РЕШЕНИЕ
№ 3882
гр. Варна, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Камелия В.
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия В. Гражданско дело №
20233110107452 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано след постановяване на Решение
№**/03.03.**. по възз.гр.д. №46/**. по описа на ВОС, с което е обезсилено
Решение №**/10.10.2022г., по гр.д. №15029/2020г. по описа на ВРС и делото
е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС за произнасяне по
предявените ищците придобивни основания.
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК от Б. И.
М., Г. М. И./починала в хода на процеса на 22.04.2021г., заместена от
наследниците си Б. И. М. и И. М. Д./, И. М. Д. и М. Д. Д. срещу Д. А. П. и Х.
А. Х., като наследници на Ат. Х. Й., Г. Й. Й., и Д. Й. Д., като наследници на
Йордан Д. Й., С. Т. Б., В. К. В., Т. К. В., Р. С. И., С. И. С., И. Д. И., С. Д. Б., Я.
П. Я., като наследници на И. Й. Х., за признаване за установено между
страните по делото, че ИЩЦИТЕ СА собственици на недвижим имот, с
идентификатор № **, целия с площ от 723 кв.м., находящ се в гр. Варна,
местност „Траката", при съседи: **.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на процесния
имот като собствеността е придобита по следния начин: С нотариален акт №
**-**1 г., В. Х.а К. по замяна от ДЗС „Д. Кондов" е придобила правото на
собственост на хавра с площ от 666 кв.м. в местността „Манастир тепе",
Варненско землище, при граници: път ДЗС, ДЗС и Райна Х.а, срещу
отстъпеното от нея лозе от 0,7 дка, находящо се в местност „Старо село".На
13.09.1994 г. с нотариален акт № **-**/1994 г., бабата на ищците В. Х.а К.
прехвърлила на сина си, Д. М. К. 2/4 от имота срещу задължението на Д. Х.
1
К. да поеме, гледането и издръжката на В. Х.а К., до края на живота й. След
нейната смърт била извършена съдебна делба от наследниците на В. Х.а К. и
с Решение по гр. дело № **от 29.07.** г. било допуснато да бъде извършена
съдебна делба на процесния имот хавра с площ от 666 кв.м. находяща се в м.
„Манастир тепе" в землището на гр. Варна, в зона за земеделско ползване. С
протокол от 28.03.1996 г. в проведено открито съдебно заседание по гр. дело
№ ** г. по описа на ВРС, по което била постигната спогодба между
съделителите, в дял и изключителна собственост на Г. М. И., Веселка И. Д. и
Б. И. М., останал селскостопански имот, находящ се в м. „Манастир тепе",
землище на кв. Виница, гр. Варна, целия с площ от 666 кв.м., при граници:
път, ДЗС, ДЗС и Р. Х.а. За уравнение на дяловете Г. М. И., В. И. Д. и Б. И. М.
заплатили на съделителите Д. М. К. и Н. Сл. К. общо сумата от 187 500 лева.
На 16.06.2014 г. починала В. И. Д., поради което ищците поискали да се
снабдят със скица от СГКК гр. Варна. От посочения административен орган
узнали, че притежавания от тях имот с идентификатор № **, целия с площ от
723 кв.м. по КК и КР на гр. Варна, попада в територия по пар. 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, по ПНИ на м. „Траката", поради което и поради липса на информация
за документа им за собственост, процесният имот бил новообразуван и
записан на бивши собственици. Като собственици на процесния имот с
идентификатор ** целия с площ от 723 кв.м. по КК и КР на гр. Варна били
вписани наследници на И. Й. Х., за 109 кв.м. ид.ч., наследниците на Ат. Х. Й.
за 353 кв.м. ид.ч. и наследниците на Йо. Д. Й. за 260 кв.м. ид. ч.
Твърди се, че е налице пълна идентичност между притежавания от
ищците недвижим имот по нотариален № 4**-** г., и имот с идентификатор
** целия с площ от 723 кв.м. по КК и КР на гр. Варна. Разликата в площта на
имота по кадастралния план /площ от 723 кв.м./ и площта, посочена в
нотариалния акт /от 666 кв.м./, ищците твърдят, че са придобили по
давностно владение продължило повече от 50 г. Сочат, че от 1971 г. до
настоящия момент, имотът бил с трайно установени граници, които не били
местени в годините. За посочения период само и единствено ищците и
техните праводатели са осъществявали фактическа власт върху имота.
Обосновават правото си на собственост за разликата до 723 кв.м. като
придобита по давност.
Твърди се, че ответниците в качеството им на наследници на лицата, на
които са възстановени ид. части от поземлен имот с идентификатор ** целия
с площ от 723 кв.м. по КК и КР на гр. Варна не са придобили собственост
върху същия, тъй като процесният имот не попада под разпоредбите на §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че ищците са инициирали процедура по изменение
на КК и КР по отношение на процесния имот, но било налице възражение и
административният орган приел, че се касае за спор за материално право.
В условията не евентуалност се заявява придобИ.е на целия имот по
давност въз основа на осъществявана фактическа власт върху същия в
периода от 1971г. до настоящия момент.
2
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили по делото отговори от Г. Й.
Й., Д. А. П., Я. П. Я. и С. Т. Б., в който се изразява становище за
неоснователност на исковете.
Оспорват твърдението, че ищците са собственици на описания в
исковата молба, поземлен имот като твърдят, че имотът е бил част от ДЗС" Д.
Кондов" и че последното е могло валидно да се разпореди със същия.
Предвид това, след като Веска Х.а Кескинова не е могла да придобие правото
на собственост върху процесния недвижим имот то и нейните наследници не
са могли да го придобият.
Оспорват идентичността на процесния имот с имота, притежаван от
ищците, съгласно писмените доказателства. Сочат, че в представените
писмени доказателства, на които се позовават ищците, описаният имот е без
номер, и се намира в м-ст „Манастир тепе", като границите на имота са без
промяна: път, ДЗС, ДЗС и Райна Х.а. Имотът предмет на исковата молба
никога не се бил намирал в посочената местност, а в местност Баалар Бою,
като двете местности, макар и да били в кв. Виница, били на значително
разстояние една от друга.
Считат, че имотът описан в исковата молба е различен от имота описан
в представените: Нотариален акт за собственост по замяна №**-**г. на
Варненски нотариус; Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане №**-**г; Решение по гр. д 377/
**.на ВРС, Протокол от съдебна делба от 28.03.1996г. по гр. д. 377/**. на
ВРС; Протокол от съдебна делба от 28.03.**г. по гр. д. № 377/1**г. на ВРС.
Оспорват идентичността между процесния имот с идентификатор № **,
целия с площ от 723 кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „Траката", при
съседи: ** със следните имоти: имота по Нотариален акт за собственост по
замяна №4**-** г. на Варненски нотариус, имота описан в Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
№**-**-г., имота описан в Решение по гр. д № 377/ **.на ВРС, описан в
решението, като Хавра с площ от 666 кв. м находящ се в местност „Манастир
Тепе", при граници ДЗС, ДЗС и Р.Х.а, имота описан в Протокол от съдебна
делба от 28.03.1996г. по гр. д. № 377/**. на ВРС, поставен в дял на Ищците в
настоящото производство, а именно: селскостопански имот, находящ се в
местност „Манастир тепе", в землището на кв. Виница, гр. Варна, целия с
площ от 666 кв.м при граници: път, ДЗС, ДЗС и Р.Х.а, възстановения имот на
наследодателите на ответниците. Оспорват, че имотът описан в исковата
молба, както и в посочените по-горе актове е бил част от ДЗС. „Д.Кондов",
както и че ДЗС „Д.Кондов" е могло да се разпореди валидно с недвижимия
имоти, както и че последният изобщо граничи с ДЗС „ Д.Кондов". Оспорват,
че описаният в Нотариален акт за собственост по замяна №**-**г. на
Варненски нотариус, Протокол съществува, както и че такъв е изготвен, а ако
съществува, оспорват, че имотът описан в Протокола е идентичен с имота
посочен в исковата молба. Оспорват и твърдението, че имота не попада под
разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е следвало да бъде възстановяван.
3
Оспорват, че: ищците владеят имота, като част от правото им на собственост
или са владели процесния имот; както и че притежават имота повече от 50
години, че имотът е деклариран, както за него се плаща данък за недвижим
имоти и такса смет, както и че от 12.02.**г. имотът е ограден и единствено
ищците имат достъп до него, както и че упражняват правото си на
собственост в пълен обем и само те и техните праводатели владеят имота и се
грижат за него. Оспорват, че имотът, деклариран с декларация № 69223387/
16.09.**г. е идентичен с имота, описан в исковата молба.Оспорват, че ищците
са придобили правото на собственост, на друго правно основание, извън
приложените писмени доказателства, обективиращи придобИ.ето на имота на
основание придобивна давност и разпоредителна сделка и наследяване.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Г. Й. Й., в който е
изразено становище за неоснователност на исковете.
Твърди се, че Г. Й. Й., заедно със своя брат и ответник в настоящото
производство Д. Й. Д. са собственици на 260 кв.м ид. части от следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор **, целия с площ 723 кв.м,
находящ се с.о Траката, като същият имот бил придобит на основание
наследяване от техния баща Йо.Д. Й.. Сочи се, че по силата на решение на
Поземлена комисия гр.Варна № 448/**. на осн.чл.18ж, ал.1, 18з, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, на Йо. Д. Й. бил възстановен имот в съществуващи стари реални
граници, а именно: Лозе от 1, 648 декара, находящо се в терен по параграф 4,
в местността „Баалар Бою" представляващ имот № **, по кадастралния план
от **., при граници от северозапад пл. номер **, югозапад **, югоизток **, в
североизток пл. №**. Имотът се състои от две части: I част с площ 0,692 дка,
представляваща част от пл. №** при граници североизток - пл. № **,
северозапад № **, югоизток: частите от имотите с пл. №**-** част с площ от
0,956 дка, представляваща разликата над 0.600 дка, незаплатени от
ползвателите, както следва: от пл. № ** -0,477дка; от пл. №**- 0,284дка, от
пл. №**- 0,195дка., който .имот е заявен с пореден № ** от заявлението.
Решението е постановено на 20.10.1997г., т.е преди въвеждането на
двуфазност в реситуционната процедура, която е въведена със ЗИД на ЗСПЗЗ,
публикуван в ДВ бр. 68/ **. Издадените до този момент решения на
Поземлена комисия имали силата на констативен нотариален акт за
собственост. Имотът бил надлежно индивидуализиран в решението. В
същото Решение № 448/ **-**. на Поземлена комисия Варна, на заявителя Йо.
Д. Й. било отказано възстановяването на част от заявения имот под № ** от
преписката, а именно: Лозе от 0.803 дка, пета категория, имот №**, като е
посочено, че правото на собственост не се възстановява поради: „0,569 дка се
владеят с нотариален акт по замяна на ТПС комисия, представляващи
имоти пл. № **-**0, а останалите 0, 234 дка са ползвани права по параграф
4а". В скица изх. №**изготвена към преписката е отразен графично, целия
имот заявен за възстановяване, който попада от части в имоти с пл. номер: **-
**, като в графичната част по отношение на **-** е записано, че същите са по
замяна. Предвид, това, твърди, че ако имота описан в Нотариален акт за
4
собственост по замяна №**-**г. на Варненски нотариус; Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
№**-**г; Решение по гр. д 377/ **.на ВРС, Протокол от съдебна делба от
28.03.1996г. по гр. д. 377/**. на ВРС, Протокол от съдебна делба от
28.03.1996г. по гр. д. № 377/**. на ВРС, попада в местност Баалар Бою, е имот
с пл. номер от преписката **и с кадастрален идентификатор **, при граници
и съседи на имота: ** ( имот на Райна Х.а): ** (път): **.
С Протокол за съдебна делба от 09.03.**. по частно гр. дело 369/ ***.,
одобрен с Определение от 16.03.**г. на Д. Й. Х., баща на Йо. Д. Й.,
праводател на Г. Й. Й. и неговия брат (също ответник в настоящото
производство) придобил имот под номер **, т.4 в Протокола от делба, а
именно: „Само 2 дка място от към Х. от лозето ( а не нива), в местността
Баалар Бою, при съседи на тая част: Д. К., В. П., Х. Й. и И. Й.". През **. Йо.
Д. Й. е внесъл притежаваните от него земи в ТКЗС" Черно море" с. Виница.
Описаният имот в № **/ 20.10.**г. на Поземлена Комисия Варна бил внесен в
ТКЗС „Черно море" - Виница и никога не бил част ДЗС ,Д.Кондов" - Варна.
Твърди се, че имотът, описан в исковата молба по отношение на 260 кв.м
ид.ч, се владее считано от 20.10.**г. до **., от праводателя на Г. Й. Й. - Йо. Д.
Й., а след неговата смърт от Г. Й. Й. и неговия брат, както и от останалите
ответници, като се отправя възражение за придобИ.е на имота по давност на
осн. чл. 79 ЗС и присъединяване на владението на праводателя си Йо. Д. Й..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Д. А. П., в което е
изразено становище за неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че тя, заедно със своя брат и ответник в настоящото
производство Х. А. Х., са собственици на 353 кв.м ид. части от следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор **, целия с площ 723 кв.м,
находящ се с.о Траката, при граници и съседи на имота: имоти с
идентификатор:**-**, като същият имот бил придобит на основание
наследяване от техния баща Ат. Х. Й.. Сочи се, че по силата на решение на
Поземлена комисия гр.Варна № 590/ 15.02.**г. на осн. чл.18ж, ал.1, 18з, ал.1
от ППЗСПЗЗ, на Ат. Х. Й. бил възстановен имот в съществуващи стари
реални граници, а именно: Лозе от 3,181 декара, находящо се в терен по
параграф 4, местност „Баалар Бою" представляващ имот № 3091, по
кадастралния план, имотът бил установен с Нотариално завещание № **/
18.03.19**г. В конкретния случай, Решение **/ 15.02.**г г на Поземлена
комисия Варна като постановено преди 30.07.**г., т.е преди въвеждане на
двуфазното производство и следователно имало характера на констативен
нотариален акт. Имотът бил надлежно индивидуализиран в решението. С
Протокол за съдебна делба от 09.03.**г. по частно гр. дело 369/ **г., одобрен
с Определение от 16.03.**г на Х. Й. Х., баща на Ат. Х. Й., праводател на Д.
А. П. и нейния брат (също ответник в настоящото производство) придобил
имот под номер **т.4 в Протокола от делба, а именно: Лозе, находящо се в
местността Баалар Бою, при съседи на тая част: К. Г.ев, Д. Й., В. П. и Д. К. С
Нотариално завещание № 42/ 18.03**г на Варненски нотариус, имотът е
5
придобит от Ат. Х. Й., който през **г. е влязъл в ТКЗС ,Черно море" - с.
Виница - Варненско, като внесъл притежаваните от него имоти, включително
и този имот. Имотът, възстановен с Решение Поземлена комисия гр.Варна №
590/ 15.02.**., е внесен в ТЗКС „ Черно море" - Виница, като никога не бил
част от ДЗС"Д. Кондов" Варна. Твърди се, че имотът описан в исковата
молба, по отношение на 353 кв.м ид.ч, се владеел считано от 15.02.**г. от Ат.
Х. Й., праводател на Д. А. П., а след неговата смърт от Д. А. П. и нейния брат,
както и от останалите ответници, като се отправя възражение за придобИ.е
на имота по давност на осн. чл. 79 ЗС и присъединяване към владението на
праводателя си Ат. Х. Й..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Я. П. Я., в който се
изразява становище за неоснователност на исковете.
Твърди се, че Я. П. Я., заедно с ответниците - наследници на И. Й. Х., са
собственици на 109 кв.м ид. части от следния недвижим имот: Поземлен имот
с идентификатор **, целия с площ 723 кв.м, находящ се с.о Траката, при
граници и съседи на имота: имоти с идентификатор:**-**, като същият имот
бил придобит на основание земеделска реституция и наследяване от техния
наследодател И. Й. Х.. Сочи се, че по силата на решение на Поземлена
комисия гр.Варна № **/19.12.20**г. на осн.чл.18ж, ал.1, 18з, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, на наследници на И. Й. Х. е възстановен имот в съществуващи
стари реални граници, а именно: Лозе от 2,158 декара, находящо се в терен по
параграф 4, в местността „Баалар Бою" представляващ имот № **, по
кадастралния план от **/., който имот включва част от пл. номер: **-** и път,
заявен с пореден № **от заявлението. С Протокол за съдебна делба от
09.03.**г. по частно гр. дело 369/ **, одобрен с Определение от 16.03.**г., на
И. Й. Х. би; даден в дял ( дял IV - т. 4) лозе от 2 дка до Д. Й., местност Баала
Бою, цялото от 10 дка., при граници на тази част: Д. Й. Х., П. К., В. П. и Д. К.
Описаният имот в Решение № **/19.12.20** г. на Поземлена Комисия Варна е
внесен в ТКЗС „Черно море" - Виница и никога не бил част ДЗС „Д.Кондов" -
Варна. Твърди се, че имотът, описан в исковата молба, по отношение на 109
кв.м ид.ч, се владее считано от 19.12.2**г. до настоящия момент от
наследниците на И. Й. Х., като се отправя възражение за придобИ.е на имота
по давност на осн. чл. 79 ЗС и присъединяване към владението на
праводателя си Йо. Д. Й.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от С. Т. Б., в който е
изразено становище за неоснователност на исковете.
Твърди се, че С. Т. Б., заедно с ответниците -наследници на И. Й. Х., са
собственици на 109 кв.м ид. части от следния недвижим имот: Поземлен имот
с идентификатор **, целия с площ 723 кв.м, находящ се с.о Траката, при
граници и съседи на имота: имоти с идентификатор:**-**, като същият имот
бил придобит на основание земеделска реституция и наследяване от техния
наследодател И. Й. Х.. Сочи се, че по силата на решение на Поземлена
комисия гр.Варна № **/19.12.** г. на осн.чл.18ж, ал.1, 18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ,
6
на наследници на И. Й. Х. е възстановен имот в съществуващи стари реални
граници, а именно: Лозе от 2,158 декара, находящо се в терен по параграф 4, в
местността „Баалар Бою" представляващ имот № **, по кадастралния план от
**., който имот включва част от пл. номер: **-** и път, заявен с пореден №
*/*от заявлението. С Протокол за съдебна делба от 09.03.1**г. по частно гр.
дело **/ 1935г., одобрен с Определение от 16.03.1**г., на И. Й. Х. бил даден
в дял ( дял IV - т. 4) лозе от 2 дка до Д. Й., местност Баала Бою, цялото от 10
дка., при граници на тази част: Д. Й. Х., П.К., В. П.и Д. К. Описаният имот в
Решение № **/19.12.2**г, на Поземлена Комисия Варна е внесен в ТКЗС
„Черно море" - Виница и никога не е бил част ДЗС „Д.Кондов" - Варна.
Твърди се, че имотът описан в исковата молба по отношение на 109 кв.м ид.ч,
се владее считано от 19.12.20**г. до настоящия момент от наследниците на И.
Й. Х., като прави възражение за придобИ.е на имота по давност на осн. чл. 79
ЗС и присъединяване към владението на праводателя си Йо. Д. Й.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Протокол от 09.03.1**г. е извършена делба между
наследниците на Йо. Х., починал на 28.04.1** г. При делбата Х. Й. Х. е
придобил 2 дка от северната страна на лозе, находящо се в местността
„Баалар Бою“, при съседи: К. Г.ев, Д. Й., В. П. и Д. К.. Д. Й. Х. е придобил
имот, представляващ 2 дка място откъм Х. от лозето в местността Баалар
Бою, при съседи на тая част: Д. К.в, В. П. Х. Й. и И. Й., а на И. Й. Х., са
дадени в дял 2 дка от лозе в местност „Баалар Бою“, цялото от 10 дка, при
граници на тази част: Д. Й. Х., П. К., В. П. и Д. К.
Представени за заявления за членство на кооператори в ТКЗС „Черно
море“, с. Виница, на Ат. Х. Й., Йо. Д. Й. и И. Й. Х. /л. 303-306/, като в
заявленията си те са посочили, че внасят в ТКЗС всички обработвани от
домакинството им земи в землището на с. Виница, в т. ч. лозя съответно с
площ 8, 4 и 6 дка. Първите двама са участвали в учредяването на ТКЗС на
08.03.** г., а третият е приет за член на 10.03.** г., видно от приложените на
л. 307-311 протоколи. Съгласно писмо от Дирекция „Регионален държавен
архив“ – Варна към Държавна агенция „Архиви“ липсват данни за точното
местонахождение на внесените от тях земеделски земи в ТКЗС „Черно море“.
Представен е Протокол от 02.09.**г. на комисията по ТПС гр.Варна,
съобразно който са взето решения за замяна на земи, влезли в блок на ДЗС,
като в т.11 е посочено, че Веска Х.а К. получава 666 кв.м. хавра в м-ст
7
Манастир тепе, при граници: път, ДЗС, ДЗС и Р.Х.а като в замяна й се
блокират 0.7 дка лозе в м.Старо село.
С Нотариален акт за собственост по замяна №**-**г. В.Х.а К. е призната
за собственик на Хавра от 666 кв.м., в м-ст“Манастир тепе“ варненско
землище, при граници : път; ДЗС; ДЗС и Р. Х.а, придобита чрез замяна с
ДЗС“Д.Кондов“.
С Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка
от 13.09.**., обективиран в НА №**-**. В. Х.а К.прехвърля на сина си Д. М.
К. 2/4 ид.ч. от хавра с площ 666 кв.м., в м-ст Манастир тепе, землището на
гр.Варна, при граници : път, ДЗС, ДЗС, Р. Х.а.
С Протоколно определение от 28.03.**. по гр.д. №377/1**/г. по описа на
ВРС е одобрена постигната съдебна спогодба между Д. М. К., Н. Сл. К., Г. М.
И., В. И. Д. и Б. И. М., като въз основа на същата в общ дял и собственост на
Г. М. И., В. И. Д. и Б. И. М. е възложен имот в м-ст Манастир тепе, в
землището на кв.Виница. гр.Варна, целият с площ 666 кв.м., при граници:
път, ДЗС, ДЗС, Р. Х.а.
С Решение №590/15.02.1**/г. на ПК-Варна на Ат. Х. Й. е признато
правото на собственост върху лозе от 3.181 дка в терен по параграф 4 на
Виница, м-ст Балар Бою, имот №**.
От Удостоверение за наследници, издадено от Община Варна се
установява,че Ат. Х. Й. е починал на 10.07.2005г. като е оставил за свои
законни наследници В. Н. Й.а, Д. А. П. и Х. А. Х..
С Решение №448/20.10.**. на ПК-Варна на Йо. Д. Й. е възстановено
правото на собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници
върху описаните в същото имоти, като по т.1 фигурира лозе от 1.648 дка в м-
ст Балаар Бою, имот №**от КП от 19**г., при граници : северозапад – имот
№**; югозапад – имот №**; югоизток- имот №**; североизток- имот №№**,
като по КП „Траката“ имотът се състои от две части : първа част- с площ
0.692 дка, представляваща част от пл. №№**, при граници : североизток – пл.
№**; северозапад – пл. №**; югоизток- частите от пл. №№** втора част с
площ 0.956 дка, представляваща разликите над 0.600 дка неизплатено от
ползвателите, както следва : от пл.№**-0.477 дка; от пл.№**- 0.284 дка; от пл.
№**– 0.195 дка.
8
Съгласно представеното удостоверение за наследници Йо. Й. Х. е
починал на 19.03.1965г. като негови наследници са : Г. Й. Й. и Д. Й. Д..
С Решение №849/19.12.**г. на ПК-Варна на наследниците на И. Й. Х. е
признато правото на собственост в съществуващи/възстановими/ стари
реални граници върху лозе от 2.158 дка в м-ст Балаар Бою, имот №**от КП
от 1956г., по КП „Траката“ имотът с №**и включва част от пл.№№**-**и
път.
Съгласно представеното удостоверение за наследници И. Й. Х. е
починал на 19.03.1965г. като негови наследници са : С. Т. Б., В. К. В., Т. К. В.;
Р. С. И., С. И. С.; И. Д. И.; С. Д. Б.; Я. П. Я..
Свидетелят Пл. Ве. П. /роднина на ищците от пета степен/ излага, че
мястото е дадено на майка му и на трите й сестри по замяна през **., когато
били раздадени. Били общо четири имота. Тези парцели били обработвани
през цялото време до преди 7-8 години от чичото на Б.. Този парцел бил
даден на бабата на Б. и до преди 7-8 години го работел нейния син. Парцелът
бил заграден с телена мрежа от всички страни без страната на други им
братовчед. В него имало засети домати, лозе, бадем, ябълка. Преди това
имотите били кооперативни лозя и останали няколко реда лозя.В двата имота
се влизало през една врата, която била в имота на братовчедката. Всеки си
обработвал имота отделно до преди 6-7 години. Б. и О., които или братовчеди
си имали ключ за вратата. Имотът бил обработван от зетя на Ол.по уговорка с
Б.. Б. посещавал мястото от време на време, защото живеел в гр.Нови Пазар и
работел в гр.Шумен и нямал възможност да идва насам. Не бил виждал друг
да работи имота. Сочи, че живее през един имот от много години и поддържа
освен собствения си имот и този на братовчедка си и бил там през цялото
време. Оградата на имота не била сменяна, а била ремонтирана от зетя на
Олга, тъй като били влезли от страната на гората и обрали бунгалото. Това
станало преди 2г. за 10 години не бил виждал там друг човек.
Свидетелят Г. В. Г.ев излага, че съседният на процесния имот е на
неговата съпруга Р. Г.ева, на нейните родители и той го поддържал и се
грижел за него в последните 15 години. Ходил в имота два, три пъти в месеца.
Между техния имот и имота на Б. нямало ограда. Сочи, че собственичка на
имота е майката на съпругата му Ол.. Имотът на Б. и техния бил като един
имот. По средата имало пътека. Имотът на Б. нямал врата и за него се влизало
9
през вратата на имота на Ол.. Имало телена ограда зад тях, която разделяла
двата имота от имота на комшиите. На лицето на двата имота лично той
сменял оградата, защото имало посегателство. Били влезли в къщата и
откраднали някои неща. Била изрязана оградата на другия имот и затова я
подменил с нова ограда. Преди Б. в имота имало друг човек, който се грижел
за него и се казвал Д.. Той бил един от наследниците, бил възрастен и вече го
нямало. И след делбата Б. помолил свидетеля да се грижи за имота, тъй като
не бил от гр.Варна и не можел да идва постоянно. Сочи, че предимно го
пръскал с отрови, за да може да махне тревата за всяка пролет. В този имот
имало ток и вода. В имота имало няколко дървета, една ябълка, един лешник,
една смокиня. Всичко останало било храсти, които трябвало да се изрежат.
Имало лозе, което било изсъхнало. Миналата година дал ключ на Б., тъй като
бил сменил катинара. Освен Б. никой друг не бил влизал в имота, тъй като
ключът бил в свидетеля и той трябвало да го даде. За имота нямало проблеми
и не знае да се продава от брокери.
Свидетелят Ем. С. А. излага, че е близък приятел на зетя на Г. Й.. Сочи,
че преди две години лятото му се обадили да отидат на оглед на въпросния
имот, тъй като се занимавал с недвижими имоти и бил консултант. Имотът
бил по пътя за Виница , в Дружба. Вдясно огледали два имота. Единият бил
парцел около 700 кв.м., който не бил ограден и бил близо до път, а след него
през едно място, гледали един дълъг и тесен парцел. Той бил ограден с телена
ограда. Имал някаква стара врата. Г. го отключил. По споен имало катинар.
Влезли в дълъг тесен парцел. Главно бил градина, нямало сгради. Бил
поддържан. Имало овошки, плодови дръвчета,лозя. Лозите изглеждали
поддържани, имало грозде по тях. Казвал, че ще прави ракия. Казали му, че
имотът е наследствен. Не видял документи. В имота имало една пътека по
средата. До имота имало други два парцела и в единия имало постройка.
Местността там се водела Траката. Г. му казал, че когато баща му бил жив
гледал имота, но след като е починал той и неговото семейство продължили
да го гледат. Разбрал, че имало някакви проблеми с този имот, имало дело за
собствеността.
Съгласно заключението по изготвената по делото СТЕ по Кадастралния
план от **г. процесният имот с идентификатор ** попада в части от
границите на имоти с пл. № **, записани в разписния лист съответно на И. Й.,
10
Йо. Д. Х. и Ат. Х. Й., а впоследствие – на ТКЗС. По кадастралния план от **г.
имотът попада в границите на имот пл. № **и в разписния лист е записан на
В. К., при граници: от запад – пл. № **/записан на П. К. Г.ев/, от север – пл. №
**/записан на Д.К. М./, от изток – пл. № **/записан на Р. Х.а Г.ева/, от юг –
път. По същия начин имотът е отразен и в КП на ползвателите към ПКП на
местност „Траката“. По ПКП на селищно образувание „Траката“ процесният
имот попада с части в три стари имота с номера ** /съвпадащи с имоти по КП
от **г., както следва: **1/, като в таблицата същите са записани съответно на
Ат. Х. Й., Йордан Д. Х. и И. Й. Х.. По Плана на новообразуваните имоти на
местност „Траката“, интегриран в кадастралната карта, процесният имот е
идентичен с № **и записан на наследници на Ат. Х. Й., Йо. Д. Х. и И. Й. Х..
Въз основа на анализа на коментираните планове вещото лице е достигнало
до извода, че процесният имот е идентичен с имота, описан в представените
към исковата молба нотариален акт за собственост по замяна, нотариален акт
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
решение и протокол по гр. д. № 377/** г. Изрично вещото лице сочи, че е
налице съвпадение на имота по запис на лицето /В. К., местонахождение,
приблизителна площ и по две граници. По отношение на възстановените на
наследодателите на ответниците имоти вещото лице посочва, че процесният
имот попада с площ от 353 кв. м. в имот № **, предмет на Решение №
590/15.02.** г. на ПК, с площ от 260 кв. м. в имот № **, предмет на Решение
№ 448/20.10.** г. на ПК и с площ от 109 кв. м. в имот № **, предмет на
Решение № 849/19.12.*/*/1 г. на ПК. Процесният недвижим имот попада в
територия по § 4 от ЗСПЗЗ като в Техническите служби към Община Варна не
се пази картни основи към периода, в който са създадени ТКЗС и ДЗС.
Първата карта основа е към 1956г. на м.Крайбрежието и в не съществува имот
№**. Въз основа на извършения оглед на процесния имот вещото лице
излага, че същият няма трайно материализирана граница от изток /т.е. откъм
имот **/. На терена има само една врата, която вещото лице предполага, че не
е за процесния имот. Към момента на извършване на огледа /**г./ имотът не
се обработва и в същия няма постройки.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
По предявения положителен установителен иск за собственост в тежест
11
на ищците е при условията на пълно и главно доказване е да установят
наличието на права върху процесния имот, произтичащи от въведеното в
процеса придобивно основание.
Първото въведено придобивно основание от ищците e договор за замяна
за първия праводател В. К. и договор за издръжка и гледане за праводателя
Д. К., делба и наследствено правоприемство. За разликата от 666 кв.м. до
723 кв.м. е въведено придобивно основание давност в периода от датата на
сключване на договора за замяна през **. до настоящия момент.
Основното възражение на ответниците е, че праводателят на В. К. по
договора за замяна ДЗС“Д.Кондов“ не е притежавал собствеността върху
имота.
Безспорно по делото се установява, че наследодателите на ответниците
И. Й., Йо. Д. Х. и Ат. Х. Й. са заявили членство в ТКЗС“Черно море“ като в
тази връзка са предоставили притежаваните от тях земеделски земи за
включването им в блок на ТКЗС. На основание чл. 34, ал. 4 ЗТПС /отм./ на
ДЗС са предавали всички земи от държавния поземлен фонд , от които
предприятието има интерес. Съгласно чл.131 ЗТПС /отм./ държавният
поземлен фонд може да замени част от земите си с общински или земи на
частни стопани, отговарящи или не на условията за оземляване, когато с тази
замяна ще се постигне подобрение в земеделското производство или
свързаните с него отрасли или мероприятия, като замяната се извършва от
общинската комисия по ТПС. Представеният протокол от решението на ТПС
комисията, с който е извършена през 1970г. процесната замяна не е оспорен
от ответниците. Същият е официален документ, съставен от компетентен
орган при изпълнение на предоставената му компетентност, и се ползва с
обвързваща доказателствена сила. Протоколът има характер на
административен акт с гражданско правни последици и представлява
производен способ за придобИ.е на собственост. Липсата на картна основа в
Община Варна, която да установи дали процесния имот е попадал в
територията на ДЗС“Д.Кондов“ е преодоляна от представените други писмени
доказателства/ КНА №**-**1г., на Р. Г.ева( пряк съседна н процесния имот);
КНА №**, том 5, дело №*г.; и др./ , които макар и косвени при оценка в
тяхната цялост водят до извод, че именно ДЗС“Д.Кондов“ е стопанисвало
имотите на територията на м-ст“ Манастирски ливади“, респ. е имало
12
възможност за разпореждане с тях. Съгласно чл.18 з, ал.3 ППЗСПЗЗ замяната,
извършена по реда на ЗТПС /отм./, запазва действието си в два случая – при
застрояване на получената по замяна земя или при извършване на
разпоредителни сделки с нея, т. е. при настъпили както фактически, така и
правни промени с придобития по замяна имот преди влизане в сила на
ЗСПЗЗ. От представените доказателства се установява, че В. К. се е
разпоредила с 2/4 от притежавания от нея имот с договор за издръжка и
гледане през **., като през **. целият имот е възложен в дял на Г. М. И., В.
И. Д. и Б. И. М. при съдебна делба по гр.д. №377/1**г. по описа на ВРС.
Предвид всичко изложено следва да се приеме, че извършената замяна е
запазила действието си, което по аргумент от чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ изключва
възстановяването на правата върху имота на собствениците към момента на
образуване на ТКЗС, поради и което следва да се приеме, че по отношение на
ответниците е била налице пречка за извършване на реституция и същите не
се легитимират като носители на правото на собственост върху
възстановените им части спрямо ищците. Собствеността върху 666 кв.м. от
имота е доказана и произтича от въведените от ищците основания, с оглед и
на което искът е основателен в тази му част и следва да се уважи.
По отношение на разликата от 666 кв.м. до площта 723 кв.м. ищците
претендират да е упражнявал давностно владение върху процесния имот за
периода от **/. до настоящия момент. Фактическият състав на соченото
придобивно основание по чл.79,ал.1 ЗС включва два елемента : владение и
изтичане на предвидения от закона срок. Владението следва да отговаря на
признаците, посочени в чл.68, ал.1 ЗС, а именно несъмнено и спокойно
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът следва да е
осъществявал лично или чрез друго лице, считайки тази вещ за своя.
За установяване на твърденията ищците са събрани гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели. Нито един от двамата
свидетели не изнася данни за площта или ориентировъчната големина на
имота, за който се сочи да е владян от единия ищец Б., а преди него от негов
роднина Д., който бил възрастен. Не се изяснява какъв е бил обема на
владение с оглед заключението на СТЕ, че площта на имота по различните
планове се е променяла в годините, както и че същият не е бил заснет като
самостоятелен имот / така по КП от 1956г. същият е попадал в имоти пл.№**-
13
**г. е попадал в границите на имот пл.№**; по ПКП на с.о. Траката попадал с
части в имоти с №№**-* и т.н./. Налице е недоказаност на твърденията за
осъществявана фактическа власт в рамките на целия имот от 723 кв.м., поради
и което искът в тази му час е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищците се следват разноски на
основание чл.78,ал.1 ГПК съобразно уважената част от иска, както следва :
135.25 лева за заплатена д.т.; 13.82 лева за заплатена д.т. за издаване на 3 броя
съдебни удостоверения; 12.27 лева за заплатена д.т. за вписване на ИМ; 29.47
лева за заплатена д.т. за издаване на преписи от исковата молба; 276.30 лева
за заплатен депозит за СТЕ и 736 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, всички дължими по първоначалното разглеждане на делото в
първа инстанция; 921 лева следва да се присъдят в полза на ищеца Б. М. за
заплатено адвокатско възнаграждение по възз.гр.д. №46/**. по описа на ВОС
и 921 лева следва да се присъдят в полза на ищеца И. Д. за заплатено
адвокатско възнаграждение по възз.гр.д. №46/**. по описа на ВОС; 921 лева
следва да се присъдят в полза на ищеца Б. М. за заплатено адвокатско
възнаграждение при повторно разглеждане на делото в първа инстанция и
921 лева следва да се присъдят в полза на ищеца И. Д. за заплатено
адвокатско възнаграждение при повторното разглеждане на делото в първа
инстанция. Разноските следва да се разпределят между ответниците
съобразно претендирания обем от права в имота.
На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответниците се следват разноски
съобразно отхвърлената част от иска, както следва : 23.70 лева за заплатен
депозит за СТЕ в гр.д. №15029/2**. по описа на ВРС; разноски за въззивната
инстанция : 5.24 лева за заплатена д.т. за обжалване от всички ответници и
72.68 лева за заплатено адвокатско възнаграждение от Д. П.; 11,29 лева за Я.
Я., 54.03 лева за Г. Й. и 11.29 лева за С. Б..
На основание чл.77 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
сумата от 11.35 лева, представляваща остатък от общо дължимата държавна
такса по делото, която с оглед цената на иска, определена по реда на чл.71,
ал.2 ГПК за 723 кв.м. и се определя в размер на 144.60 лева.
14
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Д. А. П.,
ЕГН: ********** с адрес гр. Варна ул. „**“ № 28, Х. А. Х., ЕГН: **********
с адрес гр. Варна ул. „**“ № 8, Г. Й. Й., ЕГН: ********** с адрес гр. Варна,
ул. „**Г.“ № 1, Д. Й. Д., ЕГН : ********** с адрес: гр. Варна, ул. „**Г.“ № 1,
С. Т. Б., ЕГН: ********** с адрес: гр. Варна, ул. „**и“ № 1, ет. 8, ап. 21, В. К.
В., ЕГН : **********, с адрес: с. Пр., общ. Суворово, обл. Варна, Т. К. В.,
ЕГН: ********** с адрес гр. Варна, ул. „**“ № 1 А, ет. 2, ап. 7, Р. С. И.,
ЕГН: ********** с адрес гр. Варна, местност „**“, ул. „1-ва А“ 119, С. И. С.,
ЕГН : ********** с адрес: гр. Варна, бул. „**“ 295, И. Д. И., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „**“ 2, С. Д. Б., ЕГН: ********** с адрес
гр. Варна, ул. „**“ № 30, вх. Д, ет. 5, ап. 17 и Я. П. Я., ЕГН: ********** с
адрес гр. Варна, ул. „**“ № 43, че ищците Б. И. М., ЕГН: ********** с
адрес гр. Нови Пазар, ул. „**“ № 4, вх. А, ап. 11, И. М. Д., ЕГН : **********
с адрес гр. София, кв. „**“, ул. „Х. **“ № 28 и М. Д. Д., ЕГН: ********** с
адрес гр. София, кв. „**“, ул. „Х. **/“ № 28, ет. 3, ап. 8 са собственици на 666
кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ** по КККР на гр. Варна,
общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.**г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот със Заповед № 18-10292/03.10.**г. на Началника на СГКК-
Варна, с адрес: гр. Варна, район Приморски, с.о. „Траката“, целият с площ от
723 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин а
трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: **, при
съседи: **-**, както следва първия ищец на основание съдебна делба,
одобрена с Протоколно определение от 28.03.**г. по гр.д. №377/**. по описа
на ВРС и наследствено правоприемство от Г. М. И., починала на
22.04.2021г., вторият ищец на основание наследствено правоприемство от В.
И. Д., починала на 16.06.2014г. и Г. М. И., починала на 22.04.2021г. и третият
ищец на основание наследствено правоприемство от В. И. Д., починала на
16.06.20214г., на основание чл.124,ал.1 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
разликата до 723 кв.м., заявена от ищците като придобита на основание
давностно владение, осъществено в периода 1971г. до настоящия момент.
15
ОСЪЖДА Г. Й. Й., ЕГН: ********** с адрес: гр. Варна, ул. „**Г.“ № 1
и Д. Й. Д., ЕГН : ********** с адрес: гр. Варна, ул. „**Г.“ № 1 да заплатят
на Б. И. М., ЕГН: ********** с адрес гр. Нови Пазар, ул. „**“ № 4, вх. А,
ап. 11, И. М. Д., ЕГН : ********** с адрес гр. София, кв. „**“, ул. „Х. **“ №
28 и М. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес гр. София, кв. „**“, ул. „Х. **“ № 28,
ет. 3, ап. 8 сумата от 432.43 /четиристотин тридесет и два лева и
четиридесет и три ст. / лева, представляваща направените разноски в
производството по гр.д. №15029/2020г. по описа на ВРС, на основание
чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. А. П., ЕГН: ********** с адрес гр. Варна ул. „**“ № 28 и
Х. А. Х., ЕГН: ********** с адрес гр. Варна ул. „**“ № 8
да заплатят на Б. И. М., ЕГН: ********** с адрес гр. Нови Пазар, ул. „**“
№ 4, вх. А, ап. 11, И. М. Д., ЕГН : ********** с адрес гр. София, кв. „**“,
ул. „Х. **“ № 28 и М. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес гр. София, кв. „**“, ул.
„Х. **“ № 28, ет. 3, ап. 8 сумата от 588 /петстотин осемдесет и осем /
лева, представляваща направените разноски в производството по гр.д.
№15029/**г. по описа на ВРС, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. Т. Б., ЕГН: ********** с адрес: гр. Варна, ул. „**ки“ №
1, ет. 8, ап. 21, В. К. В., ЕГН : **********, с адрес: с. Пр., общ. Суворово, обл.
Варна, Т. К. В., ЕГН: ********** с адрес гр. Варна, ул. „**“ № 1 А, ет. 2, ап.
7, Р. С. И., ЕГН: ********** с адрес гр. Варна, местност „**“, ул. „1-ва А“
119, С. И. С., ЕГН : ********** с адрес: гр. Варна, бул. „**“ 295, И. Д. И.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**“ 2, С. Д. Б., ЕГН: ********** с
адрес гр. Варна, ул. „**“ № 30, вх. Д, ет. 5, ап. 17 и Я. П. Я., ЕГН:
********** с адрес гр. Варна, ул. „**“ № 43 да заплатят на Б. И. М., ЕГН:
********** с адрес гр. Нови Пазар, ул. „**“ № 4, вх. А, ап. 11, И. М. Д., ЕГН
: ********** с адрес гр. София, кв. „**“, ул. „Х. **“ № 28 и М. Д. Д., ЕГН:
********** с адрес гр. София, кв. „**“, ул. „Х. **“ № 28, ет. 3, ап. 8 сумата
от 181.67 /сто осемдесет и един лева и шестдесет и седем ст. / лева,
представляваща направените разноски в производството по гр.д. №15029/**г.
по описа на ВРС, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Й. Й., ЕГН: ********** с адрес: гр. Варна, ул. „**Г.“ №
1 и Д. Й. Д., ЕГН : ********** с адрес: гр. Варна, ул. „**Г.“ № 1 да заплати
на Б. И. М., ЕГН: ********** с адрес гр. Нови Пазар, ул. „*“ № 4, вх. А, ап.
16
11 сумата от 663.66 /шестстотин шестдесет и три лева и шестдесет и
шест ст. / лева, представляваща направените разноски в производството по
възз. гр.д. №46/**. по описа на ВОС и по гр.д. №7452/**. по описа на ВРС, на
основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. А. П., ЕГН: ********** с адрес гр. Варна ул. **“ № 28 и
Х. А. Х., ЕГН: ********** с адрес гр. Варна ул. „**“ № 8
да заплатят на Б. И. М., ЕГН: ********** с адрес гр. Нови Пазар, ул. „**“
№ 4, вх. А, ап. 11 сумата от 899.34 /осемстотин деветдесет и девет лева и
тридесет и четири ст. / лева, представляваща направените разноски в
производството по възз. гр.д. №46/**. по описа на ВОС и по гр.д. №7452/**.
по описа на ВРС, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. Т. Б., ЕГН: ********** с адрес: гр. Варна, ул. „**“ № 1,
ет. 8, ап. 21, В. К. В., ЕГН : **********, с адрес: с. Пр., общ. Суворово, обл.
Варна, Т. К. В., ЕГН: ********** с адрес гр. Варна, ул. „**а“ № 1 А, ет. 2, ап.
7, Р. С. И., ЕГН: ********** с адрес гр. Варна, местност „**“, ул. „1-ва А“
119, С. И. С., ЕГН : ********** с адрес: гр. Варна, бул. **“ 295, И. Д. И.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**“ 2, С. Д. Б., ЕГН: ********** с
адрес гр. Варна, ул. „Б**“ № 30, вх. Д, ет. 5, ап. 17 и Я. П. Я., ЕГН:
********** с адрес гр. Варна, ул. „**“ № 43 да заплатят на Б. И. М., ЕГН:
********** с адрес гр. Нови Пазар, ул. „**“ № 4, вх. А, ап. 11 сумата от 279
/двеста седемдесет и девет/ лева, представляваща направените разноски в
производството по възз. гр.д. №46/**. по описа на ВОС и по гр.д. №7452/**.
по описа на ВРС, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Й. Й., ЕГН: ********** с адрес: гр. Варна, ул. „**Г.“ №
1 и Д. Й. Д., ЕГН : ********** с адрес: гр. Варна, ул. „**Г.“ № 1 да заплати
на И. М. Д., ЕГН : ********** с адрес гр. София, кв. „**“, ул. „Х. **“ № 28
сумата от 663.66 /шестстотин шестдесет и три лева и шестдесет и
шест ст. / лева, представляваща направените разноски в производството по
възз. гр.д. №46/**. по описа на ВОС и по гр.д. №7452/**. по описа на ВРС, на
основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. А. П., ЕГН: ********** с адрес гр. Варна ул. „**“ № 28
и Х. А. Х., ЕГН: ********** с адрес гр. Варна ул. „**“ № 8
да заплатят на И. М. Д., ЕГН : ********** с адрес гр. София, кв. „**“, ул.
17
„Х. **“ № 28 сумата от 899.34 /осемстотин деветдесет и девет лева и
тридесет и четири ст. / лева, представляваща направените разноски в
производството по възз. гр.д. №46/**. по описа на ВОС и по гр.д. №7452/**.
по описа на ВРС, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. Т. Б., ЕГН: ********** с адрес: гр. Варна, ул. „**“ № 1,
ет. 8, ап. 21, В. К. В., ЕГН : **********, с адрес: с. Пр.-, общ. Суворово, обл.
Варна, Т. К. В., ЕГН: ********** с адрес гр. Варна, ул. **“ № 1 А, ет. 2, ап.
7, Р. С. И., ЕГН: ********** с адрес гр. Варна, местност „**“, ул. „1-ва А“
1**, С. И. С., ЕГН : ********** с адрес: гр. Варна, бул. „**“ 295, И. Д. И.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. **“ 2, С. Д. Б., ЕГН: ********** с
адрес гр. Варна, ул. „**н“ № 30, вх. Д, ет. 5, ап. 17 и Я. П. Я., ЕГН:
********** с адрес гр. Варна, ул. „**“ № 43 да заплатят на И. М. Д., ЕГН :
********** с адрес гр. София, кв. „**“, ул. „Х. **“ № 28 сумата от 279
/двеста седемдесет и девет/ лева, представляваща направените разноски в
производството по възз. гр.д. №46/**. по описа на ВОС и по гр.д. №7452/**.
по описа на ВРС, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б. И. М., ЕГН: ********** с адрес гр. Нови Пазар, ул. „**“
№ 4, вх. А, ап. 11, И. М. Д., ЕГН : ********** с адрес гр. София, кв. „**“,
ул. „Х. **“ № 28 и М. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес гр. София, кв. „**“, ул.
„Х. **“ № 28, ет. 3, ап. 8 да заплатят на Д. А. П., ЕГН: ********** с адрес
гр. Варна ул. „**“ № 28, Х. А. Х., ЕГН: ********** с адрес гр. Варна ул.
„**“ № 8, Г. Й. Й., ЕГН: ********** с адрес: гр. Варна, ул. „**Г.“ № 1, Д. Й.
Д., ЕГН : ********** с адрес: гр. Варна, ул. „**вети Г.“ № 1, С. Т. Б., ЕГН:
********** с адрес: гр. Варна, ул. „**“ № 1, ет. 8, ап. 21, В. К. В., ЕГН :
**********, с адрес: с. Пр.ц общ. Суворово, обл. Варна, Т. К. В., ЕГН:
********** с адрес гр. Варна, ул. „**“ № 1 А, ет. 2, ап. 7, Р. С. И., ЕГН:
********** с адрес гр. Варна, местност „**-“, ул. „1-ва А“ *9, С. И. С., ЕГН :
********** с адрес: гр. Варна, бул. „**“ 295, И. Д. И., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „**“ 2, С. Д. Б., ЕГН: ********** с адрес гр. Варна, ул.
„**“ № 30, вх. Д, ет. 5, ап. 17 и Я. П. Я., ЕГН: ********** с адрес гр. Варна,
ул. „**“ № 43 сумата от 28.94 /двадесет и осем лева и деветдесет и четири
ст. / лева, представляваща направените разноски в производството по гр.д.
№15029/**/г. по описа на ВРС и възз. гр.д. №46/**. по описа на ВОС, на
основание чл.78,ал.3 ГПК.
18
ОСЪЖДА Б. И. М., ЕГН: ********** с адрес гр. Нови Пазар, ул. „**“
№ 4, вх. А, ап. 11, И. М. Д., ЕГН : ********** с адрес гр. София, кв. „**“,
ул. „Х. Ста**ишев“ № 28 и М. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес гр. София, кв.
„**“, ул. „Х. **“ № 28, ет. 3, ап. 8 да заплатят на Д. А. П., ЕГН: **********
с адрес гр. Варна ул. „**“ № 28 сумата от 72.68 /седемдесет и два лева и
шестдесет и осем ст./лева за заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по възз. гр.д. №46/**. по описа на ВОС, на основание
чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Б. И. М., ЕГН: ********** с адрес гр. Нови Пазар, ул. „**“
№ 4, вх. А, ап. 11, И. М. Д., ЕГН : ********** с адрес гр. София, кв. „**“,
ул. „Х. **“ № 28 и М. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес гр. София, кв. „**“, ул.
„Х. **“ № 28, ет. 3, ап. 8 да заплатят на Я. П. Я., ЕГН: ********** с адрес
гр. Варна, ул. „**“ № 43 сумата от 11.29 /единадесет лева и двадесет и
девет ст./лева за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по
възз. гр.д. №46/**. по описа на ВОС, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Б. И. М., ЕГН: ********** с адрес гр. Нови Пазар, ул. „**“
№ 4, вх. А, ап. 11, И. М. Д., ЕГН : ********** с адрес гр. София, кв. „**“,
ул. „Х. **“ № 28 и М. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес гр. София, кв. „**“, ул.
„Х. **“ № 28, ет. 3, ап. 8 да заплатят на Г. Й. Й., ЕГН: ********** с адрес:
гр. Варна, ул. „*Г.“ № 1 сумата от 54.03 /петдесет и четири лева и три
ст./лева за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по възз.
гр.д. №46/**. по описа на ВОС, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Б. И. М., ЕГН: ********** с адрес гр. Нови Пазар, ул. „**“
№ 4, вх. А, ап. 11, И. М. Д., ЕГН : ********** с адрес гр. София, кв. „*-*“,
ул. „Х. **“ № 28 и М. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес гр. София, кв. „**“, ул.
„Х. **“ № 28, ет. 3, ап. 8 да заплатят на С. Т. Б., ЕГН: ********** с адрес:
гр. Варна, ул. „**“ № 1, ет. 8, ап. 21 сумата от 11.29 /единадесет лева и
двадесет и девет ст./лева за заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по възз. гр.д. №46/**. по описа на ВОС, на основание
чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Б. И. М., ЕГН: ********** с адрес гр. Нови Пазар, ул. „**“
№ 4, вх. А, ап. 11, И. М. Д., ЕГН : ********** с адрес гр. София, кв. „**“,
ул. „Х. **“ № 28 и М. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес гр. София, кв. „**“, ул.
„Х. **“ № 28, ет. 3, ап. 8 да заплатят по сметка на Варненския районен съд
19
сумата от 11.35/единадесет лева и тридесет и пет ст./ лева , представляваща
незаплатен остатък от общо дължимата държавна такса по делото, на
основание чл.77 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му
пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
20