№ 210
гр. София, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110207600 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от
ЗМВР.
Образувано е по повод депозирана жалба от ВЛ. Т. Т., ЕГН **********
чрез адв. П. против заповед за задържане на лице № 12329зз/30.03.2021 г.,
издадена от К.И.Г. – инспектор при ГД „БОП“- МВР, с която на основание
чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържанетона жалбоподателя Т. за
срок до 24 часа.
В жалбата се твърди, че макар в заповедта за задържане да е посочено
предвидено в закона основание за задържане – това по чл. 72, ал.1 т.1 ЗМВР,
то са липсвали каквито и да било фактически обстоятелства, които да са
обосновали необходимост от задържане на жалбоподателя. Заявява се, че
формално са посочени съставите на чл. 252 и чл. 253 от НК, но без да са
вписани конкретни факти. От съда се иска отмяна на заповедта за задържане
и присъждане на сторените от жалбоподателя Т. разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява. Не
се явява и надлежно упълномощеният му процесуален представител – адв. П..
Ответникът по жалбата – К.И.Г. – инспектор при ГД „БОП“–се явява
лично и с юрк. Петков, който пледира за отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Процесуалният представител поддържа, че заповедта е
издадена от компетентен орган и съдържа всички изискуеми от закона
реквизити, като на задържаното лице са разяснени неговите права. Поддържа
изложените в писмената молба до съда аргументи за законосъобразност на
1
административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.03.2021 г ТС „БОП“ – Велико Търново, Габрово били получени
данни за съпричастност на жалбоподателя ВЛ. Т. Т. към извършване на
престъпление по чл. 253 вр. чл. 252 НК. В съответствие с получените данни
на 30.03.2021 г. ответникът по делото – инспектор при ГД „БОП“ К.И.Г. и
негови колеги посетил жилището на жалбоподателя и в 06:05 часа същият
бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР, за което била издадена и
обжалваната заповед. Бил извършен обиск на задържания. Било извършено
претърсване и изземване в жилището на жалбоподателя, като било
образувано и ДП № 12329 ЗМ 4/2021 г. по описа на ТС БОП – Велико
Търново, Габрово, пр. пр. № 472/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура –
Габрово. Жалбоподателят Т. бил освободен на 31.03.2021 г. в 05:45 часа.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които прецени като еднопосочни, безпротиворечиви и кореспондиращи
помежду си – от докладната записка, изготвена от ответника по повод
задържането на жалбоподателя се установяват данните, с които полицейските
органи са разполагали преди задържането на Т.. От приетото по делото
удостоверение УРИ № 1266р-20221/09.08.2021 г. – екз. 2, издадено от
директора на ГД „БОП“ при МВР се установява заеманата към 30.03.2021 г.
от ответника К. Г. длъжност, а именно разузнавач – IV степен в сектор 04 към
отдел 04 при ГД „БОП“ – МВР.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима – същата е подадена
в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от
процесуалнолегитимирано лице.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК задължава съда да извърши
преценка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК. В изпълнение на това свое правомощие съдът
намери, че оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на
предоставената му компетентност - към датата на издаване на заповедта за
задържане ответникът К. Г. е заемал длъжността разузнавач – IV степен в
сектор 04 към отдел 04 при ГД „БОП“ – МВР.
Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР заповедта за задържане
трябва да е издадена в писмена форма, а алинея 2 на същата разпоредба
посочва и какво трябва да е съдържанието на самата заповед, а именно –
името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;
фактическите и правните основания за задържането; данни,
индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането;
ограничаването на правата на лицето по чл.73; както и правата на
задържаното лице. В процесния случай е спазена изискуемата от закона
писмена форма, като в оспорената заповед за задържане са вписани името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните
индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, фактическите и правните основания за задържането, датата и
часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице и му е
2
предоставено копие от заповедта.
Като основание за издаване на атакуваната заповед е посочена
разпоредбата на чл. 72, ал.1 т.1 ЗМВР, а именно наличие на данни, за
извършване на престъпление по чл. 253 от НК. Неоснователни са
възраженията срещу вписаните фактически основания, доколкото ясно и с
достатъчна конкретика е посочено, че задържането е извършено поради
наличие на данни, че „лицето е извършител на престъпление по чл. 253 от НК
за това, че в периода 01.01.2021 г. до 30.03.2021 г. в гр. Севлиево извършил
финансова операция или сделка с имущество или прикрива произхода,
местонахождението, движението или действителните права върху имущество,
за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление по чл. 252 от
НК – извършва без разрешение банкова дейност и други финансови сделки“.
При излагане на фактическите основания са посочени времето, мястото на
извършване на предполагаемото престъпление, както и в какво се състои то,
като по този начин на жалбоподателя е осигурена възможността да разбере
поради каква причина е задържан. Ето защо съдът намира, че при издаване на
атакуваната заповед не са допуснати процесуални нарушения.
Оспорената заповед е издадена и при спазване изискванията на
материалния закон. Както вече беше посочено чл. 72, ал.1 т.1 ЗМВР
регламентира хипотеза на задържане за срок до 24 часа при наличие на данни
за извършено престъпление. Безспорно е, че понятията „данни“ за извършено
престъпление по чл. 72, ал.1 т.1 ЗМВР и „достатъчно данни“ за извършено
престъпление по чл. 207 НПК за образуване на досъдебно производство са с
различно съдържание, като данните за извършено престъпление по чл. 72,
ал.1 т.1 ЗМВР може и да не са достатъчни за образуване на досъдебно
производство, но да позволяват извод, че задържаното лице е съпричастно
към престъпно деяние. Действително, както се посочва и в жалбата, данните
по чл. 72, ал.1 т.1 ЗМВР не следва да са такива, че да са достатъчни за
повдигане на обвинение на задържаното лице или да обуславят извод, че
извършването на престъпление да е несъмнено доказано. Съдът намира, че
полицейските органи са разполагали информация за съпричастност на
жалбоподателя към извършено престъпно деяние, видно от докладната
записка, представена по делото, а и фактът, че е било образувано досъдебно
производство потвърждава този извод.
Задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа като принудителна
административна мярка е било предприето с цел да се предотврати
възможността лицето, за което има вероятност да е извършило престъпление,
да се укрие и спрямо него да не може да бъде предприето наказателно
преследване. Наред с това задържането цели и предоставяне на възможност
на правоохранителните и разследващите органи да осъществят правомощията
си, свързани с разкриването и разследването на престъпления - в самата
жалба се твърди, че са били извършени процесуалноследствени действия -
претърсване и обиск, а така също е иззет и телефона на жалбоподателя. Съдът
счита, че оспорената заповед е съобразена с целта на закона и не представлява
непропорционално ограничаване правото на свободно придвижване на
жалбоподателя.
По изложените мотиви съдът намира оспорената заповед за
законосъобразна. Не се констатираха основания за отмяната й по чл. 146 т. 1-
5 АПК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора и с оглед изрично обективираното искане за
3
присъждане на разноски на основание чл. 143, ал.3 АПК вр. чл. 37 ЗПП в
полза на ГД „БОП“ – МВР следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, съобразявайки фактическата и
правна сложност на делото и извършените по него действия от процесуалния
представител на ответника.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 вр. ал.1 от АПК,
Софийският районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ВЛ. Т. Т., ЕГН ********** против заповед за
задържане на лице № 12329зз/30.03.2021 г., издадена от К.И.Г. – инспектор
при ГД „БОП“- МВР, с която на основание чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
постановено задържането на жалбоподателя В.Т. за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.3 АПК вр. чл. 37 ЗПП ВЛ. Т. Т.,
ЕГН ********** да заплати на ГД „БОП“ – МВР сумата от 100/ сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на основание чл.138 от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4