№ 2764
гр. Варна , 04.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско
дело № 20213100501908 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 290404/10.06.2021г. от СТ. Н. ИЛ., ЕГН
**********, с адрес гр. Горна Оряховица, ул. „Добри Чинтулов“ № 27 чрез процесуален
представител срещу Определение № 264400/25.05.2021г. по ч. гр. д. № 12056/2020г. по
описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, с което съдът на основание чл.248 от ГПК е допълнил
Определение № 263292/16.11.2020г., постановено по дело в частта за разноските, като е
осъдил въззивника ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про продажби” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ № 258,
сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 12056/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, съдебни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Въззивникът навежда доводи за незаконосъобразност на определението изразяващи
се в следното: Ако се приеме , че същото е допустимо, то мотивите на съда, с които е приел
за неоснователно възражението му за прекомерност на присъдения в полза на длъжника
адвокатски хонорар са неправилни, доколкото същото не съответства на фактическата и
правна сложност на делото, а и размера на претенцията е изключително нисък -19
лева.Претендира се отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК, въззиваемия чрез процесуалния си представител е
депозирал отговор на жалбата, в който излага становище за неоснователност на същата.
Претендира оставянето й без уважение и присъждане на разноски за настоящото
произнасяне,съгласно представения списък.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от
ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в
1
предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Производството по ч. гр. дело № 12056/2020 г. по описа на ВРС е образувано по
заявление на СТ. Н. ИЛ. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника "Енерго Про продажби" АД за сумата от 38 лева – платена без основание,
съставляваща такса за възстановяване на преноса на електроенергия по фактури №
**********/24.06.2020г. и № **********/24.06.2020г., заплатена от потребителя на ел.
енергия Николай Стефанов Николов на дата 24.06.2020 г., което вземане заявителят е
придобил въз основа на договор за цесия от 15.07.2020г., ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от подаването на заявлението съда (03.09.2020 г.) до окончателното
изплащане, както и за разноските за заповедното производство в общ размер на 325 лева,
съответно 25 лева заплатена държавна такса и 300 лева заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Съда е уважил заявлението и по делото е издадена Заповед № 260434/29.09.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за посочените в заявлението суми.
С Определение № 263292/16.11.2020 г., възражението на длъжника по чл. 414а
ГПК срещу издадената Заповед № 260434/29.09.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12056/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-
в, е прието за основателно, а процесната заповед за изпълнение е обезсилена изцяло
включително в частта за разноските. Същото е обжалвано от въззивника.С Определение от
28.04.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 314/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна е
оставена без уважение частната жалба на заявителя СТ. Н. ИЛ. срещу Определение №
263292/16.11.2020 г., като са присъдени разноски.
С възражението си по чл.414а от ГПК длъжника –въззиваем е направил искане за
присъждане на сторените по делото разноски. Представил е списък по чл.80 ГПК и
доказателства за действителното им извършване, т.е искането за присъждане на разноски е
своевременно заявено от страната.
За да постанови обжалваното определение ВРС е приел,че след като по делото е
изяснено, че длъжникът не е дал повод за завеждане на заповедното производство,
съобразно чл. 78 ал. 4 ГПК същия има право да му бъдат репарирани сторените разноски,т.е.
такива му се дължат. Приел е,че заплатеното от длъжника адвокатско възнаграждение от
360 лв. съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и дори е под
минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение, съобразно разпоредбите на
чл. 6, ал. 1, т. 3 и т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г., вр. §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004
г. (по т. 3 – 300 лв. и по т. 5 – 50 лв., върху които следва да се начисли данък върху
добавената стойност или общо 420 лв. – арг. §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г.), поради
което не е уважил своевременно заявеното от въззивника възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
Настоящия състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд,касателно
дължимостта на разноски в полза на длъжника в производството по оспорване на заповедта
за изпълнение по реда на чл.414 а от ГПК, по следните аргументи.
Хипотезата на чл.414а ал.2 от ГПК, при която длъжника се домогва да установи, че
не е дал повод за предявяване на вземането и с оглед на това не дължи разноски за
заповедното производство е специфична и не е идентична с общата хипотеза на чл.78 ал.4
от ГПК, когато ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Целта на
2
новата разпоредба на чл. 414а от ГПК, приета с измененията от края на 2017 г., е именно да
се предотвратят евентуалните бъдещи спорове досежно съдебно-деловодните разноски
сторени в хода на заповедното производство чрез разрешаването им от самия заповеден съд,
което включва в себе си, като закономерна последица при основателно възражение и
обезсилването на изпълнителното основание, удостоверяващо удовлетворено изпълняемо
право в съответната част. В хипотеза на уважаване на възражение на длъжника по чл.414а
от ГПК, каквато е настоящата, към дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
кредитора е имал вземане към длъжника, но поради поведението на първия, длъжника не е
станал повод за завеждане на производството. Като последица от това си поведение, на
кредитора не се следват разноските направени от него в заповедното производство. От това
автоматично не следва обаче, че на длъжника се дължат такива, доколкото безспорно в хода
на процеса е установено, че към дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
кредитора е имал вземане към длъжника. Последния би имал право на разноски в частно
производство по обжалване от кредитора на акта на съда, с който възражението на
длъжника по чл.414а от ГПК е прието. Такива в настоящата хипотеза са присъдени с
Определение постановено по ч.гр.д. № 314/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна.
С изложените мотиви, ВОС намира, че обжалваното определение е неправилно и
като такова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искането на
„Енерго-Про продажби” АД, ЕИК ********* по чл.248 от ГПК за допълване на
Определение № 263292/16.11.2020г. в частта за разноските да се остави без уважение, като
неоснователно .
Предвид изхода на спора на въззивника следва да се присъдят разноски за
настоящото производство в размер на 15.00 лева ,представляващи заплатена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 264400/25.05.2021г. по ч. гр. д. № 12056/2020г. по описа
на Районен съд – Варна, 8 с-в, с което съдът на основание чл.248 от ГПК е допълнил
Определение № 263292/16.11.2020г., постановено по дело в частта за разноските, като е
осъдил въззивника ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про продажби” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ № 258,
сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 12056/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, съдебни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ,като
вместо него постановява:
3
ДОПЪЛВА Определение № 263292/16.11.2020 г., постановено по ч. гр. дело №
12056/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, в частта за разноските, в следния
смисъл:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на „Енерго-Про продажби” АД, ЕИК
*********, за присъждане на сторените от длъжника разноски в производството по ч.гр.д.
№ 12056/2020 г. по описа на Районен съд – Варна представляващи адвокатско
възнаграждение в размер от 360 .00 лв., като неоснователно.
ОСЪЖДА „Енерго-Про продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ № 258 ДА ЗАПЛАИ на СТ.
Н. ИЛ., ЕГН **********, с адрес гр. Горна Оряховица, ул. „Добри Чинтулов“ № 27 сумата
от 15.00/петнадесет/ лева, представляваща разноски във въззивното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4