Е.Н.,*** Нансен към бул. И. Г., предприел маневра смяна на средна пътна лента към дясна пътна лента при движение на дясната пътна лента и в същата посока на мотоциклет Ямаха, който приближавал автомобила от задната му страна. Водачът на автомобила е навлязъл изцяло в дясната пътна лента и е спрял върху нея, като водачът на мотоциклета възприел навлизането на автомобила върху пътната му лента и реагирал с аварийно спиране, но въпреки предприетото спиране последвал удар в задната част на автомобила в зоната на десен стоп, след който мотоциклетът се отклонил на дясно от автомобила и се установил на мястото, установен при извършения оглед. Изяснява се от заключението, че скоростта на движение на мотоциклета непосредствено преди настъпване на удара е около 54 км/ч, а в момента на удара с автомобила – 37 км/ч, като за процесното ПТП превишената скорост на мотоциклета при разрешена скорост за движение в района 50 км/ч не е в причинно-следствена връзка за настъпването му и той би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да го предотврати при движение с 41.3 км/ч или по-ниска скорост. Според заключението причина за настъпване на процесното ПТП (така и влязло в сила решение на наказателния съд) са субективните действия на водача на автомобил Рено Канго със системите за управление, който навлязъл в дясната пътна лента от средната в момент, в който от задната му страна го е приближавал мотоциклет Ямаха, навлизайки в опасната му зона за спиране.

Заключението на комплексната експертиза в медицинската му част изяснява по делото, че в резултат от настъпилото ПТП на ищеца К.К. е поставена диагноза: разкъсване на левия тестис; ревизия на мъдната торбичка, евакуация на хематом и пластика по метода на Винкелман, като липсват данни от медицинската документация за други увреждания и такива в областта на главата, което водело до извод за поставена от ищеца предпазна каска към момента на произшествието. Според заключението наличието на протектори не предпазва срамната област от травми, а предпазва предната повърхност на долните крайници и ръцете. За получените от ищеца увреждания при изписването му било препоръчано да се носи повдигаща превръзка за 10 дни и да спазва щадящ двигателен режим.

По делото са представени също медицински документи – епикриза, амбулаторен лист, лабораторни резултати и история на заболяването № 305444 от 2015 г. от У.Н.И.П. ЕАД, всички издадени през релевантния период и които са били предмет на изследване от приетите заключения на съдебномедицинската експертиза и комплексна експертиза, съответно са послужили на вещите лица за достигане на крайните им заключения, пояснени в публично съдебно заседание, които съдът възприема за достоверни дадени. Според вещото лице на СМЕ при прегледа на ищеца в У.Н.И.П. ЕАД, непосредствено след произшествието, е установена контузна рана в лявата част на скротума, тестис с уголемени размери, твърдо еластичен, като при Доплеровото изследване е констатирано за десен тестис и епидидим без промени, а за ляв тестис – нехомогенна, предимно хипоехогенна зона (най-вероятно кръвоизлив) и съдови сигнали, като именно последните (съдовите сигнали) и проведените лабораторни изследвания на ищеца преди оперативното му лечение, посочващи отклонение в някои от показателите, за вещото лице са категорична индиция за установеното четири години по-късно варикоцеле в ляво (разширени вени на левия тестис), което не може да се причини и не е резултат от получената травма при процесното ПТП. Заключението изяснява, че при проведения четири години след произшествието преглед на ищеца е установена и липса на сперматозоиди в еякулата (азооспермия) и че варикоцелето е основен етиологичен фактор за промени в спермограмата и невъзможността за оплождане (импотенцио-генеранди), тъй като разширението на съдовете води до повишаване на температурата, а последната е унищожителна за сперматозоидите. За лечението на получената от ищеца травма в резултат от процесното произшествие е извършено оперативно лечение с ревизия на скроталната торбичка с евакуация на хематом (изчистване на кръвни съсиреци), сутура (зашиване) на разкъсна рана на левия тестис и пластика по Винкелман (обръщане на обвивките на тестиса), както при операция за хидроцеле (набиране на течност от възпаление между обвивките). Вещото лице изяснява, че от лабораторните изследвания, проведени преди оперативното лечение на ищеца К.К., се установявало тромбоцитопения (намалени тромбоците), левкоцитоза и гранулоцитоза (увеличени левкоцити), както при възпалителен процес, лимфопения (намален брой лимфоцити), кръвна захар - увеличена, чернодробен ензим АСАТ – увеличен, общ белтък – понижен, амилаза (ензим) – намалена, и белтък, захар, кръв, левкоцити и повишен уробилиноген в урина, отново наблюдавани при възпалителен процес и хепатит. Ищецът бил изписан четири дни след оперативното лечение, продължило около час, без усложнения и предписани два контролни прегледа на седмия ден и след един месец, за провеждането на които нямало медицински документи. Според заключението направената седемнадесет дни след травматичното увреждане спермограма на ищеца установявала само намален брой сперматозоиди, като липсата на предишни негови изследвания препятствала извършването на сравнение, а и противоположният му тестис бил нормален. Според вещото лице по принцип, ако единият тестис е увреден или отстранен, а другият – здрав, то нарушена оплодителна способност няма, може да е намалена, но не в такава степен, че да наруши оплождането.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан и св. Г.С. – близък приятел на ищеца К.К.. От показанията на свидетеля се установява, че той е видял ищеца същия ден след произшествието в болницата и му споделил за нараняването. След произшествието разредили вечерните си излизания заедно, тъй като ищецът изпаднал в депресивно състояние и се бил променил. Било съобщено на ищеца, че увреждането му е можело да повлияе върху неговите планове за семейство с приятелката му, с която били заедно от около година.

Други относими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и акцесорната претенция.

За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) трябва да бъде осъществен следният фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.

В разглеждания случай съдът намира, че е проведено пълно и главно доказване от ищеца на всички елементи от фактическия състав по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обуславящи възникването деликтната отговорност на виновния водач на автомобил Рено Канго, както предписва разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Установи се от влязлото в сила решение по чл. 78а от НК, което е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, наличието на всички елементи от фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една от предпоставките на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради което в гражданския процес е изключена свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват елемент на престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, и относно които присъдата се ползва със сила на пресъдено нещо. Обвързващата сила на присъдата предпоставя тъждество между деянието, предмет на присъдата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес, каквото тъждество е налице в разглеждания случай. Няма значение дали се касае за деянието на страната по гражданското дело или за деянието на трето лице, което е от значение за отговорността на страната по делото. Задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав. Такова е и значението на влязлото в сила решение по чл. 78а от НК, тъй като с него наказателният съд се произнася по същия кръг от въпроси относно престъпното деяние и дееца, като разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца.

Когато размерът на вредата е елемент от престъпния състав, констатациите на присъдата относно размера на причинените вреди са задължителни за съда, който решава гражданското дело. В състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което водачът на процесния автомобил Рено Канго е признат за виновен с влязлото в сила решение и което обуславя отговорността на ответника по настоящото дело, обаче не се включва размерът на причинените вреди вследствие на настъпилата средна телесна повреда, включително и от твърдяното усложнение (ексцес), поради което размерът на тези вреди може да бъде установяван в отделно исково производство.

Конкретното травматично увреждане на ищеца К.К., причинени му вследствие на процесното ПТП, се доказа по делото от влязлото в сила решение по чл. 78а от НК и заключенията на съдебномедицинската и комплексна експертизи и се изразява в руптура (разкъсване) на левия тестис, довела до трайно затруднение (за период по-дълъг от 30 дни) на функцията на половите му органи, без причиняване на детеродна неспособност. Не се устави по делото обаче както от решението на наказателния съд, така и от заключенията на експертизите, на ищеца К.К. да са причинени други по вид травматични увреждания, включително и загуба на съзнание, и в резултат от причиненото му увреждане за него да е настъпило усложнение, изразяващо се в липса на оплодителна способност (липса на сперматозоиди в еякулата) - азооспермия. Причиненото му травматично увреждане не е могло да причини установеното при ищеца К.К. варикоцеле, за наличието на което са доказани данни още при проведеното му болнично лечение след процесното произшествие и което заболяване е причина за настъпилата азооспермия. А и травмата на единия тестис, при наличие на друг здрав такъв, може да намали, но не и да доведе до загуба на оплодителна способност, която се твърди да представлява усложнение от причиненото увреждане на ищеца от процесното произшествие и която не се доказа от него по несъмнен начин в настоящото исково производство (напротив, опроверга се чрез обратно доказване от ответника).

При обсъждането на така установените правнорелевантни факти съдът приема, че неимуществените вреди – болки и страдания, неудобства и напрежение, които ищецът К.К. е претърпял от установеното му травматично увреждане – руптура на левия тестис, са в причинно-следствена връзка от противоправното поведение на делинквента. Следователно по делото по несъмнен начин се установи фактическият състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Доказа се по делото наличието и на последната материална предпоставка, включена във фактическия състав, обуславящ правото на вземане по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) на ищеца срещу ответника, а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към датата на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 257, ал. 1 и 2 и чл. 267, ал. 1 от КЗ (отм.) е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на процесния автомобил при уговорено застрахователно покритие, което е налице към датата на настъпване на процесното ПТП. Този правнорелевантен факт е признат за безспорен между страните с изготвения доклад по делото по чл. 146, ал. 1 от ГПК, а и се доказа от представения констативен протокол, който като официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК има обвързваща за съда материална доказателствена сила. Налице са следователно всички материални предпоставки за уважаване на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от ищеца К.К. на процесните вреди. Ответникът, който в разглеждания случай има доказателствена тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не установи ищецът като водач в мотоциклет Ямаха със своите действия да е нарушил правилото за движение по пътищата относно използването на защитни каски чл. 137е от ЗДвП с непоставянето на такава през време на движението на мотоциклета, както и той да е съпричинил настъпването на увреждането. От събраните по делото доказателства, включително и преписката по наказателното производство, част от която съдържа негодни за настоящото исково производство доказателства (протоколи за разпит на свидетели и заключение на съдебномедицинската експертиза), като не събрани непосредствено от съда с участието на страните, и експертизите, не се доказа ищецът К.К. при настъпване на процесното ПТП да не е използвал защитна каска. Не са установи и превишаването на разрешената скорост в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да е съпричинило настъпването на процесното увреждане. Напротив от заключението на комплексната експертиза, пояснено в съдебно заседание, се установи по делото, че при движение на мотоциклета до 41.3 км/ч, т. е. при разрешената скорост на движение за района водачът на същия отново не би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на удара. По тези съображения съдът приема, че в случая не е налице съпричиняване от ищеца К.К. на процесните вреди, което да бъде основание за намаляване на размера на отговорността на застрахователя съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съобразявайки вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (така Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС). Ищецът е претърпял травма на ляв тестис, за лечението на която е претърпял операция и която травма е довела до затруднение на функцията на половите му органи за период по-дълъг от 30 дни. Съобразявайки посочените обстоятелства, както и младата активна възраст на ищеца – 30 години, и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка ГО като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието – м. септември 2015 г., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от него болки и страдания, неудобства и напрежение възлиза на 14000 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над него до пълния предявен размер от 40000 лева – отхвърлен, като неоснователен.

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая функционалната обусловеност на гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, за която е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗЗД, съгласно която законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането, и разпоредбите на чл. 223, ал. 2 и чл. 226, ал. 2 от КЗ (отм.) налагат извода, че в обема на отговорността на застрахователя се включват и лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.). Разпоредбата на чл. 226, ал. 2 от КЗ (отм.), която урежда отговорността на застрахователя пред увреденото лице изключва възможността на застрахователя да прави възражения за неизпълнение на задължението по чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.) – съобщаването на предвидените в законовия текст обстоятелства, като правна последица от неизпълнението на това задължение от застрахования по застраховката Гражданска отговорност законът свързва с възможността застрахователят с регресен иск да претендира от застрахования заплатените от него лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.) – арг. чл. 227, т. 2 от КЗ (отм.). В този смисъл решение № 100/13.11.2009 г. по т.д. № 92/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 6/28.01.2010 г. по т.д. № 705/2009 г. на ВКС, ІІ ГО и други.

Следователно в разглеждания случай застрахователят отговаря пред увреденото лице за лихвите от датата на застрахователното събитие (деликта) – 08.09.2015 г., за които застрахованият-делинквент отговаря пред увреденото лице. Същата обаче, предвид направеното от ответника правопогасително възражение и погасяването по давност на вземането за законната лихва за периода от датата на процесното ПТП – 08.09.2015 г., до 08.01.2017 г. включително на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, следва да бъде присъдена от 09.01.2017 г. Акцесорната претенция за законната лихва за периода от 08.09.2015 г. до 08.01.2017 г. включително следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Я.С. сумата – 726.60 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС от възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1730 лева, за предоставената на ищеца безплатна правна помощ, съразмерно на уважената част на иска. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 526.50 лева, представляваща разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица и свидетел, определена съразмерно на отхвърлената част на иска.

Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати и на съда сумата 560 лева, представляваща дължимата държавна такса върху уважената част на иска.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗАД ОЗК – З. АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.М.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата 14000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от причиненото му травматично увреждане – руптура на ляв тестис, в резултат от осъществено на 08.09.2015 г. в гр. София на бул. България с посока на движение от ул. Фритьоф Нансен към бул. И. Г., на около 150 м след пешеходен надлез на НДК, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Рено Канго с ДК № *****– Е.И.Н., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със ЗАД ОЗК – З. АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 09.01.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за разликата над уважения размер от 14000 лева до пълния предявен размер от 40000 лева и акцесорната претенция за законната лихва за периода от 08.09.2015 г. до 08.01.2017 г. включително.

ОСЪЖДА ЗАД ОЗК – З. АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Я.В.С., с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА сумата 726.60 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС по Наредба № 1 от 2004 година за предоставената на К.М.К. безплатна правна помощ по производството.

ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на ЗАД ОЗК – З. АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 526.50 лева, представляваща разноски по производството.

ОСЪЖДА ЗАД ОЗК – З. АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 560 лева - държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

СЪДИЯ: _________

Р. Бошнакова