Присъда по дело №566/2022 на Районен съд - Харманли
| Номер на акта: | 20 |
| Дата: | 29 май 2024 г. (в сила от 13 юни 2024 г.) |
| Съдия: | Ива Тодорова Гогова |
| Дело: | 20225630200566 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 24 октомври 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите Свали мотивите
РС-Харманли
Производството по делото е образувано по тъжба на Н.С.Т, ЕГН:********** от
гр.Симеоновград, ул. „..... срещу Т.С.М, ЕГН: **********, с адрес гр.Симеоновград,
ул. „Граф Келер“ №5 за това, че на 23.09.2020г. в гр.Симеоновград причинил на Н.С.Т,
ЕГН:********** от гр.Симеоновград, ул. „..... лека телесна повреда, изразяваща се в
разкъсно-контузни рани по дясната ушна мида и дясна задушна област и по теменната
област на главата, причиняващи разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК – престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
В законоустановения срок за отговор подсъдимият Т.М не депозира отговор по
обвинението.
РС-Харманли, на основание чл.84 от НПК, е конституирал тъжителя НТ в
качеството му на граждански ищец, като е приел за съвместно разглеждане в
наказателното производство и предявения от него граждански иск с правно основание
по чл.45 от ЗЗД за сумата от 10 000 лв., представляващи обезщетение за причинени
вследствие на деянието по чл.130, ал.1 НК неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 23.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание тъжителят и повереника му адв.В.Георгиев поддържат
обвинението и предявения граждански иск.
Подсъдимият Т.М и защитникът му адв.Раева оспорват обвинението и гражданския
иск. Излагат се съображения за неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 от НК и молят
за оправдаването на подсъдимия на това основание. Евентуално считат, че е налице
превишаване на пределите на неизбежната отбрана – деяние по чл.132 ал.1, т.4 от НК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.09.2020г. в гр.Симеоновград, в кв. „Злати дол“, в заведението на св.БД се
намирали тъжителят НТ и подсъдимият Т.М, които били с компания и консумирали
алкохол. Около 22.30 часа възникнал конфликт между тъжителя и подсъдимия, по
повод съборена от подсъдимия маса с питиета и направена забележка за това от страна
на подсъдимия. Това провокирало тъжителя Тянков да посегне и да бие подсъдимия
Манолов, което било преустановено от останалите присъстващи в заведението.
Впоследствие тъжителят Тянков си тръгнал от заведението и кратко време след
това (около 10-20 минути) заминал и подсъдимият Манолов. Той бил изпратен от
свидетелите БД и ТТ с цел по пътя да не възникне нов конфликт между двамата, като
свидетелите вървели по назад от подсъдимия. Междувременно тъжителят Тянков
изчакал подсъдимия Манолов на улицата срещу къщата му. Там, но вече на отсрещната
страна на улицата, пред дома на подсъдимия Манолов, отново възникнали пререкания
по между им, при които тъжителят обидил подсъдимия с думите: „ей ся тебе ще еба и
майка ти ще еба“. Опитал се да го удари, но под въздействието на алкохола не успял,
след което подсъдимият Манолов отворил пътната врата на дома си и от двора,
непосредствено до вратата, взел намиращата се там тръба, с която по принцип
подпирал пътната врата. С тази тръба ударил с два удара тъжителя Тянков по главата,
в областта на ухото, при което тъжителят паднал на земята. По времето на побоя
свидетелите Б.Делчев и Т.Трифонов вече се били отдалечили от мястото, на което се
случил същият. Малко след инцидента тъжителят Тянков се върнал в заведението на
св.Делчев, като от ухото му течала кръв. На място пристигнали и органите на реда.
Тези факти се потвърдиха по категоричен начин от показанията на свидетелите
БД и ТТ, които съдът кредитира с доверие като вътрешно убедителни, логични,
последователни, непротиворечиви досежно основните факти по делото и
1
съответстващи на писмените доказателства по делото – справка за извършена проверка
по преписка №271р-28355/2020г. по описа на РУ-Харманли, заверени преписи от
преписка с вх.№783/2020г. по описа на РП-Хасково, ТО-Харманли, епикризи на
МБАЛ-Хасково, съдебно-медицинско удостоверение №7-3/2020г. на др.Пасев.
Гореописаната фактическа обстановка се потвърди и от обясненията на самия
подсъдим, който не отрича, че е ударил тъжителя с тръба, взета от двора на дома му, до
пътната врата. Тези обяснения са освен средство за защита и доказателствено средство,
поради което съдът извлича изводи относно случилото се и от тях.
Съгласно приетото по делото заключение по изслушаната съдебно-медицинска
експертиза на вещото лице д-р Х.Еленски, което съдът възприема като изготвено
обективно от компетентно вещо лице и съобразно поставената задача, тъжителят
Н.Тянков е получил следните увреждания: разкъсно-контузни рана и охлузване по
главата, разкъсно-контузна рана на дясната ушна мида и мастоидното плато. Вещото
лице е посочило, че описаните увреждания могат да се получат по механизъм на
действие на твърд тъп предмет и могат да се получат от удар с твърд предмет по
начина, времето и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения. С това
според вещото лице е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, като срокът за пълното възстановяване е посочен на 20 дни, а
остатъчното чувство за болка може да трае и повече според вещото лице.
В съдебно заседание вещото лице заяви, че ударите са били два, както и че при
травма в областта на главата и лицето, обичайно болката е по-голяма, по интензивна,
т.е. тъжителят е изпитал силна болка.
От приетата като доказателство справка за съдимост на БС при РС-Харманли се
установява, че подсъдимият Манолов е осъждан.
Видно от характеристиката на подсъдимия Маловов, изготвена от РУ-Харманли,
не е конфликтна личност, няма регистрирани прояви на обществения ред, няма
наказания по УБДХ, не поддържа връзки с криминално проявени лица, има склонност
към извършване на престъпления – занимавал се с продажба на акцизни стоки, като
понастоящем работи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира, че подсъдимият Т.М е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението, за което е предаден на съд и за което му е повдигнато
обвинение с тъжбата на НТ, а именно престъпление по чл.130, ал.1 от НК, осъществено
на 23.09.2020 година в гр.Симеоновград, при което причинил на тъжителя НТ
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като му нанесъл
лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузни рани по дясната ушна мида и
дясна задушна област и по теменната област на главата.
Съдът намира, че със събраните по делото доказателства, анализирани по-горе
в мотивите на съда, се доказва по несъмнен начин така повдигнатото обвинение. От
неопроверганите и убедителни показания на свидетелите БД и ТТ, кредитирани от
съда с доверие и подкрепени включително от обясненията на самия подсъдим Манолов
и от всички налични писмени доказателства - справка за извършена проверка по
преписка №271р-28355/2020г. по описа на РУ-Харманли, заверени преписи от
преписка с вх.№783/2020г. по описа на РП-Хасково, ТО-Харманли, се установи, че на
тази дата 23.09.2020 година в гр.Симеоновград подс.Манолов нанесъл удари с тръба в
областта на главата и ухото на тъжителя Тянков и така му причинил разкъсно-
контузни рани по дясната ушна мида и дясна задушна област и по теменната област на
главата. Тези наранявания се потвърдиха и от съдебно-медицинско удостоверение №7-
2
3/2020г. на др.Пасев и от неоспореното заключение по съдебно-медицинската
експертиза на др.Х.Еленски, възприето от съда като обективно изготвено и от
компетентно вещо лице.
Така причинените увреждания представляват и престъпният резултат на
деянието по чл.130, ал.1 от НК, т.е. то е довършено, като същите са довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
При тези данни по делото и с оглед на така установените съзнателни и
целенасочени действия на подсъдимия, насочени срещу здравето и телесната
неприкосновеност на пострадалия, следва да се приеме за несъмнено доказано, че
подсъдимият Т.М от обективна страна е осъществил престъплението, за което е
предаден на съд, по чл.130, ал.1 от НК, като не се събраха надлежни доказателства в
обратна насока, разколебаващи тези изводи на съда.
Безспорно е доказана и субективната страна на деянието. Действията на
подсъдимия показват, че в съзнанието му е била оформена ясна представа, че чрез
нанасяне на удари с тръба в областта на главата и ухото на пострадалия иска да му
причини телесна повреда. Той е съзнавал общественоопасния характер на действията
си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал и целял
тяхното настъпване. Ето защо, следва да се приеме, че престъплението е извършено
умишлено, при пряк умисъл като форма на вината. Този извод се налага от
гореописаните писмени доказателства и кредитираните с доверие гласни
доказателства, вкл. обясненията на подсъдимия, от които доказателства се извличат по
несъмнен начин съзнателните и целенасочени действия на подсъдимия при
осъществяване на деянието.
Основният спорен по делото въпрос е действал ли е подсъдимият в условията
на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК, изключваща наказуемостта на
причиняване на телесно нараняване на пострадалия. Според настоящият съд отговорът
на този въпрос, върху който защитата акцентира в хода на производство е отрицателен.
Съгласно Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г. на Пленум на
ВС, неизбежната отбрана изисква непосредствено и противоправно нападение, което
пряко и непосредствено застрашава или накърнява в случая личността на подсъдимия.
Неизбежната отбрана е допустима, само когато нападението е непосредствено, но
същата обаче не може да се допусне при предполагаемо, бъдещо или завършено
нападение, защото такова в момента обективно не съществува. В този смисъл е
необходимо точно да се установи моментът, в който нападението е прекратено. А то е
прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам
се е отказал да го завърши или го е завършил и др. След като нападението е
прекратено, деянията на нападнатия могат да се оценят само като извършени в
състояние на силно раздразнение или реторсия, а не и като извършени при неизбежна
отбрана. И в двата случая има упражняване на насилие или друго противоправно
действие, но при неизбежната отбрана отбраняващият се в момент, когато нападението
продължава и целта му е да го отблъсне, докато при условията на 132 НК деецът
извършва телесната повреда, след като нападението е вече прекратено.
Имайки предвид така изложеното и установените по делото факти, а именно че
тъжителят пред дома на подсъдимия се опитал да го удари, но не успял, едва след
което /след като е бил преустановен опитът за нападение от тъжителя спрямо
подсъдимия/ подсъдимият е отворил пътната врата на дома си и е взел процесната
тръба, с която ударил тъжителя по главата, се налага несъмненият извод за липса
неизбежна отбрана. Доколкото опитът за нападение над подсъдимия е бил
преустановен от страна на тъжителя, то не може да се приеме, че подсъдимият е
действал в състояние на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК, което да
3
изключи обществената опасност на деятелността му.
Съдът не намира основание и за приложение на чл.132 ал.1, т.3 от НК, тъй като
отправените обидни думи - псувни по отношение на подсъдимия и майка му, сами по
себе си не са да довели до осъществяване на деянието при условията на физиологичен
афект. Не са събрани по делото доказателства, сочещи на проява на особено психично
състояние на дееца по време на инцидента. Така отправените псувни по адрес на
подсъдимия и майка му не се вмества в обичайните представи за „насилие, тежка
обида, клевета или друго противозаконно действие“, което да е предизвикало силно
раздразнение по смисъла на чл.132 ал.1 от НК, при което пък съзнанието на дееца да е
било завладяно от емоциите по такъв начин, че той да не възприема адекватно
заобикалящата го действителност и волевата му активност да се окаже по тази причина
несъразмерна на повода за възникване на агресивното поведение. По тези съображения
съдът не възприе за доказани доводите за възникнало особено емоционално състояние
на подсъдимия по време на деянието, което да обоснове приложение на чл.132 ал.1, т.3
от НК.
По вида и размера на наказанието:
За процесното деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години
или пробация. Доколкото подсъдимият Манолов е осъждан за престъпление от общ
характер по НОХД №85/2021г. по описа на РС-Харманли съгласно справката му за
съдимост, като не е реабилитиран, то налице е пречка за прилагане на чл.78а от НК и
съответно освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид степента на
обществената опасност на конкретното деяние и на дееца, както и подбудите за
извършването на самото деяния, като тук отчете в полза на подсъдимия възникналата
до някаква степен провокация от пострадалия посредством предходното сбиване
помежду им, при което пострадал е бил подсъдимия, и последвалите отправени обидни
думи по отношение на подсъдимия и майка му.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете липсата на
значителни вредни последици в резултат на деянието, положителното процесуално
поведение на подсъдимия, съдействието за разкриване на обективната истина,
сравнително добрата му характеристика. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
възприе обремененото му съдебно минало и липсата на критичност и съжаление по
отношение на извършеното.
Поради така изложеното, отчитайки и дългия период от време, изминал от
извършване на деянието, и с оглед превеса на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът намери за подходящо за личността на дееца и за постигане целите
на чл.36 от НК налагането на наказание „пробация ” със следните пробационни мерки
по чл.42а ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1, вр. чл.42а ал.3, т.1 и чл.42б ал.1 от НК: „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 9 (девет) месеца с периодичност на явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от 9 (девет) месеца, т.е. ориентирано в близост до минимума, предвиден за това
наказание.
По гражданския иск:
При така приетата за установена фактическа обстановка и във връзка с
признаването на подсъдимия за виновен в причиняването на разстройство на здравето
на пострадалия – лека телесна повреда, то предявеният от последния граждански иск за
обезвреда на причинените му неимуществени вреди, се явява доказан по основание.
4
Настъпването на неимуществените вреди се доказа от становището на вещото лице
Х.Еленски, застъпено в съдебно заседание и подкрепено от самото експертно
заключение, че пострадалият определено е изпитал силни болки, доколкото според
експерта при травма в областта на главата и лицето, обичайно болката е по-голяма, по
интензивна. Следва да се отчете и немалкият по продължителност възстановителен
период, който според заключението по съдебно-медицинската експертиза е 20 дни.
Що се касае до размера, в който гражданският иск следва да бъде уважен, то на
първо място следва да се отчете и характера на претенцията - репариране на
причинените на Тянков болки и страдания. С оглед характера на причинените
наранявания (разкъсно-контузни рани по дясната ушна мида и дясна задушна област и
по теменната област на главата) и отчитайки факта на необходимия период на пълно
възстановяване от около 20 дни, то се налага изводът, че същият е преживял не малки
по характер, интензитет и продължителност страдания вследствие на увреждането,
нанесено му от подсъдимия, изразяващи се в чувство на дискомфорт и болка.
Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че в конкретния случай
справедливият размер съгласно чл.52 от ЗЗД за репариране на преживените от
тъжителя неимуществени вреди се явява сумата от 1000 лв. Поради това и
подс.Т.Манолов следва, на основание чл.45 от ЗЗД, да да заплати на тъжителя
Н.Тянков тази сума като обезщетение за причинените на последния неимуществени
вреди от деянието, за което е признат за виновен. В останалата му част предявеният
граждански иск за разликата над горепосочената сума до пълния претендиран размер от
10 000 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като не се доказаха
някакви изключителни и нетърпими болки и страдания или прекалено дълъг период на
възстановяване, които биха обосновали уважаване на иска в пълния му размер. В полза
на тъжителят и на основание чл.86 ал.1, вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД се следва и законната
лихва върху обезщетението от 1000 лв., считано от увреждането – 23.09.2020г. до
окончателното му изплащане.
В съответствие с така постановената присъда и на основание чл.189, ал.3, вр. ал.1
от НПК в тежест на подсъдимия се възложиха и направените от тъжителя разноски по
делото в размер на общо 2262 лв. за адвокатски хонорар и депозит за вещо лице. На
основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият следва да заплати по сметка на РС-
Харманли сумата от 170 лв. - възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
5