РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Плевен, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двА.десети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
при участието на секретаря А. Д. И.
в присъствието на прокурора П. П. П.
като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА
Частно наказателно дело № 20254400200806 по описа за 2025 година
Производството е по чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.1 - ал.8 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Производството е образувано по изпратено от Германия
УДОСТОВЕРЕНИЕ по чл.4 от Рамково решение 2005/2014/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции – в превод на български език.
Посоченото в удостоверението засегнато лице с имена И. И. С., роден на
*** г., с последен известен адрес: с.***, обл.П., е редовно призован. От
изготвената справка НБД се установява, че същото лице е с регистриран
постоянен адрес в с.***, обл.Л., ул.“С.П.“ №*, и регистриран настоящ адрес в
с.**, обл.П., ул.“Г.К.“ №*, и с ЕГН **********.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен изразява становище,
че молбата е основателна и следва да се уважи, като решението, постановено в
чуждата държава се признае изцяло и изпрати на съответния орган в
Република България за изпълнение.
Засегнатото лице И. С. не възразява да се признае решението на чуждата
държава за изпълнение, като заявява, че не е платил наложената му санкция.
Съдът като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено
следното:
1
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение №
181.05945.1/2619 на несъдебен орган на издаващата държава – Rhein-Erft-
Kreis, Bergheim, Германия, постановено на 16.04.2025 г . и влязло в сила на
23.05.2025 г., по отношение на И. И. С., е наложена финансова санкция, която
се изразява в задължение за заплащане на парична сума в размер от 100.00
евро, за извършено от българския гражданин административно нарушение в
Германия, както и парична сума в размер от 28.50 евро – разходи по
производството, довело до решението, с общ размер на санкцията 128.50 евро.
Нарушението е описано, както следва:
„Превишена допустима максимална скорост с 24 км/ч с лек автомобил
извън населени места;
допустима скорост: 70 км/ч;
установена скорост: 94 км/ч (след приспадане на допустимите отклонения);
време на извършеното нарушение: 06.02.2025 г. в 11:08 часа;
място на извършеното нарушение: Pulheim, В 59, Abschnitt 10 bei km 2,1 /
Fahrtrichtung Koln;
регистрационен номер: ***“.
Извършеното е посочено, че е поведение, което нарушава разпоредбите
за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за
времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите
относно опасни товари.
Вид и правна квалификация на деянието и приложими законови
разпоредби, въз основа на които е постановено решението -административно
нарушение, което се санкционира съгласно чл.41, ал.1 в съвкупност с
Приложение 2, чл.49 от Правилника за движението по пътищата /StVO/; чл.24
от Закона за движението по пътищата /StVG/; 11.3.4 от Федералния каталог за
финансови санкции /BKat/.
От данните по делото се установява, че решението за налагане на
финансова санкция е постановено от несъдебен орган в наказателно
производство в държава-членка на Европейския съюз - Германия.
Според чл.30, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, решенията за налагане на
финансови санкции, които са постановени в наказателни или
административнонаказателни производства в държава - членка на ЕС, се
признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят
за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения и
по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по
законодателството на издаващата държава.
Санкционираното деяние, описано в удостоверението, обаче попада в
кръга от деянията, за които не се изисква двойна наказуемост по чл.30, ал.2 от
ЗПИИАКОРНФС. Това е „поведение, което нарушава разпоредбите за
движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за
времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите
2
относно опасни товари“ и съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС е от
категорията на деянията, съставляващи престъпления или административни
нарушения според законодателството на издаващата държава.
Двойната наказуемост е абсолютно условие, въведено от националното
законодателство, като изключение от този принцип е въведено в чл.30 от
ЗПИИАКОРНФС, където са посочени престъпленията или административните
нарушения, за които не се изисква двойна наказуемост, и конкретният случай
попада в обхвата на тази разпоредба.
Изключенията за неприлагане на двойната наказуемост са изчерпателно
изброени в чл.30, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС и деянието по настоящото дело
попада в кръга от тези изключения.
Отделно от тези констатации, Плевенски окръжен съд провери, че
удостоверението по чл.4 от Закона е издадено в писмена форма, от
оправомощен орган, придружено е и от превод на български език. Налице е и
влязъл в сила на 23.05.2025 г. несъдебен акт – Решение № 181.05945.1/2619,
постановено от несъдебен орган на издаващата държава – Rhein-Erft-Kreis,
Bergheim, Германия, на 16.04.2025 г.
Използваният формуляр на удостоверението е идентичен с утвърдения
такъв в Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005г.
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, които са наложени от съдебни или административни органи, с цел
улесняване изпълнението на такива санкции в държава-членка на Европейския
съюз, различна от държавата, в която са били наложени. По смисъла на
Рамковото решение, „решение за налагане на финансови санкции“ е влязъл в
сила акт на съдебен или административен орган за налагане на задължение за
плащане на парична сума или наложените със същия акт: обезщетение за
пострадал от престъпление, разходи по съдебните или административни
процедури или парична сума в полза на обществен фонд или организация за
подпомагане на пострадали от престъпление. Рамковото решение се прилага за
всички правонарушения, за които могат да бъдат наложени финансови
санкции съгласно националното законодателство. Проверките за двойна
наказуемост са премахнати по отношение на 39 нарушения, изброени в
рамковото решение. В случая се касае за извършено от български гражданин в
чужда държава административно нарушение, за което не се изисква двойна
наказуемост, т.к. е сред посочените деяния, съгласно чл.30, ал.2, т.1 от
ЗПИИАКОРНФС.
Плевенски окръжен съд намира, че решението за налагане на
финансовата санкция следва да бъде признато и поради обстоятелството, че
засегнатото лице И. И. С., роден на *** г., с ЕГН **********, има
местоживеене в Република България. Това обстоятелство се установява и от
изготвената справка от НБД на населението, в която са регистрирани
постоянен адрес на лицето в с.***, обл.Л., ул.“С.П.“ №*, и настоящ адрес в
с.**, обл.П., ул.“Г.К.“ №*.
На основание чл.32, ал.1 и във връзка с чл.16, ал.1, т.8 от
ЗПИИАКОРНФС и тъй като решението за налагане на финансова санкция се
3
отнася до парична сума в общ размер на 128.50 евро, следва съдът да
определи равностойността на тази сума в български лева по курса на БНБ в
деня на постановяване на решението - 16.04.2025 година. От направената
справка е видно, че равностойността на финансовата санкция е 251.32 /двеста
петдесет и един лева и тридесет и две стотинки/ лева.
Съдът намира, че изпратеното решение, чието съдържание е изписано в
удостоверението, за налагане на финансова санкция по отношение на И. И. С.
следва да бъде признато за изпълнение на територията на Република
България, тъй като не са налице условията по чл.35 от специалния закон за
отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението:
1. Представеното удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е пълно;
2. Липсват доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансова санкция;
3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност и същото не се
отнася за деяние, подсъдно на български съд;
4. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;
5. Решението не се отнася за деяния, които:
а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или
отчасти на територията на Република България, или
б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния;
6. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума;
7. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по
българското законодателство, поради възрастта си не носи наказателна
отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които
обосновават решението;
8. От представеното удостоверение е видно, че производството по
делото е било писмено и засегнатото лице е било уведомено, съгласно
законодателството на решаващата държава, лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване.
По изложените съображения и на основание чл.32, ал.1, във връзка с
чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС, ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 181.05945.1/2619, постановено от несъдебен
орган – Rhein-Erft-Kreis, Bergheim, на държава-членка на ЕС - Германия, на
16.04.2025 година и влязло в сила на 23.05.2025 година, с което на лицето И.
И. С., роден на *** г., с ЕГН **********, и с регистриран постоянен адрес в
с.***, обл.Л., ул.“С.П.“ №*, и настоящ адрес в с.**, обл.П., ул.“Г.К.“ №*, е
наложена санкция в общ размер на 128.50 евро, или сума, равностойна на
251.32 /двеста петдесет и един лева и тридесет и две стотинки/ лева, по
курса на БНБ в деня на постановяване на решението - 16.04.2025 година,
представляваща финансова санкция, наложена с решението, за извършено от
българския гражданин административно нарушение в Германия, както и
разходи по производството, довело до решението.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд– Велико Търново в
седмодневен срок от узнаването за постановяването му, но обжалването не
спира изпълнението на решението.
На основание чл.36, във връзка с чл.22, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС,
Решение № 181.05945.1/2619, постановено от несъдебен орган – Rhein-Erft-
Kreis, Bergheim, на държава-членка на ЕС - Германия, на 16.04.2025 година и
влязло в сила на 23.05.2025 година, ДА СЕ ИЗПРАТИ, заедно с препис от
настоящото решение на ТД на НАП- Велико Търново, офис Плевен за
изпълнение, по реда на Закона за националната агенция за приходите и ДОПК.
На основание чл.38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИАКОРНФС, НЕЗАБАВНО
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава в Германия на
посочените адрес, факс и адрес на електронна поща, за признаването и
изпращането на решението за налагане на финансови санкции на ТД на НАП –
Велико Търново, офис Плевен.
Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава
- Германия ДА СЕ ИЗПРАТИ на Министерството на правосъдието на
Република България.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
5