Решение по дело №161/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Д. Д. Д., с [ЕГН], от [населено място], подадена чрез пълномощник, против Решение № 72 от 27.02.2024 г., постановено по АНД № 1119/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 23-0804-003349 от 11.07.2023 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 119, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 6 във вр. чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 13 контролни точки.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Посочва, че: в АУАН и в НП нарушението не било словесно написано по ясен, точен и безпротиворечив начин, така че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност; налице бил съществен порок по смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН; НП било издадено от некомпетентен орган – Началник на Сектор в ОДМВР – Сливен, РУ – Сливен. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да реши делото по същество, като отмени НП като незаконосъобразно. Моли за присъждане на направените пред тази инстанция разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – Началник сектор в ОДМВР – Сливен, РУ – Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище, чрез процесуален представител, който заявява, че оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна и изразява становището си по същество. Представя Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище, че са налице условия решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 20.06.2023 г. свид. К. С. К. изготвил Докладна записка до Началника на РУ - Сливен, в която отразил, че на 19.06.2023 г. на бул. „Ген. Скобелев“ пресичал пътното платно по пешеходната пътека и не бил пропуснат от движещия се лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег. № [рег. номер]. На 20.06.2023 г. Д. Д. Д. попълнил Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, в която отразил, че на 19.06.2023 г. е управлявал лек автомобил с рег. № [рег. номер].

На 20.06.2023 г. бил съставен АУАН, с бл. № 0554310 против Д. Д. за това, че на 19.06.2023 г. около 17:20 часа в гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев“ пред № 5 управлява с. си лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег. № [рег. номер], като на пешеходна пътека тип „Зебра“, образувана срещу западния вход - изход на паркинга на ОД на МВР - Сливен, не пропуска стъпилия на пешеходната пътека пешеходец К. С. К.. В акта било отразено, че същият е съставен във връзка с Докладна записка № 1870р-15622/ 20.06.2023 г. по описа на РУ - Сливен. Посочено било също, че е нарушена разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. В графата за обяснения/възражения в акта нарушителят е записал, че не е съгласен с посочените обстоятелства в приложената докладна записка и не е съгласен с извършеното нарушение, а именно неосигуряване на предимство на пешеходец, също и посоката и начина на движение на автомобила. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 20.06.2023 г.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП. В НП е посочено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и неговия негативен отзвук сред останалите участници в движението. Било отразено още, че при допълнително извършена проверка се установило, че водачът има издадено НП № 23-0804-002281/15.05.2023 г. за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, връчено на 23.05.2023 г., влязло в сила на 07.06.2023 г.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел за безспорно установено, че на посочената в АУАН дата жалбоподателят е извършил описаното в акта и в НП нарушение на ЗДвП по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Приел е, че нарушението е извършено в условията на повторност. Формирал е извод, че: съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН; в акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено; наложеното наказание е определено в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение.

Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

С оглед събраните по делото доказателства, Районният съд правилно и обосновано е приел, че обжалваното НП е законосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се споделят от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

С нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на водача на нерелсово пътно превозно средство е вменено задължение при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В случая е установено по несъмнен начин, че касационният жалбоподател, в качеството си на водач на процесното нерелсово пътно превозно средство, на посочените в НП дата и място, при приближаване към пешеходна пътека не е пропуснал пешеходеца К. и не му е осигурил предимство, с което е осъществил състава на описаното в НП административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, на водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека, се налага административно наказание глоба размер на 100 лева. В ал. 6 на същата норма е предвидено, че водачът се наказва с глоба в размер 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок един месец, когато нарушението по ал. 5, т. 1 или 2 е повторно. По делото на районния съд е приобщено НП № 23-0804-002281 от 15.05.2023 г. издадено на касационния жалбоподател за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Същото е връчено на 23.05.2023 г. и влязло в сила на 07.06.2023 г. Предвид посоченото се налага изводът, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача Д. Д., като наложеното по реда на чл. 183, ал. 6 във вр. чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП наказание е в размер, отговарящ на фиксирания в закона размер.

Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 22 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно посочената норма, когато нарушението е извършено повторно - чл. 183, ал. 6 от ЗДвП се отнемат 13 контролни точки.

Изложените в касационната жалба възражения за липса на компетентност на органа издал НП са неоснователни. От АНО по делото е представена Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Според т. 3.9 от същата определени да издават НП по ЗДвП са началниците на сектори/ групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР. Видно от Заповед №343з-39 от 07.01.2022 г. на директора на ОД на МВР Сливен, издадена на основание Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, сред определените да съставят АУАН и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП служители е и актосъставителят.

Неоснователни са и изложените доводи за незаконосъобразност на НП. В НП е подробно описано в какво се изразява допуснатото от Д. Д. Д. нарушение. Посочени са: нарушените законови разпоредби; в какво се изразява деянието, извършено от санкционираното лице; основанието за определяне на административното наказание в условията на повторност и основанието за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Видно от изписаното в АУАН възражение, касаторът е бил запознат със съдържанието на изготвената и цитирана в акта докладна записка, като е взел отношение по същата. Предвид подробното описание на нарушението, касаторът е имал възможност да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да осъществи защитата си в пълен обем, както е и сторил инициирайки развилото се съдебно производство, по което е постановено обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение. Изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на НП са неоснователни.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

С оглед изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 72 от 27.02.2024 г., постановено по АНД № 1119/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.