Решение по дело №4869/2020 на Районен съд - Бургас

  Р Е Ш Е Н И Е

№260795

 

27.05.2021 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 21.05.2021 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Калина Събева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 4869 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „Д*-***”, ЕИК *****, със седалище в гр.София и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, ж.к.“Гоце Делчев“, улица „Д* Б*“, блок *, ап.*, представлявано от управителя Г*Я**Г*.

Жалбата е подадена против наказателно постановление № 02-0003058/28.09.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас (ДИТ), с което за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 КТ, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 2 500.00 лева.

 

Дружеството-жалбоподател моли съда да постанови решение, с което отмени наказателното постановление. По време на предоставения ход по същество се отправя алтернативно искане за изменение на обжалваното НП с намаляване до предвидения минимум на наложеното административно наказание.

Наказващият орган след редовно призоваване не се явява. Изпраща представител, който моли съда да постанови акт, с който да остави обжалваното наказателно постановление в сила. Представят се доказателства. Отправя се искане за присъждане на разноски.

 

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено на 02.11.2020 г., видно от датата, положена на известие за доставяне (л.10 от делото). Процесната жалба е постъпила при наказващия орган на 07.11.2020 г. с вх.№*********/09.11.2020 г.

Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е повод за намаляване размера на наложеното административно наказание.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 24.07.2020 г. около 17:45 часа и около 21:36 часа А.Г. (инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас) посетила обект, представляващ кафе бар „Д**“, находящ се на адрес: гр.Созопол, централен плаж и извършила проверка по спазване на трудовото законодателство. Проверката продължила и по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ на 11.08.2020 г., 13.08.2020 г. и 18.08.2020 г.

Било установено, че в качеството на работодател дружеството не е уредило като трудово правоотношение предоставянето на работна сила от св.Д.П., т.е. не е сключило трудов договор в писмена форма с нея.  

За извършените проверки на място и по документи бил съставен Протокол №ПР2023492/19.08.2020 г. (л.л.27-31 от делото).

В резултат на посоченото и в гр.Бургас, на 19.08.2020 г. в тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, А.Г. съставила против дружеството-жалбоподател Акт №02-0003058/19.08.2020 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Г* С*.

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в качеството си на работодател и на 24.07.2020 г. дружеството-жалбоподател не е уредило като трудови правоотношения отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето Д.И., полагаща труд като барман от 19.06.2020 г. в посочения по-горе обект, което деяние било квалифицирано като нарушение на чл.62, ал.1 КТ.

На същата дата и място, т.е. в тримесечния давностен[2]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН срещу подпис, на управителя бил връчен препис от АУАН.

На 28.09.2020 г., леко извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[3] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Директора на Д“ИТ“, издал процесното наказателно постановление, което както бе посочено по-горе било получено от дружеството-жалбоподател на 02.11.2020 г. Конкретно посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН в цифров и словесен вид.

На 07.11.2020 г. и в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК, процесната жалба постъпила при наказващия орган с вх.№20095578/09.11.2020 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити според чл.42 и чл.57 ЗАНН.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.416 КТ, като в тази връзка с преписката е представена Заповед №З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (л.32 от делото). С тази заповед е определено правомощието на директорите на дирекции „Инспекции по труда”[4] да издават наказателни постановления по АУАН, издадени от инспектори.

            Съгласно чл.48, ал.1 ЗАНН, административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. В настоящия случай установеното нарушение е извършено в гр.Бургас, поради което местнокомпетентен орган да разгледа и реши преписката е Д „ИТ” – Бургас.

            При това положение и с оглед посоченото в предходните два абзаца настоящия състав намира, че:

-                           местно компетентна (ratione loci) да разгледа преписката е Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас;

-                           родово компетентна (ratione materiae) да разгледа преписката е Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас и

-                           лично компетентен (ratione personae) да се произнесе по преписката с наказателно постановление е Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас.

           

Процесното административно нарушение е във формата на допустителство, като законът не държи сметка за наличието или не на вредни последици.

Съгласно чл.62, ал.1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.

Категорично към 24.07.2019 г. трудов договор в писмена форма между Д.И. и дружеството-жалбоподател не е бил сключен, като това е сторено след извършените.

Съгласно чл.415в, ал.2 КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1; чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ (каквото е и процесното), поради което приложението на чл.28 ЗАНН (lex generali) или по-скоро чл.415в, ал.1 КТ (lex specialis – lex specialis derogat legi generali) не следва да се обсъжда.

Доколкото обаче в обжалваното НП не са налице каквито и да е мотиви по отношение на това защо наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция не е в минималния предвиден в закона размер от 1 500.00 лева, а в размер на 2 500.00 лева, то съдът намира в тази част произнасянето на наказващия орган за немотивирано. Това от своя страна и при липсата на възможност за преценка кои обстоятелства наказващия орган е взел предвид, за да наложи по-висок размер на санкцията, е основание за нейното намаляване до предвидения в закона минимум.

С оглед завършека на производството искането на представителя на наказващия орган за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл. 27е от Наредбата за правната помощ.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0003058/28.09.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда,

на дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „Д*-Б*”, ЕИК ***, със седалище в гр.София и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, ж.к.“Гоце Делчев“, улица „Д* Б*“, блок *, ап.**, представлявано от управителя Г* Я* Г**,

е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 2 500.00 лева,

като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание по вид „имуществена санкция” от 2 500.00 лева на 1 500.00 лева;

 

ОСЪЖДА дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „Д*-Б*”, ЕИК *******, със седалище в гр.София и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, ж.к.“Гоце Делчев“, улица „Д* Б*“, блок * ап.**, представлявано от управителя Г* Я* Г*,

ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение;

 

ОСЪЖДА дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „Д*-Б*”, ЕИК ****, със седалище в гр.София и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, ж.к.“Гоце Делчев“, улица „Д* Б*“, блок *, ап.*, представлявано от управителя Г* Я** Г*,

ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд - Бургас сумата от 53.17 лева, представляваща заплатени от бюджета на съда разноски за явяване на свидетеля Д.И.П..

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН (чл.63в. - Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___________________

Вярно с оригинала!

М.Д.