№………./………………..2018г.
гр. Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тридесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
Мл.с. МИЛЕНА НИКОЛОВА
при секретар Светлана Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията Кавърджикова въззивно
гражданско дело № 2536 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на М М.З.
ЕГН **********,***, партер, чрез адв. Ст.К., срещу решение № 4356/30.10.2017г. по
гр.д. № 4403/2016г. на ВРС, с което са отхвърлени
исковете му, насочени срещу „Модел
ист” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Цариброд”, № 1, представлявано заедно и поотделно от двамата управители Х.Х. К.
и Г.Т.К., с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и чл. 224 ал.1 КТ, с искане да да бъде признато за незаконно и отменено
уволнението му извършено от работодателя „Модел
ист” ООД със заповед № 2
от 7.04.2016г. поради наложено със заповед № 1/07.04.2016г. наказание „дисциплинарно уволнение”
и да му се изплати обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 4 работни дни за 2016г. в размер
на 82,40лв., като неоснователни, оставено е
без уважение искането му за
присъждане на разноски и е осъден на основание
чл. 78 ал. 3 ГПК да заплати на „Модел ист” ООД сумата от 500
лева разноски в първоинстанционното производство. Считайки обжалваното решение
за „неправилно и недопустимо, незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на материалното право и на процесуалните правила, както и
съдопроизводствените действия при търкуване и прилагане на българското
законодателство и предвид фактите по делото”, въззивникът се моли да бъде
отменено и постановено друго, с което да бъдат уважени предавените с исковата
молба искови претенции, с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от КТ,
чл. 346 от КТ, като се съобразят разпоредбите на чл. 197 от КТ и тази по чл.
194 от ГПК. Моли се за присъждане на сторените разноски с правно осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПХК, включително куриерските разходи преди съдебния процес и по време
на исковия процес деловодните разноски пред всички инстанции, включително
държавните таксиф и адвокатсдки възнаграждение до настоящия момент, определено
по реда на Наредба № 1/09.07.2004г.
В писмен отговор „Модел ист” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Цариброд”, № 1,
представлявано заедно и поотделно от двамата управители Х.Х. К. и Г.Т.К., чрез адв. Св.Т. оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Смята, че
предприетото уволнение е законосъобразно, предвид неявяването на ищеца на
работа в периода от 19.03.2016г. до 24.03.2016г., като не е доказал да е бил
отстранен от работа от страна на работодателя си. Моли се обжалваното решение да бъде
потвърдено, ведно с присъждане н сторените по делото разноски и заплатено
адвокатско възнаграждениеи за въззивното производство.
ВОС
констатира следното:
В исковата си молба ищецът М М.З., действащ чрез адв. Ст.К. твърди, че е работил при
ответното дружество като готвач в р-т „Ориент” на
ул. „Цариброд” № 1 в гр. Варна
по трудов договор № 228/26.06.2014 за времето от 26.06.2014 до 24.02.2016. На
последната дата възникнал конфликт между него и управителката на дружеството Г. К., при което, гонейки го отправила обидни думи към него и в резултат
на това ищецът напуснал работното си място. На 29.02.2016г по своя инициатива
депозирал писмените си обяснения. Между страните
била водена писмена кореспонденция за изясняване на отношенията им и затова до 08.04.2016
той бил без работа. Работодателят неоснователно предприел
действия по налагане на ищеца на дисциплинарно
наказание уволнение, за което му били поискани писмени обяснения и били
издадени заповеди № 1 и № 2 от
7.04.2016г. Ищецът счита, че няма вина за налагането на
посоченото наказание, а вината е изцяло на управителя на дружеството Г.К.. М.М.З. е поискал от съда да бъде признато за незаконно и отменено уволнението му
извършено от ответника „Модел ист” ООД ********* със заповед № 2/07.04.2016г.
поради наложено със заповед № 1/07.04.2016г. наказание дисциплинарно уволнение и да му се изплати обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 4 работни дни за 2016г. в размер
на 82,40лв., ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В писмен отговор по
реда на чл. 131 от ГПК, „Модел ист” ООД, представлявано от Г.Т.К., чрез адв.
Св.Т. оспорва исковите претенции, като неоснователни. Предметът на правния спор
по първоинстанционното дело най-сетне е очертан с влязлото в сила определение №
1763/18.07.2016г. по ч.гр.д. №
1171/2016г. на ВОС-ГО. Потвърждава, че
на 26.06.2014г. между страните е бил сключен трудов договор със срок за
изпитване, като е трансформиран в такъв за неопределен срок, като М М.З. е
заемал длъжността „помощник готвач” в
ресторант „Ориент” в гр. Варна. По повод направената забележка на ищеца на
24.02.2016г. от управителя Г.К. да не разговаря по мобилния си телефон по време
на работа, той самоволно напуснал работното си място. Под предлог, че е
отстранен от работа и недопускан от работодателя, не се явил повече на работа,
въпреки, че с писмо, получено чрез процесуалния му предсктавител на 17.03.2016г.
е бил поканен да се върне на работа на следващия получаването на поканата ден,
въпреки отсъствието му до тогава, като включително ще му бъде заплатено трудово
възнаграждение за периода от 25.02.2016г. до 17.03.2016г. С покана от
24.03.2016г. и след неявяване и депозиране на ответно писмо, че е отстранен от
работа и няма да се върне, работодателят изискал писмени обяснения по реда нао
чл. 193 от КТ за неявяването му в периода от 19.03.2016г. до 24.03.2016г. След
депозираното ново писмено възражение от 24.03.2016г. от страна на М М.З.,
работодателят е издал обжалваните заповеди за налагане на дисциплинарно
наказание и уволнение. С платежно нареждане от 15.04.2016г. „Модел ист” ООД е
заплатило на посочената от М М.З. в писмо от 08.04.2016г. сметка, сумата от
435.18лв., представляваща остатък от дължимото трудово възнаграждение за м.
02.2016г. и м.03.2016г. в размер на и обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 4 дни за 2016г. в размер на
82.40лв. Моли се исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на
сторените разноски.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните,
приема за установено следното:
Не се спори между
страните и се установява от представените пред ВРС писмени доказателства-трудов
договор № 228/26.06.2014г. на л. 80 и останалите на л. 35-42 от
първоинстанционното дело, че от 27.06.2014г. страните са в трудово
правоотношение, като М М.З. се е съгласил да заеме длъжността „помощник
готвач”, НКПД 51202003 с място на работа снек бар в гр. Варна, ул. „Цариброд”,
№ 1, при основно месечно трудово възнаграждение от 440.00лв. и допълнително
възнаграждение от 0.6% на година за прослужено време и 20 дни платен годишен
отпуск.
На 24.02.2016.
възникнал конфликт между М М.З. и управителката
Г.К., в резултат
на което работникът се почуствал обиден и напуснал
работното си място.
На
29.02.2016г. по своя инициатива М М.З. е депозирал
писмените си обяснения по случая.
Между
страните е била водена писмена кореспонденция за
изясняване на отношенията им, в хода на която, с писмо от
12.03.2016г. работодателят е изискал писмени обяснения от М М.З. за неявяването
му на работа в периода от 25.02.2016г. до 12.03.2016г.
На 18.03.2016г. М М.З. е бил уведомен от работодателя си „Модел ист” ООД с
писмо от 17.03.2016г., че образуваното срещу него дисдциплинарно производство е
прекратено, като сключетният между тях трудов договор № 228/26.06.2016г. си
остава в сила, съгласно уговорените в него клаузи, като е поканен в 13.00ч. на
деня, следващ датата на получаване на поканата, да се яви на работа в ресторант
„Ориент” в гр. Варна, ул. „Цариброд”, № 1. Уведомен е още, че за периода на
отсъствието му от 25.02.2016г. до датата на получаване на поканата ще бъде
обезщетен, като му се начисли във ведомостта трудово възнаграждение. При
невъзможност да се яви му е предоставена възможност да се свърже на посочен в
поканата телефонен номер с управителя за уточняване на графика на работа.
С писмо от 18.03.2016г. М М.З., действащ чрез процесуалния си представител
адв. Ст.К. е заявил, че е получил поканата на 18.03.2016г., но е възразил, че
на 14.03.2016г. е подал вече възражение, че смята себе си за отстранен и
недопускан до работа. Поискал е от работодателя да бъде прекратено трудовото
възнаграждение, както и да му бъде върната здравната книжка.
На 21.03.2016г. му е била върната здравната книжка.
С покана от 24.03.2016г. работодателят е поканил М М.З. да приеме отправено
му предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 325,
ал. 1, т. 1 от КТ, като уведоми в 7-дневен срок за решението си. Не направи ли
това, работодателят ще счете, че не е прието това предложение. Предложено му е да
бъде прекратено трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 9, чл.- 326 от КТ или чл. 327, ал. 1 от т. 1-т. 12 от КТ, ако са налице основанията по тези
хипотези в 7-дневен срок от получаване на поканата. В случай, че не вземе
становище, работодателят е указал, че ще приеме, че не са налице тези
основания. Поканен е в случай, че приеме някое от тези две предложения да се
яви за оформяне на трудовата книжка. Поканен е също да се яви и да си получи
трудовото възнаграждение за м.02.2016г. или да даде писмено съгласие и посочи
банкова сметка, ***. В случай, че не приеме предложението за прекратяване на
трудовото правоотношение на някое от посочените по-горе основания в дадения му
7-дневен срок, работодателят е посочил, че иска обяснения по реда на члб. 193
от КТ в три дневен срок от изтичане на дадения му 7-дневен срок. Същевременно
му е даден 7-днвене срок да посочи дали страда от някоя от болестите по Наредба
№ 5, обн ДВ бр. 33/28.04.1987г., като са посочени и самите болести, с
представяне на доказателства в даден му допълнителен срок в случай на
положителен отговор.
В поредното си възражение М М.З. е потвърдил получаването на поканата на
25.03.2016г. и за пореден път е заявил, че намира работодателя си „изцяло в
нарушение на този трудово-правен спор на осн. чл. 214 от КТ”, че е отстранен и
не е допускан до работа. Поискал е от управителя Г.К. да прекрати трудовия
договор по законоустановения ред и да оформи всички документи. Не той, а тя е
виновната страна по казуса. С оглед поканата е заявил, че отхвърля и не приема
отправените предложения. Няма да даде и писмени обяснения по реда на чл. 193 от КТ, а водената кореспонденция и изразено становище за достатъчно основание за
прекратяване на трудовото правоотношение. На 07.04.2016г. е издадена заповед №
1, с която работодателят е налоожил наказание „Уволнение”, поради неявяване на
повезе от два последователни работни дни от 19.03.2016г. до 24.03.2016г., на осн. чл. 188, т. 3 от КТ, вр. Чл. 190, ал.
1, т. 2 и ал. 2 от КТ и чл. 187, т. 1 от К:Т, при спазване изискванията на чл.
189, чл. 193, ал. 1 и ал. 3 от КТ и чл. 194 от КТ.
Последвало е издаване и на заповед № 2 от същата дата, на осн. чл. 330, т.
6 от КТ, във връзка с издадената заповед № 1/07.04.2016г., с която е прекратено
трудовото правоотношение на М М.З., като е разпоредено да му бъдат изплатени
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 4дни за 2016г. в размер на 82.40лв. и е
посочено, че на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ дължи обезщетение в размер на
432.58лв. С писмото си от 08.04.2016г. самият М М.З., чрез адв. Ст.К. е
потвърдил получаването на двете заповеди на 08.04.2016г.
В с.з. на 02.10.2017г.по първоинстанционното дело, съдът е приел на осн.
чл. 146 от ГПК за ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че М М.З. в периода от 19.03.2016г. до 24.03.2016г.
не се е явявал на работа.
От платежно нареждане № РО1025/15.04.2016г. се установява, че по посочената
от адв. Ст.К. на л. 43 от първоинстганционното дело сметка, „Модел ист” ООД е
превел за М М.З. сумата от 453.18лв., от която обезщетение по чл. 224 от КТ за
2016г. в размер на 82.40лв., съгласно начисленото във ведомостта за м.03.2016г.
С влязла в сила на 01.06.2016г. присъда по НЧХД № 1308/2016г. на ВРС, Г.Т.К.
е призната за невинна в това, че на
24.02.2016Г. в ресторант Ориент, в гр. Варна ул. Цариброд, № 1 е казала нещо
унизително за честта и достойнството на М М.З., в негово присъствие, наричайки
го „мангал”, „артист”, „палячо”-престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, поради
което и на осн. чл. 304 от НК я оправдава.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от
надлежно легитимирано лице-страна по спора, при наличието на правен интерес и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими за
разглеждане и следва прознасяне на въззивния съд по съществото на спора.
Дисциплинарната отговорност на работника или служителя
може да бъде ангажирана за нарушение на трудовата дисциплина. Дисциплинарното
нарушение е виновно, противоправно деяние. При преценката на законността на
наложеното дисциплинарно наказание, от значение винаги е конкретното
дисциплинарно нарушение, като приложение следва да намери разпоредбата на чл.
189, ал. 1 от КТ. Преди произнасяне по съществото на спора, съдът е длъжен да
провери спазването на разпоредбите на чл. 192, 193, 194 и 195г. от КТ при
налагане на дисциплинарното наказание, които имат императивен характер и за
изпълнението на които съдът следи и служебно.
Обжалваните заповеди № 1/07.04.2016г., с която на М М.З.
е наложено наказание „уволнение” и заповед № 2/07.04.2016г., с което трудовото
му правоотношение е прекратено, изхождат от управителя на „Модел ист” ООД, следователно
е издадена от лицето с работодателски функции, овластено от закона да налага
дисциплинарни наказания. Изпълнено е изискването на чл. 192, ал. 1 от КТ.
Видно, работодателят е изпълнил задължението си по чл.
193 от КТ. Съобразно чл.193, ал.1 от КТ, в стадия по установяване
факта на нарушението на трудовата дисциплина, работодателят е длъжен преди на
наложи наказанието да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения.
Изискването на писмени или устни обяснения от работника преди налагането на
дисциплинарно наказание е задължение на работодателя, неизпълнението на което
води до незаконосъобразност на дисциплинарната процедура. С покана, връчена на
М М.З. чрез процесуалния му представител адв. Ст.К. на 25.03.2016г.,
работодателят е дал 7-дневен срок от получаването на поканата да работникът да
уточни дали приема предложението за прекратяване на трудовото правоотношение по
чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ или са налице основанията по чл. 325, ал. 1, т. 9,
чл. 326 или чл. 327 от КТ, като не приеме ли предложението и не са ли налице останалите
основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на
работника, то са му поискани и обяснения по чл. 193 от КТ, защо не се явява на
работа за периода след 19.03.2016г., в 3-дневен срок след изтичане на дадения
за уточнения 7-дневен срок. Даденият 7-дневен срок видно е изтекъл на
01.04.2016г., при положениеи, че не се спори, че поканата е връчена на
25.03.2017г., а срокът за обяснения-на 05.04.2016г. Ни уточнение, ни обяснения
са дадени от М М.З.. Достатъчно е обаче, че обяснения са поискани от
работодателя, даването на такива е на преценката на работника и не се отразява
на законосъобразността на заповедта за уволнение, в случай, че не са дадени.
Заповедта за налагане на наказанието „уволнение” е
достатъчна за да се приеме, че е прекратено трудовото правоотношение, но в
случая са издадени две заповеди-за налагане на наказание „уволнение” и за
прекратяване на трудовото правоотношение, съответно № 1 и № 2, двете от
07.04.2016г., връчени на 08.04.2016г. Те са издадени при спазване на
изискуемата се писмена форма, съдържат мотиви, посочен е нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на
който се налага, с което е изпълнено изискването и на чл. 195, ал. 1 от КТ. Ясно
е посочено какво е нарушението-неявяване на работа на М М.З. в продължение на
повече от два работни дни-в периода от 19.03.2016г. до 24.03.2016г., нещо за
което не се спори и е прито от съда за безспорно и ненуждаещо се от доказване. Заповедта отгаваря на изискванията на чл. 195
от КТ. Посочено е още какво е наложеното наказание и на какво основание,
посочено словесно и са изписани с цифри текстовете от закона.
В правната теория
трудовата дисциплина като обобщаващо понятие, се свързва преди всичко със
съвкупността от задължения на работника или служителя по трудовото
правоотношение. В тесен смисъл, трудовата дисциплина се свежда до задълженията,
които характеризират трудовата функция на работника и регламентират правилата
как трябва да се изпълнява трудовата функция, в изискванията за
добросъвестност, колегиалност и т.н. С оглед изложеното до тук, съдът прави
извода, че действието на М М.З., за което му е наложено наказание „уволнение” е
протовоправно, поради явното несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение. То е виновно и не следва да бъде приета възможността
да е извършено под формата на небрежност. Вината се предполага. Следва и
противоправния резултат, в пряка причинна връзка с извършеното действие: работникът
безпричинно не се е явил на работа повече от два последователни работни дни. Налице
е нарушение на трудовата дисциплина от страна на работника, за което е
предвидено налагане на наказание „уволнение” в разпоредбата на чл. 190, ал. 1,
т. 2 от КТ. За това нарушение на трудовата дисциплина му е наложено адекватното
наказание, съгласно цитираната последно
разпоредба, преценени са правилно критериите за определяне на дисциплинарното
наказание по чл. 189, ал. 1 от КТ: тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и безкритичното поведение на М М.З..
Недоказано по никакъв начин от страна на М М.З. остават
твърденията му, че е отстранен от работа и, че не е допускан от работодателя
си. Дори напротив. С нарочна покана от 17.03.2016г., връчена на 18.03.2016г.,
работодателят го е поканил да се яви на работа на следния ден след получаването
на поканата или ако не му е удобно явяване, да се обади по телефона на
управителката за включване в графика, като е уведомен, че дисциплинарното
производство срещу него за неяваването му на работа от 25.02.2016г. до момента
е прекратена, а дори и ще получи трудовото си възнаграждение за този период,
въпреки, че не е полагал труд.С объркани, непоследователни и алогични изявления
е възразил срещу отправеното му предложение да се яви и работи и не се е
отзовал на поканата. Как би могло да се приеме от съда, че е отстранен или
недопуснат до работа при това положение? Настоял е за прекратяване на трудовото
правоотношение. Когато работодателят му е предложил прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие или ако са налице основания за прекратяване
на трудовото правоотношение по волята на работника, да ги посочи в определен му
срок, той не се е съгласил с предложоението и не е оказал съдействие при
възникналата ситуация, пропускайки да отчете, че без да е недопускан от
работодателя до работното си място, защото е поканен от него да се яви и
работи, но не е приел предложението, изпълва хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 1
от КТ, за което работодателят отново се е принудил да поиска обяснения по реда
на чл. 193 от КТ. Няма противоречие в изявленията на работодателя, няма и
виновно негово поведение, особено след датата на поканата да се яви З. и заеме
поста си, на 17.03.2016г. И към 24.02.2016г. също не се установява
противоправно поведение, доколкото не са ангажирани доказателства, че е бил
отстранен от работа или недопускан от работодателя. Дори и да е било така е без
правно значение за спора, доколкото спорният период от 19.03.2016г. до
24.03.2016г. следва датата на отправената до М М.З. покана от работодателя от
17.03.2016г., в който безпричинно е отсъствал от работа и за което е наказан,
чрез налагане на дисциплинарно уволнение. Освен това следва да се има предвид
и, че с присъдата по НЧХД № 1308/2016г. на ВРС, Г.Т.К. е призната за
невинна.
Заповедта за уволнение е законосъбразно постановена и не
следва уваженате на искането на М М.З. за отмяната й. Не се налага и промяна на
вписването в трудовата книжка, доколкото не е отменено уволнението. Първоинстанционното решение в тази част следва
сда бъде потвърдено.
Настоящият състав намира за неоснователно и наведено
оплакване, че не е изплатено на М М.З. обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 2016г. в размер на 4 работни дни и сумата от 82.40лв. Няма спор, че
прлатен годишен отпуск до прекратяване на трудовото правоотношение за 2016г. не
е ползвал. Няма спор относно това, че му се полагат 4 работни дни и дължимото
обезщтение по чл. 224 от КТ възлиза на сумата от 82.40лв. Според представеното
от работодателя платежно нареждане № РО1025/15.04.2016г., по посочената от адв.
Ст.К. на л. 43 от първоинстганционното дело сметка, „Модел ист” ООД е превел за
М М.З. сумата от 453.18лв., от която обезщетение по чл. 224 от КТ за 2016г. в
размер на 82.40лв., съгласно начисленото във ведомостта за м.03.2016г., повече
от година преди завеждане на исковете. Не следва осъждане на работодателя да
плати отново платеното вече обезщетение. И тази искова претенция е
неоснователна. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта.
С оглед изхода на спора не се следват разноски на М М.З.
за първата инстан;ия. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в
частта за разноските с правно осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 500.00лв.
С въззивната си жалба и в с.з. на 30.01.2018г. М М.З.,
чрез процесуалния си представител е поискал от въззивния състав да се произнесе
и по други искания, но те не следва да бъдат обсъждани. Този извод се налага
най-напред понеже не са приети за разглеждане от първоинстанционния съд и
понеже не се е произнасял по тях, а по реда на въззивния контрол съдът не е в
състояние да се проинесе за пръв път.
Отново с оглед изхода на спора не се следват разноски, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, а на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК М М.З. следва да бъде
осъден да заплати на „Модел ист” ООД разноски за въззивната инстанция в размер
на 400.00лв., представляваща заплатено съгласно договор за правна защита и
съдействие от 23.11.2017г.-л. 21 по делото. Направено е възражение за
прекомерност от насрещната страна, но
следва да се има предвид, че жалбата съдържа оплаквания срещу
произнасянето на ВРС по иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и по иска
с правно основание чл. 224 от КТ. Само за иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ адвокатското възнаграждетние не следва да бъде по-ниско от минималната
работна заплата, според чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което означава 460.00лв.
/към 2017г./, а се следва адвокатско възнаграждетние и по оценяемия иск, минималният размер по който се определя по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и е в развмер на 300.00лв. Очевидно адвокатското
възнаграждение, което е заплатено от „Модел ист” ООД е дори под минимума по
Наредбата. Не следва с оглед действителната фактическа и правна сложност на
спора редуциране на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4356/30.10.2017г.
по гр.д. № 4403/2016г. на ВРС, с което са отхвърлени
исковете на М М.З. ЕГН **********,***,
партер, чрез адв. Ст.К., насочени срещу работодателя „Модел ист” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Цариброд”, № 1, представлявано заедно и поотделно от
двамата управители Х.Х. К. и Г.Т.К., с правно основание чл. 344 ал. 1
т. 1 и чл. 224 ал.1 КТ, с искане да да бъде признато за незаконно и отменено
уволнението му извършено от работодателя „Модел
ист” ООД със заповед № 2
от 7.04.2016г. поради наложено със заповед № 1/07.04.2016г. наказание „дисциплинарно уволнение”
и да му се изплати обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 4 работни дни за 2016г. в размер
на 82,40лв., като неоснователни, оставено е
без уважение искането му за
присъждане на разноски и е осъден на основание
чл. 78 ал. 3 ГПК да заплати на „Модел ист” ООД сумата от 500.00
лева разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА М М.З. ЕГН **********,***,
партер, чрез адв. Ст.К., да заплати на „Модел ист” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Цариброд”, № 1,
представлявано заедно и поотделно от двамата управители Х.Х. К. и Г.Т.К., разноски за въззивната инстанция в размер на 400.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС само в частта на
иска с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ в едномесечен срок, считано от връчване
на препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.