Р Е
Ш Е Н
И Е № 162
Гр.Бяла, 23.12.2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД град БЯЛА в открито
съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Пенка Цанкова, като разгледа НАХД №
289 по описа за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното :
Административнонаказателното
производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Х.И.М. *** от 01.11.2019г. на Директора на Регионална дирекция на
горите гр.Русе, с което на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите /ЗГ/
му е наложено административно наказание Глоба в размер на 100лв, за това че: На 18.10.2019г. в двора на дома си
в с.Каран Върбовка съхранява 2,5куб метра дърва за огрев от дървесни видове айлант,
орех, джанка, непридружени с превозен билет - нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от
Закона за горите/ЗГ/.
Жалбоподателят
оспорва НП като незаконосъобразно. Твърди, че НП е издадено при неизяснена фактическа
обстановка, в нарушение на материалния и процесуалния закон. Молят да бъде
отменено. В съдебно заседание жалбоподателят се явява с упълномощен процесуален
представител – адв.К.Ц. от АК Русе. Поддържат жалбата и представят допълнителни
гласни доказателства.
Въззиваемата
страна, редовно призовани,изпращат представител ст.юк. Р.Д., който оспорва
жалбата и не представя допълнителни доказателства, освен тези, приложени в
административнонаказателната преписка.
РП Бяла – редовно уведомени, не изпращат
представител, не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателствата, приема за установено
от фактическа страна следното :
През
пролетта на 2019г., нощта на 30.04.2019г., през с.Каран Върбовка, общ.Две
могили преминал силен ураганен вятър с проливен
дъжд. В резултат на него били повалени дървета по основния път към с.Каран Върбовка
и в местността Раздола, където се намирали и старите кошари на селото. На
сутринта пътя бил затворен от паднали дървета от различен вид – див орех,
кестен, джанки, като движението към селото с автомобили било силно затруднено.
Поради създалата се ситуация кметският наместник на селото – св.Г.И. се
наложило да вземе незабавни мерки за
разчистване на пътищата, за да бъде осигурено движението на автомобили, на
автобуса, превозващ ученици и деца от детската градина, да бъде осигурено
преминаването на хора от селото, които пътуват за работното си място в гр.Русе.
Св.И. ***, откъдето му изпратили двама служители с машинка за рязане на дърва.
С тях, с четирима служители от Кметство Каран Върбовка и с доброволната помощ
на двама мъже от селото, един от които бил жалбоподателят, използвайки техника
на кметството св.Г.И. организирал почистването на пътя. Селото не разполагало
със сметище, на което да бъдат изхвърляни падналите дървета. Предвид указанията
от община Две могили същите не подлежали и на изгаряне на място. По тази
причина св.И. по своя преценка и в качеството на кметски наместник, предвид
създалата се ситуация казал на жалбоподателя същия ден да разчисти пътя, след
което да събере и вземе за себе си нападалите по пътя дървета за доброволния
труд, който е положил при бедствените условия.
Жалбоподателят
се включил в разчистването на пътя, след което със собствен превоз извозил до
дома си в с.Каран Върбовка дърва за огрев от дървесни видове айлант, орех и
джанка. Дървата не били придружени с превозен билет. Жалбоподателят ги превозил
и подредил в двора си само с устното разрешение на кметския наместник.
На
10.05.2019г. от Кметско наместничество с.Каран Върбовка, общ.Две могили на
жалбоподателя била издадена служебна бележка в уверение на това, че му се
разрешава да транспортира дърва от местността Старите кошари до дома си в
с.Каран Върбовка. Бележката била
подписана от св.И. в качеството на кметски наместник. За раздадените дърва на
жалбоподателя и на други мъже от селото, участвали в разчистването и
отстраняване последиците от бурята св.Г.И. уведомил съответните служби в Община
Две могили. След известно време при
посещение в дома на жалбоподателя св.И. лично видял складираните в двора дърва,
които по вид отговаряли на дървата, съборени от вятъра на пътя, който
жалбоподателя разчиствал.
На
10.10.2019г. служители на ДГС Бяла по сигнали за незаконна сеч извършили
проверка в с.Каран Върбовка. Установили, че жалбоподателят в двора на дома си в
с.Каран Върбовка съхранява 2,5куб метра дърва за огрев от дървесни видове айлант,
орех, джанка, непридружени с превозен билет. Същия ден бил съставен Констативен
протокол в присъствието на жалбоподателя. В него контролните органи издали
предписание до 17.10.2019г. да бъде представен документ, доказващ законния
произход на дървесината. Тогава жалбоподателят
представил служебната бележка, която му била издадена от кметския
наместник. На 18.10.2019г. същите проверяващи извършили втора проверка в двора
на жалбоподателя. Купчината дървесина се намирала отново там. Била измерена от
актосъставителя и установено, че дървесината е 2,5куб.метра. При втората
проверка жалбоподателят не представил превозен билет. На място му бил съставен
АУАН по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, който бил връчен и по него като възражения
жалбоподателят отбелязал, че е представил сл.бележка от кметския наместник. Допълнителни
възражения не постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на акта административнонаказаващият
орган издал атакуваното НП, в което изцяло възприел и отразил фактическата
обстановка от АУАН. На 14.11.2019г. НП било връчено по пощата с обратна
разписка на жалбоподателя, с което била ангажирана административно-наказателната
му отговорност.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към
делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства - АУАН, НП, констативен
протокол, служебна бележка, обратна разписка, Заповед № РД-49-199 от 16.09.
2011г. на Министъра на земеделието и храните, както и от проведените в с.з.
разпити на актосъставителя, св.К. и св.Г.И.. Съдът кредитира събраните гласни
доказателства – показанията на актосъставителя и разпитаните свидетели като
логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и изцяло подкрепени от събраните
писмени доказателства.
Действайки като въззивна инстанция и
подлагайки на служебна проверка както
акта, така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи
следните изводи от правна страна:
Съдът
приема, че жалбата е процесуално
допустима - подадена е пред надлежния съд, от лице, което има право и интерес от обжалване, в преклузивния срок и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Разгледана
по същество жалбата е основателна. Първото и
основно основание за законосъобразността на всяко НП е то да бъде
издадено от компетентен орган, като компетентността може да произтича както
пряко от закона, така и да бъде делегирана. Пред настоящата въззивна инстанция не
възниква съмнение относно материалната компетентност на актосъставителя,
произтичаща по силата на закона – чл.274, ал.1, т.2 от ЗГ. Административнонаказаващият орган надлежно е доказал
дерогираните му на основание чл. 275, ал.1, т.2 от ЗГ правомощия на
административно наказващ орган от Министъра на земеделието и храните,
представяйки по делото издадената от него Заповед № РД-49-199 от 16.09. 2011г.,
с която е оправомощен да издава НП за нарушения по Закона за горите.
Обсъждайки
събраните доказателства, съдът намира, че фактическата обстановка е правилно
отразена както в АУАН, така и в НП. Безспорно е установено, че на посочената
дата в двора на жалбоподателя се намирали 2,5куб м дървесина, за които той не е
притежавал и съответно не е представил при проверката превозен билет. При така установената правилно фактическа
обстановка, съдът намира, че административнонаказаващият орган е извел
неправилни правни изводи за осъществен
състав на нарушение по чл.213, ал.1,т.2 от ЗГ, тъй като всички събрани
доказателства сочат, че не е налице субективната страна на нарушението. Съдът
споделя доводите на въззиваемата страна,
че административните нарушения могат да бъдат извършени както умишлено, така и
по непредпазливост, с оглед разпоредбите на чл.7 от ЗАНН. В процесния случай
съдът не формира вътрешно убеждение за виновно поведение от страна на
жалбоподателя,в нито една от формите на вина, тъй като всички негови действия
са в резултат на указанията и разпорежданията на св.Г.И. в качеството му на
кметски наместник, който в критични за селото условия е предприел мерки и
създал организация за отстраняване последиците от природното бедствие. Тези
негови действия са изцяло законосъобразни, тъй като макар и кметски наместник,
предвид правомощията и задълженията по чл.46, ал.1, т.9 от Закона за местното
управление и местната администрация той организира и ръководи защитата на
населението при бедствия и аварии. В с.з.св.И. категорично потвърди, че лично е
разпоредил и разрешил на жалбоподателя да разчисти и извози за себе си
нападалите дървета, Обясни, че практически те няма къде да бъдат разчистени,
тъй като горенето им е забранено от една
страна, а от друга селото няма сметище, на което да бъдат изхвърляни. Няма
спор, че в случая не е спазена процедурата по чл.211 от Закона за горите по издаване
на превозен билет за транспортиране и съхранение на дървесина, която е на
територията на общината. Същевременно в критичната ситуация, в която следва да
се вземат незабавни мерки на жалбоподателя е издадена сл.бележка от Кметството
в селото, подписана и подпечатана. Въпреки, че това не е надлежния документ по
чл.211, ал.4 от ЗГ –„ Дървесината, добита извън горските територии, се
транспортира, придружена с превозен билет, издаден от длъжностно лице,
определено от кмета на общината“, в извънредната ситуация за изцяло
добросъвестния жалбоподател и неговите изцяло доброволни действия тази
сл.бележка е основание да извози и съхрани предоставената му дървесина в двора
си. Съдът не поставя под съмнение твърденията
на св.Г.И., който лично е видял падналите на пътя дървета и тези, които са
подредени в двора на жалбоподателя, че са едни и същи. Те по описанието на
св.Г.И. изцяло съвпадат с тези, описани в АУАН. В този смисъл жалбоподателят не
е злоупотребил с разрешението, което му е дадено и не е извозил и съхранил в
двора си дървесина от друго място, а не от разчистения път. При така изложеното
съдът намира, че действията на жалбоподателя не осъществяват състав на административно
нарушение, тъй като не са извършени виновно.
В настоящия случай може да се
обсъжда и приложението на чл.8 от ЗАНН, според който не са административни
нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна
необходимост. В чл.11 от ЗАНН се посочва, че по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Според чл.13 от НК не е
общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост
- за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго
лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да
избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни
от предотвратените. В случая жалбоподателят с действията си по разчистване и
извозване на падналите от бурята дървета е спомогнал с доброволен труд да се
преодолее кризисната за селото ситуация, като за това кметският наместник му е
разрешил да извози за себе си разчистените дърва. Следователно транспортирането
и съхранението на дървесината без надлежно издаден превозен билет е било с цел
да съдейства на кметските власти да се преодолеят по най-бързия начин последиците
за населението от природното бедствие. Спазено е и изискването настъпилите от
деянието, вредни последици да са по-малко значителни от предотвратените. Тук
следва да бъде съобразено, че се касае до обсъждане на административно
нарушение, което е формално и само по себе си не е свързано с настъпване на
реални щети. Налага се извод, че деянието на жалбоподателя не е
общественоопасно, тъй като е извършено при условията на крайна необходимост, а следователно
по аргумент от чл.8 от ЗАНН не е
административно нарушение.
При така
посоченото съдът счита, че издаденото НП е незаконосъобразно, издадено в
противоречие със закона и следва да бъде изцяло отменено като такова.
Водим от
горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП № 822 от 01.11.2019г. на Директора на Регионална дирекция на горите /РДГ /гр.Русе, с което на Х.И.М. с ЕГН ********** *** на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ е наложено административно наказание Глоба в
размер на 100лв/сто лв/ за нарушение по чл.213,ал.1,т.2 от Закона за горите
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд град Русе, на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава дванадесета от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/