№ 784
гр. П., 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220105143 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от Л. А. Г., ЕГН **********, с
адрес: с. З., ул. „***“ №30А, чрез адвокат Д. В. от АК П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ц.
С.“ № 28, кантора 18, против В. П. П., ЕГН **********, с адрес: с. З., ул. „***“ №30, с която
се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за причинените и
неимуществени вреди за периода от 1995 г. до 2014 г. и сумата в размер на 10000 лева,
представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди за в периода от 2020 г.
до 2024 г. /датата на депозирането на ИМ/.
В исковата молба се твърди, че ищцата е пенсионерка и живее в собствено жилище в
с. З. от 1995 г.. Посочва, че от много години е вдовица и живее сама. Съседи са с ответника.
Разположението на къщата било такова, че за да се придвижи от улицата до дома й изминава
разстоянието от 20 м. по пътека граничеща с двора на ответника П.. Пътеката била широка
0.80 м. и с ограда от телена мрежа от страна на ответника П.. Мрежата била висока 1.60 м.
монтирана от него.
Твърди, че от самото начало, през 1995 г. когато се заселила в имота, лицето В. П.
отглеждало кучета порода „Немски овчарки“. Кучетата в момента са били две, като
уточнява, че техният брой винаги е бил две. Собственикът им ги държал отвързани. При
всяко минаване на ищцата по пътеката, за да си влезне в къщата или излизайки от нея, или
когато работила в прилежащия й двор, двете кучета връхлитали върху мрежата, агресивно и
страшно със силен лай.
Ищцата посочва, че е възрастна жена на 73 години, живее сама и страда от редица
болести, като хипертония, безсъние, световъртеж, тревожност, уплаха и др. като уточнява,
че всички тези състояния са й били причинени от кучетата, собственост на ответника.
Принудена била да понася това положение години наред, вследствие на което, здравето й се
влошило. Накърнени й били човешките права, да се придвижва спокойно до дома си, да се
разхожда и работи в двора си, да упражнява своето право на собственост.
Уточнява, че вредите са й причинени в периода от 1995 г. до 2014 г. и в периода от
1
2020 г. до 2024 г..
Излага твърдения, че в периода от 2020 г. до 2024 г. подавала многократно жалби
срещу ответника, но без да се променило нищо. Посочва, че продължава да понася
ежедневно този тормоз и страдания, и всички други последици, дори в по-голяма степен.
Твърди, че ответникът като е видел, че минава по пътеката си в двора, насъсквал
кучетата срещу нея. Лаят им я подлудявал и звънял постоянно в ушите й. Посочва, че когато
имало външни хора в неговия или нейния имот, той затварял кучетата в колиба разположена
зад къщата му.
Сочи доказателства.
В проведеното съдебно заседание ищцата се явява лично и с адвокат В. от АК П.,
който моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез
адвокат Б. Д., в който излага доводи за нередовност на исковата молба и неоснователност на
исковата претенция.
Счита, че исковата претенция е погасена по давност в периода от 1995 г. до 2014 г..
Освен това кучетата Т. и Ч. били родени след края на този период, а именно 2015 г. и 2017 г.,
тъй че нямало как да отговаря за лаене преди този период.
Оспорва и предявената претенция за обезщетение за непозволено увреждане за
периода 2020 г. – 2024 г., тъй като в този период ищцата продължавала да живее и работи в
чужбина, като си идвала в България не повече от два пъти годишно за по няколко дни,
поради което претенцията й била неоснователна.
Не оспорва, че са съседи с ищцата. Уточнява, че ищцата имала право да ползва част
от имота на ответника, който бил отделен на места с плътна ограда и на места с мрежа, по
която имало бръшлян така, че между двете части нямало никаква възможност за
преминаване и реално няма почти никаква видимост.
Не оспорва, че винаги е отглеждал кучета, още отпреди да закупи този имот и да
заживее в него и това продължавало и до настоящия момент, но описанието на поведението
на кучетата му не отговаряло на това, което било изложено в исковата молба.
Причината поради, която отглеждал кучета била, че обича животните, както и че
пазят селскостопанската продукция и помагали на ответника, който бил инвалид. Поради
тази причина кучетата живеели свободно в двора му, който бил здраво ограден и те нямали
никакъв достъп нито до улицата, нито до съседните дворни места и преминаващи хора.
Посочва, че кучетата имали паспорт, били кастрирани и не били агресивни. Не
оспорва, че понякога лаели.
Не е чувал кучетата да лаели по-интензивно по ищцата макар, че това било
допустимо при първите и дни на временните й завръщания от чужбина. Отрича да ги е
насъсквал срещу нея.
Оспорва здравословното състояние на ищцата да се влошило от неговите кучета. Не
възможно било да са и причинили каквито и да са били неимуществени вреди.
По изложеното се иска от съда да отхвърли в цялост исковата претенция.
В проведеното съдебно заседание ответникът се явява лично и с адвокат Ивайла Г. от
АК П., която моли съда да отхвърли исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, че са съседи, както и че в процесния период ответникът
е отглеждал кучета. Горното се установява и от приложените по делото писмени
2
доказателства – два броя нотариални актове и два броя паспорти на животни.
По делото са приложени две жалби от ищцата срещу ответника, входирани в РП П. и
РУ на МВР П., в които се излагат твърдения, че кучетата на В. П. са били много агресивни и
не давали на ищцата да се движи и спи спокойно. Посочва, че е непрекъснато в стрес и й се
вдигало кръвното. В една от жалбите посочва, че живее в с. З. от месец април 2024 г., като
преди това била в чужбина.
Приложено е като доказателство по делото постановление на РП П., с което отказват
да се образувано ДП, във връзка с горепосочените жалби.
Ищцовата страна ангажира медицински документи. В епикриза от 15.11.2024 г. е
посочена диагноза – хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност. Лечението започнало
от 2015 г.. Като обективно състояние е посочено, че е напрегната, тревожна и от около една
седмица е с трудно овладяващо се кръвно налагяне, световъртеж, тревожност и субективни
оплаквания. От останалите медицински документи се установява какви лекарства приема.
По делото в качеството на свидетели са разпитани Г. Н. Г., Г. И. Г. и С. М. С..
От показанията на свидетеля Г. Г. се установява, че познава ищцата от 30 години.
Посочва, че ищцата имала голяма промяна в здравословното й състояние, което било
свързано със страх и стрес в много кратък период от време, като уточнява, че това станало
след месец април 2024 г., когато ищцата се прибрала от чужбина в с. З. за постоянно. Твърди,
че този страх и стрес били предизвикани от двете големи кучета на съседа й – ответникът,
който ги насъсквал срещу ищцата и започвали да лаят по нея. Сочи, че кучетата лаели и по
отношение на свидетелката. Заявява, че не знае кучета да са влизали в двора на ищцата, но
според нея можело да се случи това, както и че лаели не само по ищцата и по самата нея, а и
по други хора.
От показанията на свидетеля Георги Гавелски се установява, че познава страните,
както и че живее в близост до тях. Сочи, че ответникът имал две кучето, които според него
не били агресивни, тъй като ходил в дома на ответника, дори водил и внучето си на 4
години, като кучетата не проявявали агресия спрямо тях, в т.ч. не знае да са нападали хора.
Свидетелства, че кучетата не били връзвани, а се разхождали свободно по двора на
ответника, както и че между дворовете на страните имало мрежа, като по част от нея имало
жив плет /преплетена в мрежата растителност/. Сочи, че не знае някой друг освен ищцата да
се е оплаквал от кучета на ответника. Споделя, че кучетата на ответника лаели, както и че не
можели да прескочат оградата между двата двора.
От показанията на свидетеля Стефан Стефанов се установява, че е съсед на страните,
както и че има постоянна видимост към техните дворове. Заявява, че в момента ищцата
живеела постоянно в с. З., както и че ответникът имал две немски овчарки, които били
свободно пуснати в двора. Споделя, че кучетата не можели да излезнат от двора на
ответника, както и че си лаели. Не бил чул някой от съседите да се е оплаквал от кучетата на
ищеца.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като логични,
последователни и непротиворечащи със събраните доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
РС П. е сезиран с сезиран с осъдителни искове с правна квалификация чл.50 ЗЗД, във
връзка с чл.45 ЗЗД.
Съгласно чл.50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Отговорността на
ответника може да бъде ангажирана, безвиновно поведение при осъществяване на надзора
над животното, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. В ППВС №
3
17/1963г., допълнено с ППВС № 4/75г., т.3, са дадени задължителни указания на съдилищата,
съгласно които отговорността по чл.50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са
настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. В
конкретния случай се твърди, че вредите са нанесени на ищцата от поведението на кучетата,
отглеждани в двора на ответника. Отговорността по чл.50 ЗЗД е налице и когато не
съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта или животното. За да
се ангажира отговорността на ответника чл.50 ЗЗД, следва да се установят общите
предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и
допълнителният факт на причиняване на вредите от животно, което е под негов надзор.
В настоящия случай отговорността на ответника В. П. следва да бъде ангажирана по
реда на чл.50 ЗЗД. Разпоредбата на чл.50 ЗЗД предвижда особен вид безвиновна и обективна
отговорност, която може да се ангажира, когато вредите са настъпили от действията на
животно, което е поставено под надзора на определено лице. За да се приеме, че едно
животно е под надзор на ответника е достатъчно, че от гласните доказателства и
приложените паспорти е установено, че кучетата, за които се твърди, че са причинили на
ищцата неимуществени вреди, са отглеждани в двора на ответника. Не се спори от страните,
че ответникът полага грижи за двете кучета, обитаващи двора му. В тази хипотеза под
надзор - се има предвид наблюдение, грижа, отговорност, каквито безспорно полага
ответникът П..Отговорността за вреди от животни по чл.50 ЗЗД е безвиновна. Тя не изисква
животното да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена
опасност /отговорност се носи и когато то не е/. В хипотеза като настоящата, когато
животните са няколко на брой – две на брой и са източник на шум, резултат от техния лай,
отговорността на ответника е по-голяма, защото той е бил длъжен с оглед осигуряване
нормална и здравословна среда за живот на своите съседи да постави кучетата при такива
условия и да организира подходящ контрол така, че да не се допуска постоянното им лаене.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че бездействието на
ответника е противоправно. При неизпълнение на това задължение – лицето, под чийто
надзор са животните – носи отговорност за настъпилите вреди, които следва да обезщети. По
категоричен начин от показанията на свидетелката Г. се установи, че ответникът е насъсквал
в нейно присъствие кучетата, в резултат на което са започвали да лаят спрямо ищцата.
Установи се от всички гласни доказателствени средства, че кучетата са лаели в двора на
ответника. Установи се и от показанията на свидетелката Г., че този техен лай е причинил
страх и стрес на ищцата.
Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че
описаното по-горе поведение на ответника се явява непосредствена причина на
претърпените от ищцата неимуществени вреди – тя е претърпяла болки и страдания, както и
психическо и стресово напрежение, което продължава в един продължителен период от
месец април 2024 г. до настоящия момент. В този смисъл са и показанията на свидетелката Г.
Г., които съдът кредитира като хронологично и последователно съвпадащи с установената
фактическа обстановка. Освен това единствено свидетелят Г. има инцидентни наблюдения
върху отношенията между страните в един продължителен период, поради което от
показанията му се установява, че виновното поведение на ответника е продължило няколко
месеца от м. април 2024 г. до момента на провеждане на разпита на свидетелката. Това
обстоятелство от своя стана е довело до влошаване на състоянието на ищцата, която е
изпитвала страх и стрес от кучешкия лай на кучетата на ответника.
С оглед на изложеното следва да се приема, че съставомерните вреди също са
доказани по несъмнен и категоричен начин въз основа на ценените гласни доказателства,
поради което ответникът носи отговорност за обезвредата им.
Тук е моментът да се посочи, че в останалия период от 1995 г. до 2014 г. и от 2020 г.
до месец април 2024 г. ищцовата страна не проведе пълно и главно доказване, че с
4
поведението си ответникът е допринесъл за влошаване здравословното състояние на
ищцата. По категоричен начин от събраните по делото доказателства, в т.ч. и показанията на
свидетелката Г. се установи, че ищцата е живее в чужбина и се прибрала в с. З. през м. април
2024 г.. Това от своя страна води до извода, че няма как ищцата в посочените по-горе
периоди да е търпяла вреди от кучетата, отглеждани от ответника. Дори да се приеме, че
ищцата се прибирала в дома си в малки периоди от време, отново не бях ангажирани
никакви доказателства, че именно тогава кучетата са били насъсквани от ответника по нея,
респективно са започвали да лаят.
Ирелевантно за процесния случай се явява и твърдението на ищеца, че по
приложените паспорти на двете кучета имало корекции, тъй като не е спорно, че в целия
процесен период ответникът е отглеждал в двора си кучета.
Неотносими към предмета на делото са и възраженията на ответника, че кучетата са
били ваксинирани.
Несъмнено е установена и причинната връзка между търпените от ищцата страдания
и неправомерното бездействие на ответника. От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява, че причинените на ищцата неимущестени вреди са пряка
последица от шума, източник на който е кучешкият лай. Липсата на директен физически
контакт между ищеца и животните не е показател за липса на причинност между двете
действия. С оглед но изложеното, съдът намира,че е налице и елементът причинна връзка в
сложния фактически състав относно ангажиране на деликтната отговорност на ответника.
С оглед гореизложеното съдът приема, че отговорността на ответника за претърпени
от ищеца неимуществени вреди от вреди от постоянния шум и стрес, който причиняват
отглежданите кучета следва да се ангажира.
Съгласно разпоредбата на чл.50 ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението следва да репарира
претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на
възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се
прецени икономическата конюнктура, за да съответства това обезщетение на социалната
справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените
неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението за неимуществени вреди се
присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и
страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият
съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е
дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като
е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер
на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието „справедливост“ по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС/.
По делото се установява, че лаят, който издават кучетата, отглеждани в двора на
ответника, са създали нездравословна среда и са причинили на ищцата страдания. Не са
необходими специални знания, за да се приеме, че това е предизвикало стрес, уплаха, страх,
повишена тревожност и негативни душевни изживявания у ищцата. Съобразявайки, от една
страна, тежестта на уврежданията, възрастта на пострадалата – същата е била във възрастова
група 74 години - 75 години към момента на увреждането, обстоятелствата, при които е
настъпило същото продължило около осем месеца излагане на шум от кучешки лай, РС П.
5
намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди
възлиза на 1000 лева, което е дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Водим от горното следва да се приеме, че исковата претенция се явява основателна за
сумата от 1000 лева, причинени неимуществени вреди в периода от м. април 2024 г. до
датата на депозиране на исковата молба, като в останалата част следва да се отхвърли като
неоснователна.
Съдът не дължи произнасяне по направеното възражение, че вземането в периода до
2014 г. е погасено по давност, тъй в тази част исковата претенция е неоснователна.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски, но такива не се претендират.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва
да се присъдят разноски в размер на 2090 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. П., ЕГН **********, с адрес: с. З., ул. „***“ №30 ДА ЗАПЛАТИ, на
основание чл.50 ЗЗД, във връзка с чл.45 ЗЗД, на Л. А. Г., ЕГН **********, с адрес: с. З., ул.
„***“ №30А, сумата в размер на 1000 лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени в периода от м. април 2024 г. до 09.12.2024 г.,
в резултат на непозволено увреждане от поведението на ответника, изразяващо се в
насъскване и невземане на мерки за ограничаване на шума от животни /две кучета/,
собствени, които са под негов надзор, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до
първоначално претендирания размер от 10000 лева и за периода от 2020 г. до м. март 2024 г.
вкл. като неоснователна, както и ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата от 10000 лева,
претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в периода
от 1995 г. – 2015 г., в резултат на непозволено увреждане от поведението на ответника,
изразяващо се в насъскване и невземане на мерки за ограничаване на шума от животни /две
кучета/, собствени, които са под негов надзор, като неоснователна.
ОСЪЖДА Л. А. Г., ЕГН **********, с адрес: с. З., ул. „***“ №30А, ДА ЗАПЛАТИ,
на основани чл.78, ал.3 ГПК на В. П. П., ЕГН **********, с адрес: с. З., ул. „***“ №30,
сумата в размер на 2090 лева, представляваща сторените от ответника съдебно-деловодни
разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6